Агресията е заложена и в човека, и в животните, от самата природа. Тя е
необходима за самозащита, за обезпечаване на оцеляването на рода. Но ако
у възрастните хора са сформирани способи за контрол на собствената
агресия и е изработен цял арсенал от социално-приемливи способи за
реагиране в случаи на външна заплаха, то у детето най-напред се
проявяват инстинктивните агресивни импулси и на него му е много
по-трудно да контролира себе си. Задачата на възрастните се състои в
това не да подтиснат в детето естествените агресивни импулси (тъй като
неотреагираната своевременно агресия притежава свойството да се натрупва
в човека и рано или късно тя все пак избива на повърхността, само че с
много по-голяма сила), а да го научи да изразява агресията си косвено,
чрез социално приемливи способи. В статията се дават практически съвети
за социализацията на агресивното поведение при децата, които са важни
както за родителите, така и за педагозите. "Оцеляването" в
съвременното общество все повече и повече изисква от хората проявяване
на агресия и твърдост, а понякога и жестокост. Особено уязвими в това
отношение се оказват децата, тъй като при тях все още не са обособени
социалните способи за реагиране на външния свят. В обичайния живот
нашата агресивност ежедневно се разрежда чрез маса незначителни
конфликти с различни хора. Ние можем да се научим някак да управляваме
своята агресивност, но да я отстраним напълно не можем, тъй като това е
един от най-силните импулси на човека. Затова е много важно
родителите и педагозите от най-ранна възраст да учат детето да изразява
своята агресия косвено. Но именно на изразяването, а не на сдържането
или на потискането на агресията, тъй като тя, както вече беше посочено,
възниква вътре в човека и може да се натрупва при отсъствието на външно
изразяване. Така прагът, при който се проявява агресията, се снижава и
при все по-незначителни поводи се стига до агресивно поведение. Накрая
може да се стигне до това агресията да избухне без какъвто и да било
повод. Така натрупваната агресивност просто се преадресира към
какъвто и да е заместващ обект. Примерно възрастен може да удари с юмрък
по масата, за да изрази приемливо агресията си към свой събеседник.
Агресията се преадресира и в случаите, когато това, което я предизвиква е
реално, но страшно. В този случай преадресираната агресия служи
едновременно и като демонстрация за противника: „Виж какво мога да
направя с теб”. Много често агресията се преадресира върху живи
обекти, както от чужд вид (животни), така и от своя си вид (хора), но
при условие, че не могат да си го върнат. Получилият мъмрене на работата
си мъж, обижда жена си, като се прибере у дома си, а разсърдената му
жена- обижда детето, след което детето да си го изкара на котката.
Преадресирането на агресията към по-слабия и с нищо не провинилия се,
играе важна рола в поддържането на своеобразна йерархия. Много е важно да се избере правилният стил на поведение с агресивното дете: - забраните и повишаването на гласа са най-неефективните способи за снемане на агресията;
- добре е да се даде възможност на детето да изхвърли своята агресия,
да я смеси с други обекти, да му се даде възможност да набие
възглавницата или да скъса „портрет” на врага; - не трябва да се допуска детето да си прави планове за отмъщение. За детето е важно да знае, че е ценено и необходимо, че е разбрано.
По материали от руски.
Превел: Л. Боянова
| 
Начало 
