Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Петък
09.12.2016, 23:12
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » нещо липсва
нещо липсва
charlottenkcДата: Сряда, 11.09.2013, 01:33 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Здравейте,
много е странно и не съм сигурна, че мога да опиша точно проблемът ми, но ще се постарая..Мисля, че проблемът е че не се чувствам удовлетворена от живота който водя, не ми носи радост, или ако имам някакви щастливи моменти те са изключително редки и се връщам към това си свое странно положение на безразличие. Чудя се от къде точно идва този проблем и предполагам, ще добиете по - добра представа ако дам повече информация за това което се случва около мен.
Всичко започна, когато завърших 12ти клас, преди година и половина - се запитах - А СЕГА НАКЪДЕ? Нещо ужасно ми липсваше може би посока или и аз не знам, но от тогава досега това чувство не ме е напуснало. Мислех, че с времето ще отшуми, но не е така. Знаех какво ме очаква - да замина с приятеля ми да уча в университет в чужбина - но това не ми носеше радост. Разделих се с приятеля ми (с който бяхме заедно повече от 2 години) защото определено не ни се получаваше съжителството и разбирателството. Исках нещо по- различно от него - някой по-пораснал, по- амбициозен,като цяло не момченце а мъж. Съвсем скоро след като се разделихме с него срещнах друг , който влиза в това описание, но отношенията ни са по-скоро приятели, които правят секс. наистина го харесвам, но аз го отблъснах и казах че не искам сериозни отношения (защото първо исках да реша този проблем с чувството за да не тежа на някой друг, както и прекарвам повечето си време не в родния ми град, а в чужбина, а момчето е тук в България). Виждам, че и той много ме харесва и също го премълчава, заради тази "уговорка", но въпреки това се страхувам първа да го споделя пред него - винаги го има момента Ами ако с него не е така? Междувременно поддържам връзка с едно момче от града в който съм в чужбина, много влюбен в мен, но при мен не е така а също и той е по детски характер. Забърках се с него малко преди да се върна в България при амбициозния господин, исках приключение, някой тук и сега, нещо истинско, но след като се върнах в България съжалих, защото не можех да погледна амбизиозния господин с който бяхме си обещали да се чакаме един друг - и му казах , че не искам сериозни отношения. Липсва ми емоционалната близост на която съм свикнала, имам какво да дам а го няма човекът на когото да дам...
В обучението ми също е пълна каша.. записах специалност, която не ми харесва, работих по нея 2 лета като стаж, но не смятам че е за мен - а и не мога да се отпиша (теглила съм заем от правителството на държавата в която съм, който ме задължава ако прекъсна да върна парите веднага- а не разполагам с тях, наистина са много). Дори ме повишиха на работа като за второ лято и взимах по висока заплата от останалия екип, но парите използвах за транспорт и да се разсея от действителността - че не харесвам това което правя, че не е за мен. Бих искала да уча нещо много по- творческо, не толкова бизнес, но винаги ме е ограничавала идеята насаждана от родителите ми че с нещо творческо семейство не мога да издържам...И записах бизнес. сега съжалявам...защото ще пропилея 4 години от живота си учейки нещо което не харесвам..задължена да остана. Имам чувството, че хората около мен учат, ще успеят, защото са намерили правилната сфера, а аз ще остана много назад ако запиша и изкарам второ висше - дизайн.
Като цяло - уж всичко е в рамките на нормалното, а като се натрупа става много объркано. Знам, че звуча супер глупаво на фона на всички хора които имат истински проблеми и се чудят как да ги решат, но това чувство много ме спъва и не ме напуска изобщо! започнах да отбягвам с хора да говоря за това, защото ме е страх, че или ще говоря твърде много за моите проблеми и ще ги отегча, или ще звуча адски глупаво и няма да ме вземат на сериозно. А на мен за друго не ми се говори когато това ми е в главата...разсейвам се но само временно.
Благодая Ви предварително!
 
mariya_koevaДата: Петък, 13.09.2013, 21:41 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, charlottenkc,

разбирам объркаността Ви.

