Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Неделя
11.12.2016, 00:15
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Следродилни премеждия...
Следродилни премеждия...
someoneДата: Неделя, 21.07.2013, 15:34 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Здравей на теб, Людмила, и на всеки, който ще прочете темата. Реших да споделя и тук редицата проблеми, които ме сполетяха (или сама си докарах) след раждането, и се надявам на второ мнение, което да даде насока, по кой път да поема, за да разреша случващото се. На 20 години родих сина си ( 19.05.2012г.). Бебето беше желано от мен, мъжа ми и почти цялата фамилия. За съжаление от 4 месец натам се започнаха проблеми с бременността - непрестанни контракции, в следствие на което ме заковаха почти 6 месеца на легло. 3 пъти лежах в болница заради леко кървене, което така и не откриха от какво е, след това ми казаха, че плацентата ми е преждевременно остаряла (7 месец) и на всичкото отгоре цял ден си стоях сама, и не говорех почти, защото получавах контракции дори от собствения си глас. Попринцип съм много комуникативен човек и тази изолация не ми е присъща. Явно желанието да износя и родя живо, и здраво дете ме спаси да не се побъркам още тогава. С много притеснения стигнах до заветната 39 седмица ( и лекарите бяха изненадани ). Тъй като съм с детски пропорции във всяко едно отношение, нямаше начин да родя нормално. Отидох в болницата и се оказа, че раждането е започнало, но бебето неможе да слезе, задушава се и т.н., в следствие, на което за наложи секцио, със спинална упойка ( от което аз бях и още съм меко казано ужасена, защото от малка имам страх от кръв, заклано, срязано и прочие). На операционната от страх получих гърч ( никога не ми се е случвало до сега, а съм претърпяла не 1 операция ) имах чувство, че ще умра, а на всичкото отгоре анестезиоложката в този момент ми се изхили и каза: "Оо ти как я мислиш, че от тук нататък ти имаш значение! Само бебето трябва да те интересува, теб кучета те яли." Мина и това, останах да се възстановявам и всякаш стресът беше отминал, и единствено бях щастлива, че се е свършило с мъките. Да ама не! На третия ден от раждането ми беше земетресението в Перник ( Аз родих в София ) И както си спях изведнъж се събудих от трусовете и не разбирах какво става. Неможех да мръдна от леглото, защото мускулите ми бяха много атрофирали в следствие на лежането и по 10 минути ставах, с много усилия. В този момент всякаш нещо от вътре ми прещрака. От тогава неможех да заспивам изобщо в болницата. Казвах на персонала, че нещо ми има от земетресението насам и немога да мигна, на което те отговориха "Хаха ти ако мислиш, че ще спиш от тук нататък много се лъжеш.". Като видях какво е отношението, реших да не упорствам повече и продължих да се боря за възстановяването си. Прибрахме се вкъщи с бебе. Мама много ни помагаше, мъжа ми и той колкото успяваше. При мен обаче остана някакъв стрес, който прерастна във нещо като паника, депресия ... незнам и аз какво. От този момент освен, че почти не заспивах, постоянно мислех колко лесно човек може да умре, да се страхувам от много неща, които преди не са ми правили впечатление, не съм ги и мислела. От недоспиване започнах да се плаша, че най-вероятно и аз ще умра ако не си помогна някак, а вкъщи никой не взе проблема ми на сериозно, въпреки че за всичко друго помагаха. Издържах всичкото това 2 месеца. Последните седмици изощо не заспивах, обърка ми се терморегулацията, от студена вода усещах жега, струваше ми се че се подувам или че ме болят всякакви части от тялото, не чувах много ясно. Чак тогава нашите ме заведоха в София, където 10 дена бях в психиатрия, където постъпих по собствено желание, въпреки че лекарите не искаха по начало да ме приемат в болница. Пих Zyprexa 3 месеца, но от него се чувствах ужасно. Не стига, че спиш по 12 часа, а се събуждаш на парцал. Спрях ги на своя глава, в следствие на което недоспиването се върна. Препоръчаха ми психиатър във Враца. Тя като видя в каква нервна криза съм ми предписа първоначално Ривотрил 1/4 т., Ремирта 1/2 т., Тифаксин 75 мг. и лепонекс 1/2 т.. Ясно е, че с толкова много хапчета се стабилизирах. Ривотрила го пих 2 седмици и го спрях. Останалите хапчета продължих да пия до април месец тази година, като след това минах на мелатонин и сироп мента глог и валериана. 3 месеца всичко си беше наред, докато преди седмица и половина (от както си търсим квартира в София, записах пак висше и си търся работа) започнах да усещам вътрешно напрежение, пак едвам спя ( не е чак да не спя изобщо, но не мога да спя повече от 4-5 часа нощем, заспивам по 3-4 часа с много мъка.) . Незнам защо се получи. Аз искам да продължа образованието си и да живея пълноценно. Писна ми да стоя вкъщи и единственото, което правя е да се грижа за малкия. Обичам го много, но и аз имам нужда от развитие. Това недоспиване обаче ми скапва всичко. Почти постоянно съм нервна, в следствие на което не мога да мисля много трезво и не мога да живея пълноценно. Незнам вече как да процедирам. Опитала съм всякакви съвети за заспиване, които пише в интернет. Страх ме е да пия вече хапчета, не съм убедена, че са безвредни, а и самата лекарка казва, че аз освен по-чувствителна нервна система нямам друг проблем и не се нуждая от силни хапчета, а по скоро от поведенческа терапия или нещо от сорта. За сега обаче нямам средства да си позволя ежеседмични посещения при психолог и искам някакъв съвет как сама мога да си помогна, докато имам възможност да посещавам по-редовно специалист. Предварително благодаря, че ще се наемеш да четеш дългия ми, безумен пост... smile

