НЛП- Увод в НЛП. - НЛП - Статии - Психолог онлайн
Добре дошъл Гост | RSS
Четвъртък
08.12.2016, 13:51
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Статии Регистрация Вход
ВХОД


Сайт меню

Категории раздели
Психология на личността [16]Социална психология [7]
Семейна психология [3]Детска психология [5]
Бизнес психология [7]Хипноза, автохипноза, медитация [6]
НЛП [17]Видове терапии [4]
Психопатология [2]Справочник на заболяванията- МКБ F00-F99 [3]
Известни психолози [28]Предложение [1]

Анкета
От къде научихте за мен?
Всичко отговори: 241

Статистика

Онлайн всичко: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Новото от форума
  • Обичаме се ,но секса ни куца. (1)
  • Сериозна връзка (5)
  • Какво да правя (3)
  • Дали греша? (9)
  • семейство (3)
  • Влюбена съм в зъболекаря си (11)
  • Нямам представа (5)
  • Как да изляза от тази дупка? (4)
  • Проблеми във връзката (1)
  • Явно съм безнадеждна.. (2)

  • Ранг на сайта
    PageRank Checking Icon

    Сподели

    Начало » Статии » НЛП

    НЛП- Увод в НЛП.
    Всъщност какво е това НЛП може да бъде обяснено със съвсем малко текст. От тази основа се извежда всичко останало като конкретни техники.

    НЛП или иначе казано невро-лингвистичното програмиране е основано на идеите на един антрополог, чието име е Грегъри Бейтсън и е доразработено през 70-те години на 20 век от Джон Грайндър и Ричард Бандлър.

    Грайндър е специалист по лингвистика, а Бандлър- по информационни технологии и математика, но с интереси в психологията.

    НЛП предлага структуриран подход към начина, по който мислят и действат хората. Ползата от този метод идва от практикуването, а не от трупането на знания.

    Всеки човек възприема заобикалящият го свят по уникален за него си начин, което произтича НЕ от възприемането на външната форма, а от ЗНАЧЕНИЕТО, което всеки влага в дадената форма. Примерно за оптимиста чашата е наполовина пълна, а за песимиста същата чаша е наполовина празна.

    Хората възприемат заобикалящият ги свят последством 5-те си сетива. Получената по този начин информация те превръщат в ПРЕЖИВЯВАНЕ, ЗНАЧЕНИЕ и СЕБЕРАЗВИТИЕ.

    От там и в НЛП е изведено правилото, че ако се мисли РАЗЛИЧНО, се променя поведението на човек, а промяната в поведението на човек води до промяна на реалността, в която този човек живее. Или иначе казано, всеки е в състояние да постигне съвършенство, като за неограниченото усъвършенстване или усвояване на знания или съответно на умения, всички хора започват при равен старт, като всеки притежава пълния ресурс, за да постигне целите си, изразен в правото да МИСЛИ, ДА РАЗСЪЖДАВА. Изхожда се и от идеята, че във всяко съвършено умение или поведение може да се открие някаква стратегия, дори притежателят и да не я осъзнава.

    Системи за представяне на света

    Всяко от петте сетива - зрение, слух, осезание, вкус и обоняние - има еквивалент в начина на мислене. Всичко, което достигне мозъка през сетивните органи, се превръща в значение и образува субективно преживяване, т.е. в представата за света, който възприемаме.

    Макар петте сетива да са характерен за всички хора способ за възприемане на света, всеки възприема онова, което го заобикаля, по специфичен за него си начин.

    Контролът над начина, по който се тълкуват нещата води до контрол над чувствата и от там се стига до контрол над поведението.

    НЛП различава 4 базови системи за представяне, с чиято помощ се приема, кодира и съхранява информация. Това са:

    1. Визуална (зрение);

    2. Слухова (слух);

    3. Кинетична (усещания, осезания, движение);

    4. Слухово-дигитална (вътрешен диалог);

    Вкусът и обонянието са с по-малко значение в НЛП, но понякога се включват в техники, свързани с кинетичната категория.

    Обикновено човек има 1 водеща и 1 главна система на представяне (но не е задължително).

    Водеща система е тази, която се използва най-често, за да се получи достъп до съхранена информация. Когато се припомня дадено събитие, тогава водещата система изпъква, т.е. за да се види коя е тя, следва да се определи кое е първото: гледка, звук, чувство или друго. Така се установява кое е сетивото, довеждащо до спомена.

