Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Събота
10.12.2016, 16:35
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » незнам какво става с мен (спесшно)
незнам какво става с мен
emi83Дата: Понеделник, 15.12.2014, 18:30 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
здравейте, незнам как да започна и незнам дали от вас трябва да търся помощ.Преди година започнах вечер да получавам кризи имах чувство че
сърцето ми ще изкочи , че ще припадна всеки момент отмаляваха ми
крайниците и започвах да треперя цялата. ходих по спешни кабинети но ми
казваха че нищо ми няма че са нерви даваха ми по един диазепам и се
прибирах. и така една невроложка ме посаветва да отида на психятър че
това са панически атаки, отидох изписаха ми есобел и флуанксол пих ги 3
месеца и ги спрях защото се оправих напълно или поне така си мислех до
февруари тази година всичко започна наново с тази разлика че не ми става
лошо само вечер ами по цял ден ми е зле вие ми се свят имам чувството
че ще изгубя съзнание гади ми се понякога потя се ръцете краката и под
мишниците и така е по цял ден .ходих пак на психятър но лекарствата
които ми изписа ми стана още по зле започнах да вдигам кръвно и да
незнам какво става с мен имах чувството че умирам и така спрях
лекарствата и ги смених с други същата работа,започнах да ходя при един
хомеопат да опитам и без антидепресанти защото явно не организма ми не
ги приема незнам всъщност, вече 3 месеца пия хомеопатия но една седмица
съм горе долу добре 3 не съм и хомеопата ми изписа грандаксин по 1 вечер
1 седмица се чувствах добре и сега пак всичко отначало незнам какво да
правя.Трудно живея с това.А хомеопата ми постави диагноза вегетативна
дистония.Не издържам повече незнам как да си помогна на какъв лекар да
отида и какво да пия за да спре това мъчение!
 
КикаІДиковаДата: Понеделник, 15.12.2014, 23:06 | Сообщение # 2
Посетител
Група: Потребители
Съобщения: 30
Статус: Офлайн
Здравейте, emi83
Хубаво е, че сте посетила психиатър. Това потвърждава диагнозата на лекарите от спешните кабинети, но лошото в случая е, че не сте потърсила терапевтична намеса.
Личното ми мнение за медикаментите - една удобна и необходима патерица, но като всяка патерица, ролята й е да подкрепи прохождането. За да не звуча твърде метафорично, понеже рискувам да остана неразбрана, ще кажа, че има моменти, когато лекарствата помагат на човека да се изправи и задържи на крака - нека се разбира дори и буквално за някои разстройства. Но въпреки това, те не са нищо повече от патерица. Самите лекарства лекуват симптомите, но не и причината за симптомите и проявата им. Затова е задължително да се комбинират с терапия, иначе след като бъдат спряни, проблемът се завръща с огромна сила. 
Съветът ми е да потърсите психолог и да започнете терапия. Това е разстройство, което е много често срещано в днешно време. Не подценявайте сложността му. Предполагам, че вече и сама сте го установила. 
Остава да намерите и психолог, което не е лесна задача, но проучете къде и какво е завършил, както и мнения за него из уеб пространството, ако има такива. А не на последно място - собствените си емоции и състояние, когато общувате с него. Нужно е доверие, за да бъде постигнат успех - доверие, за да можете да споделите всичко, което някога Ви е тревожило, включително и сега. 

Кика Дикова
 
ZeparДата: Понеделник, 05.01.2015, 16:44 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Здравейте ! Започвам с това, че не съм психолог, психиатър и нямам медицинско образование. Проявявам интерес към медицината слабо, но обичам психологията и психиатрията. Интерес за мен представлява организационната психология, клинична психология smile Обичам да чета за тежки психични и наследствени заболявания, девиации. От тази гледна точка, вие ще прецените до колко да ми вярвате.Описвате само соматични симптоми, които са свързани със стрес. Не знаете обаче причината/те, ситуацията, която предизвиква тези реакции. В нашето ежедневие всички сме подложени на стрес в определени дози, и всички изпитваме подобен дискомфорт.  Както е написала госпожата преди мен - лекарствата във вашия случай са патерица. Паник атаката е свързана със обект от който ни е страх подсъсзнателно. За пример давам агарофобията - страх от празни пространства. Не вземайте лекарства, не мислете за симптомите, които изпитвате. Според мен изпитвате трудности към приспособяването и общуването с други хора. Това е много често срещано и няма за калво да се притеснявате.
 
