Симптоми и синдроми в психопатологията - Психопатология - Статии - Психолог онлайн
Добре дошъл Гост | RSS
Четвъртък
08.12.2016, 13:55
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Статии Регистрация Вход
ВХОД


Сайт меню

Категории раздели
Психология на личността [16]Социална психология [7]
Семейна психология [3]Детска психология [5]
Бизнес психология [7]Хипноза, автохипноза, медитация [6]
НЛП [17]Видове терапии [4]
Психопатология [2]Справочник на заболяванията- МКБ F00-F99 [3]
Известни психолози [28]Предложение [1]

Анкета
От къде научихте за мен?
Всичко отговори: 241

Статистика

Онлайн всичко: 2
Гости: 2
Потребители: 0

Новото от форума
  • Обичаме се ,но секса ни куца. (1)
  • Сериозна връзка (5)
  • Какво да правя (3)
  • Дали греша? (9)
  • семейство (3)
  • Влюбена съм в зъболекаря си (11)
  • Нямам представа (5)
  • Как да изляза от тази дупка? (4)
  • Проблеми във връзката (1)
  • Явно съм безнадеждна.. (2)

  • Ранг на сайта
    PageRank Checking Icon

    Сподели

    Начало » Статии » Психопатология

    Симптоми и синдроми в психопатологията
    Психопатологията е наука за разнообразните прояви на разстройствата и аномалиите на психичната дейност. Тя има непосредствено отношение по опознаването и възстоновяването на психичното здраве. Понятието психопатология е съставено от гръцките думи „ психе”- душа, психика, „патос”- болест, състояние, и „логос”- учение. Дословно тя означава Наука за „болестите на психиката „.

    Психопатологията представлява съставна част на най- обширната наука Психиатрия, която изисква медицинско образувание. Както Психиатрията, така и Психопатологията са много точни науки и се занимават с изучаването на конкретни симптоми и синдроми на психичните разстройства за поставяне на диагноза.

    Симптомите са най- малката проява на една разстройство. Той е „знак”на не обособена болест , а за нарушена функция. Симптомът не може да се разделя на пд- малки съставни части, въпреки това той е сложно образувание. Неговата структура съвсем не е проста и елементарна. Получава се в резултат на засягане на отделни функции на определени тъкани, органи или системи.

    Симптомите претърпяват определена динамика. Някои се задържат през цялото времетраене на заболяването и имат известна диагностична стойност. Други са преходни и бързо отзвучават. Могат да се усилват или отслабват с еднаква сила за дълго време. Не съществува строга и непроходима граница между отделните симптоми. Те могат да се развиват , видоизменят и преминават един в друг. Така нерядко халюцинациите преминават в псевдо халюцинации и обратно. Някои от зрителните парейдолии се превръщат в истински зрителни халюцинации. Част от натрапливостите след време придобиват автоматизиран характер, а ритуалите се превръщат в импулсивни действия. Натрапливото изживяване преминава в налудна идея.

    Механизмът на възникване на симптомите е твърде разнообразен. В повечето случаи обаче той е неизяснен. Всеки признак е израз на биологични или функционални промени. Нерядко той се формира далеч преди да се осъзнае от болния в резултат на определени предсимптомни биологични механизми. Повечето от признаците се детерминират от прякото въздействие на патологичния процес. Немалко обаче се появяват вторично, вследствие на защитни механизми. Това позволява на някои автори да говорят за първични и вторични симптоми. Вторичните се разглеждат като производни на първите , получени вследствие влияние на първите. Разграничават се още позитивни симптоми, които са израз на отслабване , усилване или раздраза на функциите, например халюцинации, налудности и др. При негативните симптоми е налице известно отпадане на определени функции, например понижение на енергичния потенциал, промяна на личността, емоционално опустошение, трайно отслабване на паметта, интелектуална деградация, деменция.

    Симптомите биват още субективни и обективни. Субективните симптоми се преживяват нееднакво от болните. Едни от тях са тягостни, мъчителни и непоносими, а на други се обръща по- малко внимание. Само в психиатрията някои от симптомите могат да се съпровождат с положителни емоции. Те предизвикват преживяване на на удоволствие у болния. Например в състояние на еуфория или мания се изпитва чувство на наслада, въпреки че паталогичният процес може да има силно разрушително действие, както е при прогресивната парализа или наркоманиите. Сведения за субективните признаци могат да се получат само то разказа на болните. Обективните признаци се разкриват след непосредственото изследване. Част от тях могат да не се осъзнават временно или въобще през целият етап на боледуването.

