Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Събота
03.12.2016, 08:47
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Явно съм безнадеждна..
Явно съм безнадеждна..
beLIEveДата: Петък, 15.04.2016, 19:48 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Такаа.. Обръщам се към Вас, защото наистина не знам какво да правя... Нека започнем от самото начало... Всичко започна миналото лято, когато срещнах едно момче... Явно тръгнахме без да се познаваме и всички ми казваха как не е за мен и как ще ме накара да страдам... И така се получи... Заради него всъщност се изпокарах с майка ми, с приятелите ми (които са и негови доста добри приятели)... Бяхме заедно с този човек точно 2 месеца после ми каза, че не му трябвало такова момиче и скъса с мен... Тогава не го почувствах като загуба... Ноо след месеци го почувствах.. Тази болка, тази празнота в мен... И тогава разбрах, че наистина съм го обичала и че е бил целият ми свят
.... Но късно ... Започнах да се самонаранявам... Първо беше малко драскане... Но после стигнах до там, че започнах да пускам страшно много кръв от ръцете си и най-лошото е, че това ми харесва.. Да ме боли, да тече кръв, просто ми доставя удоволствие... Да кажем, че вече свикнах с факта, че го няма вече... Ии тогава стана, така че една приятелка му писа, че много ми липсва... Ии той и каза да го чакам на следващия ден да говорим и така и стана... Тръгнахме отново... Бях на седмото небе... Ноо след няколко дена разбрах, че това не е стария чоеек... Държеше се ужасно... Ии разбрах, че още обича бившата си... И ми каза, че просто ще е много трудно да обикне пак... Ии че не търсел любов, а бройка, защото бил млад... Опитва си късмета с всяко момиче... Дори и с мои приятелки... След тези думи обаче аз, разбира се, се нарязах отново... Вече имам доста белези по ръцете си и тъкмо да се заличат малко и аз пак почвам... Не съм сигурна изобщо, че ме харесва... Ни най-малко... Ние за 2 месеца сме се виждали само 2 пъти и то за по 30 минути... Не знам вече какво да правя... На него не му пука за мен... Аз го обичам прекалено много, за да го напусна... Опитах без него и за малко да си срежа вените... А не знам как и да го накарам да ме обикне и да забрави, като той просто не иска... Наистина не знам вече какво да правя вече... sad
 
mariya_koevaДата: Събота, 16.04.2016, 10:39 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, beLIEve!

Рязането на вени е проява на желание да се нараните и се асоциира със самоубийствени тенденции, може да се тълкува и като зов за помощ. Не забравяйте, че нищо не е фатално и как ще Ви се отрази дадена ситуация зависи от Вас. Това момче не Ви заслужава. Вие дори не го познавате, какво остава да говорим за любов. За 2 месеца сте се виждали 2 пъти. Той самият Ви е казал, че си опитва късмета с всяко момиче и че търси бройка. От това автоматично трябва да си направите заключението, че няма никакъв смисъл да страдате за някой, който не страда за Вас и че е по-добре да насочите вниманието си към някой, който търси сериозни взаимоотношения и има сериозни намерения към Вас. Тъжна сте, наранена сте, но погледнете напред - колко нови неща ще Ви се случат. Веднага намерете приятелски кръг, който да Ви разсее - не се изолирайте. По този начин по-лесно ще преживеете разочарованието си.

Относно самонараняването - самонараняването (автоагресията) показва дълбока емоционална болка и безпомощност и е преди всичко стратегия за справяне. Когато човек не е успял да се справи с негативните емоции, се насаждат напрежение и тревожност. Колкото повече тези усещания се засилват, толкова повече той се откъсва от себе си, търсейки спасение. Самонараняването повишава адреналина. Липсват тревожността, болката и напрежението. Негативните мисли и чувства са забравени и човек усеща единствено чувство за самоконтрол. Тялото отделя ендорфини, които "спомагат" за чувството на еуфория. Но положителните емоции бързо остават на заден план и за заместени от негативните, които провокират загуба на контрол, самоомраза, срам, вина. Емоционалната травма, която човек преживява, може да бъде много по-трудно търпима, въпреки че самонараняването "тласка" към липсата от действителната болка, която човек преживява. Затова то предлага само краткотрайно и моментно облекчаване. Автоагресията е зависимост, която съдържа потребност за бягство от себе си, от заобикалящата среда. Това поведение всъщност показва липса за справяне с напрежението и стреса и е хубаво човек да придобие полезни механизми, чрез които да ги преодолява безопасно.

Едни от най-честите причини за самонараняването са липса на любов, разбирателство и доверие в семейството; загуба на близък човек или приятел; трудности със социализацията в училище; дългосрочно и/или сериозно заболяване.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
WhateverДата: Неделя, 16.10.2016, 22:15 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 6
Статус: Офлайн
beLIEve, вярвам, че ще се справиш smile И помни, че заслужаваш някой, който наистина да те обича smile
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Явно съм безнадеждна..
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016