Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Сряда
07.12.2016, 12:29
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » След сватбата
След сватбата
smells_of_spiritДата: Tuesday, 24.02.2015, 19:00 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Здравейте,

ще съм много благодарна,ако отделите няколко минути,за да помислите какъв съвет бихте дали на човек с ''проблем'' като моя. Проблем в кавички защото не знам как да наричам това,което се случва в главата ми или там,където се случват ''спънките'',когато се случват.

Аз съм 24-годишна жена,която откакто се помни се доверява най вече на емоциите си,за да се ориентира в душевните си въпроси. Когато почувствам раздразнение от работна среда или недоволство от колега съм склонна по-скоро да напусна работното място отколкото да стоя там,където нещо ме ''разяжда'',когато изпитвам привличане към някого пък се отдавам на 200% и съм ТАМ,на МЯСТО,изживявайки всичко на пълна газ.Затова връзките ми са били много силно заредени,а уволняванията или разделите също са кипяли от емоции,тъй като във всичко се отдавам- енергията, мислите, вниманието.Искам да спомена,че семейството,от което идвам е крайно разнебитено- агресивен баща и досега неинтересуващ се от мен...това ме накара да създам много ''краен'' Идеален (по собствените ми мерки) модел на бъдещата ми връзка и мъжа,с когото ще създам семейство.Модел,който си казах,че обезателно ще прилагам.Казах си,че при мен всичко ще е под контрол,всичко трябва да е наред и че всичко е по силите ми и че АЗ съм тази,която ще кара нещата да се движат по моя си план и че при мен проблеми няма да има с мъжете и че ако се появят,те ще бъдат изкоренени в заченки.Всичко в ръцете ми с две думи.
Преди 5 месеца срещнах мъжа,когото все исках - умен и артистичен,съвпада с моите интереси и влечения.Нещата се развиваха изключително динамично - с невероятна лекота. След 2,5 месеца се оженихме. Бях в несвяст от щастие. Това е Човекът,си казах. На другия ден се събудих,всичко беше наред,а на следващия изпитах страх. Страх от това,че това,което направихме е за цял живот и сега е нужно да се съобразявам с един човек- нещо,което и преди във връзките съм правила,но тук сякаш напрежението идваше от това,че очакванията идваха отвън,знаете: - 'Бракът' / ''Бракът е за цял живот'' / ''Бракът е това''/''Бракът е онова''. Ние сами се оженихме,по собствено желание,за да чуем онова "Обявявам ви за съпруг и съпруга'' ,но се почувствах сякаш в клетка. Че социалното статукво ще играе като с театрална кукла от тук нататък с леката ни и повече от перфектна за мен връзка. Почувствах се сякаш не аз контролирам вече нещата,а това,което хората са създали и нарекли брак с неписаните му закони.Не че не искам да бъда с този човек за цял живот,но сега почувствах,че от мен се изисква вече да бъда с него цял живот- че така ТРЯБВА да е.което ме кара да не се радвам вече толкова на идеята за ''доживот''...защото вярвам,че ''завинаги''-то идва от работата върху отношенията всеки ден,а не от брачно свидетелство или нещо друго.Не че не искам да ми бъде съпруг в смисъл на ''най-близкия приятел,с който заспивам всяка нощ'' ,но се почувствах сякаш сега външните ''схеми'' ще убият и ''укротят'' импулсите ни един към друг сякаш защото ''Еми...в брака така трябва''. И знаете ли,много добре разбирам,че всичко е такова каквото си го направим и както си го нарисуваме,но ...тук се случи проблемът. Мисля,че имам комплекс за идеалност.Комлекс да ''пренапиша'' историята на родителите ми, да покажа на света,че малката Лора (аз съм Лора) може и иначе и,че ''ще видите,при мен всичко ще е другояче''.Когато изпитах онзи страх от това,че бракът е това и онова според хорските представи,а и,когато си помислих ''Еййй сега ще мога ли да пътувам и да се мотая по света както преди...и когато си искам'' ''Ще мога ли да предприемам каквито си искам лудотии както преди-решила и заминала нанякъде,решила и отпрашила?'' И като си отговорих с ''Не'' се случи глупостта,която ме вбесява и 2 месеца вече откакто се оженихме - аз изпитах СЪМНЕНИЕ и СТРАХ. По мнението на майка ми и други жени-съвсем нормални при такава сериозна стъпка като брака...Но аз се вцепених..Та аз съм Лора,аз не мога да изпитвам такива емоции. Та аз трябва да съм безстрашната и както ни е вървяло леко и без съмнения ,така ТРЯБВА да е. Каква е тази емоция,какво е това усещане? При мен всичко ТРЯБВА да е идеално... И явно това идеално е лошо,нездравословно идеално,към което се стремя..Цената на това да пренарисувам ''мама и тати'' е висока. От тогава започнах да мисля и анализирам защо съм изпитала тази емоция всеки ден,постоянно.По-сто-янно.Изморих се.Започнах да се вглеждам в съпруга си и да се отдалечавам. Унищожавам онова,от което летях и с което бях горда. Кой може да си причини това ? Защо би си го причинил ? Защо според вас свръханализирам и не мога като някои,които изпитат страх просто да плюят върху мисълта,да си кажат ''Това е само мисъл'' и да продължат. Аз имам страх от страха. И усещам вина за това,че ТРЯБВА да съм щастлива след сватбата си за любимия си,а аз анализирам и мисля. 2 месеца ПОСТОЯННО мисля,защото личните взаимотношения за мен са платното,на което аз ще нарисувам себе си по-успешна от майка си във връзката си.Обвинявам се и за това,че това продължава цели 2 месеца- колкото ни отне да се оженим- смятам дни и колко продължава тази лудост,сравнявайки с 2,5 месеца,които ни трябваха до сватбата..Представете си за какка мания иде реч... И не стигам до никъде.Планът на детето Лора е съсипан,защото изпита емоция не по списъка от емоции,които си позволява да изпита. Как да се успокоя с това,че е нормално да изпитвам други емоции,мисли и т.н освен онези,които съм си позволила да изпитвам или си представям да изпитвам в живота си след като някога в детството съм била силно ранена от баща си...Негативните мисли ''Какво,да не би това да не е Човекът?'' или ''Съсипах един от най-красивите периоди от живота си'' ме карат да искам да избягам,да се скрия,да изтрия този момент,в който изпитах онова съмнение,защото...това не е Планът. Аз знам,че това е Човекът и всичко друго е наред,но самият факт,че се запитах и изпитах онези емоции ме ужаси и разочарова от себе си.Изпитвам ужас. Комлексът за Идеалност. И всичко ТРЯБВА да е в ръцете ми. Явно,че не съм Бог. Откъде толкова Его...Моля за мнението на специалист. Ще оценя!