nikolДата: Tuesday, 28.04.2015, 14:37 | Сообщение # 4
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Здравейте ! Имам извънбрачна връзка която е прекалено стойностна в сравнение с брака ми и от нова година имам болна майка на легло. Изпаднала съм в огромни страхове поради загубата ми на свобода/ защото майка ми има нужда от постоянни грижи / да не загубя приятеля си макар,че от негова страна имам пълното разбиране и всякаква подкрепа/.Изпаднала съм в ужасен стрес - липсата на свобода,как ще се справя с гледането на възрастния човек при положение,че имам помощ единствено от жена - гледачка / от съпруга ми и детето ми почти нямам помощ /,страховете ми да не загубя стойностната си връзка,изнервена съм на макс и това се отразява на взаимоотношенията ни.Не знам как да се справя със самата себе си, как да намеря себе си за да мога да приемам нещата по спокойно и да си върна нормалнте взаимоотношения с приятеля си.Моля Ви помогнете ми как да се справя със страховете ми ,с изострената ми нервна система и това дава голямо отражение на взаимоотношенията ми с приятеля.Всеки път като се прибера ме чака някоя изненада от страна на болната ми майка ,натоварвам се и колкото и да се старая да не се отразява на връзката ми просто усещам,че я губя заради разбитите ми нерви и липсата на свобода.
 
mariya_koevaДата: Сряда, 29.04.2015, 19:40 | Сообщение # 5
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, nikol!

Не намирам обективна причина защо се страхувате, при положение, че казвате: "...от негова страна имам пълното разбиране и всякаква подкрепа". Може би толкова Ви се иска да не загубите този мъж, че виждате и в най-малкото нещо заплаха. Разбирам, че имате болна майка на легло, за която е необходимо да се грижите, но това пък не значи, че трябва да загубите свободата и личното си време. Ще си разпределяте поравно времето с гледачката. Опитайте да сте по-спокойна. В крайна сметка в грижите за майка Ви ще се включат и съпругът Ви, и детето Ви, ако се налага. И в този ред на мисли не е ли по-добре да спрете да се криете с този мъж и да кажете истината, щом връзката Ви с него е прекалено стойностна?

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com

Съобщението е редактирано от mariya_koeva - Сряда, 29.04.2015, 19:40
 
slavarachevaДата: Петък, 22.05.2015, 22:34 | Сообщение # 6
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Здравейте, моята история е следната; ...преди 2 годинизапочнах работа във една фирма, и там се запознах със едно момиче , което след  време
станахме много добри приятелки, бяхме неотлъчно заедно, от сутрин до вечер. Но
с течение на обстоятелствата и двете напуснах ме, и нещата между нас коренно се
промениха, нищо не беше както преди. Колкото и да се опитвах да бъда себе си с
нея вече не можех, не знам защо , а имам толкова много нужда от нея, от
приятелката си , а сякаш нещо ме спира да говоря с нея и това ме измъчва. Започнах да работя отново , но сякаш го
правя на сила, нямам желание за работа, 
незнам наистина какво се случва с мен .
Какъв съвет може да ми дадете. Благодаря !
 
mariya_koevaДата: Събота, 23.05.2015, 11:36 | Сообщение # 7
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, slavaracheva!

Фактът, че с това момиче вече не работите на едно и също място, не означава, че
трябва да спрете да общувате помежду си. Животът понякога е
непредсказуем, нещата се променят, обстоятелствата са други.
Приятелството помежду Ви обаче зависи изцяло от Вас двете, а не от това
дали работите на различни места. Какво имате предвид, като казвате, че
нещата между Вас коренно са се променили? И защо Ви е страх да говорите с
нея? Може би страдате за това момиче и имате нужда от нейното
приятелско рамо, а не го получавате?

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com

Съобщението е редактирано от mariya_koeva - Събота, 23.05.2015, 11:36
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » незнам какво става с мен (спесшно)
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016