Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Събота
10.12.2016, 16:37
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Чувство на безсилие
Чувство на безсилие
kallinaДата: Четвъртък, 20.02.2014, 14:26 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 3
Статус: Офлайн
Здравейте.
Моля ви за съвет, не мога да се справя сама, повече от година. Какво ми има, как да си помогна?
На 28 години съм. Казвам се Калина. Ще разкажа накратко, какво се е случило в миналото ми, защото може би ще е от полза да разгадаете чувствата ми. Израснала съм при родителите на майка ми. След раздялата на моите родители, майка ми се изнесе да живее от дома, а аз останах при баба и дядо. Тя замина да работи в чужбина, и остана да живее там и до ден днешен. Баща ми спря да се обажда, постепенно спряхме да контактуваме. С майка ми поддържаме контакт по телефона, много пъти искаше да ме вземе при нея, но аз не успях да се откъсна за дълго от тук. Отношенията ни са добри, но понеже тя често сменяше партньорите си през годините, изживявах разочарованията с нея. Малко се отдалечихме.  Всичко това за мен е болезнена тема, но се спрявам, да не се вглъбявам. Сега живея на семейни начала с един мъж. Бяхме на квартира 3 години, и всичко беше наред. Преди 2 години останах без работа и се наложи да се приместим при родители му. Те са добри хора, но имаме известни различия и знам че това е нормално. Скоро започнах  отново работа, но парите не са достаъчни да сме самостоятелни. Мъжът с когото живея е много добър, имахме прекрасна любов. Той е обичлив, винаги е център на компанията, умен е, но понякога е много студен. Преди известно време, разбрах че трябва да изплащам кредит, който баща ми е теглил. Той се разболял, и е на инвалидна пенсия. Сега законово аз съм едниствения човек, който трябва да поеме кредита. Аз се сринах, не знам защо така ми се отрази. Започнаха и проблемите у дома. Свекърът и мъжът ми постоянно ме упрекват, но все пак си помагаме, все пак и моята заплата влиза в общия доход. От тогава се обвинявам, чувствам се сама и безсилна. Очакванията ми за живота баха различни. Започнаха обиди от страна на мъжа ми, не по този повод, все намира за какво да ме нарани, думите му понякога са много силни. След час забравя всичко и става добър. Ако сгреша нещо отново ме навиква, казва че трябва да се разделим, връщам се при баба и дядо, след ден идва да се ме търси. Но ме е оствял сама да обикалям улиците в сняг и вятър. Минала нощ, сама си тръгнах, а той седан да вечеря. Много плаках заради това.  Много пъти съм го молела да е по-мек, той казва че не виновен за проблемите ми от детстовото и че съм толкова чувствителна. Оставя ме да плача, по цяла нощ. Искам само да ме прегърне, да ме притисне и успокои, но той никога не го прави.Ако някой от семейството ме засегне/неговото/ не позволява да се оплаквам и започва да ме заплашва, че ще се разделим. После пак става добър, носи ми цветя и ми помага. Аз съм изтощена,нищо не ме радва, нямам желание да стана, да работя, да сготвя или чистя. Но не съм спряла да го правя нито за ден. Имам някои проблеми в работата, колежките ме игнорират, а аз съм толкава отзивчива към тях, искам просто да работя, да се чувствам оценена. От скоро ме повишиха, от тогава стана по-зле. Завърших висшето си образование и работя, имам мъж до себе си. Имам кола, имам топла завивка и храна, страхотни баба и дядо, а нямам сили да се радвам. Започнах да правя разни ритуали-като помисля за нещо лошо, гоня мисълта и извършвам действието отново, да не би пък да се случи лошото, откачих, вече е трудно да се контролирам. Говорила съм с мъжът ми за промяна, но той с ярост казва, че нямало как нещо да промени, нямал възможност, ако не съм доволна да си тръгна за да съм по-щастлива. А ме обича. Знам го. Какво да направя? Имам ли нужда от помощ? Нямам апетит, отслабнах доста за 7 месеца. Родителите ми не знаят, нищо, майка ми започва да плаче, ако и кажа че имам проблем - не можела да ми помогне. Дайте ми съвет, животът ли е такъв или аз имам нужда да променя възгледите си?

 
mariya_koevaДата: Четвъртък, 20.02.2014, 20:57 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, kallina,

много пъти съм казвала, че е много смело (и неправилно до някаква степен) психолог да каже на човека, потърсил помощ, да зареже партньора си. Това са решения, които е необходимо да се вземат разумно и обективно от човека. Тъй като разбирам, че сте доста объркана, ще Ви задам няколко въпроса, които да Ви бъдат ориентир в посока разрешаване на проблемите. Обичате ли наистина този мъж? Държите ли на достойнството си и на авторитета си като личност дотолкова, доколкото да НЕ приемате за нещо нормално честите му изблици като вербално агресивно поведение и недостатъчни обич и внимание? Вярвате ли наистина, че Ви обича (въпреки че отговаряте положително)? Ако стигнете до извода, че той не е подходящ за Вас, готова ли сте да прекратите връзката си с него? Да не забравяме, че сте на 28 години, млада и очевидно интелигентна жена. Нямате брак и деца. Замислете се сериозно върху тези въпроси и даже не е необходимо да ми отговаряте на тях - дайте честен отговор на себе си.