Относно първия проблем - моето мнение е, че е необходимо да прекратите взаимоотношенията си с мъжа, с когото просто правите секс. Защо? Вие сама казвате, че не намирате в него идеала (образно казано) за мъж, с когото си представяте сериозната връзка. Сексуалните отношения ще Ви дават до един момент, но от друг ще започнат единствено да взимат. Сигурна съм, че има прекрасни и стойностни мъже, с които съдбата ще Ви срещне съвсем скоро и тогава ще се убедите в думите ми, че взаимоотношения, които се градят само на основа "секс", са повърхностни. Доколкото разбрах, сте прекратила взаимоотношенията си с другото момче. Това е много добре, защото сте била искрена с него за това какво търсите у един мъж и какъв характер бихте искала да има той.

Съветът ми е да се фокусирате върху изграждане на сериозна връзка, която е базирана на искреност, доверие, любов и взаимност. Тогава и сексът ще е по-хубав, защото по принцип той е признак за близост между двама души, които обаче преди това са доказали и чувствата си без него. Всичко останало е просто задоволяване на нагона, което, за съжаление или не, не продължава особено дълго.

Относно втория проблем - в тази ситуация Вие сте човекът, който взима категорични решения. Мисля, че сте избрала "посоката", а именно - да продължите да учите специалността, която не Ви приляга и не виждате успешно бъдеще, практикувайки професията си. Разбирам, че учите в чужбина, което е чудесно! Разбирам и че сте теглила не малък заем от правителството. Но аз не мога да Ви кажа да прекъснете обучението си. Нито пък да Ви кажа да го продължите (въпреки нежеланието Ви). Потърсете и друго мнение. Не се притеснявайте да споделяте. Това са важни житейски казуси, на които трябва да се обърне внимание навреме, преди да е станало прекалено късно.

Какво е Вашето усещане?

С поздрав,

Мария Коева


www.mariyakoeva.weebly.com

Съобщението е редактирано от mariya_koeva - Петък, 13.09.2013, 21:43
 
charlottenkcДата: Петък, 13.09.2013, 23:53 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Благодаря за отговора!