С уважение и предварителна благодарност,

Лора
 
mariya_koevaДата: Tuesday, 24.02.2015, 21:42 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, Лора!

Това, което сте споделила, силно ме впечатли. Навремето диктувах живота си по начина, по който го правите сега - всичко трябва да е перфектно; не трябва да правя никакви грешки; действията и емоциите ми трябва да са под мой контрол непрекъснато; всичко трябва да е в ръцете ми, както сама сте се изразила. Смятах, че никой друг не знае по-добре за живота ми, колкото аз. Смятах, че съм способна да контролирам света около себе си. Смятах всичко това до деня, в който цялото това нещо започна да пречи адски много в живота ми и започна да ме кара да се чувствам зле, когато нещата не се случат по начина, по който съм искала да се случат, и когато изпитам емоция, която за нищо на света не съм искала да изпитам. Направих няколко грешки, видях, че някои от плановете ми се провалиха напук на мисълта, че "как така нещо, което съм си наумила, няма да ми се случи? Че аз ще направя така, че то да се случи и ще го контролирам". Осъзнах, че перфекционизъм не съществува. Не съществува перфектен живот, не съществуват перфектни хора, не съществуват перфектни мъже, не съществуват перфектни ситуации и развръзки. И ми стана по-леко. Започнах да живея по-добре. И сега съм щастлива. Щастлива съм с малките дреболии, които понякога ме дразнят, но бързо отминават; щастлива съм с НЕперфектните моменти, когато съм си наложила да НЕ плача например, а всъщност ми се плаче; щастлива съм с НЕперфектните хора около себе си, които правят грешки като мен и всички останали, но могат да се извинят и да поискат прошка. Знайте, че перфекционизмът ограбва от радостите в живота, спокойствието на духа и самочувствието на човека. Ако се освободите от потребността всичко винаги да е перфектно, винаги да сте отлична във всяко отношение, недопускаща грешки и винаги справяща се, веднага ще усетите как напрежението спада. При перфекционистите характеристиката, която ги обединява, е, че искат да контролират емоциите си, контекста си, на всяка цена да не губят усещането за предвидимост. Насладете се на семейния живот, на съпруга си, на този нов етап от живота Ви. Млада сте, имате цял живот пред себе си. Живейте го без притеснения и страхове. Позволете си да живеете за мига. Бъдете понякога непредвидима. Отдайте се на емоцията, без да Ви пука кой какво ще каже или ще си помисли. Не скъсявайте щастието си с излишни мисли и страхове, които може никога да не се случат. Запомнете, че когато мислите позитивно, привличате позитивна реалност около себе си. Когато мислите негативно, привличате негативна реалност около себе си. Живейте естествено (ако ме разбирате правилно)!

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » След сватбата
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016