Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Неделя
04.12.2016, 12:16
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Лабилност, неудовлетворение и неясен проблем
Лабилност, неудовлетворение и неясен проблем
TillyДата: Понеделник, 26.05.2014, 14:20 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Здравейте,

за пръв път ще се престраша да поискам съвет от компетентно лице. Трудно ми е да говоря за проблемите си, макар да знам, че трябва да потърся някакъв вид помощ. На 25 години съм и преди около 10 преживях момент на сексуално насилие, който дълги години беше като черен облак в отношенията ми с мъжете. Докарваше ме до кризи, които трудно преодолявах, пушех или пиех, за да притъпя усещането. Бях на ръба. Добри приятели ми помогнаха някак да се справя и почти бях готова да кажа пред себе си, че това е минало, когато започнах отношения с един мил и добър на пръв поглед мъж, който се оказа склонен към насилие. Опасявам се, че това отключи редица последващи проблеми, които са на някакво по-дълбоко ниво в мен и се активират при конкретни случки

Мога да Ви дам за пример повишаването на тон, крещенето или какъвто и да било намек за агресивност. И то не срещу мен, а просто в ситуация, на която съм се оказала неволен свидетел. Тогава нещо става, изпадам в жестока истерия, абсолютно неконтролируема, треперя и се е случвало да плача с часове.
Преди 2 дни беше един от пътите, в които това се прояви и този път наистина се притесних. За себе си, за околните, за живота си. Дори нямах спомен от конкретни моменти. Мозъкът ми блокира.

Сгодена съм за мъж, с когото вече 4 години се подкрепяме в добро и зло. Отказахме успешно цигарите, спортуваме и приключенстваме. Надявам се скоро да станем семейство. Случвало се е 3-4 пъти да имам криза за този период от време. До мен е и много ми помага. Този път беше абсолютна изненада как стана и затова така се уплаших. Бяхме в шумна компания, забавлявахме се и изведнъж ме заля поток от потиснатост, страх, паника. Избягах и се разплаках, а той стоя до мен, докато всичко се оправи. Легнахме си както всяка вечер, но сутринта за мен не беше никак светла. Това беше капката, която преля чашата и постави началото на новата серия, в която ще се опитам да открия проблема и да започна да работя за неговото разрешение.

Надяваме се скоро да сключим брак, да помислим за деца. Абсолютно недопустимо е да продължа да потискам проблема си. Израстнала съм в семейство без баща, имам известни обременености и здравословни проблеми. Споделям го, за да Ви помогна с цялостната картина. Знам, че най-малките детайли са често с най-голямо значение.

Ще приема всеки Ваш съвет, както и насоки как и къде да продължа.

Благодаря предварително,
усмивки и поздрави.


Съобщението е редактирано от Tilly - Понеделник, 26.05.2014, 14:44
 
mariya_koevaДата: Tuesday, 27.05.2014, 15:11 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, Tilly!

Радвам се, че сте се престрашила да потърсите съвет от психолог. Това е първата крачка, която не само Вие, а и всеки с подобен проблем като Вашия е необходимо да направи. Вие сте на 25 години и много добре осъзнавате какво е нужно да се промени, за да се почувствате наистина спокойна, без страхове и терзания за бъдещето. А и за миналото. Именно миналото е основата за това да чувствате емоционална неуравновесеност и плахост. Сигурна съм, че повечето от травмите сте ги обработила успешно сама, без намесата на психолог, и това е похвално, защото малко хора биха успели да го направят! Но все още имате страхове и травми, дълбоко скрити у Вас, проявявайки се в дадени моменти (например когато сте заплакала внезапно, докато сте била навън с компания) и наистина е хубаво да потърсите психолог или психотерапевт, който да Ви помогне да ги изкорените извън виртуалното пространство.

