Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Събота
10.12.2016, 16:35
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Трудно решение
Трудно решение
slavi1aДата: Петък, 21.02.2014, 02:16 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Здравейте, психолог Боянова! Аз съм на 21 години и се занимавам с рисуване. Това и искам да изучавам. Проблема е курсовете, които посещавам. Средата там е доста необикновена, всички сме като едно семейство. Преподаватеката ми е  изключително властен човек. Направила е много за мен, повече дори от собствената ми майка, тя ме накара да прогледна за света. И не само това. Но напоследък ме мачка по всевъзможни начини. Постоянно ми крещи и ме обижда. Нарича ме плужек, слабак, червей... Казва, че в личността ми няма едно хубаво качество за което да се хване човек. С другите се отнася много приятелски, а мен пренебрегва. Може би иска да ме направи по силен, не знам... Искам да бягам. Всеки път отивам със страх на урок. Очаквам, че ще бъда овикан за нищо. Дори за някоя думичка. Ако й кажа г-жо, може ли днес да правим това, вместо това, тя става агресивна и ми отговаря да не й казвам как да си води урока. Разбира се това са малко примери. Разкъсвам се, изпитвам гняв към нея искам да напусна, но в същото време не мога, защото имам усещането, че ще я предам, а не искам. Както казах тя направи много за мен. Обаче толкова ми омръзна да ме обижда и мачка, да бъда черната овца. Пред нея аз нямам личност. Става по нисък от тревата, подтиснат, мълчалив, неестествен, защото се страхувам. А най много мразя когато ме отхвърли. Тя е на периоди един път се държи добре, после един месец зле със мен. И както и да се държи аз вече изпитвам страх. Сетих се за още неща, които тя ми каза, каза ми че не мога да обичам и че никога не съм страдал истински - това ме потресе беше ми трудно да го осъзная. И не знам, май че си навих нещо на пръста и сега освен гняв и страх като че ли нищо друго не изпитвам през по голямата част от времето. Обеднях в чувствата. Сега да кажа как провокирах това нейно поведение, на учителката ми. То тя си е такава по принцип властна. Започнах да не се справям със задълженията си, с домашните. Да не ги изпълнявам, защото не ми доставя удоволствие, мисля си постоянно дали на учителката ми ще и харесат и ще ги приеме ли. Всичко каквото правех го правех за нея, не за мое удоволствие, не за моето развитие. Започнах сам да не си харесвам нещата, казвах си на нея това няма да и хареса, за нищо не става. И най-лошото е че не мога дори да се насиля да ги изпълня. Сядам да рисувам и се появяват игли в корема ми. Така няколко поредни пъти без домашно и тя си промени отношението към мен. А аз постепенно затънах повече. И все пак нужно ли е да ме тероризира за нищо и никакво. Не съм я уважавал и съм се подигравал с нея. Трудът й отивал на вятъра с мен. Вървя към дъното и с учението си и със собствената си личност, имам куп прегради в душата си, за които знам, осъзнал съм ги и все пак не мога да ги бутна. 
Не знам какво да правя, да си тръгна ли от тези курсове, да останали? Може би аз съм си виновен. И не съм прав. Може би тя справедливо ме съди. А може и методите й да ме изгради освен като художник и като личност да са грешни. Преди дни я попитах в кои ден ще имаме урок тя каза, че ще ми се обади да ми каже. Обади ми се за да ми се накрещи. Не съм отишъл на урок. Излезнах  аз виновен. Тя не се обади. вчера цяла нощ не спах днес имахме среща последваха крясъци обиди. Исках да ме изгони. Исках да ми каже тръгвай си и не се връщай повече. Почти се случи. Каза ми, че съм там и не ме е изгонила благодарение на едно момиче, също от школата. То се застъпило за мен, инак тя щяла да ме изхвърли. После ми даде право на избор, да остана или да напусна. Не можах стоях си мирно на столчето и търпях. А исках да си тръгна. И искам, и не искам... И двата варианта са страшни. 
Бихте ли ме посъветвали нещо? Как да постъпя? Ако не директен отговор знам, че няма да отговорите така, някакви насоки или нещо което да открия в себе си, нещо да ме насочи? Предъвквам едни и същи неща от дълго време. Ще ви бъда много благодарен за отговора.
 
mariya_koevaДата: Петък, 21.02.2014, 19:02 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
slavi1a,

със сигурност учителката Ви не иска да Ви направи по-силен. Ако искаше, нейната критика щеше да е градивна, а не такава, която да Ви обижда, принизява и мачка достойнството Ви. Градивната критика помага на човек да осъзнае грешките си, да се вгледа в собствената си личност и да продължи напред, а във Вашия случай учителката не Ви критикува, а напротив - показва агресивно поведение. Час по-скоро се отделете от нейните уроци и се ориентирайте към занимания при друга учителка. От разказа Ви личи, че не сте направил нищо лошо и не сте "съгрешил" в нещо, за да получавате подобно арогантно и неприемливо поведение. Родителите Ви знаят ли за тази ситуация? Не могат ли да се намесят или ако не те, то поне някой друг доверен възрастен човек с авторитет, който да Ви защити и да поговори директно и на четири очи с въпросната жена? Няма значение, че сте пълнолетен и че сте в правото си да "оправяте" сам нещата. Понякога човек има нужда от опора зад гърба си. Не сме в състояние да се справим с всички трудности и наболели въпроси сами.

Мария Коева
(помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
slavi1aДата: Неделя, 23.02.2014, 01:46 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Много Ви благодаря за отговора.
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Трудно решение
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016