    Главната система се оформя от предпочитанията в начина, по който се обработва информацията. Ако човек мисли с образи и лесно си представя визуално нещата, значи той има главно визуално предпочитание. Това обаче не означава, че такъв човек мисли само в картини.

    Някои хора предпочитат една и съща модалност за водеща и за главна система.

    Ето ги и характеристиките, които подпомагат да се определи коя е водеща и коя е главна система на представяне.

    ВИЗУАЛНА

    Такива хора запомнят картини с лекота. Шумът не им пречи, ако работят, тъй като не се съсредоточават върху него и той не може да ги разконцентрира. Често не запомнят добре устни изказвания. Влече ги външният вид на нещата. Любимата им реплика е от типа: "Картината ми е ясна".

    СЛУХОВА

    Такива хора лесно се разсейват от шум, тъй като се съсредоточават върху чутото. Затова предпочитат да работат на тишина. Случва им се като се вглъбят в работата си, да си говорят шепнейки на себе си сами или безмълвно да си мърдат устните, изговаряйки какво правят или какво следва да направят. Могат с лекота да повторят чутото. Учат със слушане по-добре отколкото по какъвто и да било друг начин. Запомнят последователно, на етапи. Обичат телефоните. Също така са и добри слушатели на чужди изповеди. Любимата им реплика е от типа: "Това ми звучи еди как си".

    КИНЕТИЧНА

    Такива хора обработват мислите и речта си бавно. При разговор се залепят максимално близо до събеседника си, като неосъзнато търсят някакво докосване. Интересуват се от усещанията. Говорят бавно, обмислено, с паузи, когато са спокойни или ако са развълнувани: много импулсивно и необмислено (за справка - наблюдавайте как пише наоколо Константин; демек всичко му е много добре обмислено и поведението му е на 6, до момента, в който не се мерне в полезрението му дразнител).

    СЛУХОВО-ДИГИТАЛНА

    Това са хора, които са вглъбени в себе си в една много голяма част от времето. Ползват сложни изречения. Обожават да се занимават с най-малките подробности, които иначе основно се подминават от другите хора. Случва им се да се изразяват до толкова абстрактно, че на практика само те си разбират какво са искали да изразят. Често показват характеристики на останалите главни системи на представяне, които описах до тук.

    СИНЕСТЕЗИЯ

    Синестезия има тогава, когато две или повече системи на представяне действат в унисон. Любимата реплика, характеризираща подобни хора е от типа: "Виждам как се чувстваш" или "Подушвам накъде духа вятъра".

    Kарта на мирогледа

    Всеки човек има своя субективна карта на света, която обхваща невронните мрежи на мозъка, които са се образували по електрохимичен път през целия човешки живот и е уникална поради това.

    Картата обхваща мирогледа, а той от своя страна обхваща всичко, което човек е, включително и начин на поведение, способности за учене, интелект и т.н.

    Картата не е територия, а е само тълкуване на територията. Тя отразява онова, което човек смята за реално и нереално, за възможно и за невъзможно, за това как се себевъзприема даденият човек (какво той е и какво той не е). Всеки човек сам си чертае картата, т.е. своя собствен живот, а в крайна сметка всички карти описват части от една и съща територия.

    Картите, с които хората разполагат, действат като филтър на техните възприятия. Промяната на филтрите води до промяна на ума.
    Когато се копира успешната стратегия на друг човек, може да се постигнат по-добри резултати от него в дадената област. Тази стратегия може да се отнася за умение или задача или пък за състояние на духа.

    Когато се копира успешната стратегия на друг човек, то може да се постигнат по-добри резултати в дадената област от него. Копираната стратегия може да се отнася за умение или задача или пък за състояние на духа и подобни.

    Несъзнаваното, ценностите и целите.

    Пред всеки човек във всеки един етап от неговия живот стоят определени цели, към постигането на които той се стреми. Ако тези цели не бъдат осъзнати, също и ако тези цели не са ясно поставени, ако липсва устрем и упоритост за тяхното реализиране или няма следене и контрол върху тяхното изпълнение, тогава тези цели може да не бъдат постигнати и това да бъде в ущърб на този, пред който са били тези цели. Разбира се винаги може да се намери оправдание защо нещо не е постигнато или е свършено зле и недокрай, но оправданието едва ли носи същото усещане, което носи цялостното достигане до желан резултат.

    Правилно е целите да се поставят в качеството им на добре оформени резултати.

