Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Петък
09.12.2016, 23:16
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Има ми нещо! (Заради детето си трябва да се оправя)
Има ми нещо!
elina91gДата: Tuesday, 23.02.2016, 03:58 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Здравейте!
Казвам се Ели. На 24 г съм.
За краткия ми живот ми се случиха много неща, които промениха така или иначе странния ми мироглед и отдавна измрелите ми разбирания и принципи.
Започвам отначало.
Като на много деца родителите ми се разведоха на 11 год възраст , след тежък , изпълнен с взаимни лъжи, кавги, посягания,напивания и какво ли не , брак.
Останах при майка си и по-малкия си брат след развода.
Израстнахме по квартири в малък провинциален град.
До моето гимназиално обучение , когато кандидатствах след 7 клас и почнах обучението си в Пловдив, живеейки при баба, по майчина линия.

Майка ми се омъжи повторно , но отново се повтаряха повечето сцени от брака и с баща ми.
Баща ми с години не се интересуваше от мен , освен ако не е пиян и не се сети, че е баща и да ме чуе по телефона.

Аз изживях своя апогей в гимназията - отличничка , активистка, сдобих се със самочувстви.
Започнах да работя от 15 годишна. Първо уикендите, след това повече ходех на работа, отколкото на училище. Не отидох на бала си след 12 клас , а бях сама събрала 1500 лв. Исках да отида на екскурзия.

Майка ми се разболя от рак на матката. Отложих екскурзията и отидох да я гледам в селото , където се омъжи повторно.
Завъртя се колелото и почнах работа.
Майка ми се оправи и се раздели с втория си съпруг.
Без да се разведе се изнесохме пак на квартира и тя се залюби по интернет с някакъв мъж.
Аз кандидатствах за студентка в Пловдив.
Майка ми реши да заживее с новия мъж , но аз не и позволих да замине с брат ми. Той вече влизаше в пубертета и беше малко буен.
Уговорката беше да остане с мен докато ме приемат , а тя разбере що за човек е онзи.

Приеха ме, но майка ми нямаше възможност да вземе брат ми и с него дойдохме в Пловдив.
Баба ни ми помагаше много.
Аз учех задочно и работех на две места.
Записах брат ми в старото ми училище, за да ми е по око. Все пак познавах цялото ръководство там.

Запознах се с мъж с 19 г по-голям от мен.
Ще кажете , че съм търсела бащинското, но не мисля.

Той беше с бурно и тъмно минало.
Но го прибрах да живее с мен и брат ми.
Грижех се като перфектна домакиня (имам склонност към пррфекционизъм).
Чистех , готвех, работех, учех, грижех се за брат ми и на мъжа до мен. Той не ми помагаше особено и почнахме да се караме.

Една неделна сутрин тъкмо се бяхме сдобрили след неколко дневна кавга , излязохме с неговия мотор. Катастрофирахме. Само че не по наша вина както се доказа на делото.

Той почина. Аз плаках.
Имах хематом в мозъка, който се разкара. Счупен крак. И бременна. Но не знаех. Съвсем ранна още бременност. Но лекарите не ми разрешиха да задържа детето - направих медицински аборт.

Ако всичко беше нормално, може би нямаше да искам детето. Но точно тогава мислех, че заради него съм оцеляла. Изживях го тежко.

Постепенно се възстанових . Отне ми 4 месеца за физическите травми. Беше бързо според лекарите.
Върнах се към предишния живот - работа, учене, брат ми.

След време , година и малко, една позната ме запозна с нейно бивше гадже.
И аз макар да бях слушала легенди за него се влюбих.

Вече бях на 22 години.
Майка ми се раздели с третия мъж и се върна при нас в Пловдив. След 3 години живот без нея, реших че е време да я оставя да бъде майка на брат ми, а аз да помисля за себе си. Изнесох се сама на квартира.

Започнах да излизан с легендарния мъж. С 21 год разлика. Само че той изглежда с поне 10 г по-млад.
В началото връзката ни беше сексуална. Той дори имаше друга връзка. Но заради мен се раздели с другата и поиска да заживеем заедно.
Преместих се у тях.
Спечелих делото за катастрофата и с парите от него купих апартамент на името на брат ми и с майка ми се преместиха в него.
С останалата част от парите направих ремонт в жилището на гаджето и му купих кола.

