Пет факторен модел за личностните черти - Психология на личността - Статии - Психолог онлайн
Добре дошъл Гост | RSS
Четвъртък
08.12.2016, 13:55
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Статии Регистрация Вход
ВХОД


Сайт меню

Категории раздели
Психология на личността [16]Социална психология [7]
Семейна психология [3]Детска психология [5]
Бизнес психология [7]Хипноза, автохипноза, медитация [6]
НЛП [17]Видове терапии [4]
Психопатология [2]Справочник на заболяванията- МКБ F00-F99 [3]
Известни психолози [28]Предложение [1]

Анкета
От къде научихте за мен?
Всичко отговори: 241

Статистика

Онлайн всичко: 2
Гости: 2
Потребители: 0

Новото от форума
  • Обичаме се ,но секса ни куца. (1)
  • Сериозна връзка (5)
  • Какво да правя (3)
  • Дали греша? (9)
  • семейство (3)
  • Влюбена съм в зъболекаря си (11)
  • Нямам представа (5)
  • Как да изляза от тази дупка? (4)
  • Проблеми във връзката (1)
  • Явно съм безнадеждна.. (2)

  • Ранг на сайта
    PageRank Checking Icon

    Сподели

    Начало » Статии » Психология на личността

    Пет факторен модел за личностните черти
    В съвременната психология е утвърден моделът, наречен пет факторен. За първи път пет факторният модел е получен в редица изследвания, правени през 1960г.

    Пряк предшественик на Големите Пет, се явява три факторния модел за личност на Х. Айзенк. Последният включва в себе си екстроверсия, невротизъм и психотизъм. В известен смисъл необходимостта от възникването на пет факторния модел е обусловен от емпиричната трудност да се извлекат факторите на психотизма.

    Норман (1963г.) пръв извежда следните пет фактора: екстраверсия, доброжелателност, добросъвестност, емоционална стабилност и култура. Но ерата на Големите Пет видимо започва с работата на Голдбърг (1981г.) и именно там се появява за пръв път и самия термин. Говорейки за това, че Петицата е Голяма, Голдбърг подчертава не нейното особено значение, а широтата на обхвата на личностните проявления, способността да включва в себе си фактори от по-нисък ред. В качеството на емпирични показатели за чертите на личността Голдбърг, следвайки предишни автори (такива като Олпорт, Кетел, Норман) използва списък от прилагателни, предполагайки, че езикът се явява изчерпателен носител на личностната изменчивост на човека. Този подход към изследването на структурата на личността е известен като психолексически. През 1992г. Голдбърг публикува устойчив пет факторен модел на личността, основан на прилагателни.

    Може да се обобщи, че големите пет фактора са диспозиционален (от англ. disposition — предразположеност) модел за личноста и продължават линията на изследване, започната от Г. Олпорт, Х. Айзенк и Р. Кетел, предполагащи, че личността се характеризира чрез измерването на индивидуалните различия на човека в степента и формата на адаптация към социалната среда, като се отчитат биологичните свойства на личността.

    Пет факторният модел е чисто описателен модел на личността и е получен на базата на термините, чрез които хората описват характеристиките на личността. Първоначално това е довело до огромна база описания, но след повече от 80 години факторен анализ, тези описания за обобщени в пет широки области. В съответствие с неговото название, моделът предполага, че човешката личност включва в себе си следните пет общи и относително независими черти (диспозиции):

    1. Екстраверсия- включва такива сходни качества като общителност, самоувереност, вълнение, търсене, топлина, активност и положителни емоции. Тя е степента, в която личността се нуждае от внимание и социална интеракция.

    2. Сътрудничество- степента, в която личността се нуждае от хармонични взаимоотношения с околните. Описва се като доверчив, прям, отстъпчив, скромен.

    3. Съзнателност- степента, в която личността желае да спазва общоприетите норми и правила. Организиран, подреден, прецизен, с чувство за дълг.

    4. Невротизъм- степента, в която личността приема околния свят като заплаха и извън неин контрол. Описва се като напрегнат, тревожен, изнервен, стеснителен, импулсивен.

    5. Откритост към нов опит- степента, в която личността от интелектуален напредък и израстване. Описва се като изобретателен, широко скроен, интелигентен, любопитен.
    Моделът се извежда емпирично, като се използват данни от самоотчети (въпросници, скали на прилагателни), експертни оценки (външни наблюдатели на поведението) и данни за поведението, получени в рамките на изследвания.

    Лингвистичната природа на модела определя неговата връзка с качествата на езика. Главното заключение се състои в това, че Големите Пет са надкултурални и по същество не зависят от езика. Но същесвременно вероятността да съществуват специфични, културално обусловени фактори, е много голяма.

    За диагностика на факторите от Големите Пет са разработени различни въпросници. Най-широка известност получава въпросникът NEO-PI-R, който съдържа 240 точки (5 фактора х 6 аспекта във фактор х 8 въпроса). В последствие се използва съкратен вариант на теста, състоящ се от 60 точки (5 фактора х 6 аспекта х 2 въпроса).

    Един от последните методи за тестване е BFI (Big Five Inventory). За разлика от други тестове BFI използва в качеството на материал за стимул фрагменти от предположенията за това, което се предполага, че трябва да увеличи надеждността на теста.

    Още една подходяща скала за измерване на модела е Личностният тест на Хоган, съдържащ разсъждения, можещи да бъдат оценени като верни или неверни.

    Значението на личностните модели до голяма степен се определя от тяхната способност да предсказват поведението на индивида. Някои групи изследователи се опитват да определят способността на Големите Пет да предсказват поведение. В частност Купермън и Икс (2009) изучават поведенческите корелати на Големите Пет в контекста на междуличностните взаимодействия на участниците в изследването. Те показват, че Големите Пет могат да предсказват не само определени форми на поведение, но и реакцията на партньора в общуването. Например открито е, че с увеличаване на невротизма нараства числото на броя на възгледите на партньора на такъв човек. Купермън и Икс също така показват, че личностните черти на партньорите в диадата могат да взаимодействат помежду си. Например, демонстрират, че удовлетвореността от общуването зависи от стрепента на екстраверсия/интроверсия на патрньорите, така че тя нараства спрямо сходствата на партньора по този параметър (и двамата са склонни към екстравертност или и двамата са склонни към интровертност). Не по-различен ефект е получен в частта за доброжелателност- ниската доброжелателност на двамата партньори предсказва ниска удовлетвореност на двамата от общуването. Аналогично високата доброжелателност на единия от партньорите е напълно достатъчна за общото увеличаване на удовлетвореността от общуване.

    За вас подготви по материали от чуждестранния печат: Л. Боянова
    Категория: Психология на личността | Добавено от: Boyanova (26.12.2012)
    Прегледи: 2892 | Рейтинг: 3.5/2
    Общо коментари: 0
    Само регистрираните потребители могат да добавят коментари.
    [ Регистрация | Вход ]
    Търсене

    Приятели на сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz

  • Списък тагове
    нлп (17)
    юнг (3)
    iq (2)
    мкб (2)

    Boyanova © 2016