Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Събота
10.12.2016, 16:38
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Самота
Самота
sisenceto9Дата: Понеделник, 26.08.2013, 14:29 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 4
Статус: Офлайн
Здравейте г-жо Боянова.  Казвам се Силвия на 21 години от малко селце. Израснах в семейство, ако въобще може да се нарече така, в което кавгите, обидите и физическото насилие бяха на първо място. Гледах как баща ми бие майка, аз и сестра ми поемахме обидите леещи се от устата на баща ми. Проблема бяха парите, сестра ми от 15 годишна трябваше да работи. Тога тя се издигна в очите на баща ми, а аз паднах по надолу. Аз се превърнах в човека, който харчи пари, а не носи. Бях на 13 когато разбрах, че майка ми си има любовник. Не я вина, защото с баща ми никак ни се живее лесно. Тази тайна не я приемам, но все още я пазя.  Предупредила съм я пред мен да не се говори за него. Бях на 13, още повече болка, а никой не се запита как съм.Вече 6 години майка ми работи в Гърция и се прибира два пъти в годината. През това време аз живея само с баща си. Поемам обиди, че нищо няма да стане от мен, че с мен хората нямат какво да си говорят, псувните. Никога не ми е честитил рождения ден, а на сестра ми СМС с торта и праща. Майка ми и сестра ми никога не бяха мои приятелки, не ме научиха да споделям. Тая всичко в себе си, плача сама. Научих се, когато ми е тъжно да сложа фалшивата усмихната маска и хората да си мислят, че съм щастлива. На приятелките си не знам как да кажа какво се случва с мен. Единствения човек, с когото се чувствах винаги обичана това беше леля ми, но за мое голямо нещастие тя почина на скоро. Преди две години когато разбрах, че ще ставам студентка бях много щастлива, но не само, защото щях да уча, но  се махах от тази къща. Като махна частта с любовника и това, че никога не бе моя приятелка майка ми е много добра и се радвам, че я имам. Мечтая да създам семейство, хора, които ще ме обичат. Не искам децата ми да имат без сънни нощи облени  в сълзи като мен. Искам да имат щастливо и сплотено семейство, каквото аз нямах. Понякога чувствам, че вече не мога да издържам да живея този живот. Мислите ли, че ще успея да се справя и да продължавам напред. Мислите ли,че частта със семейството ще стане.
 
mariya_koevaДата: Понеделник, 26.08.2013, 18:16 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравей,

разбирам как се чувстваш. Може би повечето от нещата, които са ти се случили, и ти се случват до някаква степен, са по-осъзнати от теб, защото си вече достатъчно зрял и отговорен човек, за да може да си отговориш сама на някои въпроси. Била си индиректно жертва на физическо насилие (доколкото разбрах, баща ти не е нанасял такова върху теб), виждайки как го прилага върху майка ти, а това означава, че си живяла в нездравословна и нестабилна семейна обстановка. Била си жертва на психично насилие, което се характеризира с насаждане на чувство за малоценност и вина у отсрещната страна чрез обиди, присмиване, незачитане на човешкото достойнство и личност като цяло. Това е основен фактор, който те е предразположил да бъдеш по-затворена в себе си, да не се доверяваш лесно на хората и да нямаш достатъчно позитивно самочувствие. Ти си вече на 21 години, студентка, и не зависиш емоционално толкова много от родителите си в този етап от живота си, но емоционалното насилие, което е прилагано върху теб от страна на баща ти, и физическото, което си наблюдавала в детството, са сериозна индикация, че се нуждаеш от психологична и терапевтична помощ. Най-ефективният начин, от който ще имаш реална възможност да възвърнеш доверието си у хората, да заобичаш себе си, да бъдеш по-уверена в собствените си сили и възможности, да успееш да "простиш", ако мога така да се изразя, на баща си, е директната консултация с психолог/психотерапевт. Засега ще ти дам някои насоки, върху които да помислиш и да се опиташ да поработиш, но знай, че виртуалната комуникация не би ти била достатъчна.

