Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Сряда
07.12.2016, 12:32
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 212»
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » СПЕШНО моля ПОМОГНЕТЕ МИ заради мама !
СПЕШНО моля ПОМОГНЕТЕ МИ заради мама !
exampleДата: Tuesday, 19.03.2013, 22:23 | Сообщение # 1
Група: Removed





Здравейте. Първо искам да кажа, че никога не съм си позволявала да споделя какво чувствам с някого, не съм изказвала на глас това, което чувствам, затова извинявайте ако е малко объркано. Аз съм момиче на 17 години. От много време насам усещам,че имам проблем, но не мога да установя точно какъв е, бягам от него и съответно той се задълбочава все повече. Единственото, което знам със сигурност е, че имам доста лабелна психика (върви в семейството, и характера ми е такъв) което ми изигра доста лоша шега. Сега като се опитвам да анализирам настоящето си състояние откривам доста интересни неща, на които не съм обръщала внимание. Като съвсем малка съм била доста озлобена, асоциална и т.н... това както и да е, но си спомням, че още от 3-4-5 годишна ми доставяше удоволствие да лъжа и да създавам проблеми и интриги, лъгала съм че баща ми ме бие, бягала съм, опитала съм се да се самоубия (изскочила съм пред колите, защото съм се ядосала на майка ми) Друго, което помня е, че от все сърце желаех смъртта на дядо си, защото беше болен и не ми обръщаха внимание, и когато почина се зарадвах с цялото си сърце, бях много щастлива. Друго интересно нещо е, че от 10-11 годишна имам чувството, че някой ме следи и ме наблюдава постоянно, първо мислех, че е един приятел от основното училище (незнайно защо?) а сега просто усещам нещо около мен, като духове и често заради това спя на светната лампа и през деня пак ме е страх, избива ме на параноя. Друго нещо, което правя от малка (което знам, че много хора го правят) е например- трябваше да напиша 6 пъти по 4 реда, че ще имам шестици в училище, иначе щях да имам лоши оценки. Както и да е, това с времето намаля, но ето че пак започна от година някъде насам и се задълбочи, чак изпаднах в истерия буквално, че не мога да намеря късметлийската си химикалка. Нека първо кажа една подробност, която според мен е от голямо значение. Пуша марихуана от 2 години вече. На периоди съм- като започнах пушех буквално всеки ден, тогава и пиех също. И се пристрастих психически, просто не можех да не пуша. Като спрях за 1-2 месеца не излизах от нас, не ядях, но не мога да кажа, че съм изпадала в депресия. Родителите ми не знаеха. Аз винаги съм била бебето на мама, говорим си и до ден днешен на наш си език. Просто не че тя не ми позволяваше да порастна, мен ме беше страх как тя ще реагира на моето порастване. Аз не споделям. Не съм споделяла и не вога да го правя. Това създава огромна дистанция помежду ни. В крайна сметка миналата зима тя разбра че пуша и правя секс. Няколко дена по-рано почина дядо ми. Ще карам набързо, без детайли. Няколко месеца по-късно ме хвана, че продавам трева. От тогава просто рухнах. Аз съм виновна да, глупава съм, а вината която изпитвам огромна, но явно не достатъчно. Защото октомври месец един приятел ме помоли да му намеря и аз се съгласих, обаче той се отказа, а аз вече го бях взела, и докато се опитвах да го продам на някого неще ме хванаха пак. Този път обаче не исках да се занемавам с нищо, просто правех услуга, иначе се опитвах да се оправя е в училище и тн.. От тогава мога да кажа, че съм в едно невъзможно състояние. По- голяма болко не съм изпитвала, майка ми плачеше и се чудеше с какво е заслужила всичка това просто нямам думи да опиша случилото се, а баща ми искаше да ме предаде в полицията. За него пропуснах да кажа, че ми съсипа живота и самочувствието. От както се помня ме псува, ругае повтаря ми колко