Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Събота
03.12.2016, 08:47
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Дискотечна зависимост (Обичам да ходя сам на дискотека)
Дискотечна зависимост
LevskarcheДата: Неделя, 09.11.2014, 21:27 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 3
Статус: Офлайн
Здравейте,

Реших да споделя моя случай, който е доста странен.

Смятам се за напълно нормален, няма никакви особености около мен. От нормално средностатитстическо семейство съм, живея в сравнително малък град. На пръв поглед нищо особено, слава Богу.

Обаче има един такъв момент: Много обичам да ходя на дискотека. Дори в повечето случаи предпочитам да ходя сам. Това ми се отразява много приятно, прави ме щастлив и ми осмисля живота. Фактът, че съм си изградил имидж на нощна птица е най-важното нещо в живота ми. 10 хиляди жители сме с две клубчета в града и се познаваме, т. е. знае се кой ходи по дискотеките и кой - не. В добавка към това ще спомена, че не се ограничавам в посещение на нощните заведения само в родния ми град. Напротив. Завършил съм средното си образование съседен град и там имам приятели и често ходя по дискотеките. Също така и по Студентски град правя "инспекции" в София, както и в още немалко градове съм ходил, където и когато ми се отдаде възможност. Старая се обаче да не изпускам съботното парти в нашите дискотеки (в момента работи само една от тях). Петък - по-рядко, защото няма много хора, но съботата е ужас, както и снощи беше. Живея от събота за събота. Броя дните и минутите до следващата. Ако спра да имам възможност да ходя по някаква причина, сигурно ще се самоубия. Вътре гледам да се набивам на очи (заставам на по-централни места, минавам по няколко пъти насам-натам, с цел да ме види колкото се може повече народ). Това нещо до такава степен е важно за мен, че ако постигна някакъв успех от друг характер, почти не ме вълнува. Ето например миналата година ме назначиха за учител по английски в едно съседно село, което от където и да го погледнеш си е престижно. Аз не твърдя, че не се радвам, но едва ли щях да се чувствам щастлив, ако дискотеката не фигурираше в живота ми. Също и обратното - сега не съм на работа, тъй като бях по заместване за една година и титулярката се завърна. Дори съм закъсал малко финансово - имам два кредита, закъснял съм с мобилните оператори, но това не ме вълнува, тъй като още са ми пресни спомените от снощната дискотека. С една дума нито успехите ме радват кой знае колко, нито пък проблемите ме отчайват. Важно за мен е само едно.

В добавка ще спомена, че не притежавам никакви други пороци като - хазарт, наркотиици, женкарство. Дори не пуша. Пия малко, колкото за наздраве, но не се напивам и не съм пристрастен. Само обичам да ходя по дискотеки и никаква друга форма на забавление не съществува за мен. Не ходя по домашни купони, хижи, разни други. Пъпът ми е хвърлен на едно място.

Това според мен е проблем. Лошо няма, и други хора ходят по нощни клубове. Аз обаче не съм първа младост (малко съм излъгал в профила с цел анонимност). Попадам във възрастовата граница между 30 и 40 години. Много мои връстници вече се ожениха, създадоха семейства, а аз продължавам с моята дискотечна зависимост, подобна на наркотична. Нещо повече - тя се засилва. А ходя редовно още от ученик. Не от скоро. Не от година или две. Близо 15-16 години.

Реших да ви занимая с моя случай, защото казвам самата истина и Бог ми е свидетел, че нищо не съм скрил или добавил, което не е вярно. Не искам да спирам да ходя по дискотеки, напротив. Пожелавам си още много години стаж (така да го нарека). Но реших да инфоримирам професионалисти като вас за ситуацията около мен, защото това е клиничен случай.

Доста писах, за което се извинявам и се надявам се да не съм ви затрупал с много информация. Но бих желал да прочета мнението ви за мен.

Поздрави!


Съобщението е редактирано от Levskarche - Неделя, 09.11.2014, 21:31
 
mariya_koevaДата: Неделя, 09.11.2014, 23:01 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте!

Моят съвет е следващата събота да поканите приятелите си вкъщи и да организирате домашен купон. Пуснете си музика (разбира се, не толкова висока, колкото е в дискотеката, защото рискувате да си навлечете проблеми с полицията), приказвайте си, пийте умерено количество алкохол. Ще видите, че така също може да се забавлявате достатъчно добре, както и в дискотеката. На следващата събота си позволете да отидете там. С приятели. На по-следващата събота останете вкъщи. Сам. Пуснете си музика (отново в рамките на нормалното), танцувайте. Сам. През това време, докато звучи музиката, се занимавайте с нещо - пишете или сърфирайте в интернет например. Опитайте се да мислите за това колко Ви е приятно вкъщи, а не за това, че точно в този момент не сте на дискотека. След тази въпросна събота поканете приятелите си отново вкъщи. След това отидете пак на дискотека.

