Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Петък
09.12.2016, 23:12
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Насилието- безплатна консултация » Създаване на група за взаимопомощ?
Създаване на група за взаимопомощ?
prut0Дата: Четвъртък, 31.01.2013, 11:27 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Здравейте! Исках да споделя с участниците в този форум една моя "сурова" идея, която обсъдих и с мой близък познат- психолог. Става дума за създаване на група за взаимопомощ на принципа на Анонимните алкохолици, но относно жертвите от насилие. Бидейки пострадал от доста неприятен побой в ранна възраст (пубертета) обърнах внимание на други като мен, "опознали" насилието по подобен начин. Наблюденията ми показаха, че събирането на такива хора с други, преодоляли този проблем, дава насока на първите да си върнат самочувствието и удоволствието от живота. Впоследствие станах диплмориан юрист и се запознах със съдебната система, която е твърде неефикасна спрямо превенцията на престъпления от този тип. Затова и се зароди една идея- да осигуря помещение и да отделя от заплатата си (добра за региона, в който живея) за професионален психолог, който да се занимава с такива хора. Искрено желая и други като мен да се радват на живота, въпреки неприятните събития. Та- чакам вашите съвети: професионални или не! Как да реализирам идеята на практика? От какво се нуждая и как да запазя анонимността на участниците?
П.С.: Става дума за региона на Габрово и евентуално Велико Търново. Ако съществува нещо такова ще съм благодарен да ме информирате.
 
IordanovДата: Четвъртък, 31.01.2013, 16:41 | Сообщение # 2
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 12
Статус: Офлайн
Мисля , че би било още по-въздействащо , ако се събира някъде.Това е добре от социална гледна точка,а и преди това да има нещо като предразполагане , говорене , опознаване (кой с какво се занимава , кой  какви интереси има , хобита , работа, цели и тн) , за да могат бързо да се ориентират спрямо останалите,да намерят съмишленици и запознанства. Да се възобнови интереса към хората. Може би ще е  малко проблем с идването на хората , ще ги е малко срам да казват къде отиват и тн.  Идеята е добра .. и аз съм си мислел за такива неща , но за доста по-радикални. Цели съюзи и обединения на хората спрямо работата им(психолози , учени  и др.), или нещо друго.  Успех!

И докторът се разболява.
 
BoyanovaДата: Четвъртък, 31.01.2013, 20:54 | Сообщение # 3
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
Завършила съм във В. Търново, но дейността ми като психолог е ситуирана в София и не са ми известни психолози, които да имат опита да водят такива групи, отнесено към региона на Габрово, Велико Търново.

Но бих Ви препоръчала човекът да има опит в работата с такава насоченост, а не само да е завършил психолог, по ред причини.  Да речем дори само защото има специфика на преживяната травма. И ако психологът няма опит, ще му е трудно да улавя чувствата в групата, съответно това крие риск някои неща да останат непреодолени за участниците.

Следващият момент е, че има различни видове насилие и едно е насилието в училище, друго е насилието в семейството, трето е насилието на улицата, четвърто е сексуалното насилие и т.н. Всяко насилие причинява травма. Но подходът за преодоляване примерно на травма, причинена от насилието в училище не е същият като да речем подходът за преодоляване на травма от сексуално насилие. Т.е. нужно е да конкретизирате още каква точно ще е травмата, която да се преодолява.

Трябва задължително и да конкретизирате възрастовия състав на групата. Едно е да се работи с деца, друго е да се работи с възрастни. Също така има значение колко време е настъпило от травмата. Има значение и продължителността от времето, в което е нанасяна травмата. Давам Ви пример с насилие в училище. За едно дете такова насилие може да трае с години. Всеки ден да е бито. Никой да не е обръщал внимание. И да речем, след доста години, вече възрастният човек да желае да преодолее травмата. Но това да е травма, която е натрупана за, да речем, 10 години систематичен тормоз. Подходът на работа е различен от този подход, който ще е, ако събитието с насилието е уловено в зародиш. И заради възрастта, и заради времетраенето на травмата.

Можете да сформирате и групи за превенция от попадането в такива ситуации, до колкото такава превенция е възможна. Това ще рече да се дават познания какви ситуации са потенциално опасни, кои типове хора са потенциална заплаха, какви са елементарните правила за избягване на въпросните ситуации и хора и т.н. У нас много се подценява превенцията. Всъщност не трябва да се случи първо лошото, за да се търси после как да се поправят последствията, а трябва да има стремеж да се минимизира вариантът да се случи лошото (нереалистично е да се очаква, че всичко лошо може да се избегне, но поне повечето лоши неща може да се избягват, ако човек знае от какво да се пази и как да реагира овреме).

И още една страна има проблемът за насилието. Онези хора, които се себеосъзнават като агресивни и желаят да работят върху себе си, за да се променят и да не нараняват околните си. Също и децата с агресия, които родителите им имат желание да заведат при психолог (включат в група с насоченост за справяне с агресивно поведение), за да работят над себе си в туширането на тази агресия. Това е специфичен контингент от хора.

Повечето от хората с проблемите с агресията, на зряла възраст, да речем се усещат, че са израснали в нездрава семейна обстановка и са придобили вредни навици. Искат да не крещят, да не ги обземат вълни на агресия, но не са в състояние да се владеят. Да се помага на такива хора да се върнат към нормален живот е също правилно. За децата с агресия е също важно да има кой да им покаже други начини на общуване, защото повечето не знаят как по друг начин да общуват. Работила съм с такива деца като училищен психолог, разтървавала съм биещи се ученици и няма по-голямо удовлетворение за мен като психолог от това да се види облекчението в детските очи, когато децата осъзнаят, че няма нужда да блъскат и удрят, а има и други начини да се реагира в спорни ситуации. Така в последствие те сами прилагат на практика тези други начини при спорове по между си и избягват насилието.

Това е, което мога да добавя на първо време.

След като се изясните какво точно желаете като насока, може да се мисли за формулиране на понятието Ви за анонимност на участниците.

Ако желаете, споделете по темата какви са по-конкретно идеите Ви и така бих могла да бъда по-конкретна относно вариантите за практическата им реализация.

Пожелавам и аз успех на начинанието. Радвам се, че има хора, готови на подобна сериозна стъпка.

психолог Л. Боянова
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Насилието- безплатна консултация » Създаване на група за взаимопомощ?
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016