Не мога да те насърча да НЕ говориш и да НЕ комуникираш с родителите си. Те остават твои родители за цял живот и по принцип е хубаво да имате добри отношения. Зная, че душевната рана, която ти е причинил баща ти, е голяма, и отчуждението, което имаш към майка си, също оказва роля, но, от моя страна, е много смело (и неправилно до някаква степен) да те посъветвам да забравиш родителите си.

Какви са отношенията ти с майка ти в момента?

Имаш нужда от подкрепа, от приятелско рамо. Радвам се, че имаш приятелки, но какво те спира да не им споделиш за ситуацията? Принципно имай повече доверие на хората и не се самонавивай как ще те използват, лъжат или наранят, защото това неминуемо ще се случи. Не приемай околния свят и хората в него като заплаха. Да, наистина, има много злобни и опасни типажи, които целят да ни накарат да се почувстваме по-долни и от Земята, а всъщност слабите духом са те, но това е друга тема. Разбира се, че от тях трябва да се пазим и да избягваме ситуации, в които могат да ни наранят (косвено или директно).

Човек не е важно да има много приятели около себе си, а да знае, че до него има поне един, който може да нарече приятел с главно "П". Който ще бъде с теб не само в хубавите, но и в трудните моменти. Който ще те кара да се чувстваш на мястото си, да не играеш фалшиви роли и да искаш да приличаш на някой друг. Който ще те изслуша не с цел да "събере" информация от теб, а за да ти помогне, изслушвайки те, защото му пука за теб. Ако имаш възможност, можеш да се запишеш в студентски мероприятия, да се включиш в доброволни акции и кампании, да се запознаеш с различните глобални проблеми, с които човечеството се опитва да се справи. Когато се почувстваш активна и полезна, ще добиеш самочувствие.

Запиши на един лист качествата, които притежаваш. Разбери в какво си добра, развивай потенциала си в него! Ходи с гордо вдигната глава!

Не успях да разбера дали продължаваш да живееш с баща си. Ако е така и се държи по начина, по който се е държал преди, можеш да си търсиш правата чрез социалните служби от Закона за закрила от домашно насилие. Имаш права, които никой не бива да нарушава! Един съвет от мен, към който можеш да се придържаш, в случай, че нещата станат по-сериозни. Насилниците обикновено знаят, че потърпевшите ще си мълчат и ще търпят. Кръгът се затваря и е трудно да се излезе от него. Както споменах, можеш да търсиш правата си чрез Закона за защита от домашно насилие, но това не е дългосрочна мярка. Смятам, че споделяйки с близък роднина и/или някой значим възрастен, ще се справиш в краткосрочен план. Социалната подкрепа носи винаги силно послание към насилника: "Остави я на мира! Ние сме зад нея!" Въпреки всичко мисля, че в бъдеще не е добре за теб да продължаваш да живееш с баща си (ако живееш), имайки предвид, че поведението му е неприемливо.

Работиш ли? Опитай да си намериш работа, от която хем да получаваш доход, хем да знаеш, че си финансово независима. По този начин ще имаш възможност да се изнесеш на квартира и да заживееш самостоятелно. Ти си на 21 години, никой не би могъл да те спре! Хубавото при теб е, че си пълнолетна, защото съм консултирала юноши, жертви на насилие, които все още са напълно зависими от родителите си и ситуацията при тях е наистина сложна. А в твоя случай нещата са в твои ръце!

Създаването на семейство ще си дойде по естествен път. В момента според мен е необходимо да погледнеш и поработиш върху значимите приоритети за теб. Ще видиш, че когато спреш да се самосъжаляваш, заобичаш себе си и повярваш, че си човек, който заслужава да бъде щастлив, ще откриеш правилния мъж! Зная, че може би няма да откликнеш на моите твърдения, защото травмите и страховете, които имаш, не са отработени все още, но когато започнеш да бъдеш активна в собствения си живот и да посещаваш директни и постоянни психологични и терапевтични консултации, светогледът ти ще се промени!

