Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Събота
10.12.2016, 16:39
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Разбрах, че съм осиновен
Разбрах, че съм осиновен
iv92Дата: Четвъртък, 13.11.2014, 18:35 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 6
Статус: Офлайн
Здравейте.
Скоро разбрах нещо в което се съмнявах от доста време и което се оказа вярно. Разбрах, че съм осиновен. Взели са ме когато съм бил на 4 месеца. Не ме интересува толкова да знам кои са биологичните ми родители колкото да се справя с шока, който получих. Това е голям стрес за мен. А пък и мисълта, че всички около мен са знаели истината а само аз не ме измъчва още повече. Ще ви помоля за съвет какво да правя оттук нататък, защото сега се чувствам много некомфортно.
 
mariya_koevaДата: Четвъртък, 13.11.2014, 19:42 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, iv92!

Съгласна съм, че тази новина е дошла като шок за Вас. Нормално е. Години наред сте живял с мисълта, че до Вас са биологичните Ви родители, а изведнъж разбирате нещо съвсем различно. Успокойте се! Ще мине известно време, докато асимилирате реалността, но хубавото пък е, че си давате сметка каква прекрасна съдба имате. Съдба, която е отредила двама добри човека да се грижат за Вас, да Ви дадат цялата си любов, нежност и топлина, да Ви дадат образование, да Ви подкрепят и да са винаги до Вас. Имате прекрасни родители! Да, родители. Те остават такива, независимо дали до Вас са биологичните Ви. На възраст сте, в която по-драматичните ситуации се преодоляват по-лесно, отколкото в детска или юношеска възраст. Какво да правите оттук нататък? Радвайте се на живота и благодарете на родителите си (Вашите осиновители) за най-големия подарък, който са Ви дали.

Моля Ви, пишете ми как се чувствате сега, какво мислите за нещата, които Ви написах.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
iv92Дата: Петък, 14.11.2014, 11:00 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 6
Статус: Офлайн
Благодаря за куража. Наистина ме гледаха много добре моите втори родители. Не мога да се оплача от нищо. Тази травма обаче трудно ще я преодолея. Най-вече ме измъчва това, че всички около мен са знаели от най-ранна възраст, а само аз не. Аз също познавам хора, които са осиновени и за тях се знае. Както аз знам за тях, така и за мен се е знаело и се е шушукало зад гърба ми. В очите никой не ми го е казал, но хорските клюки са неизбежни. Това е един вид белег върху името ми. Не знам как да се справя.
Поздрави!
 
КикаІДиковаДата: Петък, 14.11.2014, 11:04 | Сообщение # 4
Посетител
Група: Потребители
Съобщения: 30
Статус: Офлайн
Здравейте, iv92,
Съвсем нормално е да сте в шок. Това е голяма новина. Почти всеки на Ваше място би реагирал така - с изненада, шок, понякога гняв и обида и в това няма нищо чудно. От една страна разбирате, че някой и някога Ви е изоставил в невръстна възраст, съвсем безпомощен. От друга това би могло да се тълкува и като признак, че не са Ви обичали, от трета - какъв ужас, че най-близките Ви, които са Ви осиновили, не са Ви казали.. smile
Напоследък се грижа за баба ми, която е почти на 90 години и преди месец си счупи крака. Тя има и деменция в начална фаза, та затова често ми разказва разни неща за живота си, повтаря ги, забравя, какво ми е казала и пак го разказва наново. Тя също е била осиновена - на около седмица е била. Майка й е починала и в онези времена за мъжете е било почти непосилно да отгледат сами новородено. Затова той е взел това решение и е дал баба ми. Минали години и един ден тя научила от жена, която инсценирала пред нея ясновидско видение, поне от това, което тя ми разказва. Баба научила така - от непознат, с малко подигравка, пред дригите деца и нищо неподозираша... Толкова се разстроила, че се скрила в плевнята, под едини дъски на пода и стояла там цял ден и плакала, плакала, а нейните родители я търсели. Тя чувала, че майка й ридае и каза, че най- накрая са й домилели и е излязла. Казала им, че знае, че не е тяхно дете, а майка й я успокоила...  Разказва ми в подробности всеки път, понякога добавя по нещо забравено, друг път изпуска нещо, но винаги акцентира на болката и шока от наученото. Така че разбирам Ви добре. Аналогична е ситуацията с моя свекър. Това е била честа практика някога, а и днес.
Защо Ви разказвам това - най-напред, за да насоча погледа Ви към същественото - това, че не сте единствен и че това не е ново, че не е осъдително и неправилно. Чудите се, какво да направите - първото и неотложно е да поговорите с Вашите родители. Обяснете им точно какво чувствате. Поговорете, а може да се окаже, че има неща, за които не сте помислил. Допускате ли, че те може през целия Ви живот до сега да са изпитвали страхове, че ще оттеглите любовта си, ако научите истината, или че няма да им простите, че можете да ги отхвърлите и какво ли още не?
Проблемите никога не се решават с бягство, мълчание и потискане в себе си, и винаги е добре да се говори за чувствата, които ни тежат.
След това, но не по-малко важно, - продължете живота си по старому. Вие сте вече достатъчно зрял, погрижили са се за Вас да имате дом, да получите образование и да не сте сам. Това лошо ли е? Какво значение имат биологичните родители или това, че хората, които са се грижили за Вас, дори и да са допускали грижи, са Ви обикнали, когато сте били на 4м. и са Ви дали всичко, което са могли? Не искам да омаловажа Вашите чувства, но има куп деца по света, които с радост биха заменили биологичните си родители за приемни семейства или осиновители и са нямали Вашия късмет. Имала съм възможността да видя живота и психиката на деца, живели в риск, изоставени деца или изнасилени, продадени и т.н.
Относно това, че другите около Вас за знаели и не са Ви казали - в българското законодателство издаването на тайната на осиновяването е подсъдна дейност. А родителите Ви - само те могат да Ви кажат, защо са Ви казали чак сега. Другите хора нямат значение, освен това шушуканията, както казахте, не са нещо ново, хората намират куп причини да говорят какво ли не от скука. И най-важното - нямате петно на името. Защо така мислите?? Какво значение има, кои са вашите биологични родители?!? Какво значение има, коя жена Ви е родила?? Помислете над това, не допсукайте да давате власт в ръцете на "хората", защото ТЕ нямат значение за Вашия живот и за това, какъв човек сте Вие. 
Радвайте се на живота, това е всичко, което трябва да направите. Не позволявайте на ума Ви да Ви повлече в посока, която е напълно безсмислена.
Пожелавам Ви бързо да преодолеете това и да си върнете отново увереността.

