Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Неделя
11.12.2016, 00:18
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Как да забравим и да простим
Как да забравим и да простим
DrumevaДата: Неделя, 13.03.2016, 13:06 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Здравейте. Имам следния проблем: преди няколко дни, навръх осми март, ми се случи да преживея нещо, което не знам как да определя. Пазарувах в една верига супермаркети и на излизане ме спряха за проверка на багажа. Помолиха ме да ги последвам, и ме отведоха в някаква стая за видеонаблюдение. Обвиниха ме, че съм откраднала вещ от магазина. Аз изпитах ужас, че ще ме натопят, защото нямаше свидетели мои познати или външни лица -само амбициозната частна охрана, която слава богу, след като ми провери багажа, ме пусна да си вървя. Аз си тръгнах неудовлетворена от постъпката им. Подадох дори жалба. В нея описах, че чувствам наранена моята чест и достойнство, при това навръх празника на жената. Наистина се двоумих относно един подарък, който исках да направя на моя близка за празника, но в крайна сметка избрах друго и върнах първоначално избрания предмет на мястото от където го бях взела. Охраната не видяла кога съм върнала предмета. Но защо това трябваше да става мой проблем! Знам, че жалбата ми е глас в пустиня. От друга страна не мога да се примиря. Това повлия на самочувствието ми - нима изглеждам толкова изпаднала, че да допуснат, без да ме познават, само по външния вид, че мога да открадна... Държа на това, да имам приличен външен вид. Освен това ме обхвана и страх- опасявам се че моята реакция ги подразни.Сега продължавам да изпитвам страх от провокации персонално към мен. Споделих с познати и близки, но тяхната реакция ме обезсърчи -била съм нерационално честолюбива. Знам, че гордостта е смъртен грях. Но дали в случая съм прекалила с честолюбието? Къде е границата, според специалистите? И дали не съм жертва на посттравматичен стрес, защото преди много години срещу мен бе извършено престъпление срещу личността, което остана ненаказано, поне от нашата правораздавателна система? Отдавна се опитвам да забравя и простя, но такива случаи ме карат да се чувствам безсилна. Дали не предизвиквам негативност към себе си, без да искам? Как се преодолява това?
 
mariya_koevaДата: Неделя, 13.03.2016, 18:20 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 481
Статус: Офлайн
Здравейте, Drumeva!

За да не правя реклама, изпращам Ви на лично съобщение координати на колега психолог с дългогодишен професионален опит в областта.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Как да забравим и да простим
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016