Това, което аз бих могла да Ви кажа дистанционно, е, че сексуалното насилие (независимо под каква форма и в каква степен на крайност е то) е винаги много разтърсващо, обременяващо психиката на човека за дълъг период от време занапред и поставящо индивида в една позиция, от която често не може да се измъкне поради непрекъснатите страхове, които той има - например дали ще срещне човек, склонен към насилие; дали отново няма да му се случи същото нещо, което е преживял; дали някога ще успее да се отърси от преживяното. Вие сте по-"лекият" случай, защото вече сте пълнолетна, голям човек, с оформени ценности и характер и поради тази причина с Вас може да работи много по-лесно психолог или психотерапевт, отколкото ако бяхте дете или тийнейджър.

Много се радвам, че сте намерила човек, който да Ви разбира, изслушва и да се държи достойно с Вас. Аз мисля, че по така описания начин на връзката, която имате в момента с този мъж, няма нужда да се притеснявате, че може да станете жертва на насилие. За 4 години предполагам, че наистина сте опознала човека до себе си и ако наистина му имате доверие, оставете се да бъдете щастлива! Това, че сте израснала без баща, е също донякъде фактор, който да Ви кара да имате по-"обострено" внимание към мъжете като цяло, но не мисля, че това е основна причина за начина, по който се чувствате. Колкото до здравето - не зная какви са здравословните проблеми, но ако редовно се преглеждате и държите здравето си под контрол (без, разбира се, да се вманиачавате на тази тема), също не мисля, че бихте имала проблем. А относно избухването и крещенето понякога - това е от прекаленото вътрешно напрежение, което таите у себе си, а знаем, че когато потискаме някоя емоция от дълъг период от време, е възможно тя да се прояви в най-неочакван момент. Хубаво е да се отработи и този аспект, защото от един момент нататък е възможно да започне да Ви пречи на социалния живот.

Като цяло това мога да Ви кажа, взимайки предвид, че все пак сме във форум, а виртуалната комуникация не може да бъде 100% ефективна, когато има история на насилие, травми, страхове и т.н. smile Осъществете директен контакт с психолог или психотерапевт и ще видите, че след това и животът ще Ви се струва по-пълноценен!

С уважение,

Мария Коева
(помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
TillyДата: Tuesday, 27.05.2014, 15:39 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Здравейте, Мария!

Благодаря Ви за отделеното време. Ще се опитам да преодолея трудността с вербалното общуване и да се престраша да действам. Фактът, че началото е по някакъв начин поставено, ми дава допълнителен стимул и повод за размишление.

Все пак идва лято и хубави емоции, едно добро време за промяна.

Поздрави и слънчеви дни!
 
teya888Дата: Понеделник, 24.11.2014, 15:40 | Сообщение # 4
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Здравейте!

И аз подобно на Tilly се престрашавам да пиша. Аз имам много личностни проблеми. Ще започна от ранното си детство, за да добиете ясна представа за ситуацията ми. Случвало се е като малка ако съм сгрешавала в нещо, майка ми да ме пошляпне или малко по-силно да ме удари. За мен като дете това беше огромен стрес и онемявах, дума не можех да обеля часове след конфликта. Майка ми ми казваше "Кажи нещо!", но от мен звук не излизаше. Не ме разбирайте погрешно, аз обичам и уважавам майка си и сега си спомням за тези ситуации със смях. Описвам ги заради реакцията ми. От тогава до ден днешен изпитвам паника при мисълта, че някой може да ме удари. Вцепенявам се и онемявам... Когато бях малка и някой ми се караше не можех да обеля и думичка. Вътрешно крещях всичко, което исках да кажа, но на глас нищичко не излизаше от мен... Беше ме страх, че ще "пострадам" още повече ако кажа нещо...

Помня майка ми да ми казва: " Недей да грешиш, в рисуването има гумичка за триене, но в живота няма.." Не мога точно да перефразирам, но този беше смисъла. И сега се опитвам да не греша, но излиза че постоянно го правя. 

Имах сравнително леко тийнейджърство. Казвам сравнително, защото и аз имах своите проблеми, които рефлектираха върху цялото ми семейство. И в гимназията и в про-гимназията се скарах с някои момичета, по сходни причини. Това костваше много нерви и усилия на семейството ми да се справи с конфликта вместо мен. Уж съм добра и миролюбива, ала все попадах в конфликти... Не знам как го правех. Най-накрая в Университета намерих начина за общуване с околните и нямах проблеми като тези в училище... Вярно не е било перфектно, но вече можех да се справя сама като голям човек...

