Какво е това психопат? - Психопатология - Статии - Психолог онлайн
Добре дошъл Гост | RSS
Четвъртък
08.12.2016, 13:53
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Статии Регистрация Вход
ВХОД


Сайт меню

Категории раздели
Психология на личността [16]Социална психология [7]
Семейна психология [3]Детска психология [5]
Бизнес психология [7]Хипноза, автохипноза, медитация [6]
НЛП [17]Видове терапии [4]
Психопатология [2]Справочник на заболяванията- МКБ F00-F99 [3]
Известни психолози [28]Предложение [1]

Анкета
От къде научихте за мен?
Всичко отговори: 241

Статистика

Онлайн всичко: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Новото от форума
  • Обичаме се ,но секса ни куца. (1)
  • Сериозна връзка (5)
  • Какво да правя (3)
  • Дали греша? (9)
  • семейство (3)
  • Влюбена съм в зъболекаря си (11)
  • Нямам представа (5)
  • Как да изляза от тази дупка? (4)
  • Проблеми във връзката (1)
  • Явно съм безнадеждна.. (2)

  • Ранг на сайта
    PageRank Checking Icon

    Сподели

    Начало » Статии » Психопатология

    Какво е това психопат?
    Психопат като дума обикновено се свързва с безумието. Но има разлика от безумие до безумие. Ако някой е уверен в това, че са го отвлекли зелени човечета, то вие едва ли ще го назовете психопат.

    Превъртял? Да. Психично болен? Да. Но не и психопат. А защо? Какво не достига, за да наречем психично болния психопат?

    А ако някакъв кошмарен мъж с бензинов трион се размотава из Тексас, желаейки да нареже първия срещнат, то той не е просто превъртял, не, той е Natural Born Killer (роден убиец), натурален психопат.

    Не е задължително да е бензинов трион, разбира се. Но е задължително, че безумието у психопата има ярко изразена деструктивна насока с преобладаващи идеи който и да е непременно да убие. С бензинов трион, чук, пистолет, въже или нож или друг, попаднал в ръцете му предмет.

    Може би затова и е толкова лесно (и изглеждащо правилно), да се приписват на маниаци престъпления, които в общественото разбиране са неразривно свързани с безумие.

    По този начин терминът "психопат” може да бъде разбиран като "психо-убиец”. Но това е само в разговорния език. Защото в психопатологията такъв термин "психопат” не съществува. Също така няма и никакъв "шизофреник”. Шизофрения има, но шизофреник няма. Защо?

    Затова, понеже не е прието личността да се нарича болест. Може да се характеризира субекта с някоя или друга болест, но (примерно болен от шизофрения), но да се нарича човека като болест (шизофреник) не е прието. Може би защото човекът винаги е нещо повече от своето заболяване.

    Например субектът умее да чете и тази способност се отнася към структурата на неговата личност, а не към неговото заболяване. А заболяването се характеризира само с това как то се отразява на спосособността на субекта да чете.
    Възниква риторичен въпрос: защо тогава в едни случаи ние приравняваме субекта към болестта му (шизофреник и параноик), а в други случаи (мигрена) не се сещаме да направим подобно нещо. Защо има невротик, но няма мингреник?

    Въпросът е риторичен, както вече бе споменато. На него е отговорено по-горе. Защото даже относно най-тежките случаи на заболяване се твърди, че човекът е повече от заболяването си. Но колко повече е?
    Ако животът на субекта е напълно опосредстван от неговото заболяване, то се появява тенденцията за отъждествяване на болестта и личността.

    И обратното– ако влиянието на болестта върху субекта е малко, то е очевидно, че между болестта и личността няма (и не може да има) знак за равенство.

    Още повече, че психопатът за по-сигурно се именува именно психопат и не се изпада в подробности кое у него е повече– болестта или личността.

    Но с какво мигрената е по-добра… Ами с това, че когато имащият мигрена хване вилица, вие точно знаете какво ще прави с нея и не очаквате някаква заплаха. Но когато психопат вземе вилица, не може да се предположи какво ще направи с нея в следващата секунда. Може би иска да яде. А може и да иска да избоде очите на някой с тази вилица. Не може да се каже със сигурност.

    Затова от гл.т. на ежедневието психопатите, все пак е най-правилно, да се възприемат именно за психопати или иначе казано, да се счита, че има равенство между личност и заболяване. А колко там при това заболяване е личност, нека се остави на психиатрите да изучават. На тях затова им се плаща.

    Представете си за миг, че вие се намирате в стая, където са събрани оръжията на престъпленията на всички серийни убийци. Как вие мислите, кой тип оръжие за убийство ще се окаже най-популярно? Бензинов трион? Пистолет? Чук?

    Нож.

    Това е най-популярното оръжие за убийство още от времето на Джак Изкормвача. Вие може да срещнете и други оръжия, разбира се. Берковиц и Зодиак, например, са използвали огнестрелно оръжие. Но незнайто защо именно ножът е най-често попадащ в профила на серийните убийци. А защо?

