Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Неделя
04.12.2016, 12:09
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Как да изляза от тази дупка?
Как да изляза от тази дупка?
WhateverДата: Неделя, 16.10.2016, 22:16 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 6
Статус: Офлайн
Здравейте! Аз съм момиче на 27 години и от известно време сякаш съм загубила посоката си. От около месец се чувствам тъжна, често плача и нямам апетит. Ако не съм в това състояние, то съм апатична. Опитвах се да разбера защо съм в това състояние и как да изляза от него. Стигнах до някакви изводи, но не знам дали са правилни, а дори и да са, не знам как да променя положението. Затова ще ви разкажа малко повече за себе си и се надявам да можете да ми помогнете.
Като цяло винаги съм знаела какво искам и съм си поставяла цели, като повечето от тях съм ги постигала. Завърших с отличен успех гимназията, след това завърших успешно и бакалавърската си степен. Започнах работа в престижна фирма и след като поработих 2-3 години и ежедневието ми стана сиво, реших, че ще запиша и магистратура. Амбицирах се и кандидатствах в чужбина като идеята ми беше да сменя и страната и средата, за да натрупам не само нови знания, но и впечатления и емоции. Приеха ме и с още амбиция успях да взема всички изпити. Единственото, което ми остава е да довърша магистърската си теза. До тук всичко изглежда идеално, но аз сякаш рухнах. Вече нямам интерес към тезата си, мъча се да я завърша, само защото осъзнавам колко пари и усилия съм хвърлила до сега в това начинание и колко безсмислено ще бъде ако не я довърша. Но това не е всичко, не знам какво искам да работя и нямам никакви цели за в бъдеще (нещо, което е изключително нетипично за мен). Безразлични са ми и всички неща, които преди съм има като хобита. Нямам желание и да намирам нови такива - не ми се учи нов език, не ми се спортува, не ми се излиза навън и т.н. Знам, че хобитата са начин човек да се разсее и да излезе от черногледството, но не искам да почвам нещо на сила само и само, за да изляза от дупката. Искам да правя нещата в живота си с хъс, желание и ентусиазъм.
Преди си мислех, че проблемът е в това, че нямам цели, нямам нещо, към което да се стремя след това, но наскоро установих, че всичко, което съм постигнала до сега ме е радвало временно. Аз съм като спортист, който се радва на победата само докато е на церемонията по награждаването, след това изпада в депресия, докато не намери ново състезание, за което да се готви. Осъзнавам, че това не е правилен начин на мислене. Даже открих във форума и мнението, че свръх амбицията е проявлението на страх от провал. Тогава разбрах, че мен наистина ме е страх от провал. Когато съм от губещата страна, започвам да се обвинявам и да се упреквам. Но това не е единственото нещо, от което ме е страх. Страх ме е, че ще загубя близките си хора, когато починат, страх ме е и че ще остарея. Страх ме е и от отхвърляне, защото като бях в училище се сблъсках с лошо отношение, лицемерие и завист от страна на съучениците ми. От тогава съм по-резервирана и дистанцирана от хората. Не ми е комфортно да се запознавам с нови хора, а дори и да се случи, в повечето пъти не намирам общ език с хората. Ще дам пример, за да разберете какво имам предвид - винаги съм любезна и  мога да водя разговор за времето, за някое предаване или друга неврежна тема, но това не ме кара да опозная хората, с които говоря, или да почувствам, че те ме разбират и имаме нещо общо. Затова често мога да оставя впечатлението у някого, че сме си допаднали, защото например сме говорили приятно по лежерна тема, но в същност да съм проявила просто толерантност и любезност, а в ума си да съм резервирана към същия човек, защото имаме различни гледни точки по други важни за мен въпроси.
Но всички тези страхове ми се струват второстепенни и смятам, че до някаква степен се справям с тях. На мен сякаш най ми тежи тази апатия и липса на желание и смисъл за живот, които изпитвам, но не съм сигурна, че това е основната причина за моята тъга.
Моите въпроси са следните:
1) Правилно ли съм определила това състояние като депресия и апатия?
2) Кое според вас е основната причина за състоянието ми?
3) Как смятате, че бих могла да изляза от тази дупка?
 
mariya_koevaДата: Сряда, 19.10.2016, 13:34 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, Whatever!

От това, което пишете, оставам с впечатление, че не се е случило нещо много неприятно, което да Ви накара да сте апатична и да нямате желание за живот. Имате доста страхове, част от които са в реда на нещата, като например страх от загуба на близки хора. Всеки се страхува да не загуби хората, които са важни за него. Всеки се страхува малко или много от старостта. Всеки би искал да бъде приет от групата (на работа, в училище, в университета) и да намери приятели, с които има общи интереси. Но когато тези страхове се изострят до степен, в която пречат на човек да изпълнява спокойно всекидневните си задължения и го карат да се чувства постоянно напрегнат, е време, в което той да си зададе няколко въпроса - Основани ли са на нещо страховете ми?, Толкова заплашителна ли е ситуацията?, Само аз ли я виждам толкова заплашителна? По принцип включването в различни инициативи, доброволни акции и кампании, релаксация, достатъчен сън помагат на човек да бъде активен и да "занимава" съзнанието си с неща, които дават удовлетворение и вяра в собствените сили. Може би е време за малко почивка? Може би наистина сте се превърнала в спортист, който учи, работи и не му остава време за почивка. А натовареността не дава положителен резултат. Може би толкова сте "прегряла", че всичко, което желаете, е просто да отделите един-два дни само за себе си, да обърнете внимание на нуждите си, за да "презаредите батериите". От друга страна - амбицията и желанието за постигане на високи резултати е хубаво нещо, но не бива да се бърка с желанието всичко да е перфектно, Вие да сте перфектна, безгрешна. Перфекционизмът не съществува. Помислете върху тези неща и ако желаете, отново ми пишете.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
WhateverДата: Сряда, 19.10.2016, 17:50 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 6
Статус: Офлайн
Здравейте и благодаря за отговора!

