Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Петък
09.12.2016, 23:12
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 212»
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » "Чужди" мисли
"Чужди" мисли
rowguidДата: Четвъртък, 12.02.2015, 09:26 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 6
Статус: Офлайн
Здравейте,

от няколко години имам този проблем и ще се радвам, ако можете да ми дадете съвет как да го превъзмогна.

Състои се в това, че в различни обикновени всекидневни ситуации през главата ми минават някакви абсурдно агресивни мисли. Ще дам няколко примера: 

- виждам електронно табло на автобусна спирка. Изниква ми образ как го замервам с камъни, докато го потроша
- разминавам се с момиче, което носи чаша горещ чай. Представям си как му бутвам чашата, така че да се изгори
- разминавам се с дядо с бастун. Представям си как му ритвам бастуна, така че да падне

И това са някои от по-безобидните случаи, по-грубите ги спестявам, тъй като ми е ужасно неприятно дори да се сещам за тях.

Тези образи са много ярки. Не изпитвам никакво желание да ги реализирам в действителност. Не са обвързани с никаква емоция, т.е. не съм ядосана, когато ми се случва. Просто ги виждам като картини, но и това е достатъчно дразнещо. Такова поведение е крайно нетипично за мен - до степен, че единствената дума с която мога да го опиша е "чуждо".

Като цяло не съм изобщо агресивен човек. Бързо се ядосвам, но не задържам емоции - покрещя си и ми минава. На 35 години съм, не съм изнервена тийнейджърка. Всичко в живота ми е наред като цяло.
 
mariya_koevaДата: Четвъртък, 12.02.2015, 20:59 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, rowguid!

Казвате, че тези образи не са обвързани с определена емоция и не сте ядосана, когато си ги представяте. Има обаче нещо друго. Замисляла ли сте се дали нямате някаква натрупана вътрешна агресия, която е резултат от детството или тийнейджърските Ви години? Как са се държали с Вас родителите и приятелите Ви? Била ли сте тормозена от тях? Присмивали ли са Ви се за нещо? Като по-малка, имала ли сте моменти, в които сте се чувствала самотна и ненужна?

Не се притеснявайте да ми пишете лично съобщение, ако не се чувствате ОК да споделяте публично.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
rowguidДата: Петък, 13.02.2015, 11:19 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 6
Статус: Офлайн
Здравейте и благодаря за отговора.

Да, мислила съм по въпроса - по принцип съм склонна към (само)анализи. Но честно казано, не мога да свържа проблема с някакви мои скрити емоции. Не че ми липсват такива, чувствителен човек съм, а животът ми не е бил безоблачен. Това просто не е моята същност, агресия към непознати, че и към предмети ?! изобщо не е нещо, което по какъвто и да е начин мога да приема като вид себеизразяване.

Трудно е да се обясни, но тези "мисли", "образи" или както и да ги наречем са по-скоро сякаш наблюдавам как друг човек ги извършва, а не аз. И неприятното усещане е подобно на това, което бих изпитала, ако чуя за такава случка по новините примерно. Или, ако не звучи твърде объркано - сякаш виждам как това се случва в друг вариант на реалността, като това дали аз съм или не съм извършител не е от особено значение - важна е постъпката, а не кой я извършва. 

Мисля, че тези образи ме тормозят най-вече защото вярвам в "материалността" на мислите. Всъщност, от няколко години се опитвам да работя над себе си в тази посока и да "хигиенизирам" мисленето си. Донякъде се получава затворен кръг, тъй като чувствам вина, че съм си помислила подобно нещо, съответно се фиксирам върху него и страхът да не си помисля пак нещо такова естествено предизвиква нов подобен образ. Извинявам се за обърканото писание smile

Разбирам, че ви е нужен някакъв бекграунд, затова ще споделя накратко:
- като цяло съм силно интровертна личност. Контактите с хора ме натоварват и ги избягвам. Чувствам се добре, когато около мен само има един човек - било то приятелка, приятел, партньор. Зодия Риби съм, ние сме си малко отнесени от вихъра по принцип.
- родителите ми бяха по-скоро незаинтересувани. Баща с уклон към взискателност, майка тип приятелка. В детството страдах по-скоро от липса на внимание от родителите си. Сега имаме добри, но доста далечни отношения.
- тийнейджърските ми години бяха доста бурни. Предполагам, че освен нормалния тийнейджърски бунт, съм искала и някакъв вид наказание за родителите си. Не знам те дали са се почувствали така, но за мен това е "пречистващ" период, в който сякаш съм се гмурнала толкова дълбоко в отрицателните емоции, че съм преминала през тях.
- с приятелите общо взето всичко е било наред. Винаги съм търсила близки отношения само с по един човек, в компании не се чувствам особено добре. Не съм имала големи разочарования на този фронт. Не са ме тормозили като дете.
- в детството си често се отдавах на самосъжаление. Сега имам проблеми с чувство за вина, поради някои свои действия и бездействия.
 