Това, което аз мога да кажа, е, че поведението на този мъж е непристойно. Да Ви обижда и казва агресивно да си тръгнете и да бъдете щастлива, защото той НЯМА да се промени, е постъпка, която показва недостатъчно уважение и интерес към собствените Ви нужди и желания. Желания, които са съвсем прости и желателни да се случат, като това той да промени отношението си към Вас.

Мисля, че събитията, които сте преживяла в детството, не оказват някакъв белег върху настоящата ситуация. Мъжът Ви не е прав, казвайки, че не е виновен за тях, защото сте била чувствителна. Аз съм сигурна, че ако имате човек, който Ви прави истински щастлива, засвидетелства обичта и вниманието си и не е егоист, ще заживеете съвсем различен живот.

Какво имате предвид, когато казвате: "Започнах да правя разни ритуали - като помисля за нещо лошо, гоня мисълта и извършвам действието отново, да не би пък да се случи лошото, откачих, вече е трудно да се контролирам"?

Отношенията Ви с колежките на работното място не зная на какво могат да се дължат - на завист от това, че сте повишена и ценена в работата може би? Най-добрият вариант (ако не сте го направила вече) е да поговорите с тях с условието, че ще бъдат искрени.

С уважение,

Мария Коева
(помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
kallinaДата: Четвъртък, 20.02.2014, 22:26 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 3
Статус: Офлайн
Благодаря Ви от сърце за бързия отговор. Дълбоко в себе си, аз зная, че трябва да си тръгна и започна живота си отначало. Искам да върна самочувствието си. Преди час, имахме драматично избухване, отново същите думи "  няма какво да направя, ти сама си измисляш проблемите, аз мисля, че ти си ненормална, а ти същото за мен. Върви си, като не се справяш с мен и настроенията ми, изтормозен съм от твоите проблеми". Аз обличам якето, обувам се, а той насреща ми - "какво сега разделяме ли се? Никой не е казал такова нещо, аз те обичам, но не мога да съм друг". (Исках да поговорим, за това че не съм щастлива и да попитам готов ли на компромис заради мен.) 
Плаках, не за да ме съжали, а защото не мога да си тръгна, а той в момента, спокойно си яде тиквени семки и гледа телевизия. Просто не издържам. Родителите му са в другата стая, не мога да се развикам, да се нарева и душата ми се къса. Да... мога да си тръгна, но ще обикалям улиците до сутринта-приятелките ми са семейни, с малки деца, няма кого да помоля за една нощ, как ли за повече, а единственото място на което мога да отида(родителите на майка ми) е на 30 км от града, а все пак утре съм на работа.  
Това за ритуалите е много детско и напълно осъзнавам глупостта му. Прилича на натрапливи мисли, които ме карат да се чувствам виновна, само защото съм си ги помислила. Те са от различно естество. Не са свързани специално с някого или нещо. Ако мия чиния, и тя е изникнала в съзнанието ми, например, че някой е болен, или че ще се разболее, трябва отново да я измия, за да не се сбъдне. Звучи абсурдно, дори като го описвам. То съпътства деня ми по всяко време, надявам се умело, го прикривам, все още. Благодаря Ви още веднъж. Възползвах се да опиша обстановката, покрай отговора за ритуалите.
Бъдете здрава!
 
mariya_koevaДата: Петък, 21.02.2014, 00:19 | Сообщение # 4
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Мисля, че сама сте стигнала до правилния извод. Връзка, която не е хармонична и изпада в състояния и настроения, които един ден са едни, а друг ден - съвсем различни, не може да има хубаво бъдеще и да е пълноценна. Заслужавате да бъдете щастлива! Заслужавате да имате човек, който да е така всеотдаен, както сте Вие към този мъж в момента и да се опитвате да "поправите" нещата във връзката, когато възникнат недоразумения (жалко, че той обаче гледа собствения си интерес). Млада сте, животът е пред Вас и Ви е приготвил невероятни изненади, стига да си позволите това щастие! Мъжът Ви е свикнал с мисълта, че след поредния скандал и скарване той ще Ви се извини, Вие ще забравите за всичко и отново старата песен... до следващия път. Ако имате сили да живеете в този сценарий, ОК. Но мисля, че заслужавате нещо по-добро.

Тези ритуали не са никак детински и глупави. Напротив - ако сега са съвсем безобидни, то след време могат да се превърнат в т.нар. обсесивно-компулсивно разстройство, което се характеризира с дейност, която се повтаря всеки път, когато в мозъка на човек изникне негативна мисъл, която да го накара да мисли, че ако не направи еди-кое си по точно определен начин, тя ще се случи в реалността (например някой ще се разболее, ще Ви уволнят от работа). Не искам да Ви плаша, а просто Ви давам съвет да посетите психотерапевт, с когото да споделите за този проблем и за всичко останало, което Ви тревожи от миналото или настоящето, за да не стане прекалено късно.


www.mariyakoeva.weebly.com
 
kallinaДата: Събота, 22.02.2014, 19:53 | Сообщение # 5
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 3
Статус: Офлайн
Благодаря Ви още веднъж. Съвсем скоро ще потърся психотерапевт, за съжаление в малкия ни град, няма такива специалисти. Но ще се заема със здравето си веднага щом имам възможност-може би Пловдив, Стара Загора. Страхувам се да го призная пред себе си, но всъщност, денят ми е изпълнен с подобни мисли и последващи движения, които повтарям неконтролируемо, понякога по 10-20 пъти. Не го искам това в живота си, оказва се изключително трудно. Спорна работа и много успехи!
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Чувство на безсилие
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016