Сега имам прекрасен приятел, интелигентен, красив, добър. Слава Богу се обичаме много, но аз съм агресор в нашата връзка и постоянно допускайки грешки, които го нараняват, жертвам времето и чувствата ни. Стигало се е до там да имам суицидни помисли или помисли за бягство... Проблемът се състои в това, че когато съм допускала грешки преди, приятелят ми ми е повишавал тон, от което аз се парализирам буквално и не мога да мисля за проблема, а за това че ми е повишено тон ( спомен от детството може би...)Сега ме е СТРАХ, че ако направя поредната грешка ( относно работата ни става въпрос ) ще се скараме отново. Не мога да се фокусирам върху проблема си, защото не знам от какво произтича, знам, че аз съм причината, тъй като с него сме говорили хиляди пъти и знам че той не се ядосва без причина. Той е много търпелив и ми обяснява всичко, което не ми е ясно много пъти, колкото трябва.

Искам да намеря баланса и хармонията в себе си, защото ако го направя, ще бъда трудоспособна, интелигентна и смела ( нещо което сега не съм защото ме е страх как ще реагират всички на моето решение ). Имам страхове, лоши помисли, които не искам да имам, не мога да спя спокойно нощем...

Освен дисциплина за решаване на проблема ми, какво бихте ми препоръчали?

И всъщност как бихте дефинирали проблема ми?

Ще съм благодарна на всеки съвет, отговор и т.н.

С пожелание за успешна седмица:

teya888
 
mariya_koevaДата: Понеделник, 24.11.2014, 21:43 | Сообщение # 5
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, teya888!

Проблемът Ви е, че се стремите към съвършенство, а това не Ви позволява да се чувствате добре в кожата си. Перфекционизмът ще Ви ограби от радостите в живота, спокойствието на духа и самочувствието Ви. Вашите притеснения и страхове са продиктувани от стремежа към перфектност. Това е така, защото още в детството Ви е натрапена мисълта: "Недей да грешиш, в рисуването има гумичка за триене, но в живота няма.." . Тази мисъл до някаква степен е вярна, но тя по-скоро идва да ни каже, че трябва да мислим какво правим и да носим отговорност за действията си в ситуации, когато наистина може да пострадаме - например да направим нещо много лошо и да влезем в затвора. Тогава връщане назад действително няма. Имате страх да не сгрешите и затова все търсите начин да бъдете перфектна, но ще Ви разочаровам, като Ви кажа, че перфектни хора няма. Ако бяхме безгрешни, може би нямаше да се намираме тук, на Земята, а на небето, при ангелите и боговете. Затова - за да превъзмогнете перфекционизма си, ще е необходимо да повярвате и осъзнаете, че перфектни неща няма. Че всеки човек има както силни, така и слаби страни, но това НЕ го прави НЕдостатъчно добър и способен да има успехи. В социалния си живот избирайте хора, които не са перфекционисти и могат да прощават грешките и слабостите на другите.

Насърчавам Ви да бъдете смела, защото, ако не сега, когато сте млада, то кога? Заемайте непоколебима позиция и отстоявайте мнението си, колкото и трудно да е това, още повече, ако в дадената ситуация сте права. Усмихвайте се повече, занимавайте се с неща, които Ви доставят удоволствие, спортувайте.

Относно страха от повишаване на тон - за този проблем ще е нужно да осъществите директен контакт с психотерапевт. Той е специалистът, който ще може компетентно да Ви помогне да се справите с него.

Желая Ви успех!

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
teya888Дата: Tuesday, 25.11.2014, 07:59 | Сообщение # 6
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Много благодаря, Мария!

Изключително ми бяхте полезна с тази информация. Дай Боже, последвайки Вашите съвети да се подобря и от към смелост и от към проблема, за който говорихте. Благодаря Ви искрено!

Лек и успешен ден!

teya888 wink
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Лабилност, неудовлетворение и неясен проблем
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016