Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Сряда
07.12.2016, 12:34
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Насилието- безплатна консултация » Спешно (в бездна съм)
Спешно
JevДата: Tuesday, 20.01.2015, 17:52 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 3
Статус: Офлайн
Не обичам любезности, а и нямам време за такива.
Момиче съм и съм на 16.
Вървяхме с още 2 приятелки бавно. Изведнъж някой грубо, но без капка емоция каза: Аре, мърдай, че бързам. Опита се да мине без да ме бута, поправяйки си път с ръката си, не помня дали ме докосва или не. Естествено реагирах.
Обменихме си обидни думи и като се замислям аз бях по-грубата. Бяха 2 момичета, тръгнаха в друга посока, моята приятелка ме насърчаваше да тръгна след тях и да изигравам същата сцена, само че в различни роли. Един вид да си го върна. Исках да разбере как съм се почувствала. Направих го. Тъкмо, когато казах на въпросното момиче същата реплика, която тя беше употребила, неочаквано се обърна и ме хвана за косата. Усетих, че съм по-силна от нея, но въпреки това хванах само ръцете й. Имам очила, рамките бяха нови и струваха доста, а финансовото ни положение не е чак толкова добро, в този момент мислих само за семейството си и просто не реагирах, а напротив не почаках тя да ме събори, а доброволно седнах на земята, изкарах си очилата, докато тя все още дърпаше косата ми. Накрая ме остави и ме ритна. През цялото време не усещах болка и сякаш това не се случваше на мен, аз бях наблюдател. Станах и видях, че държи цял кичур в ръката си. -Имаш много яка коса- ми каза тя, а най- учудващото беше, че нейната приятелка застана между нас и каза - стига. Моите само наблюдаваха. Момиичето, което ме наби ми каза- другия път мисли 2 пъти преди да ме докоснеш и се моли на Бог. Тръгнаха си. Взех си очилата, сложих ги, исках са плача. Не защото ме болеше, защото си позволих такова унижение. Усмихнах се, успокоих приятелките ми и казах че съм добре. Смеех се, правех се, че не ми пука. Не казах на никого за тази случка и никой никога не заподозря. Подигравах се със себе си, че имам косопад, доста ме беше оскубала и имаше голо място, което не се виждаше. Чудя се какво ме спря. Имам буен характер, боят не е нещо непознато за мен. Но знаех, че ако реагирам тя няма да спре и ще стигнем далеч, при това баща ми нямаше да я остави жива. Според мен в този момент мислих за последствията и за семейството си. Промених се и май обвинявам тях за дето не съм реагирала. Горд човек съм, а това ме срина. Почувствах беззащитност, не защото не мога и не знам как да се отбранявам, а защото трябваше да мисля за друг и за очилата разбира се. Не знам, може би, съм поредната тинейджърка, която е пожелала да се направи на интересна, а може би не. Не искам да си го признавам, но не ми пука, когато ме унижават, но не го допускам. Може би непукистичността ми ме накара да не реагирам, защото наистина не ми пукаше, исках просто момичето да си излее гнева и да приключим.


Съобщението е редактирано от Jev - Tuesday, 20.01.2015, 18:09
 
mariya_koevaДата: Tuesday, 20.01.2015, 20:07 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Jev,

Обикновено хората, които се допитват до мен и колежката, психолог Людмила Боянова, задават конкретен въпрос към нас - търсят съвет най-често как да разрешат даден проблем. Прочетох историята Ви, но по така написания й начин не се разбира дали търсите помощ, или просто сте искала да споделите. Моля, уточнете.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
КикаІДиковаДата: Tuesday, 20.01.2015, 22:40 | Сообщение # 3
Посетител
Група: Потребители
Съобщения: 30
Статус: Офлайн
Здравей, Jev.

Най-напред искам да кажа, че те разбирам. Не ти си започнала това. Но след това да те попитам - какво точно си върна и успя ли да си върнеш? И какво мислеше, че ще си върнеш?
Хубаво е, че си помислила за последствията и за семейството ти. Това означава, че си се научила да носиш отговорност, а това са първите признаци за това, че човек съзрява.