КикаІДиковаДата: Петък, 13.02.2015, 16:03 | Сообщение # 4
Посетител
Група: Потребители
Съобщения: 30
Статус: Офлайн
Здравей,rowguid
Най-важното в случая е това, че осъзнавате нереалността на образите. Това е важно условие. 
По повод на това:

Quote
Мисля, че тези образи ме тормозят най-вече защото вярвам в "материалността" на мислите. Всъщност, от няколко години се опитвам да работя над себе си в тази посока и да "хигиенизирам" мисленето си. Донякъде се получава затворен кръг, тъй като чувствам вина, че съм си помислила подобно нещо, съответно се фиксирам върху него и страхът да не си помисля пак нещо такова естествено предизвиква нов подобен образ.
 
... напоследък Тайната и "сие" набра много скорост. За мен този филм е колкото полезен, от гледна точка на мотивацията , целеполагането и локуса на контрола, толкова и вреден, защото хората започват да фантазират и постепено губят очертанията на реалността. Давам филма като пример съвсем ориентировъчно по отношение на "материалността" на мислите. И веднага бърз пример - от сутрин до вечер да се напъвате във визуализация на това, че имате крила на гърба си, това няма да материализира дори и едно перо.. Предполагам не е нужно да дам и друг. smile
Да, в живота основната заслуга за това, което ни се случва е наша, но има и обстоятелства, които са извън нашия контрол. Само с вяра няма да стане, а физиката е доста по-сложна и прецизна от обясненията за "материалната природа на мисълта" с езотеричен уклон. smile Отношението и нагласата ни към живота и проблемите, които изискват решения, наистина могат да направят от живота ни рай или ад (свъвсем лаишки казано), но само това...

Предлагам да се отпуснете и да направите инвентарицазия* на убежденията си, "ъпдейтвайки" ги в съответствие с реалните възможности на нагласата, мисленето и собствените ви възможности, шансове и усилия...
Не се борете с тези образи, те сами ще изчезнат.
Но има и друго - в съответствие с казаното от Вас, може да се разглеждат и като форма за освобождаване от стреса и агресията. Някои хора ходят на лов и убиват животни, други тренират бокс и редовно се "млатят" с някого, трети плуват, медитират и т.н. При всички положения трябва да има работещ механизъм за освобождаване от натрупания стрес и напрежение. Няма място за вина. 
Надявам се, че съм била полезна.
П.П. Не всичко се обяснява с "травматично детство".. Не е като да не ми е симпатична психодинамичното направление в психологическия подход, ама .. smile

Поздрави
Кика Дикова
 
rowguidДата: Петък, 13.02.2015, 16:56 | Сообщение # 5
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 6
Статус: Офлайн
Здравейте и благодаря за отговора. 

Абсолютно съм съгласна с вас, че "само с вяра" трудно би се променило нещо. Нужни са и реални действия, а не само мечти. Комбинацията от двете обаче вече е залог за успех. И това, което в случая е по-важното - старая се да не допускам негативни мисли и настройки. И именно там се чудя дали не се е получило някакво "прегаряне", тоест от зор да се опазя от лошото, всъщност да си го докарвам? 

От стреса се освобождавам чрез изкуство, градинарство, имам различни хобита, които ми доставят удоволствие. А животът ми е доста по-спокоен от този на повечето хора.

Зная, че чувството за вина е неуместно, но това, разбира се, не помага в случая.

Надявам се наистина да отминат от само себе си. По принцип се старая да достигам до дъното на проблемите си, да намирам откъде произлизат и така да се справям с тях. Но в този случай просто не успявам да намеря корена.
 
КикаІДиковаДата: Петък, 13.02.2015, 17:26 | Сообщение # 6
Посетител
Група: Потребители
Съобщения: 30
Статус: Офлайн

Quote
И това, което в случая е по-важното - старая се да не допускам негативни мисли и настройки. И именно там се чудя дали не се е получило някакво "прегаряне", тоест от зор да се опазя от лошото, всъщност да си го докарвам?
  
Напълно е възможно. Психиката на човек е толкова сложно устроена, за да мислим, че след няколко споделени неща ще стигнем до същината на нещата. smile
Доколкото разбирам, тези агресивни образи Ви притесняват, защото се тревожите, че мисълта може да се материализира и съответно по някакъв начин вярвате, че лошите неща, които виждате във фантазиите Ви, могат да се случат на всички тези хора (а тук ще допусна по самоинициатива), а Вие не искате да им се случат лоши неща заради Вас.. Така ли е или греша в допускането си?