Съобщението е редактирано от someone - Неделя, 21.07.2013, 18:33
 
BoyanovaДата: Понеделник, 22.07.2013, 20:32 | Сообщение # 2
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
Здравейте someone,

Това, което споделяте, че Ви се е случило, е много тежко. Но за разлика от много ваши връстници, Вие вече сте самостоятелна личност, способна да преодолява сериозни проблеми. Справила сте се с непрофесионалните отговори на лекарката, като сте осъзнала липсата на професионализъм от нейна страна, справила сте се и със земетресението- това земетресение сте го преживяла вече и то е в миналото. Вие всъщност сте един смел млад човек, съдейки от това, което споделяте.

От тук насетне, трябва да оставите и лошите спомени в миналото, за да освободите място на хубави събития.

За съня може да са Ви от полза следните препоръки:

1.      Лягане и ставане по едно и също време всеки път. Необходимото време за сън е поне 8 часа, така че си изберете такива постоянни часове за лягане и за ставане, които да Ви осигуряват 8 часа сън и време да заспите.
2.      Оставяйте отстъп от вечерята до съня минимум 1 час.
3.      Проблемите със съня, понякога са свързани и с недостига на някои витамини в тялото. Витамини от В групата (5, 6, 8, 12), витамин D, витамин Е, витамин C и магнезий са основните, спомагащи здравия сън. Но преди да ги пиете, задължително се консултирайте с личния си лекар, за да не се окаже, че Ви давам неправилна препоръка и че организмът Ви няма нужда от тези вещества. Личният Ви лекар е компетентният да се произнесе дали да пиете витамини или не и какви.
4.      Избягвайте да употребявате продукти, съдържащи кофеин (кафе, чай, кола, шоколад и други).
5.      Избягвайте вечерно време да четете, да гледате телевизия, да стоите пред компютър. Тези занимания водят до отделянето в организма на вещества, които пречат на заспиването.
6.      За да улесните заспиването, легнете в удобна Ви поза, в пълна тъмнина (при пуснати щори, пердета). Плътната тъмнина способства за това тялото да произвежда мелатонин, който е естественото сънотворно вещество на организма.

Ако се почувствате тревожна, започнете да правите планове за бъдещето, да мечтаете. В каква насока бихте желала да се развивате? Какво би Ви направило най-щастлива? Мечтайте с размах, дори да Ви изглежда като най-невъзможната мечта. Мечтите ще Ви окрилят. Но не спирайте само до мечтаенето. Правете планове. Стремете се да ги осъществите. Слушайте любимата си музика. Излизайте на вън, когато можете и времето го позволява. Съсредоточете се върху висшето образование, което споделяте, че сте записала.

А ако наистина много Ви докривее или просто искате да споделите нещо, пишете тук и ще намерите разбиране и подкрепа!
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Следродилни премеждия...
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016