    Симптомите биват соматични, неврологични и психични в зависимост от това при какви заболявания се откриват, от техния произход и клинична същност. Нерядко при психичните заболявания освен психични се долавят още соматични и неврологични признаци.

    Психични симптоми са безсънието, раздразнителността, неувереността, илюзиите, налудностите, отделните натрапливости, импулсивните прояви, амнезиите и пр.

    Много трудно е да бъдат систематизирани по определен ред психичните симптоми. Най- разпространеното е подреждането им по вида на психичния процес, от разстройството на който те се получават. В общата психопатология се изучават симптомите по отделни психични процеси. Могат да бъдат класифицирани и на рецепторни, интрапсихични, и ефекторни симптоми.

    Никога симптомите не се срещат отделно изолирони един от друг. Всеки болестен процес обуславя изменения, които се съпровождат от редица субективни оплаквания и обективни находки. Симптомите възникват всякога в определени типични съчетания, образуващи комплекс от симптоми. Свързването на симптомите в комплекси не е хаотично, а се подчинява на определени вътрешни закономерности в резултат на патологични механизми. Закономерното свързване на симптомите в типични комплекси представлява синдром. Синдромът е по- високо стоящо инттегративно обединение или единство. Не всички симптоми , влизащи в рамките на синдрома, са еднакво значими. Водещ симптом е онзи, който определя структурата и облика на синдрома. Той се намира от началото до изчезването на съответния симптомокомплекс и образува ядрото на синдрома, от което обикновено се определя и неговото название. Разграничават се моноядрени( например параноиден синдром ) и полиядрен ( например халюцинаторно-параноиден ) синдром. При част от психопатологичните състояния обаче не може да се установи съществуването на основен или водещ признак.

    Различните синдроми се свързвант помежду си и тяхната строга последователна смяна изгражда клиничната картина на болестта. Появата на синдромите, тяхното динамично развитие и трансформацията им едни в други изразяват особеностите на паталогичните промени в психичната дейност. Както симптомите, така и синдромите са обективни прояви на даден патологичен процес. Те са едно от неговите свойства. Симптомите и синдромите са клинични прояви или явления, посредством които се изявява същността на болестния процес.

    Само при клиничното изследване синдромите се изолират изкуствено. Всъщност между отделните синдроми няма строги граници. Те се преливат един в друг. Самостоятелно разгледан ,всеки синдром представлява етап или стадий от развитието на болестта. На всяка болест са свойствени строго определени синдроми, закономерно сменящи се. На отделните нозологични единици е присъщ самостоятелен стереотип на развитие. Едни и същи синдроми при различни заболявания се проявяват с различни особености, видни в динамиката и протичането им. Паталогичните процеси поразяват психичните механизми на различни нива. Отделните симптоми са израз на различната тежест на засягането на психичната дейност. Психопаталогичният облик и структурата на симптома и синдрома се определят не толкова от особеностите на външните причини, от тяхната екстензивност и интензивност, а главно от качествата на организма, от неговите индивидуални особености, от биологичните механизми, кодирана в материалния носител на наследствеността.

    Успоредно с развитието на болестния процес психопатологичните синдроми се появяват, разширяват и обогатяват, трансформират се едни в други, постепенно се редуцират и разграждат.

    Както се вижда, на всяка болест е свойствен определен кръг от синдроми. По изключение един синдром може да изчерпи цялото заболяване.

    Синдромите биват функционални и органични. Органичните са израз на отпадане на определени функции вследствие на органична увреда на мозъка. Независимо то тежестта на разстройството синдромите биват приходни или обратими и трайни или необратими. При относително стабилна картина се говори за състояние. Синдромът обикновено е израз на активен процес, а психопатологичното състояние се определя от процес, който е преустановил своето развитие.

    Из www.medicina-bg.info
    Категория: Психопатология | Добавено от: Boyanova (01.11.2011)
    Прегледи: 2105 | Tags: синдроми, парейдолии, психопатология, натрапливости, диагноза, симптоми, халюцинации, болест | Рейтинг: 0.0/0
    Общо коментари: 0
    Само регистрираните потребители могат да добавят коментари.
    [ Регистрация | Вход ]
    Търсене

    Приятели на сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz

  • Списък тагове
    нлп (17)
    юнг (3)
    iq (2)
    мкб (2)

    Boyanova © 2016