В случай, че съм права, дадох пример с крилата, но дали ще е с крила или с визуализиране на някакви лоши мисли, няма никакво значение. 
Представете си една звезда от ранга на Мадона.. Как мислите, малко ли хора са визуализирали всякакви събития с нея? Като се започне от фенове, които имам всякакви сексуални фантазии с нея и се стигне до фанатизирани вярващи, които искат тя да "гори в пъкала"... Огромен, милионен списък с визуализации.. Е жива и здрава е. 

Щом обичате анализите, наблюдавайте всяка образност и намерете кое е онова, което Ви тревожи, детайлизирайте го, не до образа като цяло, а до най-дребните детайли в него. А след това си отговорете и ЗАЩО Ви тревожи толкова, кое поражда чувството за вина, но отново - не генерализиран отговор от типа "вина заради образите", - а до най-дребния детайл в самата ситуация..

Мисля, че трябва да подхождате с повече разционалност към нещата. smile
 
rowguidДата: Петък, 13.02.2015, 20:01 | Сообщение # 7
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 6
Статус: Офлайн
Образите ме притесняват поради две причини - първата е, че просто не ми е приятно да виждам/мисля подобни неща, а втората е много близко до това, което предполагате, с разликата, че не приемам нещата толкова праволинейно. По-точно, не мисля, че точно тези лоши неща ще се случат точно на тези хора/предмети. Както казах и в предишния пост, важна е постъпката, а не извършителя - по същия начин не е важен и потърпевшият. Или както казва Кинг - "важна е приказката, а не кой я разказва".

Разбирам, че звучи ирационално, но усещането ми е наистина е, че визуализацията на агресивни мисли може да предизвика агресивни действия - някога, някъде, от някого, спрямо някого. Факт е, че аз не искам да се случват лоши неща заради мен. Но разбирам и това, че да си мислиш, че заслугата/вината за неща, които се случват по света е твоя не е смислено.

Един от вариантите, до които стигнах е, че може би тези образи са причинени от това, че постоянно сме бомбардирани от информация за насилие - новините, фейсбук, дори само навън да излезеш сигурно в поне 50% от случаите ще видиш някаква агресия. На мен ми правят силно впечатление такива неща. Но някак не ме удовлетворява това обяснение.

Ще се опитам да последвам съвета ви, макар че образите са толкова... мимолетни, че сякаш няма какво толкова да се анализира в тях.

Рационална съм, доколкото мога. Но, макар че съм доста практична, далеч не съм скептик - настройката ми е по-скоро "всичко е възможно до доказване на противното" smile
 
КикаІДиковаДата: Събота, 14.02.2015, 19:02 | Сообщение # 8
Посетител
Група: Потребители
Съобщения: 30
Статус: Офлайн
Работете със спомена, нищо че са мимолетни образите. Извикайте ги в съзнанието си и ги огледайте детайлно - отново и отново, задавайте си въпроси и търсете обективни отговори. Можете в анализа си да изходите от тази позиция:


Quote
Разбирам, че звучи ирационално, но усещането ми е наистина е, че визуализацията на агресивни мисли може да предизвика агресивни действия - някога, някъде, от някого, спрямо някого. Факт е, че аз не искам да се случват лоши неща заради мен. Но разбирам и това, че да си мислиш, че заслугата/вината за неща, които се случват по света е твоя не е смислено.

Как?? Как Вие можете да предизвикате нещо подобно?? Говорите ми за неща от сферата на свръхестественото/окултното или за реални неща, които можете да извършите съзнателно и в реалността??


Quote
настройката ми е по-скоро "всичко е възможно до доказване на противното"


Тази настройка е добра, в нея е залегнало твореството и новаторството, но! smile
... законите на логиката имат строги изисквания, особено внимателно следва да подхождате към постулати, започващи с "всичко" и "нищо".. Мисля, че е по-разумно да използване "някои, нещо".. smile


Съобщението е редактирано от КикаІДикова - Събота, 14.02.2015, 19:04
 
КикаІДиковаДата: Събота, 14.02.2015, 19:05 | Сообщение # 9
Посетител
Група: Потребители
Съобщения: 30
Статус: Офлайн
Много са микроскопични цитатите, но нямам идея как да ги оправя... unsure
 
rowguidДата: Неделя, 15.02.2015, 09:00 | Сообщение # 10
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 6
Статус: Офлайн
Аз, вие, всеки от нас. Няма смисъл да навлизаме в тази тема. Ясно е, че ако не смятах мислите за материални би ми било по-лесно да превъзмогна дадения проблем, но мнението ми по този въпрос е твърдо.
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » "Чужди" мисли
Page 1 of 212»
Search:

Boyanova © 2016