Само че положителните аспекти на ситуацията се изчерпват до тук. От там насетне няма нищо, което можеш да наречеш гордост или да бъде повод толкова достоен, че да се защитава по толкова елементарен и първичен начин.
Бутнала те е, изблъскала те е. Твоята приятелка ти е пуснала фитила и после ти си обрала последствията от всичко това. Да не казвам, че е добре да се замислиш и над факта, че просто са гледали отстрани сеира. Що за приятелка?!
Тази сцена можеше да завърши и различно, много по-страшно от счупени очила. Например можеше да завърши с телесни повреди или дори смърт. Следва да насоча вниманието ти и към това, че подобно деяние се класифицира като девиантно и от там ти започват разправиите с институциите - регистрация на деянието, разправии, третират те като един малък престъпник и всичко това струва ли си?
Това обаче е единия възможен сценарий. При другия влизаш в болница, получаваш някаква загрозяваща щета по лицето или дори завършваш с катафалка. Припомни си колко пъти си виждала това по телевизията. Сбили се няколко тинейджърки, едната изкарала нож, заножила другата и до там с целия й живот. Или пък под влияние на адреналина били някого до смърт и въобще - безсмислици и недомислици...
Гордостта тук не е в пропорционалната агресия. Това не е повод за гордост. Ако за момент преглътнеш яда си и погледнеш на това от моята позиция, сама ще видиш и това, което аз виждам - това момиче е невъзпитана, млада глезла, която няма да стигне особено далеч в живота, ако не промени мисленето и поведението си. Това може да върви в училище, може да мине и сред връстниците й, но в живота след това никой няма да го търпи. Нито за образование, нито след това за професионална реализация, а и сред хората.. Кой обича и търпи подобни агресивни елементи?!?

Да си горд е в това да отстояваш едно възвишено поведение, което гледа с надменност на подобни първични и животински прояви. Още повече си и жена. Това ли ти е представата за идеална жена ?? - бабаитка, която ругае, бие се, псува и се държи като дивак?

Четейки реакцията ти, изпитвам облекчение, че все пак в теб е проговорила именно разумната половина. smile

Всъщност имаш всички основания за гордост, дори и в момента да не го осъзнаваш- не си допуснала да създадеш проблеми на семейството си нито от финансово естество, нито под формата на разправии с държавата. Това, че твоята приятелка би останала с друго мнение или други мисли не означава, че тя е права.
Ще дойде ден и сама ще го осъзнаеш.
А до тогава се надявам да ми се довериш и да следваш пътя на разума и изисканите маниери. Ще пожънеш много повече успехи и поводи за гордост, отколкото с махленско поведение.

Поздрави.
Кика Дикова.


Съобщението е редактирано от КикаІДикова - Tuesday, 20.01.2015, 22:48
 
JevДата: Сряда, 21.01.2015, 01:32 | Сообщение # 4
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 3
Статус: Офлайн
Благодаря за отговора.
Въпросът ми е - дали е нормално, да не реагираш в такъв случай? Да нямаш желание за отбрана и самосъхранение. Кратко казано да не ти пука.
Чувствам се зле, унижена и виновна за случилото се. Вреди ми. Как мога да се оттърва чувството за вина ?
 
JevДата: Сряда, 21.01.2015, 01:49 | Сообщение # 5
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 3
Статус: Офлайн
Всичко, което сте ми писали вече го знам.
В никакъв случай не съм искала да се стигне до бой. Мога да споря с часове и да умувам със събеседника си, но ви уверявам, че дори и да се бях опитала да водя нормален разговор, обяснявяйки на въпросното момиче, че държанието й е неприемливо, щеше да се стигне до махленство. Бих се зарадвала, ако ме посъветвате начин, с който да се оправя в такива ситуации. Без игнорирването. Защото в днешно време, особено моето поколение, не е на мнението, че глупакът се убива с мълчание, уви, това само окуражава другите глупци.
 
