Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Неделя
04.12.2016, 12:15
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » ПОМОЩ! Страхът ми ме окова! (Страхът съсипва живота ми!)
ПОМОЩ! Страхът ми ме окова!
slynceto154Дата: Неделя, 30.08.2015, 14:09 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Здравейте! smile Казвам се Божидар на 23 години.
От дете си живея на село и все още съм на същото място.
Искам да се махна от селото да заживея самостоятелно
и да съм независим но... СТРАХОВЕТЕ МИ от неизвестното са ме оковали
на мястото кадето съм и немога да продолжа напред.
Цялата работа е в това че аз съм транссексуален!
Обличам се и изглеждам като жена и така си се чувствам
не се чувствам гей или по различен от останалите хора, за мен аз съм си нормален човек.
Като цяло аз съм социялен човек и общувам с много хора, имам дота приятели
и всеки, които ме е опознал ме уважава и ми казва че за гей съм много различен и добър човек, че не съм като повечето гейове.
Като цяло на мястото където съм, съм добре и уважаван от всички.
Аз харесвам живота си до момента обичам и уважавам себе си, успях да намеря хармония между душата и тялото си без хирургическа намеса и не желая честно казано, изобщо аз съм позитивен и весел по принцип но... осъзнах че не мога и не съм способен да напусна това място, осъзнах го миналата година когато отидох в Италия на почивка за два месеца при една моя роднина.
Та там всички се държаха много добре и хората са толерантни но по онова време имах паник атаки и когато излизахме на разходки аз започвах да се притеснявам без да знам защо и да ме се потят дланите и краката всякаш нещо ме пристягаше около врата и така започваше да ме избива евали не на налудничави мисли от сорта на "искам да си отида в България", "мисля че няма да издържа тук, ами ако полудея от мъка докато се върна" и т.н.н а буквално нямаше от какво да се притеснявам, всичко си беше чудесно там но... положих усилия и си останах колкото трябваше и си се прибрах после в БГ. От тогава насам изчезнаха паник атаките, които ме преследваха две години преди това, просто изчезна притеснението страха че нещо лошо ще ми се случи или че ще се разболея или пък да не умра.Звучи шантаво но две години ме преследваха подобни мисли слава Богу това е минало. smile
Но явно онези ми стахове отстъпиха място на новите. sad Та страх ме е да се изнеса от родния си дом и да се преместя в София примерно, страхувам се че няма да успея че заради визията ми никои няма да ме вземе на работа, аз съм се възприел с женска визия и не мога да си представя да се променя ще се разбия псехически ако си посегна на вида, страх ме е че ще ми се подиграват на това което съм, стахувам се да не ме набие някои хомофоб и да не ми сторят нещо лошо.И най-вече страх ме е да не ми стане както в Италия да започне пак онова побъркващо усещане на страх и желание да се прибера обратно. Моля ви за съвет не знам какво да направя, sad нямам никаква посока, не знам от къде да започна и какво да направя. Всеки път когато ми се отдаде възможност за ново начало или далечно пътуване ме обзема страх  дори отказах почивка това лято по тази причина  Мисля че на 23 години не е нормално да сам още на разноските на родителите си с които и без това не сме в най-хармоничните отношения. Аз съм талантлив човек има какво да дам и направя за хората но нямам смелост да продължа напред и това пречи на живота ми да се развие. Помогнете ако може.  sad Прикачих и своя снимка за да добиете по ясна представа за мен.
Благодаря за вниманието. :)
Прикачено: 8391806.jpg(75Kb) · 2138939.jpg(122Kb)


Съобщението е редактирано от slynceto154 - Неделя, 30.08.2015, 18:07
 
mariya_koevaДата: Неделя, 30.08.2015, 19:01 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, Божидар!

Ще започна с една мисъл, която много ми харесва: "Научени сме да живеем в страх от всичко, което ни е непознато. А докъде
стигнахме? Какво създадохме от страх? Единствено неувереност, пропуснати
възможности и още страх! Колко пъти сте се замисляли над страховете си и
колко от тях сте успели да премахнете? Борете се за собствените си идеи
и мечти! Стремете се към новото, където терзанията за миналото и
страховете за утре ги няма!"
Страхът наистина оковава човека. Но трябва да преодолеете както него, така и неувереността, която изпитвате в момента. Иначе рискувате да НЕ се отдадете на вълнуващи преживявания. Като за начало Ви предлагам да намерите в интернет форуми за хора като Вас - удобно средство за комуникация с ограничена група хора, които са преминали през същото, през което преминавате и Вие сега. Те ще Ви обяснят как са се справили със страха си да си намерят работа например - нещо, от което се притеснявате. Как са се справили в едно предимно хетеросексуално общество. И така нататък. От друга страна големият град предлага много повече възможности за професионална реализация. Прав сте, че вече е време, в което да започнете малко по малко да ставате независим от родителите си. Казвате, че сте талантлив човек. Мислил ли сте да кандидатствате някъде и да се реализирате в областта, в която имате заложби? Зная, че Ви е страх, но както казвате - Вие сте си Вие и не трябва да се променяте само защото някой друг може би го очаква. Хубаво е, че имате приятели, социален сте, имате мечти и цели. Сега остава само да направите първата крачка да ги осъществите. Защо не отидете за един-два дни в София, просто на екскурзия? Да се "докоснете" за малко до града, да видите как ще се чувствате там. Може да не сте сам, а с приятели например.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com

Съобщението е редактирано от mariya_koeva - Неделя, 30.08.2015, 19:03
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » ПОМОЩ! Страхът ми ме окова! (Страхът съсипва живота ми!)
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016