Трябва да промените начина си на живот, защото, когато дойде време да създадете семейство и да имате деца, които се нуждаят от Вашите грижи, какво ще правите? Ще оставите плачещото си дете вкъщи, защото е събота и трябва да сте в дискотеката? Дайте си воля и търпение.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
LevskarcheДата: Понеделник, 10.11.2014, 00:12 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 3
Статус: Офлайн
Благодаря за бързия отговор!

Проблемът при мен е, че музиката не е сред причините, поради които ходя на дискотека. Не ме бърка да слушам всякаква музика. Там се пуска предимно чалга, разбира се. Също така и не танцувам на дансинга. Ако трябва да съм честен дори и приятелите не ме вълнуват особено и не правя разлика дали ще отида сам или с компания. Единствено фактът, че дадена вечер ще посетя еди коя си дискотека изпълва ежедневието ми със смисъл. Иначе ме обзема апатия.

Благодаря за съветите! Ще помисля по-обстойно върху тях, колкото и да не намирам воля да ги приложа на практика.

Приятна вечер!
 
mariya_koevaДата: Понеделник, 10.11.2014, 20:21 | Сообщение # 4
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте отново!

В контекста на това, което Ви посъветвах да направите, не е слушането на определена музика или ходенето на дискотека със или без приятели. Доколкото разбирам, Ви става кофти, ако не отидете в събота на дискотека, и Вашият въпрос към мен беше как да направите така, че тази "зависимост" да отмине. Пак казвам, според мен е хубаво да останете следващата събота вкъщи, да си пуснете, каквато музика пожелаете, и да видите, че светът не приключва с това, че не сте отишъл на дискотека. Зная, трудно ще е в началото, но, както бях казала скоро, само, ако не опитате, ще изгубите. Плюс това рано или късно ще създадете семейство и деца и по-добре сега да се справите с "дискотечната зависимост", отколкото тогава. Ако нещата обаче не се подобрят, Ви съветвам да осъществите директен контакт с колега психолог.


www.mariyakoeva.weebly.com
 
КикаІДиковаДата: Понеделник, 10.11.2014, 21:39 | Сообщение # 5
Посетител
Група: Потребители
Съобщения: 30
Статус: Офлайн
Здравейте, Levskarche,

На този етап искам само да Ви покажа нещо, над което според мен си струва да помислите:

 
Quote
Аз обаче не съм първа младост (малко съм излъгал в профила с цел анонимност). Попадам във възрастовата граница между 30 и 40 години. Много мои връстници вече се ожениха, създадоха семейства, а аз продължавам с моята дискотечна зависимост, подобна на наркотична. Нещо повече - тя се засилва.

Ето това, което съм удебелила и подчертала, заслужава да бъде по-обстойно анализирано от Вас. Няма да се впускам в подробности, но Вие сигурен ли сте, че именно дискотеките са проблем и пречка??

Поздрави.
К. Дикова


Съобщението е редактирано от КикаІДикова - Понеделник, 10.11.2014, 21:40
 
LevskarcheДата: Понеделник, 10.11.2014, 23:27 | Сообщение # 6
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 3
Статус: Офлайн
Здравейте!

Благодаря ви за отделеното внимание в последните два поста. Дилемата при мен е, че от една страна не възнамерявам да слагам край на това нещо, тъкмо напротив. От друга пък осъзнавам, че така не може да продължава вечно. Нямам волята да спра. Годините обаче си минават (вчера навърших 35) и аз не си представям как ще се развият нещата при мен в близките няколко години, когато ще мина 40, ако съм жив примерно 45, 50 и т. н.

Случвало ми се е и да не отида някоя събота на дискотека, разбира се. Може да съм някъде на път или да съм болен, или по някаква друга причина. И в такива случаи ме обзема депресия. Няма ги позитивните емоции, няма го насторението в мен.

Колкото до създаването на семейство, засега нямам подобни намерения, но правя паралел между мене и други мои познати какво осмисля моя живот и какво техния. Семейство, деца, образование, кариера, финансови печалби вълнуват нормалните хора. Да речем, че не се смятам за ненормален, но просто нямам други амбиции и цели в живота, различни от поредната събота. Постоянно това ми е в главата.

Благодаря още веднъж за отделеното време и ви желая успех!
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Дискотечна зависимост (Обичам да ходя сам на дискотека)
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016