съм зле и тн, на майка ми крещи, тя го търпи, но мен ми се късаше сърцето като и вика и то без причина и му отговарях, съответно той ме удряше понякога, обаче главно ми повтаря че съм безполезно лайно, пикла и другите неща не са за казване. (ако си мислите, че преувеличавам, ще ви кажа, че го съдят за това, че е пребил(ударил) човек, който е карал в насрещното движение на улицата) Както и да е. Та от тогава следващите дни след събитието спах поредние 60 и повече часа, не можех да стана от леглото. Ходихме на лекар, каза, че е от преумора или стрес. След това ми се срина имунната система, започнах често да боледувам, това вече 6 месеца. Плача по няколко пъти на ден, просто ме избива от отчаяние ( аз принципно никога не съм плакала, смятала съм това за ненужно и лигаво даже, един силен човек не плаче, а се бори. и винаги съм се чудила що за човек трябва да си за да стоиш и да плачеш по цял ден, но ето ме мен в това положение) Друго нещо е, че нямам енергия, никаква, чувствам тялото си тежко, като подгизнала гъба. Истината е, че от месец пак пуша и то почти всеки ден и тялото ми е пълно с токсини, но тази умора си я чувствам още от случката през октомври. Като се напуша имам цел поне за малко - например да се наям или да си легна или да мисля върху нещо и я постигам. Обичам да легна в леглото си при играчката ми, с която си говоря, тя ми е единствения приятел (нямам приятели, всички ме изоставиха, никото си нямам) и да се завия с Пухи, така си казва олекотената ми завивка. И двете ги имам от бебе- 2-3 годишна. Като съм при тях съм си в моя свят и мога да си плача на спокойствие. Също така имам проблем и то огроомен с храната, пак от октомври. Ям непосилни за поглъщане количества храна, просто хората не ми вярват като им кажа. Не вога без храната, Буквално деня ми минава в ядене, не толкова, че изпитвал глад, но просто имам нужда да ям. Нещото, което ме плаши е, че не мога да казвам истината. Странно е, изпитвам нужда, както клептоманите да откраднат нещо, така и аз изпитвам нужда да лъжа, дори и да ни ми се налага, ако ще за нещо малко да е. И както вече казах, не мога да споделям, с лъжите изграждам като фалшива представа да себе си, стена ако щете и не допускам никого до истинската мен, защото тя е плашеща, кой ще иска да е с човек като мен?? Последно нещо. Доставя ми удоволствие да използвам момчетата, да ги накарам да ме искат, да знам, че мога да ги имам и да си играя с тях и те да страдат, много ми е приятно и ми повдига самочувствието и освен това дори не ми се прави секс, тоест прави ми се, но когато се стигне до там, се отказвам. И сега най- важното. Нямам желание за нищо, наистина не ми пука вече, знам че няма да успея да се променя и се отчаях. Ако не беше чувството да вина/дълг към кайка ми до сега или да съм минала на тежки наркотици, а това е нещо което много искам или да съм се самоубила. Наистина ако не беше тя до сега да съм мъртва, но просто знам, че тя ще страда ако го направя. Не ми пука за мен, нека си страдам вътрешно, нека ми е гадно заслужавам си го, никому не съм сторила добро и не заслужавам добро, но на този етап вътрешното ми страдание дава отражение и на физическата ми активност, което пречи на ученето ми и тн.. Трябва да забърша училище с хубави оценки, да уча в хабав университет за да мога да полечавам много пари и да давам на мама за да може тя да пътува много и по този начин да забрави за всичко и да изкупя вината си. Кажете как да направя това заради мама, моля ви, тя заслужава по- добро. Ще мога ми да се справя сама и как? Да добавя нямам хобита, интереси, таланти или нещо, в което съм добра, нища не ме влече, не ми е приятно да правя нищо, понеже предполагам един от съветите ще е да правя нещо, което ми е приятно - няма такова. Благодаря Ви предварително.

