Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Неделя
04.12.2016, 12:11
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Еднополова любов- безплатна консултация » Влюбен в най - добрия си приятеля
Влюбен в най - добрия си приятеля
v1ktoraaaДата: Петък, 23.10.2015, 12:21 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Здравейте. Това е първото място, на което ще споделя тези неща. На 27 години съм. Хомосексуален съм. Не съм говорил с никого да сега на тази тема. Семейството, приятелите ми, никой нищо не знае. Имам приятелка, с която си мислех, че мога да променя нещата, но не се получава. Става още по - сложно. Няма как да призная пред никого за това, няма да ме приемат, прикривам го вече 15 години. Не мога вече. Най - тежко ми е от това, че съм влюбен в най - добрия си приятел. Постоянно мисля за него, когато сме заедно, искам само да го прегърна, но няма как да стане. Искам да говоря с него постоянно, да ми разказва всичко за него.Той е нормално момче, има си приятелка, мен ме възприема като брат. Той е всичко за мен. Давам си сметка, че не можем да сме вечно заедно и това ме плаши още толкова. Започваме да се отдалечаваме, не споделя вече  почти нищо, а аз не мога да престана да мисля за него. Приятелката ми започва да усеща, че има нещо което ме тормози, но няма как да и споделя.В същото  време близките и тя очакват да се женим. Не знам вече какво да правя, не виждам смисъл в нищо. Все по - често ми минава мисълта да сложа край на всичко и да се приключи жалкото ми съществуване, защото аз не живея, аз преживявам. Живея, за да го видя и чуя.Неговата усмивка, неговия глас, неговото присъствие е всичко за мен на този свят, всичко което има смисъл. Напоследък това се случва все по - рядко. Наистина не знам какво да сторя.Ако го търся - това ме прави щастлив и в същото време ме боли когато е до мен. Ако приключа отношенията си с него - това означава да умра. Тежи ми ужасно много, щом стигнах до тук. Отчаян съм. Ако можете да ми помогнете с нещо, ще съм ви безкрайно благодарен. Ако ли не - здраве да е . Благодаря!
 
mariya_koevaДата: Събота, 24.10.2015, 17:41 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, v1ktoraaa!

Разбирам как се чувствате. Да признаеш, че си хомосексуален, е много трудно и е изпълнено с много страх, много несигурност, много въпроси, повечето от които нямат отговори, много смелост. Смелостта е най-важната от всичко друго изброено, защото без нея не можем да се изправим срещу родителите си, срещу приятелите си и срещу обществото, да свалим така дълго носената маска за пред света и да признаем нашата истинска сексуалност. Хубавото във Вашия случай е, че сте вече пълнолетен и зрял човек, който се е отделил по естествен начин от родителите си, за да изгражда самостоятелен живот. Неприятно щеше да бъде, ако бяхте тийнейджър например и трябваше да споделите на родителите си. Тогава сте напълно зависим от тях. Трудно е за родител да приеме фактът, че детето му е с хомосексуални наклонности, защото той си изгражда очаквания и представа какво ще се случи в живота на детето му напред - да има семейство, да дари родителите си с внуци, да бъде щастливо. Според Вашите родители няма да сте щастлив, ще бъдете част от "малцинство", ще бъдете недобре приет от доста хора. И най-вече няма да имате "нормалното" семейство според техните представи. А и хомосексуалната ориентация все още се счита за нещо "неестествено", следвайки от това, че е психична или сексуална болест. А то не е, както Вие самият знаете. Родителите търсят вината у себе си, искат да "поправят" ситуацията, не искат да бъдат поставени в ситуация, в която да се срамуват от детето си и да не могат да споделят пред приятели какво се случва с него - има ли си гадже и т.н. Съвсем нормално е да им е трудно и ще се наложи да минат през етап на своеобразен "траур" по загубата на детето, което са си мислили, че имат, докато стигнат до етапа на приемане на реалността такава, каквато е. Това е тежък процес, през който ще трябва да минете заедно.

За да си позволите да бъдете щастлив, ще се наложи да споделите истината и на приятелката си. Сигурна съм, че знаете, че няма смисъл двама души да са заедно, ако не са щастливи и удовлетворени от съвместния си живот. Зная, трудно е. Но трябва да намерите смелостта в себе си и да започнете да живеете живот, който съответства на Вашите желания, мечти и цели. Няма причина да приключвате съществуването си. Целият живот е пред Вас и Ви очакват прекрасни моменти!

Опитайте да запазите Вашия приятел наистина като приятел. Нормално е понякога да се чувате по-рядко. Не е възможно да сте заедно 24/7, нали така? Не Ви съветвам да му признавате за чувствата си към него, щом знаете, че е хетеросексуален и си има приятелка. Когато срещнете правилния мъж, ще успеете да се справите с изгарящите чувства, които в момента изпитвате към него (колкото и сега да Ви се струва невъзможно).

Може да осъществите директен контакт с колега психолог, който да Ви предостави подкрепа в реално време и пространство. Пишете тук също, когато имате нужда от подкрепа.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Еднополова любов- безплатна консултация » Влюбен в най - добрия си приятеля
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016