Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Неделя
11.12.2016, 00:17
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Преодоляване на миналото (Комплекси, минало, болезнени спомени)
Преодоляване на миналото
anntonia22Дата: Неделя, 31.08.2014, 01:02 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Здравейте, бих искала професионална консултация, относно това, което съм забелязала в себе си.
В детството ми липсваха жестове на любов от моите родители. Майка ми понякога дори толкова се изнервяше, че ме обиждаше - казваше ми, че съм грозна, и че не вярвала, че ме е родила. Майка ми лесно избухваше и ме удряше за всяка моя грешка затова от малка не си признавам, когато сбъркам нещо и до сега е така - мълча си и чакам някой друг да поеме вината. Не помня веднъж какво бях направила, но тя толкова се ядоса, че ме гони до дома на баба с една пръчка. Помня, че сърцето ми се пръскаше от страх, че ще ме пребие. Отношението ѝ се е отразило и на самочувствието ми. Веднъж ги чух как с баба си говорят, че съм грозна и това и до днес е един от най-ярките ми спомени от детството. Днес майка се държи коренно различно с мен. Откакто живея в София, тя се отнася мило към мен, нарича ме мила, но истината е, че новото ѝ отношение ме нервира и предпочитам да не го прави. Като малка за мен баща ми беше човекът, който ме отвеждаше от баба. До 7 години живеех с баба ми, а родителите ми - в къща на 5 минути от нейната. Но не исках да живея с родителите си, а с баба и така беше, докато не завърших първи клас. Баща ми често идваше и се опитваше да ме вземе, но аз още щом го виждах, се скъсвах от плач и не тръгвах. Понякога се преструвах, че спя, за да си тръгне. Идванията му бяха винаги с крясъци и обиди, затова че не искам да живея с тях. Помня как баба и вуйчо го държаха, когато ме приближава, защото си мислеха, че ще ме удари. Сега не мога да си спомня как оставих баба и заживях с родителите си. Днес в отношенията с баща ми има спадове и върхове. Той не е променил отношението си от миналото. Понякога е много рязък с мен, когато смята, че не съм оценила това, че ме е отгледал и ми е дал пари за образование, а понякога се държи доста по-меко. На него разчитам повече, отколкото на майка ми. Той даваше пари, за да завърша висше образование и него търся, когато съм финансово затруднена. Баба ми също много ми е помагала и се превръщам в тема на спор между нея и баща ми затова кой ми е дал повече пари, за да завърша образованието си. Първите ми приятелства в детството не бяха сполучливи. Спомените ми от детската градина са затова как ме караха да ям насила и как едно от момичетата не ми даваше да си играя с играчките, като заплашваше, че ще ме бие. Изкарах няколко месеца в градината. Другата от моите приятелки също ме шамаросваше, когато нещо, което кажа не ѝ хареса. С нея често си крадяхме играчките и все ме беше страх, когато си отиваше, че нещо ми е взела. Имах една истинска приятелка в детството си. С нетърпение я чаках да дойде на село всяко лято. Играехме с кукли, рисувахме и ходехме заедно до магазина. С времето обаче тя спря да идва и загубихме връзка. В основното училище много ми се подиграваха за кривите ми зъби. Бяхме група от 5 момичета и аз винаги бях излишна - за масите в стола, за чиновете в клас, за празнични програми, винаги се организираха 4-те и не ме включваха. В средното училище през първите години група момичета от съседния клас бяха решили "да ме вземат за мезе". Често ми се подиграваха и ме замеряха с хартиени листчета, но това беше само първите 2 години. После групичката им се разпадна. В моя клас създадох първите си стабилни приятелства. Това са момичета, с които и до днес си пишем и с които наистина се харесахме. Като тийнейджърка така и не се влюбих. Първата ми целувка беше на 19 години като студентка в първи курс, а за първи път правих секс на 22 години. До сега са имала само 1 връзка от 7 месеца, която приключи преди година и половина и оттогава съм сама. От година насам съм се вманиачила по момче, с което имахме еднократна сексуална афера преди 3 години. Тогава много исках да се обвържем сериозно, но той не - прави секс с мен и повече не ме потърси. От всички които познавам обаче, само с него искам връзка и все ми се иска това да се случи. С него и до сега нито се виждаме, нито си пишем. Но аз жадувам за любов в живота си и стабилна връзка. Най-големите ми проблеми са, че лъжа постоянно - лъжа дори най-близките си приятели, защото се срамувам да си призная, че съм сама, срамът от самотата ме кара да лъжа дори сестра си, с която по принцип съм искрена и споделям всичко. Не съм уверена в себе си и често изпитвам тревожност, когато се касае за здравето ми или новото жилище, което трябва да открия за себе си. Не се осмелявам да призная и вината си. Страхувам се да бъда искрена, защото ще ме осъдят. Трудно се отпускам сред непознати или в по-голяма компания. Искам да ви попитам как това, което ви споделих, се е отразило на характера ми и с какви методи да го преодолея.