Съобщението е редактирано от example - Сряда, 20.03.2013, 00:31
 
exampleДата: Tuesday, 19.03.2013, 22:33 | Сообщение # 2
Група: Removed





ПС: Мозъкът ми не функционира нормално. Все едно в мен има няколко човека, трудно ги разлечавам, но мислят по различен начен, като различни Аз, например след 10 минути примерно когато дойде другото Аз, ще си каже леле що за слаб  и отчаян човек съм за да съм написала подобно нещо, аз нямам проблеми, всичко ми е наред и така се редуват постоянно. Освен това почти винаги ми е като в сън, причуват ми се разни работи, ту имам прекалено много мисли, ту ми е празна главата, или пък цветовете стават по-ярки. Не мога да се концентрирам дори и за 5 минути върху нещо, просто всичко ми е толкова объркано, не можете да се предтавите, ужесно е, иде ми да крещя, все едно съм във филм на ужасите и съм в капан и не мога да изляза и има разни шумове, които не спират.. просто трябва това да се премахне за да е щастлива мама.
 
BoyanovaДата: Петък, 22.03.2013, 20:01 | Сообщение # 3
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
Здравейте example,

Пушенето на марихуана е лоша идея. Противно на разпространяваните сред младежите заблуди, че е безвредна, това не е така. Лъжата за безвредността я пробутват онези, които печелят пари от продажбата на марихуаната, често пъти като набутват неопитни млади хора да им вършат черната работа да продават наркотици.

Употребата на марихуаната е класифицирана като заболяване в Международния класификатор на болестите: "F12. Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на канабиноиди". Не е случайно, дето е забранена.

Следва да се консултирате с психиатър по описаните от Вас проблеми, а не с психолог. Не Ви съветвам да отлагате консултацията с психиатър. Състоянието Ви не го позволява. Обърнете се за напътствие как да се свържете с такъв специалист към личната си лекарка.
 
exampleДата: Събота, 23.03.2013, 02:46 | Сообщение # 4
Група: Removed





Лошото е,че мама ще разбере ако отида и ще се притеснява, а и освен това е и много скъпо и не искам да си дават парите, защото аз съм зле и за нещо не струвам. Отделно от това ме е страх, че ще кажат, че съм ненормална и живота ми ще се промени и ще съм официално луда, а и се съмнявам, че ще кажа нещо, сигурно само ще мълча. Има ли как според Вас да се оправя сама, без психиатър?
 
BoyanovaДата: Събота, 23.03.2013, 08:49 | Сообщение # 5
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
Ето телефон на Националния център по наркомании- 0800 133 22 - консултацията е безплатна, но линията отговаря само в определени часови интервали.

Работно време на телефонната линия:
от понеделник до петък
от 14.00 до 19.00 часа

Обади им се и поговорете за проблемите и с тях. Но само телефонен разговор няма да е достатъчен. Трябва да предприемете и други действия.

Още повече, че съобщавате за такива неща:

Quote (example)
Все едно в мен има няколко човека, трудно ги разлечавам, но мислят по различен начен, като различни Аз,


Quote (example)
има разни шумове, които не спират


По които компетентният да се произнесе специалист е психиатър. За него личната лекарка може да Ви даде направление. Не бива да оставяте състоянието си да се задълбочава.
 
exampleДата: Неделя, 24.03.2013, 12:03 | Сообщение # 6
Група: Removed





Благодаря, обаче аз не съм нито наркоманка, нито имам някакъв психически проблем, просто ми трябва съвет как да се справя. Не мога да тревожа родителите си и да искам пари от тях за да ходя на психиатър.
 
BoyanovaДата: Неделя, 24.03.2013, 14:07 | Сообщение # 7
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
example, марихуаната е наркотик. Много млади хора са лъгани, че не е, за да си дават парите за този наркотик. Правят се милиони от продажбата й от безкрупулни хора, на които им е безразлично за увредите, които получават младежите, пушещи марихуана. Безразлично им е колко от тях свършват при психиатър, безразлично им е колко от тях умират. Такива хора нямат за цел да Ви помагат да си решите проблемите, а да печелят от Вашето нещастие. Те не искат да си решите проблемите у дома, не искат да сте здрава и да сте добре, защото тогава ще спрете да им купувате боклуците. Не искат никой млад човек да си реши проблемите у дома и да е истински щастлив, а не наужким.

