Модел на здрава личност на Г. Олпорт - Психология на личността - Статии - Психолог онлайн
Добре дошъл Гост | RSS
Неделя
11.12.2016, 13:46
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Статии Регистрация Вход
ВХОД


Сайт меню

Категории раздели
Психология на личността [16]Социална психология [7]
Семейна психология [3]Детска психология [5]
Бизнес психология [7]Хипноза, автохипноза, медитация [6]
НЛП [17]Видове терапии [4]
Психопатология [2]Справочник на заболяванията- МКБ F00-F99 [3]
Известни психолози [28]Предложение [1]

Анкета
От къде научихте за мен?
Всичко отговори: 243

Статистика

Онлайн всичко: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Наскоро тук бяха:
mariya_koeva, dancho, Кръстева

Новото от форума
  • Объркан съм! (3)
  • Честит Рожден ден Мария! (3)
  • Лъжа след лъжа (7)
  • Обичаме се ,но секса ни куца. (1)
  • Сериозна връзка (5)
  • Какво да правя (3)
  • Дали греша? (9)
  • семейство (3)
  • Влюбена съм в зъболекаря си (11)
  • Нямам представа (5)

  • Ранг на сайта
    PageRank Checking Icon

    Сподели

    Начало » Статии » Психология на личността

    Модел на здрава личност на Г. Олпорт

    Гордън Уилард Олпорт (11.11.1897 – 9.10.1967) е американски психолог, теоретик на чертите на личността. Роден е в Монтесума, щата Индиана. Завършил е Харвардския университет.
    Избран е за президент на Американската психологическа асоциация (1939). Президент е на Обществото за изучаване на социални проблеми, получава награда "За голям принос за науката” (1964) и много други награди.

    Олпорт разглежда личността като естествен предмет на психологията и според него: "Личността – това е динамична организация на психофизични системи на индивида, която обуславя характерното за него поведение и мислене”.

    Неговият подход е еклектичен, основан на голямо разнообразие от източници: теорията за мотивите на Макдаугъл, експерименталната и социалната психология, психометричните изследвания на личностните черти, немската verstehende-психология, както и психодинамичните теории. И се противопоставя на фройдиското гледище за безсъзнателното. Позицията му е много по-близка до тази на Алфред Адлер. Олпорт отхвърля и всяка редукционистична теория, която приписва човешкото поведение на вродени инстинкти, обуславянето по време на детството или на потиснати комплекси.

    Според него личността е организирано цяло, а не сбор от навици и фиксации. Олпорт не ползва в своята теория за личността понятието "самостойсност”, а оперира с понятието "проприум” (от лат. "лична собственост”). Проприумът е съвкупност от всички страни на личносттта, вътрешното й единство. Въвеждайки понятието "проприум” в теорията на психологията на личността, Олпорт не открива нов феномен, но разширява понятийният й апарат. Други психолози теоретици, занимаващи се с изучениет на теорията на личността, за определяне на усещане за "свое собствено” (проприум) използват термини "Аз” (self) и "его”, предполагайки тяхната взаимовръзка.

    Олпорт отбелязва няколко аспекта на "самостойността”, които участват в развитието на проприума през целият живот на индивида. Ще ги назовем проприативни функции. Разбира се в резултат на това развитие се получава формирано, зряло "Аз” като обект на субективното познание на усещането.
    Проприативни функции:

    - Усещане на тялото;
    - Самоотъждественост;
    - Възвеличаване на егото;
    - Разширяване на егото;
    - Рационален субект;
    - Образ на себе си;
    - Личен стремеж или мотивация;
    - Субект на познанието;

    Първите три функции – усещане на тялото, самоотъждественост и собствено възвеличаване се развиват в ранното детство. Останалите са по- продължителни и зависят от индивидуалните особености на човека, неговият жизнен път.

    Олпорт подчертава, че на всеки етап от развитието на личността се развива не една, а цяла съвкупност от пропиативни функции. Така например, в резултат от притежание от зрялата личност на саморазбиране (самообективация) се активизира познаващият аспект, рационалният субект на проприума, личен стремеж, разширяване на егото и своят образ. Проприумът е позитивно свойство на човешката природа, свързано с творческото развитие на човека.