КикаІДиковаДата: Сряда, 21.01.2015, 10:37 | Сообщение # 6
Посетител
Група: Потребители
Съобщения: 30
Статус: Офлайн
Здравей, Jev. :)
Искам да ти покажа нещо, което виждам. 

"...исках са плача..."
"... правех се, че не ми пука..."
"...Подигравах се със себе си.."
"...май обвинявам ...."
"... но не ми пука..."
"..наистина не ми пукаше.."

"..Чувствам се зле, унижена и виновна за случилото се."
"..
 чувството за вина..."

Ето това ми се набива на очи сред написаното - едно голямо противоречие в думите, дължащо се, по всяка вероятност, на вътрешна борба.
Тук не си на разпит и няма да видиш упрек към теб, искам да те уверя в това, защото липсва живата връзка в общуването, а така понякога възникват противоречия, когато не можем да усетим другия. Така че приемай думите ми чистосърдечно и добронамерено. 

На ниво на разума ти разбираш, че си постъпила правилно, но някаква част от теб реагира с противоположни чувства на това, че не била на мястото на другото момиче. Искам от теб да погледнеш истинските си чувства и да се запиташ "защо". 

"Защо аз се чувствам така?" 

Възможно е да откриеш всякакви отговори,ако си достатъчно честна със себе си, дори и някой сред тях да бъде свързан със страх. Ти казваш, че си усетила, че си по-силна, но се питам, защо въобще споменаваш това. Казваш сама, че си усещала, че ще стигнете далеч в развоя на ситуацията....  
Не е нужно да изливаш откровенията си публично, тези открития са си за теб - лично - и ако не си ОК да говориш за тях, но искаш и имаш нужда от съвет - сподели ми на лично съобщение, но чувството ти за вина (вина за какво??? - че не си реагирала?) се храни от нещо  и ако не си честна със себе си, няма да се справиш с него!

Виждам и още нещо - някаква част от теб се опитва да обвини някого другиго, а това никак не е разумно, защото този модел на поведение става навик и се пренася и в живота ти на възрастен след това. В случая е твоето семейство, а после ще бъдат приятелите ти, мъжът до теб, децата ти, работодателите, бог знае кой още... Много е важно да осъзнаеш, че ти си господар на собствената си личност и вече не си малко дете, а си съзнателен индивид, който може да разсъждава абстрактно-логически и сам да избира линията на поведението си. Твоите родители ти задават някаква рамка, но дали ти ще я усвоиш и какво ще избереш да "заселиш" в себе си като качества на личността си - това е изцяло и само твоя отговорност. 

Има и друго .. За да можеш да си решаваш проблемите, най-напред трябва да осъзнаваш, че ги имаш и след това точно да ги формулираш, точно да определиш какъв точно е проблемът. По отношение на първото си отличник. Поздравявам те за това, че реши да споделиш тук и да поискаш и друго мнение. не винаги успяваме да се справим сами.
По отношение на второто обаче - формулировката - се опитваш някак да шикалкавиш. Това разбира се е нормално, особено когато става дума за чувство на вина, гняв, агресия и гордост. Много е важно за всеки един от нас да се научи правилно да се справя с тези чувства в себе си и да ги извежда навън (т.е. да ги преживява и да се справя с тях) безболезнено и бързо, за да живеем хармонично и доволно в собствената си кожа. 

Гордостта за мен не е качество, което си струва да присъства в големи размери нечия личност. Гордостта/горделивостта е стереотип, изключително ограничаващ и в много от случаите ще тласне човек в една съвсем грешна посока и реакция. Това не значи, че не трябва да разполагаме с етична и морална система или пък да има случаи, когато с право се чувстваме засегнати и унизени, а казвам само това, че внимателно трябва да избираме именно ценностите си. Колкото по-гъвкаво е едно поведение, толкова по-добре. Във всяка конкретна ситуация трябва да се анализират целите ни, мотивите, начините за постигането им, крайностите, които не бива да допускаме.. Сама за себе си подложи на анализ тази ситуация и за себе си определи, кое трябва да е повод за гордост - да набиеш някого или да постъпиш отговорно. Зная, че не е лека задача - да промениш начина си на мислене, особено щом казваш, че си буйна и темпераментна, но не е невъзможно. Понякога отговорното поведение е трудно и нежелано, но това отличава силните личности от слабите. smile