Той вече е на 45,но изглежда на 32.
Дисководещ, бивш бузукар. Зад гърба си има 4 деца, две от които на моята възраст.
Няма жена на която да не е изневерявал.
Но познавайки жените му, мислех че не е в него вината. Те не са семеен тип жени и до днес са сами и бездетни, макар ме са на по 40+.

Две години живеем заедно.
Той пиеше много(като баща ми).
Сега пие рядко и вече не е заядлив, а си ляга да спи.

Той обикаляше кръчми и живееше ден за ден. Сега мисля за сметките ни и дали можем да си позволим почивка.

Аз го ревнувам много. Нямам му доверие. Заради славата му.
Старая да се го подкрепям, да съм винаги подготвена като домакиня и жена. Познавам го до болка и винаги съм с крачка пред него.
Знам, че все още не ми е изневерявал. Следя телефона, компютъра му.

Той постоянно се шегува , на мен ми липсва чувство на хумор.
Но шегите му са груби. Коментира други жени пред мен постоянно, а мен ме подтиска.
Когато се скараме ми говори , че съм луда и гламава и грозна, никой мъж на моята възраст нямало да ме погледне. Праща ме в гробищата, където ме чакал бившия ми любим.

Преди мълчах,той ми е посягал два пъти, сега му отговарям. Че за 45 год живее с брат си и неговото семейство в апартамент на майка му. Че има 4 деца, но нито едно не е отгледал, защото всичките му жени след първата година си взимат децата и се махат.

Сега и аз му родих дете. Стана случайно. Бо понеже имам един аборт, се притеснявах че няма да имам деца, ако го махна. Родих момиченце.
Таткото сега се грижи за нас - от финансовата страна се грижи.
С детето си играе , но бързо ми я давам на мен.

Детето ми е на 4 месеца, тежи 7 кг. Иска да се изправя да сяда и се опитва да лази. Вечно се смее.
Само че сега зимат цял месец беше болно от грип "Виктория". Направи пневмония и лежахме в болница.

Таткото постоянно ми повтаря че не мога да се грижа за нея, че не правя нищо правилно.
Нямам самочувствие като майка, като жена(с постоянните му коментари за други жени), като човек.

Напускала съм го без дете и сега с дете не веднъж.
Той се промени много от преди да се запознаем.
Но отношението му към мен е или подигравателно , или обвинително, или пренебрежително.

Но аз изгубих себе си. Изоставих приятелите си (защото не го харесваха ),не се усмихвам, слабея постоянно, депресирана съм. Не спя. Често плача вечер.
Постоянно се съмнявам в него.

Опитах да говоря с него, че ако покаже малко чувства към мен, ще се отпусна, ще му се доверя.
Но той не прави нищо.
Ревността ми трови и двамата.

По принцип не вярвам на хората.
"Всички лъжат" ми е мото.

Не приемам изневярата, не приемам сексът като разменна монета и начин да израстеш в обществото.
Предпочитам книжката в ръка и разходката в парка пред кръчмата и дискотеката.

Приятелството за мен е отдаване и подкрепа.
Любовта -уважение, приятелство, подкрепа, обич и страст.
Чувствам се кап извънземно сред хората. Никой не мисли като мен.

Имам детенце, искам да се оправя заради нея.
Явно съм депресирана или друго психично разстройство имам.

Аз като лудост отчитам само това, че никога не мисля за себе си,а първо за другите.

Помогнете ми!
Искам или да намеря начин да сме щастливо и нормално семейство с този човек.
Или да имам сили да го напусна за последно
Прикачено: 5264052.jpeg(154Kb)
 
elina91gДата: Tuesday, 23.02.2016, 04:00 | Сообщение # 2
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Извинявам се грешките. Почти 4 часа сутринта е и пиша през телефона си.
 
mariya_koevaДата: Tuesday, 23.02.2016, 17:53 | Сообщение # 3
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, elina91g!

