Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Събота
03.12.2016, 08:42
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Нужда от помощ , която сам не мога да си дам. (тревожност, вина.)
Нужда от помощ , която сам не мога да си дам.
emo05Дата: Събота, 08.08.2015, 13:55 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Здравейте! Казвам се Е., момче на 27 години. Ще се постаря да бъда изчерпателен в сбити изречения и да съм възможно най кратък. Първо, нека направя малко увод. Когато бях малък, имах справедлив и честен баща, който никога не ме е оставял в липса или неудобна ситуация. Но..за съжаление ме смъкваше от бой. По най жесток начин, отвратителен, болезнен, долен, с пособи и средства, които са доста повече от болезнени. Също така никога не ми даваше да плача , било то след бой или пък др причина. Не помня да съм плакал, мисля. Израстнах в неистов страх и респект към него. Изстръпвах при мисълта, чр съм направил нещо,което ще го ядоса. В общи линии детството ми мина по ското в опити да не го ядосам, а не себе усъвършенстване и съпоставяне на правилното с грешното. После порастнах, все още изпитвах страх от всеки. Мислих, че учителя щ ме набие, и въобще всеки мъж, с който имах ежедневен контакт. От шофьора в автобуса до директора в училище. Както и да е. Порастнах още. Реших че не мога така. Записах спорт. Груб боен спорт. Стигнах голми успехи, медали, и никой не знаеше че аз умирам от страх. След това разбрах че съм по силен от баща ми, от шофьора , от директора, от който си искам общо взето. Така беше известен период от време ,докато разбрах че вече не ме е страх . Паралелно с историята , аз винаги съм усещал тревожност и по малко вина. В началото беше малко, докато сега на 27г е нетърпимо. Няма един ден в моя живот в който аз да не изпитвам тррвога. Аз не познавам думата безгрижие. Прикривам го доста умело , усмихвам се, излизам с приятели, но искам да го прамхна защото всеки ден се влошава и задълбочава и съм имал случаи в които не излизам от вкъщи заради тази тревога. . За да ме разберете ще ви дам пример - имал съм десетки случаи, в които съм с приятели или на плаж или на планина или някъде заедно. Понякога някой от тях казва - лелеее , скивай кво безгрижие , Ем***! А аз мълча защото не знам какво значи тази дума. Боже аз дори не мога да се изкажа правилно! Моля дайте ми съвет защото не искам повече така, не мога, не знам и докога ще го понасям. Далеч съм от мисълта да си посегна, но не знам психически дали няма да се срина просто..
П.с - Наскоро четох една статия на видни немски психолози( която ако е била вярна може би вие ще ср съгласите), където пишеше че битите деца израстват с тревожност и вина. Чак тогава за първи път след 27г , сметнах две и две и с досетих откъде е приблема на вероятно. Но за съжаление не знам какво да направя. Само да добавя накрая , че майка ми също ме биеше но п малко. Благодаря предварително, психолог Боянова
 
mariya_koevaДата: Събота, 08.08.2015, 17:56 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, emo05!

Съжалявам за неприятностите, които сте преживял. Радвам се обаче, че сте постигнал успехи в областта на спорта и той, малко или много, Ви е направил по-силен (физически и психически). Изправил сте се срещу страховете си и сте ги превъзмогнал. Но страховете в душата си все още не сте. Затова е хубаво да работите с психотерапевт в реално време и пространство, защото травми като Вашите изискват по-обстойно внимание. Тревогата, която изпитвате, е свързана с постоянното очакване, че "нещо ще се случи" - по-скоро бих могла да кажа физическо насилие. Надявам се, че ще осъществите директен контакт със специалист, защото имате ресурси да се справите с проблема.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
sevda_wwwcomДата: Сряда, 14.10.2015, 19:26 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
vsichki moi bliski sa sreshto men sashto taka i gadjeto mi no toi me podkrepq imam chustvoto che osven pra baba mi i gadjeto mi nikoi neme obicha vse edno vsichki me mrazqt neme iskat i ima dni v koito mi e mnogo napregnata kogato se setq mi idva da zaplacha nemoga da se zdarjam ne izlizam otvinqvat me v neshta koito vaobshte nqma da se setq i neznam
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Нужда от помощ , която сам не мога да си дам. (тревожност, вина.)
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016