Много внимателно трябва да боравиш с това чувство за ВИНА и със СЪВЕСТТА си!!!! Между тях витае винаги агресията, а нея я насочваме или навън към другите и тогава сама виждаш крайностите, в които човек изпада - побоища, психически и физически тормоз над другите, а в другия случай я насочваме навътре към себе си и тогава се стига до депресии, употреба на наркотични вещества, изолация, чувство на отчаяние и купища други психологически проблеми.. (крайностите ще спестя). 

За теб, а и за всеки млад човек в твоето положение, е много важно да намериш точния начин да се справяш с проблемите си. Питаш как - просто подмини следващата провокация. Това не те прави по-слаба, не те прави по-неспособна, напротив. Изисква се наистина сила да приложиш поведение, което съответства на целите и идеалите ти, когато отвътре ти идва съвсем естествено да реагираш с агресия. Трябва точно да преценяваш, кога се налага да водиш битки и кога не, за да не станеш един втори Дон Кихот. Агресията не изчезва с възрастта. Променя формата си, но остава дори и при възрастните. Така че това няма да е последната ти такава ситуация. Цял живот ще имаш такива. Можеш ли всеки път да реагираш като ударено топче за тенис на маса... (малко странно сравнение, но добре описва ситуацията на агресия и последвала агресивна реакция)??? smile

Надявам се, че добре и внимателно ще прочетеш написаното, ще си дадеш време да го обмислиш, а после, ако имаш нужда, можем да продължим. Виждам, по начина ти на мислене, съвсем нормални човешки реакции, но виждам и нещо много важно - интелигентен и отговорен човек. И това не го казвам от куртоазия!! Ако съм в грешка, нямаше да си тук. smile

Подложи на дълбок анализ гордостта си и ценностната система към нея. Добре е да пазим личността си светла и неопетнена, но много внимателно трябва да подбираме морала, с когото боравим - т.е. ситуациите, когато преценяваме, че сме унизени!! Ригидният морал (твърде суровият и краен такъв) е като тежка броня, която сковава движенията ни и отнема свободата ни. smile

Поздрави. 
Кика Дикова
 
mariya_koevaДата: Сряда, 21.01.2015, 21:32 | Сообщение # 7
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Quote Jev ()
Благодаря за отговора. Въпросът ми е - дали е нормално, да не реагираш в такъв случай? Да нямаш желание за отбрана и самосъхранение. Кратко казано да не ти пука. Чувствам се зле, унижена и виновна за случилото се. Вреди ми. Как мога да се оттърва чувството за вина ?
Jev,

няма смисъл да казвам, че не сте Вие виновна. Не сте била инициаторът за случилото се и наистина няма нужда да изпитвате каквато и да е вина. За съжаление сте попаднала на грешното място, в грешното време, с грешните хора (в случая с въпросните момичета). Никой не е застрахован, че ще му се случи нещо такова. Разбирам, чувствате се унижена от ситуацията, но продължете напред, колкото и да е трудно. Това момиче е целяло да Ви уязви, да види как нейните действия имат отражение върху Вас. Не бих могла да кажа дали е било правилно, че не сте се защитила. Решението какво да правите идва от конкретната ситуация, когато я изживявате в действителност. Колкото и да разказвате какво точно се е случило, никога няма да се усети истинският контекст. Щом сте преценила, че в онзи момент е било по-добре да не се отбранявате, значи е било правилно. Аз например съм изпадала в ситуации, в които съм усещала, че е по-добре да замълча и нещата да отминат за няколко секунди, отколкото да се въвличам в опасности.