    Психопатите възприемат стрелящите като хора, които не са страшни. Причината за това е, че се стреля във всеки втори филм. Килъри и антикилъри. Престъпници и жертви. Да стреля може всеки, който си поиска. Изстрелът обезличава. А ако някой вземе в ръцете си нож, в това има нещо особено, нещо лично и пристрастяващо.

    Да се убие с нож от разстояние е почти нереално. Ножът, за разлика от пистолета, изисква от убиеца пряк физически контакт с неговата жертва. За да се разбере това по-добре, помислете какво искат роднините на жертните на серийните убийци:
    -Дайте ми го, аз него със собствените си ръце ще го удуша!
    „Със собствените ръце”.

    Ето защо маниякът предпочита „подръчните” нож, чук или въже вместо пистолет. А понякога и „голите ръце”. Защото маниакът иска не само да убие, а да убива – това е много голяма разлика.

    Маниякът е обхванат от идеята да убива. Не да убие, а да убива. Смъртта за него не е цел, а следствие от достигането на поставената цел. Затова ползва нож, чук. Или въже. Затова предпочита оръжия, с които може да убива. С пистолет не може да се убива, с него може само да се убие.

    Но има още една причина, поради която маниякът предпочита именно нож, а не пистолет. Ако се позамислите малко, може сами да се досетите. Тази причина (и примери за употребата) вие сте я виждали много пъти в киното. В „Рамбо” да речем. Защо се ползват ножове, ако има пистолети? Затова, понеже изстрелът от пистолет привлича внимание, а ножът може да се използва безшумно.

    За манияка изборът на оръжие за убийство – това е въпрос на живот и на смърт. За него е важно да остане незабелязан и да не привлича внимание към себе си. Затова и за оръжие на убийство като правило манияците избират най-примитивните.

    Нож. Въже. Чук. Шило. Нищо такова не може да привлече внимание (например, както привличат внимание изстрелите от пистолет) или да предизвика подозрение (в случай на носене). Така че мъжът с бензиновия трион, това, разбира се е страшна гледка, но е абсолютно нереална и се среща единствено във филмите на ужасите.

    Реалният манияк ще издаде своите намерения само тогава, когато жертвата е попаднала в неговата мрежа. Това означава, че жертвата (в повечето случаи) даже няма да успее да осъзнае с кого си има работа. В редки случаи успява да осъзнае, но твърде късно.
    Подчертавам, че осъзнава това твърде късно. И докато маниякът не се убеди, че е твърде късно и жертвата му е обречена, той няма да издаде своите намерения. Чукът или ножът му ще останат скрити в джоба му.

    Също така маниякът няма да бяга с нож през цялата гора, демонстрирайки на жертвата, как ще я нападне.

    Маниякът ловува, но не преследва. За да бъде разбрано това, ще се обърнем към аналогия със света на животните.

    Най-често маниякът е сравняван с паяк, който търпеливо чака, докато невинната жертва попадне в неговата лепкава паякова мрежа. Но това сравнение е желателно да се остави настрана.

    За да убие своята жертва, маниякът е длъжен да встъпи в директно противоборство с нея. Съгласно тази аналогия, паякът, ако той беше манияк, отначало би нападнал жертвата, парализирайки нейното съпротивление и само след това би я оплитал в паяжина. Така че тази аналогия не е съвсем удачна.

    Много по-вярно е да се сравни маниякът с крокодил. Неговите възможности да преследва жертвата са крайно ограничени. Единственият шанс на крокодила е да изчака до момента, когато жертвата се е оказала толкова близо до него, че той да може да я хване.

    Така е и реалният манияк. Той търпеливо ще изчака до този момент, когато жертвата ще изгуби своята бдителност и едва след това внезапно ще нападне. Ситуацията с преследването на жертвата, както е вече написано по-горе, е изключена по принцип.

    Както и крокодилът, така и маниякът ще се стреми първо да лиши жертвата от възможността да се измъкне и съпротивлява, нанасяйки и травматични поражения. Още една причина между другото, поради която маниякът предпочита нож. Чукът е ефективен само при силен удар в главата. Връвта изисква значителна физическа сила. А ножът травмира жертвата при попадане в коя да е част на тялото.

    Както виждате, реалният психопат няма нищо общо с героите от филмите, които носят бензинови резачки и гонят жертвите си показно с тях. Реалният психопат е много пресметлив и много предпазлив. Той няма да издаде своите намерения до последно. Ще изключи ситуацията за преследване и жестоко ще спре всяка възможност и способност на жертвата да се съпротивлява. Въпреки това маниякът не винаги успява да победи жертвата си. А също така работа на полицията е да залавя психопатите.

    По материали от чуждестранния печат.
    Л. Боянова
    Категория: Психопатология | Добавено от: Boyanova (28.03.2012)
    Прегледи: 1150 | Tags: Психопат, психолог, психопатология, манияк, филми, психиатър | Рейтинг: 0.0/0
    Общо коментари: 0
    Само регистрираните потребители могат да добавят коментари.
    [ Регистрация | Вход ]
    Търсене

    Приятели на сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz

  • Списък тагове
    нлп (17)
    юнг (3)
    iq (2)
    мкб (2)

    Boyanova © 2016