Мисля, че тревогата ми основно идва от това, че не съм сигурна дали искам все още да продължавам да се развивам в същата сфера, в която съм работила и учила до сега. Изпитвам вина за загубеното време, за хвърлените пари и усилия. По-лошото е обаче, че не знам с какво бих имала желание да се занимавам в бъдеще и същевременно да мога да се издържам и да съм финансово стабилна. Това ме кара да се чувствам сякаш без призвание, без път и без ясна идея какво искам да правя с живота си. Тази неяснота ме побърква...

За "прегряването" сте напълно права. Имах тежка година в магистратурата ми и аз самата знам, че хвърлих доста усилия, защото съм перфекционист. Винаги искам да съм след отличниците, сред първите в курса. Знам, че няма безгрешни, знам и, че човек трябва да се щади и да си прощава, но аз съм изключително критична и амбициозна и винаги намирам нещо, което трябва да подобря. Опитвам се да не съм толкова строга към себе си и останалите, но ми е много трудно. 

Относно страховете, за част от тях си има причина, например за отхвърлянето. Както споменах, когато бях ученичка бях обиждана от съучениците ми. Знам, че това са били ученически глупости, но тогава с детския си акъл се засягах и допусках техните думи да ме наранят. Затворих се в себе си и се бях фокусирала основно върху ученето. Нямах много приятели, да не кажа почти никакви. В университета се опитах да преодолея недоверието към другите и да намеря нови приятели, но и до сега винаги подхождам предпазливо към нови хора и гледам да не допускам много хората в личния ми свят. Сега имам много познати, но малко приятели.

Има причина и за страха от загуба на близките. През последната година родителите ми на няколко пъти влизаха в болница по спешност. Осъзнах, че всеки един момент мога да ги загубя, а аз съм доста близка с тях. Не знам дали бих могла да се справя без тях, защото те са основната ми упора - нямам човек до себе си, нямам и много приятели. Черпя сили предимно от тях.

За страха от остаряването няма конкретна причина. Може би единственото, което ме тика към него е тази вина, която изпитвам за загубеното време, защото осъзнавам, че младостта ми няма да се върне, а аз през повечето време съм правила каквото трябва, каквото се очаква, а не каквото ми се е искало. Винаги съм била отговорна, дисциплинирана, изпълнителна, давала съм добър пример на по-малката ми сестра и чак сега осъзнавам, че съм на 27 години, а не съм се на живяла. Това ме стряска, защото не съм усетила как са минали годините, но ме и натъжава, защото годините няма да се върнат, а не върви тепърва да купонясвам и да се правя на тийнейджърка. А дори и да реша да се позабавлявам или да си почина, както сте казали вие, аз дори не знам с какво...Преди имах разни хобите, но вече нямам желание да ги възобновявам. Нещо друго също не ми е привлякло вниманието...

Дали страховете са ми заплашителни...най-вероятно не са за някой друг, но за мен са си доста.
 
mariya_koevaДата: Сряда, 19.10.2016, 20:37 | Сообщение # 4
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте отново, Whatever!

Обобщавам по следния начин:

1) Вие сама трябва да достигнете до отговора на въпроса в коя професионална област са Вашите интереси и в кое поприще ще се чувствате уверена и компетентна. Разбирам, че сте инвестирала и време, и финанси в обучението си, но ако наистина смятате, че сте сгрешила в избора на професия, имате все още време да откриете Вашия правилен професионален път. През този процес може успешно да преминете и чрез помощта на кариерен консултант.

2) Перфекционизмът ще Ви ограби от радостите в живота, спокойствието на духа и самочувствието Ви. Ако се освободите от потребността всичко винаги да е перфектно, веднага ще усетите как напражението спада. Замислете се върху характеристиките, които мислите, че Ви правят ефективна, а всъщност създават у Вас усещане за провал и страх, че не можете да се справите. При перфекционистите характеристиката, която ги обединява, е, че искат да контролират емоциите си, контекста си, на всяка цена да не губят усещането за предвидимост. Колкото по-рано осъзнаете, че не сте перфектна, никой не е, и правите грешки като всеки човек, толкова по-бързо ще се справите с напрежението и ще имате добро самочувствие и добри резултати.

3) Всеки има познати, за които знае, че в трудни моменти не може да разчита. Казвате, че имате приятели. Това е много добре! Важно е да имате взаимно уважение, обич и подкрепа.

4) За съжаление има неща в живота, които не можем да контролираме - като смъртта и болестта. Не третирайте родителите си сякаш вече ще напуснат този свят, а напротив - бъдете до тях, помагайте им, показвайте им обичта си. Не мислете за нещо, на което все още не му е дошло времето.

5) Какво значи "младостта ми няма да се върне"? Вие сте едва на 27 години, целият живот е пред Вас. Никой не казва да се държите като тийнейджърка, но няма да Ви се отрази зле да излизате понякога с приятели, да се забавлявате, да разпускате.

Помислете отново върху нещата, които Ви написах. Ако продължавате да се чувствате апатична, моят съвет е да осъществите директен контакт с колега психолог.

Успех!

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
WhateverДата: Сряда, 19.10.2016, 20:43 | Сообщение # 5
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 6
Статус: Офлайн
Благодаря! Определено ще помисля пак над нещата. smile
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Как да изляза от тази дупка?
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016