Ако целите да решите проблемите си у дома, то трябва да спрете да бягате от тях. Трябва да сте силна и да сте борбена. Трябва да уважавате себе си, за да успеете в борбата, която Ви предстои. Всеки допуска грешки. Грешките се поправят. Сега е Вашият шанс да поправите своите грешки. Като за начало трябва да ги отчетете. Само който знае къде греши, знае и какво иска да поправи, съответно и има шанс да си промени целия живот.

Проблемите се решават един по един, като се започва от най-належащия. А сега най-важният проблем, който трябва да решите, е да се отървете завинаги от пушенето на трева, от пиенето на алкохол и от всеки, който Ви лъже, че това е изход или че е много хубаво и много забавно. Вие най-добре знаете, че в момента не Ви е нито хубаво, нито Ви е забавно от крайния резултат от употребата на тези отрови, защото това е наранило майка Ви и не е решило нито един от всичките проблеми, които описвате. Нещо повече, сега пушенето на трева и употребата на алкохол е добавило още нови проблеми и вместо към по-добре, нещата са се влошили, нали?

Последиците от хващането на вяра, че марихуаната е безвредна и не е наркотик, са ужасни. Тревата предизвиква психични отклонения и затова в Международния класификатор на болестите тези психични отклонения са заложени като болестно състояние. Пак акцентирам на това, че който Ви твърди пушенето на трева, алкохолът, наркотиците, че е безвредно и няма проблем, много е яко и там колко хора го вземали и хея, супер якото, не Ви мисли доброто, гледа Ви в очите и Ви лъже.

Споделяте и за употреба на алкохол. Алкохолът в непремерени дози унищожава нервната система. При това пораженията са лоши. Вие от какво мислите се вие свят, като се напие човек? От запазеното здраво състояние на нервната система? За съжаление не. От разбита нервна система е. А мозъкът е неделима част от нервната система.

Трябва да спрете да пушите. Ако продължавате да употребявате алкохол, трябва да спрете и това. Няма да можете сама. Трябва Ви помощ от специалисти. Има вещества, които карат човек да не може току така сам да се спре с тези отрови. Отровата така действа. Трябва да споделите с майка си и да проявите целия си инат, цялата си воля, за да последвате съветите на специалистите и да се върнете към здравословен начин на живот. На здравия човек не му е необходима трева, не му е необходим алкохол.

Нищо друго няма да направи майка Ви толкова щастлива, колкото възвърнатото здраве на нейната дъщеря.

Вземането на мерки във Вашия случай е повече от задължително, след като е достигнато до написаното:

Quote
Все едно в мен има няколко човека, трудно ги разлечавам, но мислят по различен начен, като различни Аз

Quote
има разни шумове, които не спират

Прегледът при личната лекарка ще е не повече от 3 лв, а чрез направлението за психиатър няма да се натовари семейния Ви бюджет. Трябва да действате, без да отлагате, за да избегнете състоянието Ви да се задълбочи. Колкото повече отлагате, толкова по-труден ще Ви е пътят назад към здравето.

Вие трябва да вземете инициативата да се погрижите за здравето си преди увредата да се е задълбочила. Като отидете при психиатъра, задължително му споделете и за тревата, и за алкохола. Това е важно, за да може да Ви помогне. Ще Ви обясни какво да правите.

Когато се преборите с това, ще се преборите и за щастието си в живота. Убедена съм, че ще се справите.
 
slance20Дата: Неделя, 24.03.2013, 14:36 | Сообщение # 8
Заслужил посетител
Група: Пълен достъп
Съобщения: 559
Статус: Офлайн
example, имам въпрос към теб - с какви очаквания към нас пишеш във форума?