Поздрави
К. Дикова


Съобщението е редактирано от КикаІДикова - Петък, 14.11.2014, 11:10
 
iv92Дата: Петък, 14.11.2014, 21:55 | Сообщение # 5
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 6
Статус: Офлайн
ОК, мерси за подкрепата и за окуражителните думи. Ще помисля сериозно върху тях макар че не е никак лесно с магическа пръчка да забравиш фактите. Ако нещата се задълбочат ще се обърна и лично към някой от вас. Успех! smile
 
mariya_koevaДата: Събота, 15.11.2014, 00:08 | Сообщение # 6
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
iv92, на Вашите родители също не им е било лесно. Представете си как са се страхували дали, когато разберете, че са Ви осиновили, няма да престанете да ги обичате, няма да искате да ги виждате. Това е голям товар за тях! Не им се сърдете. Само за минутка се поставете на тяхно място. Разберете ги. Страхували са се да Ви кажат истината, точно защото Ви обичат страшно много и за тях е важно да ги обичате също. Тяхната постъпка не е продиктувана от лоши намерения. Вярвам, че сте добър човек и няма да им се сърдите, а напротив - Вашата любов към тях ще се увеличи двойно повече. 

Колкото до Вас самия - радвайте се на живота и на прекрасната си съдба. Знаете ли колко деца има, които биха дали всичко, за да бъдат на Ваше място. Вие сте щастливец! Работя като психолог в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи към Община Пловдив и всекидневно се сблъсквам със съдбите на деца, които са отхвърлени, без семейство, без нежност, ласка и топлина. Виждам какъв е животът на тези деца отвътре и, повярвайте ми, разбирам тяхната болка. Всеки ден при мен изливат сълзите си тези деца и споделят как им липсва майчина и бащина ласка. Били те и от осиновители. За съжаление обаче аз не мога да бъда в ролята на техен родител и действително да им осигуря семейство. Но и малкото, с което им помагам, като психолог, ги прави пълноценни и щастливи личности. 

Моят най-добър приятел е осиновен на 4 години. Понякога самият той си дава сметка колко различен щеше да бъде животът му, ако беше оставен в дом за деца, лишени от родителски грижи. И да Ви кажа честно, се радва и до ден днешен на малките неща и на малките радости. 

Пишете ми отново. Ако не се чувствате ОК да споделяте "публично" във форума, не се колебайте да ми пишете лично съобщение. 

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com

Съобщението е редактирано от mariya_koeva - Събота, 15.11.2014, 00:10
 
iv92Дата: Събота, 15.11.2014, 20:27 | Сообщение # 7
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 6
Статус: Офлайн
Не, няма проблеми. Благодаря много за подкрепата. И без друго си имате немалко работа, за да ми обръщате повече внимание. Със сигурност след определено време този шок ще отмине. Поздрави! smile
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Разбрах, че съм осиновен
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016