Благодаря за вниманието!


AR
 
mariya_koevaДата: Неделя, 31.08.2014, 15:01 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 481
Статус: Офлайн
Здравейте, anntonia22!

За съжаление са много хората, които са имали трудно детство и трудни тийнейджърски години в училище. Защо се случва това? Отговорите са много, но е тъжно, че все повече и повече деца срещат недостатъчно разбиране и подкрепа в семейството, недостатъчно любов от страна на родителското тяло, недостатъчно други деца, с които да завържат приятелства. Самотата, с която се сблъскват още от ранни години, предопределя по един по-негативен начин техните емоции, чувства и преживявания. Хубаво е, че въпреки трудностите и негативните оттенъци сте се развила като интелигентен човек, борещ се с живота. Имате приятели, което е страхотно. С какви методи да преодолеете миналото? Няма как да загърбите миналото. Това е невъзможно. То е част от Вас и от Вашия живот. Спомените няма как да изчезнат напълно, но може да работите в посока изчистване на тези неприятни емоции, които те са Ви донесли, за да може да живеете пълноценно, щастливо и без страхове. Страховете, които изпитвате в момента, също спират по някакъв начин осъществяването на този процес. Извлечете поуките и житейските уроци от миналото, огледайте се наоколо и се опитайте да видите света с нови очи, кажете си, че живеете в 2014 година, а не в онези мрачни и сиви детски години, развивайте се в професионален план, дайте една "прошка", ако мога така да се изразя, на хората, които не са Ви карали да се чувствате добре и продължете напред. Зная, че не е лесно, но отнякъде трябва да се започне. Хубаво е, че търсите контакт с психолог. Моят съвет обаче е да осъществите директен контакт с колега психолог, с когото да работите заедно. С няколко думи във форума е много трудно да постигнете промяна и душевен комфорт, когато негативните емоции от миналото са се наслагвали и наслагвали. Имате нужда да изплачете болката си на четири очи, да изречете мислите и страховете си на четири очи, да усетите истински, че имате ресурсите да се справите и да бъдете щастлива.

Относно това момче, с което искате да бъдете - няма как една връзка да се получи, когато отсрещната страна иска само секс. Сигурна съм, че обичате себе си повече, отколкото някой, който иска само да се възползва от Вас. Тази болезнена нужда от това да не бъдете сама и да откриете любовта, се корени отново от самотата, която изпитвате години наред. Не се вкопчвайте в хора, които ще Ви накарат само да страдате. Човекът, който Ви заслужава и ще Ви даде най-прекрасната любов, от която имате нужда, ще се появи на подходящото място в подходящото време. Докато го чакате, работете върху себе си и страховете си с помощта на мой колега, срещайте се с приятели, развивайте се в професионален план. И се опитайте да разграничите нуждата от това да бъдете просто с някой и нуждата от това да бъдете с някой, с когото ще изпитвате споделени емоции.

Желая Ви успех!

Мария Коева
(помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
anntonia22Дата: Неделя, 31.08.2014, 19:23 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Благодаря ви за точните насоки и съвети!