Не се затваряйте в себе си, бъдете активна, занимавайте се с нещата, които Ви доставят удоволствие. Започнете да ходите на някакъв спорт, усъвършенствайте се в нещо, в което сте добра. По този начин ще се повдигне самочувствието Ви. Хубаво ще е да споделите с родителите си за ситуацията. Повярвайте ми! Те са хората, които ще бъдат до Вас, независимо какво се случва. Излизайте с приятели, разсейвайте се. Ако тъжните Ви състояния обаче продължават, Ви съветвам отново да ми пишете или да осъществите директен контакт с колега психолог.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
vladimirqnchev77Дата: Четвъртък, 10.09.2015, 06:44 | Сообщение # 8
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Добър ден.
Имам доста сериозен проблем и мисля да напусна съпруга си, но той е агресивен и ме заплашва,че ако си тръгна ще вземе детето щял да ме пребие и така нататък. Проблемите ни започнаха от момента,когато забременях.Съобщихме на баща му,че съм бременна,но той не реагира по никакъв начин. След известно време започна да повтаря,че иска бебето да е момче не му трябвали момичета. Вече си имал момиче от дъщеря си.Но проблемите не спряха до тук.Аз излезнах в майчинство , а той е безработен и всеки ден си беше вкъщи  тогава започна терора.Казваше,че немога да одгледам и възпитам дете. Постоянно ме караше да върша тежка работа, а бях с рискова и много тежка бременност. А аз премълчавах и криех това от мъжа си да няма спорове,че и без това ми беше много тежко. Но когато дойде момент да му кажа на какво съм подлагана от баща му, той започна да ме удря, да ме обвинява за всичко. Но това е най-малкото от историята роди се бебо. Майка му и сестра му разбраха,че ми посяга(те също не искаха бебето) започнаха и те да наливат масло в огъня. Всеки ден измисляха какво ли не и го викаха на саме да говорят. Когато той беше на работа те му звъняха по цял ден и говореха и измисляха какви ле глупости.(Дори зълва ми каза,че го правят точно сега за да се възползват от състоянието ми след раждането и докът не съм изпаднала в тежка депресия няма ли да спрат.)Последствията винаги са едни и същи след всеки разговор първо ми крещи и обижда, после ме и удря. И така почти всеки ден от изписването на бебчо от болницата. Пример: Вчера бяхме бесни, че не съм сготвила това което иска и не съм направила кафе за него и баща му. А бебето цял  ден ревеше и беше неспокойно заради зъбките и нямах възможността да го направя. Естествено преби ме обиди и така нататък. Главния проблем е ,че баща му и майка му го подстрекават да ме удря. Е да намразих близките му, той се опитва всеки ден да ми ги натрапва и да говори колко са важни за него(нищо,че го използват за банкомат бащата,майката и сестрата). Много често съм искала да му обесня, че немога да живея в този страх и да се махнем от тази къща, но той казва не била съм длъжна да търпя и мълча. Моля за съвет как да оправя отношенията първо с мъжа ми, след което и с близки те му.

Благодаря, предварително!
 
mariya_koevaДата: Четвъртък, 10.09.2015, 18:39 | Сообщение # 9
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, vladimirqnchev77!

Простете ми откровеността, но смятам, че няма какво да оправяте. За да има някаква положителна промяна в настоящата ситуация, е необходимо не само Вие, а и останалите членове на семейството да имат желание да се промени нещо. А как да имат това желание, когато вече става въпрос за зрели хора, с утвърдени ценности и характер? За всичко това по принцип си има психолози, които работят с индивидуален план, за да може човек да осъзнае какво прави и как се държи и да поеме отговорност за случващото се. Но точно такива хора много рядко се съгласяват да потърсят психологическа помощ. Затова ще трябва да помислите за собствения си живот и за този на детето Ви. Нещата ще стават по-зле. Съгласна ли сте да търпите и да мълчите? Би ли Ви харесала такава позиция - на жертвата, която няма какво да направи и се съобразява с насилниците около себе си? Намерете отговор на тези важни въпроси и ако желаете, отново ми пишете.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Насилието- безплатна консултация » Спешно (в бездна съм)
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016