Мислите ми бяха малко объркани докато писах първият пост, затова може би не съм се и изказала правилно...
Момчето котето срещнах в България влиза в описанията на амбициозен и пораснал. Срещнах го за кратко докато бях в България, след което заминах отново за чужбина и се опознахме по-скоро по чат, изписахме хиляди съобщения, казахме си че се обичаме, че ще се чакаме един друг и тогава наистина го мислех... и изведнъж всичко замря от моята страна.. може би от физическата липса- аз никога не съм поддържала връзка от разстояние, започнаха едни колебания дали не си губя времето докато той си прави кефа а аз го чакам, защото го познавах, но не чак толкова добре че да знам дали би ми изневерил или не. А той и сам си беше казал, че никога досега не е поддържал връзка с момиче толкова дълго ( няколко месеца му се струваха дълго), че не е имал нещо сериозно с някоя до сега... и се чудех дали не е несериозен и с мен. От друга страна - той нямаше никаква полза да стои и да ме пише като също не знае аз какво правя - тоест е сериозен.. и изобщо не знаех какво да мисля...
И тук в историята се появи чужденецът, които след дълго убеждаване накрая ме спечели някак си да се видя с него - уж приятелско излизане. Излязохме 5 дни преди да се прибера в България при другото момче ии дори не очаквах нещо такова да се случи в рамките на 5 дни. 1 вата среща беше приятелска, втората - романтична и аз така се размекнах защото никой никога не беше правил нищо такова за мен - да ме заведе на много малък скалист бряг с невероятна гледка просто ей така - дето се казва току що ме срещнал.. и изневерих на момчето в България. Почувствах се лошо след това, но явно недостатъчно лошо за да спра да си пиша с чужденеца.. Казах си - какво пък толкова млада съм, не съм омъжена, не е чак толкова зле това което правя...
Така си мислех докато не се прибрах в България. Чувствах се толкова странно когато пак видях момчето от България, което твърдеше, че ме е чакало без да прави нищо.. исках да потъна в земята. В края на срещата му казах, че няма да отида да живея с него, както ми беше предложил- да остана за известно време у тях (той също не живее в България по принцип, дойде си лятото заради мен (колко е заради мен???)).. Да следващата среща се държах зле.. явно за да го отблъсна, той усети това и на третата ме изпревари дори без да обелвам дума - "Излязохме за да се разделиш с мен, нали" и се изумих колко е проницателен.. Казах му - да - обясних му, че не искам сериозна връзка, живее ми се и куп други глупости- просто защото се чувствах много виновна и не можех да понеса да съм с него и да крия такова нещо. Той го понесе добре.. каза че и без това нямало да заминава за чужбина, щял да си остане в България по работа. След това се държа супер зряло продължихме си разговора сякаш до преди 5 минути не сме се раделили..и дори ми беше приятно. Той на всяко второ изречение обаче вмяташе- "жалко, секса беше много хубав" и ми следеше реакцията.. срещата завърши у тях. И така до днешен ден - приятели за секс. Не знам дали чувствата му се пресякоха от този ден или не, сякаш чувствам понякога че иска да ми каже нещо и се отказва, защото не знае дали ще получи същото от другата страна. И аз съм така. И не виждам и смисъл - аз имам 3 години докато завърша, а дотогава по-голямата част от времето ми не съм в България. Но да - наистина го харесвам, единственият човек който е бил до мен и смея да кажа, че не е дете а истински мъж.
Междувременно... (при мен винаги явно го има това междувременно) чужденеца ми пише.. и аз му пиша... Двамата знаят един за друг. Българинът знае, че си пиша с чужденец, чужденеца знае кой е "бившия ми" - но никой за другия нищо повече. С момчето от чужбина водя много по лесни разговори, а и бих могла да прекарвам много повече време - но той си е дете. Ужасно мил и романтичен и внимателен и срамежлив ноооо - дете. 
И така си се раздвоявам аз и ни така, ни иначе.. Какво да правя??? Дето се вика - жените не знаят какво искат. Аз съм абсолютно доказателство за тези думи.
Накрая.. извинете,че темата я изкривих много.. май трябваше да пиша при проблемите на ТИЙН-овете..  те имат такива проблеми.. но прехвърлям определението за тийн с 1 година вече.
 
mariya_koevaДата: Събота, 14.09.2013, 19:24 | Сообщение # 4
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте,

усещам вътрешен конфликт. Мисля, че Вие много добре знаете, че изпитвате чувства към момчето, което живее в България, но Ви е страх да си го признаете (най-напред на себе си). Какво Ви спира? Да, факт е, че сте предприела да завършите обучението си в чужбина, което ще отнеме още 3 години. Но какво от това, ако питате мен? Има много успешни връзки от разстояние. Има и много провалили се, разбира се, но е по-добре да рискувате, отколкото да се затворите в черупката си, обезопасена донякъде, но лишавайки се от евентуални прекрасни емоции и изживявания. Забележете, че казвам "евентуални", тъй като аз не мога да Ви кажа при този вариант как ще се развият взаимоотношенията Ви с момчето. Мисля си и че той също изпитва чувства към Вас и сексът е най-малкото, което го "вълнува". Имам предвид, че може би Ви желае наистина както като момиче, към което желае да покаже чувствата си чрез физически контакт, така и вътрешно в себе си е стигнал до извода, че сте човек, който се доближава до неговия идеал (образно казано) за половинка чрез качествата в характера, които притежавате.

С другото момче, което не живее в България, мисля, че е необходимо да прекратите мнимите взаимоотношения. Ако действително усещате силно привличане, което малко по малко се доближава до любов, към момчето от България, е редно да бъдете искрена. Още повече, че сама казвате, че той не е човекът, с когото може да си паснете в една сериозна връзка. Тогава приключете тази сага веднъж завинаги и се фокусирайте върху емоциите и чувствата, върху които наистина трябва да обърнете внимание.

Насърчавам Ви да бъдете откровена със себе си и да си изясните какво чувствате. Ако не сте откровена със себе си, тогава с кой друг? Не се плашете, а вземете най-доброто от настоящата ситуация.

С поздрав,

Мария Коева



www.mariyakoeva.weebly.com
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » нещо липсва
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016