www.slance20.ovo.bg
 
exampleДата: Неделя, 24.03.2013, 17:00 | Сообщение # 9
Група: Removed





Писах с очаквания да кажете, че това е нещо, което мога сама до оправя и евентуално да ми дадете съвети от къде да започна, за да се оправя. Или пък съм писала надявайки се да ми кажете, че имам психически проблем, за да може чрез него да обясня поведението си и положението, в което се намирам, но пък така ще призная, че имам проблем, а ако имам проблем значи съм луда. И никой няма да иска да е с/до мен. Не знам защо писах, това го писа друго Аз, в момента дори сама не мога да си обясня защо съм го писала, наистина.. Не знам кое е по-лесно да се окаже, че имам прблем, който може да се оправи с помощ или просто да ми е такъв характера и това да не може да се промени. Придпочитам второто, защото наистина не мога да кажа на мама за проблемите си, тя не знае, че имам проблеми и сега е по-щастлива, мисли си, че всичко е наред, а ако разбере, че ми има нещо ще се съсипе буквално, няма да мога да си го простя. Сега ме е срам, че съм написала такава тема, извинявайте, принципно не съм такъв човек, който ще седне да се оплаква, сигурно проблемите ми са детски и маловажни, просто им придавам прекалено голямо значение. С тревата да кажа, че вече нямам проблем, или иначе казано мога във всеки един момент да я спра. Проблема е вътре в самата мен и главно за различните ми гледни точки, но съм чувала, че много хора си имат друго Аз  , един вид едното е доброто Аз, другото- лошото. Просто при мен като се сменят буквално не помня какво другото е мислило и тн, за това и сега като чета какво съм написала ми иде да потъна от срам и вси едно друг човек го е писал.  Просто трябва да продължа да се преструвам, че всичко е наред пред мама, но лошото е, че в последно време доре това не успявам да правя, избева ме на параноя, страх ме е да не ми хване, не мога да проведа нормален разговор с нея, както и да е, но все пак ако имате съвети как сама да се оправя, като стъпки за излизане от депресия или тн моля споделете.
 
slance20Дата: Неделя, 24.03.2013, 18:28 | Сообщение # 10
Заслужил посетител
Група: Пълен достъп
Съобщения: 559
Статус: Офлайн
Здравей example

Познаваш ли хора, които нямат проблеми? Тези от тях, които имат, луди ли са? 
Чувала ли си, че майките усещат много неща за децата си, дори на интуитивно ниво? Би ли предпочела да живееш в непрестанен страх, че тя може би все някога ще научи какво се случва вътре в теб? Разбирам, че се опитваш да предпазиш нея и затова може би наистина не е лош вариантът да се обърнеш сама за съдействие към специалист. Скоро вероятно ще навършиш пълнолетие, така че пред теб тепърва предстоят много задачи и предизвикателства, с които ще трябва да се справяш сама. Ето ти едно от тях! От всичко, което прочетох до момента, си се справяла с много други такива в живота си. Личният лекар не би трябвало да ти вземе наистина повече от 3лв. за преглед и евентуално направление след това. Смятам, че винаги би могла да направиш така, че да се сдобиеш с тази сума дори без някой да разбере за какво ще ги използваш... Ето ти още едно предизвикателство - използвай умението си да прикриваш истината този път за това. 
Проблемите ти не са детски и маловажни. Аз не мисля, че си наркоманка или луда (както беше написала по-горе), но категорично смятам, че проблемите ти са достатъчно сериозни и основателни, за да потърсиш съдействие от специалист! Когато не можем да си обясним нещо, което се случва с нас или нещо ни пречи и искаме да го променим, но не успяваме сами, е добре да потърсим чужда помощ. Дали има нещо специфично в психиката ни или сме навехнали крака си - двете неща са равностойни. И в двата случая е важно да не неглижираме проблема и да се обърнем към специалист. 
Не бих ти посочила "стъпки за излизане от депресия", защото не мисля, че ти имаш депресия. От всичко, което си написала, мисля, че не депресията е основен проблем за начина, по който се чувстваш.  
И накрая, тъй като пишеш, че имаш опасения как никой няма да бъде с/до теб - аз съм. Пиши още в темата ако имаш нужда от това или ни разкажи как е минало посещението при лекаря ако събереш смелост и го посетиш. 

Поздрави!
Анелиа


www.slance20.ovo.bg
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » СПЕШНО моля ПОМОГНЕТЕ МИ заради мама !
Page 1 of 212»
Search:

Boyanova © 2016