Стрес, дистрес, еустрес - Психология на личността - Статии - Психолог онлайн
Добре дошъл Гост | RSS
Четвъртък
08.12.2016, 13:54
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Статии Регистрация Вход
ВХОД


Сайт меню

Категории раздели
Психология на личността [16]Социална психология [7]
Семейна психология [3]Детска психология [5]
Бизнес психология [7]Хипноза, автохипноза, медитация [6]
НЛП [17]Видове терапии [4]
Психопатология [2]Справочник на заболяванията- МКБ F00-F99 [3]
Известни психолози [28]Предложение [1]

Анкета
От къде научихте за мен?
Всичко отговори: 241

Статистика

Онлайн всичко: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Новото от форума
  • Обичаме се ,но секса ни куца. (1)
  • Сериозна връзка (5)
  • Какво да правя (3)
  • Дали греша? (9)
  • семейство (3)
  • Влюбена съм в зъболекаря си (11)
  • Нямам представа (5)
  • Как да изляза от тази дупка? (4)
  • Проблеми във връзката (1)
  • Явно съм безнадеждна.. (2)

  • Ранг на сайта
    PageRank Checking Icon

    Сподели

    Начало » Статии » Психология на личността

    Стрес, дистрес, еустрес
    «Стресът не е това, което се е случило с Вас, а това, как вие го възприемате.»
    Ханс Селие

    Малко са хората, които знаят, че понятието за стреса всъщност идва от областта на инженерството. Там външното събитие – стресор, причинява структурна реакция – напрежение. Първи Уолтър Кенън провежда изследване, ползвайки термина „стрес”, за да обясни реакцията на организма на стимулите от средата, а Ханс Селие забелязва, че различните стресори от средата водят до стереотипна реакция от страна на организмите.

    Днес под „стрес” в областта на психологията се разбира най-вече обозначаването на реакцията на организма на ситуация, изискваща адаптация, в която човек по някакъв начин е претоварен, като не се визира нито положително, нито отрицателно състояние. Онази форма на стреса, която носи негативни последици и не води до адаптация на организма, се нарича дистрес, а положителната форма на стрес, която води до съответната адаптация, носи името еустрес.

    Когато се разглеждат стресорите, т.е. изискванията от заобикалящата ни среда, а също така и индивидуалните способности за справяне с тези изисквания, няма как да не се спомене формулировката на канадския физиолог Ханс Селие, според която стресорите са стимули с голям обхват, които водят до реакция, наречена от него общ адаптационен синдром. Човек, който проявява този синдром, според Селие, е в състояние на стрес. Първата фаза, която се случва при този синдром, това е реакцията на предупреждението, при която поради някакъв сигнал човек навлиза в състояние на тревога. После следва втората фаза- съпротивата, при която тялото се опитва да ограничи ефектите на стресора като се подготвя или за борба с него или за бягство. Ако нищо от това не помогне и стресът е продължителен, тогава следва третата фаза- на изтощението, при която може да възникнат телесни увреждания и даже смърт. Тялото отговаря с повишено кръвно налягане, повишаване на нивото на адреналина, нарушения в храносмилането и други. Според някои автори повече от 80% от заболяванията са свързани с дистреса.

    Друга занимателна формулировка на стреса е дадена от Джон Френч като според него е замесено съответствието между ресурсите на човека и изискванията на окръжаващата го среда. Френч предлага и вариант, при който, ако ситуацията не води до достатъчна натовареност на човека, то това несъответствие води до дистрес. Аналогично е и мнението на Селие, според който скуката е по-силен източник на дистрес, отколкото големите натоварвания, като отдава значение на степента на неудовлетвореност, което я съпровожда. Разбира се, съществуват и ситуации, при които човекът е изправен пред невъзможността да се справи с поставените от тях изисквания и това е другата крайност.

    Причините за дистрес могат да бъдат най-разнообразни, коренящи се във всевъзможни проблеми и неприятни ситуации. Първите признаци на дистреса би могло да са:

    * Безсъние;
    * Главоболие;
    * Сърцебиене;
    * Депресивни изживявания;
    * Сексуални нарушения;

    Полезно е човек да следи как реагира на такива ситуации и да се пази като се опитва да намали интензивността на действие на стресорите, примерно като си отпуска повече време за отреагиране на тях, подрежда си приоритетите, контролира по-внимателно действията си и своите взаимоотношения с околните. Полезни са техниките за релаксация и медитация.

    Това, към което човек трябва да се стреми, е еустресът, а именно към онзи краен резултат от стреса, който завършва с повишена адаптация на организма. Установено е, че за това способстват добрите отношения с околните, подкрепата в семейството, а също и физическите упражнения, балансираното хранене, избягването на кофеин и никотин, ефективнто ползване на отпуската и други.

    Автор: Боянова

    Категория: Психология на личността | Добавено от: Boyanova (07.05.2010)
    Прегледи: 3093 | Tags: дистрес, главоболие, сексуални, медитация, сърцебиене, безсъние, еустрес, депресивни, Стрес, Релаксация | Рейтинг: 4.0/1
    Общо коментари: 0
    Само регистрираните потребители могат да добавят коментари.
    [ Регистрация | Вход ]
    Търсене

    Приятели на сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz

  • Списък тагове
    нлп (17)
    юнг (3)
    iq (2)
    мкб (2)

    Boyanova © 2016