    Личността съществува сега и гледа в бъдещето, а не в миналото. В своята книга "Becoming” ("Ставане”), той твърди, че Аз-ът може да избира и до известна степен да влияе върху развитието на собствената си личност като фундаментална роля в личностния растеж играе т. нар. "функционална анатомия на мотивите”, т.е. появата на нови мотивационни системи. В основата на теорията му са 2 идеи: че няма двама души, които да са еднакви, че човек е открита система, като казва личност, разбира какъв ще бъде този човек в бъдеще. Че хората имат сбор от диспозиции, с които реагират по определен начин в дадена ситуация. Идеята за трейтовете (TRAITES – черти), за него има друг смисъл – черта-мотив, трейтовете не са само черти, те са и мотиви, ако този е глупав, ще говори глупави неща.

    Трейтовете се онаследяват. Те са 2 типа: основни (стимулират поведението ни); инструментални (оформят поведението ни – вежливост, доброта). Чертите на личността обясняват стабилността на поведението на човека в различни ситуации. Разделят се на 3 нива – кардинални (когато някои треит стане водещ), централни и вторични.

    Олпорт е отделял голямо внимание и на проблема на общото и индивидуалното при личността, обособявайки общи черти и личности черти на диспозицията. Под общи черти се разбира също така и универсални признаци, които са присъщи на всички хора, но в различна степен, според които хората може да се сравняват един с друг, които може да измерват с номотетически методи. Личностните диспозиции – това са уникални индивидуални особености на поведение, които устойчиво се повтарят при дадена личност, но отсъстват при голямото мнозинство.

    Олпорт защитава диалектическото единство на идиографически и номотетически методи в изследването на личността.

    Той разделя диспозициите на кардинални, централни и вторични.

    Кардиналните диспозиции изразяват дотолкова всепроникваща черта и оказваща толкова силно влияние върху поведенирто на човека, че на практика във всяка постъпка, във всяко действие може да се проследи нейното влияние. Така например, силно изразена авторитарна личност възприема света през призмата на своите специфични стереотипи. Тази диспозиция е доста рядка. За примери на кардинална диспозиция Олпорт привежда исторически и измислени характери. Например Макиавели, Дон Жуан или Жана д’Арк. Целият живот на тези хора показва пълно влияние на кардиналните диспозиции.

    Централни диспозиции (такива като доброта, приветливост, упоритост) се проявяват в ограничен спектър на ситуациите. Те са най- типични за индивидите. Лесно можем да проследим личността по едни или други черти, те са най- характерни и лесно се забелязват. Олпорт смята, че те са сравнително малко – от пет до десет важни характеристики.

    Вторичните характеристики (например хомофобията) са черти, които са най- малко забележими, обобщени и съгласувани. По- малко важни, но често проявяващи се характеристики. Дадената диспозиция е по- ограничена в проявата си и следователно има по- малък диапазон за "обсъждане” на описанието на личността. Трябва из основи да се познава човека, за да се определят вторичнире му диспозиции (предпочитанията му за храна, дрехи, например).

    Личните диспозиции помагат да създадат пълна картина на поведението на личността, нейната индивидуалност и уникалност.

    Теорията на личността на Олпорт го противопоставя на представителите на бихевиористичния емпиризъм. Независимо от това те обаче уважават неговата гледна точка.

    Автор: Боянова

    Категория: Психология на личността | Добавено от: Boyanova (02.09.2009)
    Прегледи: 1871 | Tags: бихевиорист, личност, Олпорт, емпиризъм, Гордън, Уилард, поведение | Рейтинг: 0.0/0
    Общо коментари: 0
    Само регистрираните потребители могат да добавят коментари.
    [ Регистрация | Вход ]
    Търсене

    Приятели на сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz

  • Списък тагове
    нлп (17)
    юнг (3)
    iq (2)
    мкб (2)

    Boyanova © 2016