Моето вътрешно убеждение е, че в теб има много сила и нещо ми подсказва, че ще се справиш! Продължавай все в същия борбен дух, търси правата си и се защитавай!         Ако имаш въпроси към мен, не се притеснявай да ме попиташ.        

Желая ти лека вечер!

Мария Коева


www.mariyakoeva.weebly.com
 
sisenceto9Дата: Понеделник, 26.08.2013, 19:11 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 4
Статус: Офлайн
cry Много Ви Благодаря. Много пъти съм си мислила да си намеря работа и да се махна от тази къща. С майка ми се разбирам добре дори веднъж и разказах малка част от това как се чувствам, а тя ми каза, че се моли един ден след като си тръгна от тях да не ги забравя. Приятелите ми са наистина верни, но проблема е, че ме е срам, страх да им разкажа. Мислила съм да започна да ходя при психолог, и когато учебната ми година започне и се махна от тук ще потърся. Искам да започна да имам вяра в себе си, да не се подценявам, искам да живея да живея нормално. Пловдив е голям град, все ще намеря нещо което мога да си позволя. А Ви продължавайте да се занимавате с това, помагате много на хората.
 
mariya_koevaДата: Понеделник, 26.08.2013, 19:52 | Сообщение # 4
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Радвам се, че имаш желание за промяна и вярвам в теб!

Хубаво е, че имаш добра връзка с майка ти и те насърчавам да й споделяш това, което ти тежи. Тя, като твой родител, не може ли да се опълчи срещу поведението на баща ти? Тя не е ли фактор в семейството? А сестра ти? Други роднини?

Със сигурност ще е необходимо да посетиш психолог/психотерапевт. Ситуацията при теб ще се подобри, когато започнеш да посещаваш редовно сесии и не живееш с баща си. И когато повярваш, че заслужаваш да бъдеш щастлива!

Ако имаш нужда, мога да ти изпратя координати на колеги в Пловдив.


www.mariyakoeva.weebly.com
 
sisenceto9Дата: Понеделник, 26.08.2013, 20:48 | Сообщение # 5
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 4
Статус: Офлайн
Опълчва се, но когато е тук. Когато я няма оставам сама и няма кой да се опълчи. Сестра ми живее другаде и създаде семейство. Леля ми, за която Ви споменах беше разведена и живееше тук, но почина преди 2 месеца. Сега вече наистина съм сама срещу баща ми. За мен ще означава много, ако ме посъветвате при кого да отида.
 
mariya_koevaДата: Понеделник, 26.08.2013, 21:41 | Сообщение # 6
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
От този линк може да разгледаш практикуващи психолози и психотерапевти в Пловдив - http://www.psiholozi.com/plovdiv.html. Съветвам те да се свържеш с психолог Фани Владимирова (координатите й ще намериш в същия линк), която е с дългогодишен професионален опит и със сигурност мога да кажа, че е истински професионалист. Познавам я, така че може да ми имаш доверие. Ако решиш да се свържеш с нея, кажи, че си насочена от мен.
 
И запомни - имаш реален шанс да се почувстваш отново щастлива и спокойна, далеч от нездравословната и негативна обстановка, в която живееш в момента, когато, на първо място, се изнесеш от вкъщи и получиш директна психологична и терапевтична помощ.
 
Желая ти успех и, ако искаш, може да пишеш след време как се развиват нещата при теб!
 
Мария Коева


www.mariyakoeva.weebly.com
 
sisenceto9Дата: Понеделник, 26.08.2013, 21:46 | Сообщение # 7
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 4
Статус: Офлайн
Много Ви благодаря. Желая Ви всичко най - хубаво.
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Самота
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016