Интелигентност - Психология на личността - Статии - Психолог онлайн
Добре дошъл Гост | RSS
Четвъртък
08.12.2016, 13:52
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Статии Регистрация Вход
ВХОД


Сайт меню

Категории раздели
Психология на личността [16]Социална психология [7]
Семейна психология [3]Детска психология [5]
Бизнес психология [7]Хипноза, автохипноза, медитация [6]
НЛП [17]Видове терапии [4]
Психопатология [2]Справочник на заболяванията- МКБ F00-F99 [3]
Известни психолози [28]Предложение [1]

Анкета
От къде научихте за мен?
Всичко отговори: 241

Статистика

Онлайн всичко: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Новото от форума
  • Обичаме се ,но секса ни куца. (1)
  • Сериозна връзка (5)
  • Какво да правя (3)
  • Дали греша? (9)
  • семейство (3)
  • Влюбена съм в зъболекаря си (11)
  • Нямам представа (5)
  • Как да изляза от тази дупка? (4)
  • Проблеми във връзката (1)
  • Явно съм безнадеждна.. (2)

  • Ранг на сайта
    PageRank Checking Icon

    Сподели

    Начало » Статии » Психология на личността

    Интелигентност
    Интелигентността не рядко се разглежда като сумарен количествен израз на способностите, определяни като индивидуални особености на личността, които са условия за успешното осъществяване на дадена дейност и разкриват различията в динамиката на овладяване на необходимите за нея знания, умения и навици.

    Според специалистите обаче не съществува единство по отношение на това кои са факторите или елементите на интелигентността и съществува ли такава въобще.

    Някои от определенията за "интелигентност" са следните:

    ~. Способността да се решават задачи, да се прилагат принципи, да се правят изводи, да се възприемат връзки и зависимости.

    ~. Способността за абстрактно мислене и разсъждения с набор от различни съдържания и средства.

    ~. Това, което се измерва с тестовете за интелигентност.

    Може да се обобщи, че за изясняването на същността на интелигентността най-често се ползват два подхода. Единият предполага определянето и посредством изследване на способностите и индивидуалните различия в сферата на мисленето, а другият е подчертано прагматичен и е базиран главно на тестовете за интелигентност.

    Различията в интелигентността стават обект на засилен интерес през втората половина на 19 век, като принос за това има Дарвиновата еволюционна теория, в която се приема, че наследственото предаване на интелигентност е решаващ фактор при човекоподобните маймуни. Братовчедът на Дарвин, а именно сър Франсис Галтън, е впечатлен от тези схващания и доразвива идеята, изучавайки множество британски родове и семейства.

    През 1869г. сър Галтън публикува книгата "Наследственият гений" и поставя началото на поредица спорове относно връзката "наследственост-интелигентност".

    Към края на 19 век първообрази на тестове за интелигентност започват да се разработват и в САЩ, главно от статистици (самият сър Галтън е статистик).

    Изследванията на статистиците и идеята за IQ подтикват развитието на отделен клон в съвременната психология- психометриката. За съжаление първите години от развитието на тази нова област на познанието са свързани с някои потресаващи социални практики. Между 1907г. и 1917г. в 16 щата на САЩ приемат закони за стерилизация на хора със забавено умствено развитие, мерено с тестовете за интелигентност. В следствие на това, през 20-те и 30-те години на 20 век се развихрят бурни академични спорове относно приложимостта на тестовете. Независимо от залитанията и крайностите, приложното поле на тестовете нараства.

    През 60-те и 70-те години на 20 век има нов бум в интереса към тестването на интелекта. Бихейвиористите отхвърлят психометричните средства поради културалната им обремененост и методологичната им недостатъчност, както и поради липсата на отчетлива връзка между "успеха в живота" и резултатите от тестовете. Противниковият лагер също не остава безучастен и защитава с много енергия почти 100 годишните изследвания в тази област.

    Към днешна дата продължават изследванията с цел да се открие дали има връзка между гените и интелигентността.

    Ролята на гените е твърде важна, за да се пренебрегва, но за да се провери дали съществува връзка и между това как мозъкът обработва информация и интелигентността, затова екипът на Пломин и Таля, освен в областта на генетиката прави и много изследвания върху разделени поради осиновяване еднояечни близнаци (еднояечните близнаци имат еднакви гени и направените от тях тестове дават еднакво IQ, независимо, че са разделени), деца-сираци (на 18 г. възраст IQ-то им се сравнява с това на осиновителите и резултатите показват големи разлики), сравняване на IQ на деца, учащи се в приятна училищна обстановка и на деца, учащи се в неприятна за тях училищна обстановка (и в двата типа обстановка IQ е равномерно разпределен сред децата).

    Гените предразполагат различни възможности и интереси у децата. В едно и също семейство обаче децата често са съвсем различни. Това се обяснява с "разбъркването" на гените у родителите при зачатието и така детето получава уникална комбинация от гени.

    В краен резултат се оказва, че всички имаме различни наклонности и способности, от там и различен интелект.

    Автор: Боянова

    Категория: Психология на личността | Добавено от: Boyanova (23.08.2009)
    Прегледи: 1769 | Tags: Дарвин, iq, Галтън, ГЕНИй, тестове, Наследственият гений, интелигентност, принципи, навици, зависимости | Рейтинг: 0.0/0
    Общо коментари: 0
    Само регистрираните потребители могат да добавят коментари.
    [ Регистрация | Вход ]
    Търсене

    Приятели на сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz

  • Списък тагове
    нлп (17)
    юнг (3)
    iq (2)
    мкб (2)

    Boyanova © 2016