AR
 
КикаІДиковаДата: Tuesday, 30.09.2014, 10:56 | Сообщение # 4
Посетител
Група: Потребители
Съобщения: 30
Статус: Офлайн
Темата не е особено нова, но все пак.. smile
Най-напред поздравления за куража да се изправите пред проблемите си. Това никак не е лесно.
СЕга по същество.
Всеки един проблем има три компонента - конгнитивен (най-общо казано това мислите и асоциативните връзки, които възникват), емоционален (това, което чувстваме ) и поведенчески (начинът, по който реагираме). Тези три компонента са свързани помежду си в много сложна връзка и е трудно сам човек да се справи с тях, но не и невъзможно.
Вашата основна задача е да промените в настоящия момент отношението си към всички проблеми, които са възникнали в миналото Ви, да промените и нагласата си към всички онези болезнени моменти, които са възникнали там и които Ви съпътстват и до днес. При това трябва да го извършите на когнитивно, емоционално и поведенческо ниво. Което ще рече, че трябва да промените начина си на мислене и гледната, а така ще имате възможност да промените и реакцията си. С времето емоциите сами ще се изменят, понеже те трудно се подават на корекция, но при положение, че другите две нива са променени, променят се и те. За целта ще Ви посъветвам да си водите дневник, в който внимателно и подробно да записвате всички мисли, чувства, както и начинът, по който се постъпила/ реакцията в болезнената ситуация. Необходимо е да бъдете не просто подробна, а и изключително честна със себе си, дори когато това не Ви харесва особено. След всяка една пунктуално описана ситуация си направете нещо като табличка с три графи:
мислех си, че:
почувствах, че:
направих:

Това е само примерно. Старайте се да обобщавате мислите и чувствата си максимално в тази таблица. Ако се питате, защо Ви е нужно това, ще Ви кажа.
Понеже не винаги осъзнаваме изцяло какво изпитваме, а още по-малко какво сме мислили, затова е и трудно да уловим неадекватните мисли и чувства и да разберем, кое всъщност е нашия проблем. Още повече, че Вие сте сама (все пак горещо Ви съветвам да си потърсите добър психолог smile ). В края на дневника можете да си направите нещо като статистика на мислите и чувствата си. Уверявам Ви, че само звучи сложно, но не е.
Когато изпишете достатъчно много, ще видите и сама, че в определени ситуации реагирате стереотипно. Това ще Ви даде възможност да очертаете и проблемните области във вътрешния Ви свят. А после ще следва сложната задача - да отработите именно тези мисли, чувства и поведения. Подходете сериозно към проблема и с постоянство. Воденето на дневник е това, което ще Ви даде непосредствен поглед върху съдържанието на Вашия вътрешен свят. Не подценявайте сложността му.

Заедно с това Ви съветвам да си водите и втори дневник - за сънищата. В него записвайте кошмарите си, сънищата със сексуално съдържание, както и онези, в които се появяват близките Ви. Отново записвайте трите компонента отдолу във вид на таблица. Следете тук най-вече за емоциите си. Със сънищата се работи по-трудно, но ако сте натрупала опит с другия дневник, лесно ще се справите и с този. Обобщавайте компонентите, наблюдавайте появата на еднакви символи в сънищата, чувствата, които сте изпитвала, както и поведението Ви в съня, защото техният смисъл го знаете само Вие, забравете за съновници и разни такива!!! Когато спим, в съня проектираме съдържанието на безсъзнаваната* сфера в нашата личност. А то не е непосредствено достъпно. Там се работи по различен начин, единият са именно сънищата.

Като цяло пред Вас стои сложната задача да пренаредите всичко отново. Най-важното е това, че осъзнавате, че значителна част от проблемите се коренят у Вас. В никакъв случай не се обвинявайте. Понякога болката е толкова силна, страданието е твърде дълго, преживяното е ужасно травмиращо.. Когато не се намери някой, който да ни помогне в трудния момент да се справим и да продължим, някак оставаме приковани към миналото, а когато все пак позатихне болката, тогава страхът се настанява трайно в душите ни и той често ръководи действията ни.. Та кой би искал да мине онтово през всичко това, нали? Винаги е по-лесно да избягваме нещо или да подходим предразсъдъчно към него. С времето това става навик, който трудно се различава и изглежда съвсем на място в живота и ситуациите ни. smile
Вие сте все още млада, което улеснява задачата Ви.

Успех Ви желая.

Поздрави: К. Дикова


Съобщението е редактирано от КикаІДикова - Tuesday, 30.09.2014, 11:03
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Преодоляване на миналото (Комплекси, минало, болезнени спомени)
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016