    НЛП се съсредоточава върху онова, което става на несъзнавано ниво, възползвайки се от вграденият механизъм на несъзнаваното за постигане на цели, който ще обработва цялата информация, която му се подава, било то съзнателно или несъзнателно.

    НЛП отчита, че хората имат различия в начина на мисленето си. От там те имат и различия в начина, по който постигат своите цели (затова едни се справят по-добре, а други се справят по-зле в реализацията на дадена цел). Освен това самият начин на мотивация е различен при всеки.

    Несъзнаваното има тази особеност, че може да задава цели и човек да получава нещо желано от него, без да е много наясно как точно става номера. Всъщност това така описано постигане на желаното става като в несъзнаваното се кодират символи и чувства. Но този процес е нож с две остриета. По тази линия един обичащ математиката човек я заучава без проблем, а друг блокира на самото споменаване на думата "сметни" още преди да е разбрал какво ще се смята и нагласата му е: "айде разкарай се с тази математика настрана от мен, защото аз не мога да смятам". Затова и всъщност много трябва да внимава какво кодира в несъзнаваното, понеже един грешен код в несъзнаваното може да бъде причина за провал на иначе достижима цел.

    Когато в несъзнаваното бъдат закодирани грешните символи, тогава се активира постигането на друга цел, която до края може да остане несъзнавана, дори когато неблагоприятните последици от нея са реалност.

    Необходимо е да се познава този процес, при който в несъзнаваното се закодират грешни цели (от типа: "не мога", "не знам", "няма да стане", "това е твърде сложно за мен" и прочие) и тези цели скрито се изпълняват напук на всякакви съзнателни опити за справяне с проблемна област, чрез автоблокада на мисленето от несъзнаван вид. Но има начини за разконспириране на скритите цели и промяната им.

    Обаче, за да бъде извършена такава корекция успешно, човек трябва да познава начините на действие на своето собствено несъзнавано. Вътрешните цели на човек се обуславят до голяма степен от неговите ценности и убеждения, които всъщност задават на несъзнаваното каква е целта. Доминиращите в съзнанието чувства и мисли задават на несъзнаваното скрити цели, но ценностите и убежденията също могат да дефинират крайна цел. Затова да кажем една доминираща в съзнанието неувереност, идваща от наложени в семейството ценности, може да задава на несъзнаваното цел за провал в дадено начинание.

    Ценностите и убежденията са вид филтри. Те се градят в течение на целия живот и с тяхна помощ се съставя личната карта на света и на действителността. Така че е правилно решение те да бъдат идентифицирани кои са и от къде са получени- дали от семейство, дали от приятели, религия, училище, медии, книги, уважавана личност (или личности), дали от определена случка, свързана с лично преживяване и т.н.

    Това е важно и защото между целите и ценностите трябва да съществува синхрон, за да може целите да бъдат постигани.
    Ценностите и убежденията могат да бъдат променяни. С тази промяна се чертаят нови пътища за достигане на целите.

    Най - неправилният и всъщност най-лесният и най-неусетният начин за промяна на ценностите и убежденията е промяната на целта. Правилно е ценностите и убежденията да бъдат променяни само след съзнателен размисъл над крайния резултат, който би се получил след евентуалното постигане на дадената цел. При неспазване на това се рискува човек да постигне целта си и да се отврати от това, в което се е превърнал междувременно.

    Съществено е и насочването към правилните цели. НЛП предлага 4 стъпки, чрез които да се дефинира и реализира целта:

    1. Набелязване на целта (да се реши какво се иска);

    2. Правят се конкретни действия за достигане на целта;

    3. Следи се какво се случва;

    4. При необходимост се променя тактиката, докато не се получи желаният резултат;

    Пропускането или недостатъчно доброто изпълнение на някоя от горните 4 точки може да доведе до непостигане на целта. Освен това целта трябва да бъде конкретна, измерима и реалистична. Трябва да бъдат преценени и последиците от нейното постигане.

    Целите трябва да бъдат съобразени и със сегашното състояние на нещата и разполагаемите ресурси за постигането на целта.


    Категория: НЛП | Добавено от: Boyanova (16.10.2010)
    Прегледи: 2324 | Tags: Синестезия, кинетична, слухова, дигитална, нлп | Рейтинг: 0.0/0
    Общо коментари: 0
    Само регистрираните потребители могат да добавят коментари.
    [ Регистрация | Вход ]
    Търсене

    Приятели на сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz

  • Списък тагове
    нлп (17)
    юнг (3)
    iq (2)
    мкб (2)

    Boyanova © 2016