Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Неделя
11.12.2016, 13:53
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Гняв и неудовлетвореност (Синът ми е постоянно гневен. Семейството ми се разпада.)
Гняв и неудовлетвореност
meriДата: Четвъртък, 13.08.2015, 14:10 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Здравейте!

Проблемите започнаха след като синът ми завърши висшето си образование и реши да започне работа в семейната фирма. Подчертавам, че от наша страна не е имало натиск - това беше негово решение. Работи много, справя се чудесно, но има проблем с взаимоотношенията си с околните. Първоначално се дразнеше от служители. Постепенно нещата се поуталожиха - някои от тях напуснаха, с други успя да се сработи. В този момент преживяваше криза поради раздяла с приятелката си и беше много наранен. Отдавахме поведението му на това и според мен наистина имаше връзка. От доста време обаче проявява нетърпимост към баща си - не одобрява неговите решения и действия, нито стила му на работа. Гневи се на съвсем дребни неща. Във всички ситуации той се смята за прав. За да се избегнат по-сериозни конфликти с времето баща му му отстъпи водещата роля във фирмата - взимане на решения, организация на работа и комуникация с клиенти. С всичко това се справя добре, но е много натоварен. Не си позволява почивка, защото смята, че в негово отсъствие нещата ще се объркат. Някак си дебне баща си за най-малката грешка (според него) и това води до невероятен гняв. Започнаха заплахи от рода на това, че ще ни остави да се "забатачим", че ако него го няма фирмата ще загине. Според него работи с "олигофрени" и "тъпанари" и сам трябва да върши всичко. Съпругът ми съвсем се затвори, двамата почти не комуникират. Опитвам се да им обясня, че няма да намерим изход от ситуацията ако открито не обсъдят проблемите си, но резултат няма. И двамата са от хората, които не говорят за чувставата си и трудно биха споделили терзанията си.

Преди да започнат съвместна работа не е имало проблеми. Съпругът ми никога не му е повишавал тон, никога не си е налагал мнението. Работеше много и аз бях по-близко до децата, аз бях по-строгата и по-взискателната. Никога не е имало сериозни конфликти в семейството ни. Синът ми не ни е създавал проблеми, бил е по-сдържания от двете ни деца - дъщеря ми, с която имат малка разлика, беше по-буйна, по-инициативна и по-контактна. Той е по-затворен, никога не е имал много приятели, но винаги е държал на тези, които има. В момента обаче се е изолирал от всички, поддържа връзка с много малко хора, постоянно е в лошо настроение. Гневен е на всичко и всички. Прекрати връзката си с момиче, на което мислех, че държи. Не се е откъсвал от работата повече от 5 години, а не мога да го убедя, че трябва да си почине. Имам чувството, че се възприема като жертва, която трябва да носи цялата тежест и отговорност. Избягва всякакъв контакт и с мен, тъй като смята, че аз съм на страната на баща му. 

Моля за съвет как да постъпя. Тревожат ме много взаимоотношенията между двама скъпи за мен хора, а не зная как да помогна. Тревожи ме това, че синът ми трудно се сработва с хора, че е неудовлетворен и гневен, че търси грешките на другите. Във всяка ситуация той е хронично правия. Настрои се срещу всички и се изолира от всички. Давам си сметка, че и като студент е показвал неудволетвореност от съжителство със съквартиранти и от колеги, с които е работел.
 
mariya_koevaДата: Четвъртък, 13.08.2015, 21:02 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 482
Статус: Офлайн
Здравейте, meri!

Оставам с впечатление, че промяната в поведението на сина Ви е започнала след раздялата с приятелката му. Сама казвате, че тогава е преживявал криза и предполагам, че наистина му е било много тежко, но не е успял да "излезе" от кризата както трябва. Пак казвам - това е лично мое мнение. От друга страна смятам, че синът Ви е станал човек перфекционист, който иска да контролира емоциите си, контекста си, на всяка цена да не губи усещането за предвидимост. Опитайте се да му обясните, че перфекционизмът ще го ограби от радостите в живота, спокойствието на духа и самочувствието му. Ако той се освободи от потребността всичко винаги да е перфектно, да контролира всичко и всички, да е този, който не допуска грешки и винаги се справя, веднага ще усети как напрежението спада. Тогава той ще има желание и за почивка. Колкото по-рано синът Ви осъзнае, че не е перфектен, никой не е, и прави грешки като всеки човек, толкова по-бързо ще се справи с напрежението и ще има добро самочувствие и добри резултати.

Желая Ви успех!

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
meriДата: Петък, 14.08.2015, 12:13 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Здравейте!

Благодаря за бързия отговор! Наистина поведението на сина ми коренно се промени след раздялата с приятелката му. Нещо повече, тогава се затвори в себе си, изолира се от общите им приятели и се концентрира единствено в работата. Страхувам се, че тази раздяла му влияе и до днес. Видимо я е преживял, но според мен е предпазлив във връзките си. Като че ли в момента, в който нещата станат по-сериозни, той ги прекратява - сякаш се страхува да не бъде наранен.

По отношение на перфекционизма сте абсолютно права. От дете е държал всичко около него да бъде в идеален ред. В ученическите му години ми костваше много, за да го убедя, че не е страшно да има поправка в тетрадката или ако дрехите му не са подредени идеално. Едва в студентските години в известна степен се освободи от стремежа си към тази "подреденост". Лично аз бях доволна от това, защото другата крайност ми се струваше прекалена. Многократно сме коментирали, че се товари като се взира толкова много в дребните детайли, че и другите може да имат право, но безрезултатно. Може би е необходимо да се потърси помощ от специалист, но едва ли ще пожелае да го направи.
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Гняв и неудовлетвореност (Синът ми е постоянно гневен. Семейството ми се разпада.)
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016