Моето мнение е, че е време да сложите край на тази нездравословна връзка. Не се учудвам, че след многобройните обиди и унижения, които Ви нанася този мъж, не виждате понякога смисъл в живота, чувствате се в безтегловност и Ви обземат негативни мисли. Доколкото разбирам, сте му дала шанс да се промени, но той не го е използвал. Плюс това ревността от Ваша страна също Ви изиграва лоша шега и кара взаимоотношенията Ви с този мъж да бъдат още по-обтегнати. Казвате, че следите телефона и компютъра му. Не Ви обвинявам, но в една връзка трябва да има доверие. Може би несъзнателно се стремите да създавате връзки с по-възрастни мъже, тъй като не сте имала стабилна бащина фигура в живота си. Бащината фигура се асоциира със сигурност, обич, близост, доверие, утеха, закрила. Мъжката фигура като партньор се свързва с любов, интимност, близост, секс, допълване, подкрепа. Сама си направете извода. Много млада сте все още, за да се отчайвате от живота. Имате прекрасна дъщеря, за която трябва да се грижите и да й давате цялата си любов. А за да се случва всичко това, Вие трябва да сте щастлива, удовлетворена от живота, търсеща нови перспективи пред себе си. Убедена съм, че ще срещнете мъжа, който ще изтрие сегашното Ви мото от живота: "Всички лъжат". Тепърва ще имате възможности пред себе си, за да откриете мъжа, с когото ще се чувствате щастлива. Трудно е да сте самотна майка на първо време, но мисля, че това е по-добрият вариант, отколкото да имате до себе си човек, който Ви праща в гробищата, нали така? Помислете и ако желаете, отново пишете.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
tamichkaДата: Неделя, 14.08.2016, 14:48 | Сообщение # 4
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Здравейте! Казвам се Тамара и съм на 29 г. Смятам, че съм силен човек, защото всичко, с което съм се сблъсквала в живота ми съм понасяла върху себе си. Проблемът ми е , че обаче го приемам твърде дълбоко в себе си. Искам да се върна малко назад, просто защото знам , че за изготвяне на оценка е нужна повече информация, а и не знам дали състоянието ми , не е резултат от преживяното. 
Слава Богу в семейството ми всичко е наред. Имам прекрасни родители, които ме възпитаха добре. Омъжих се щастливо и плод на нашите отношения е нашето прекрасно детенце – момиченце, вече на 7.
За съжаление останалото не върви така добре. Сблъсках се с куп премеждия в обучението. Изпити се купуваха пред очите ми, а на мен ми се правиха спънка след спънка. В работата неща вървяха така- заплата се взимаше на 3 месеца веднъж. Всеки работен ден беше изпълнен с безброй раздразнения, нерви и несправедливост. Напуснах работа на 10 февруари тази година, поради неизплатени заплати. Вместо обаче да отдъхна, аз изпаднах в едно състояние, сякаш седя у дома и не съм полезна с нищо. Само плачех и се укорявах за липсата си на късмет. Подкрепяна от семейството и съпругът си точно когато леко се съвзех дойде първият ужас в живота ми. Получих много силен и безспирен световъртеж, помислих си, че си отивам. Наложи се на лежа в болница 5 дена, като бях на системи и на хапчета Дименхидранат. От там ми казаха, че за съжаление щом веднъж съм получила световъртеж, то вероятността да се повтори е голяма. Миналата седмица получих едно чувство все едно изпадам в безтегловност, уплаших се и пак взех деминхидранат (половинка) . Същата вечер получих и силно сърцебиене, което се усещаше много неприятно, просто всяко тупване се усеща. Правиха ми кардиограма, взеха ми кръв, но казаха, че нищо ми няма и най-вероятно всичко е на психическа основа.Да се успокоя и да не се тревожа. Факт е обаче, че вече една седмица до сега нямам апетит, ям просто , за да сложа нещо в стомаха си. Незнам, дори не огладнявам. Незнам какво се случва с мен, изобщо има ли ми нещо или всичко е в главата ми?
Ако сте имали такива случаи то моля кажете каква е причината?
 
mariya_koevaДата: Неделя, 14.08.2016, 19:40 | Сообщение # 5
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, tamichka!

За да не правя реклама, изпращам Ви на лично съобщение координати на колега психолог с дългогодишен професионален опит в областта.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Има ми нещо! (Заради детето си трябва да се оправя)
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016