Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Неделя
04.12.2016, 12:15
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » безнадеждност
безнадеждност
AliceДата: Tuesday, 08.04.2014, 21:28 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
От къде ли да започна? Може би от самото начало - историята на моите родители, която сглобих с годините. Майка ми и баща ми излизали, той я напил, спали заедно и тя забременяла. Заради тази "грешка" се оженили по принуда и от тогава караниците нямали край. Караници за пари, за отминали караници и за такива, които никой не помни. В такава среда израснах. Между два враждуващи лагера (буквално). Семейството на баща ми ме мразеше и семейството на майка ми не им отстъпваше. Едните мислеха, че съм на страната на другите. Обратното също е валидно. Недоверие, омраза, отрицание, присмех, клюки, унижение, болка - не са ми чужди. Майка ми избяга няколко пъти от вкъщи. Веднъж - за цял месец. Изостави ме. Връщаше се всеки път, щом й станеше трудно и никой не говореше за това. И тъй като караниците обикновено бяха за пари, аз израснах с дрехи втора употреба от роднини. Много далечни роднини. Естествено, не можех да обясня в училище защо ми е кофти постоянно и изглеждам по този начин, така че съучениците ми даваха свободен израз на ненавистта си. А аз се затворих още повече. Това се повтори и в следващото училище. Не знаех как да се изразявам, не знаех дали е позволено да споделям какво се случва у дома и просто търпях. Една сутрин в гимназията майка ми се обади и каза, че се развежда. Отидох на училище подпухнала, попитаха ме защо. Какво можех да кажа? Тя се изнесе. После пак се върна. Не ми олекна. Спомних си, че преди три години и в полицията ме води и ми стана по-леко, че това не се повтори. Прибирах се у дома все по-рядко, но проблемите си бяха същите. Въртяхме се като в омагьосан кръг. Щом поотраснах, започнаха да ми разказват за миналото си (от двете страни на семейството) и кой бил виновен, и кой бил невинен и аз на коя страна да застана. После дойде завършването и те се събраха, за да се скарат отново. Помня, как майка ми отказа да ми даде пари за роклята, както и баща ми. Съвсем неочакван човек ми се притече на помощ, а на снимката всички се усмихват, освен мен. Дори не бях красива. Не съм единствено дете, има и други. Крадяха вниманието от мен, когато се появиха и свикнах да не ми обръщат внимание, а напротив - да помагам. Когато се появиха, ми идеше да ги изхвърля през терасата. После станах безразлична. След завършването избягах по-надалеч, но там съм сама и чувствам болката още по-осезаемо. Нямам доверие на хората около мен. Приятелите ми ме предаваха не веднъж и то в най-важните моменти. Да, имам своя цел. Има нещо за което си заслужава да спра да се самонаранявам, да злоупотребявам с алкохол и цигари, да се режа и да мисля за самоубийство. Но това нещо остава недооценено. Опитвам се да привлека вниманието на хората към себе си, на хората на изкуството с творбите, които създавам, но те не се интересуват от мен. Ставам все по-добра всеки ден, рисувам все по-добре, но като виждам, че няма бъдеще, се отчайвам. Започвам да мисля, че от мен не излиза пълноценна жена. Как да се доверя на мъж, ако ме е страх да не ме нарани? Как да имам деца, ако ме е страх, че ще споделяме едно семейство? Как изобщо да имам свое семейство, след като не съм виждала истинско? Любов? Каква любов? Това май е само дума. Няма къде да избягам. Те винаги ще живеят в мен. Говорила съм с родителите си като възрастен, но те винаги си намираха оправдания за всичко. Очевидно пораснах само аз.
 
mariya_koevaДата: Сряда, 09.04.2014, 13:31 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, Alice!

Обикновено хората, които се допитват до мен и колежката, психолог Людмила Боянова, търсят психологична помощ. Вие имате ли нужда от такава? Може би имате потребност единствено от това някой да Ви изслуша, без да дава каквито и да били съвети и/или насоки. Не зная. Ако имате нужда от помощ, обърнете се към мен.

С поздрав,

Мария Коева
(помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
AliceДата: Петък, 11.04.2014, 20:16 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Надявам се на съвет.
 
mariya_koevaДата: Петък, 11.04.2014, 21:49 | Сообщение # 4
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте отново, Alice!

Разбирам, че емоционално не се чувствате добре. Разбирам, че проблемите, които сте имала в детството, са оставили отпечатък у съзнанието Ви, което е основа да се чувствате по този начин в момента. Но нека погледнем реалността. На 22 години сте, млада жена, очевидно с талант в рисуването. Защо не си позволите да бъдете щастлива? Задайте си този въпрос: "Цял живот ли ще бъдат вкопчени тези отрицателни моменти, които съм имала преди години, в мен? Те ли ще бележат живота ми оттук нататък?" При Вас се наблюдава едно самоунищожително поведение, което е характерно за хората, които не виждат смисъл в живота, обзети са от мрачни мисли само и като че ли "наливат масло в огъня" чрез приемане на алкохол, наркотици и цигари, за да се убедят, че наистина заслужават нещастието си. Нещастие, но по тяхна дефиниция. А всъщност може да е необходимо съвсем малко вглеждане в малките неща, които ни доставят радост; в това, че сме живи и здрави; че имаме КЪСМЕТА да живеем и дишаме тук и сега и да намерим мил и достоен партньор, с когото да бъдем щастливи и да изживеем остатъка от живота си. Не се "осакатявайте" на тази възраст. Запишете се на рисуване, ако имате възможност, за да усъвършенствате още повече таланта си. Потърсете си работа, от която да изкарвате добри доходи и да се почувствате буквално независима (ако не сте го направила вече). На този етап и да Ви пиша за любов, зная, че няма да откликнете на твърденията ми (че любов съществува, но тя идва, когато започнем да полагаме грижи за себе си и повярваме, че заслужаваме да бъдем истински щастливи), затова ще се въздържа.

Необходимо е да осъществите директен контакт с психолог. Виртуалната комуникация, за огромно съжаление, не би могла да помогне напълно да се случи позитивната промяна у Вас. Нужно е да говорите, да говорите, и отново да говорите и да споделяте всичко, което Ви тежи, в реално време и пространство. Да излеете цялата насъбрана мъка и да работите с психолога в посока изкореняване на тези вредни навици, които спират възможността за всякаква позитивна промяна у Вас, а именно - автоагресията, суицидните мисли, злоупотребата с алкохол, цигари и наркотици.

Вярвам във Вас и зная, че имате ресурсите, за да се справите с проблемите!

Мария Коева
(помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com

Съобщението е редактирано от mariya_koeva - Петък, 11.04.2014, 23:25
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » безнадеждност
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016