Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Неделя
04.12.2016, 12:12
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 2 of 2«12
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Мечти и апатия
Мечти и апатия
BoyanovaДата: Tuesday, 05.02.2013, 21:31 | Сообщение # 11
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
Здравей отново SsWeEt_l,

По дотук споделеното правя следните заключения.

Твоята майка е властна и изискваща жена, като в ранно детство не е съобразявала изискванията си с твоите възможности. Това е нанесло травма на психиката, която се е разраснала с времето. Първоначално е имало опити да даваш най-доброто от себе си, но това не е било достатъчно, тъй като възможностите ти не са отговаряли на поставените задачи (била си по-малка и не е имало как да отговориш на завишените изисквания).

Систематичното несправяне в комбинация с неодобрението от страна на родителите ти и в частност на майка ти в последствие са активирали защитна реакция на твоята психика, която в психологичната наука, а и не само, е известна като перфекционизъм.

При перфекционизма човек постоянно иска най-доброто възможно, но понеже е завишено критичен към всичко, практически живее в страх, че никога нищо не е наред и не е както трябва. Стремежът към перфекционизъм поражда страха, че все нещо не е както трябва, а страхът да не разочароваш майка си, в един момент си го пренесла и към други хора. Това е страх да не разочароваш, страх, че ще бъдеш психично наранена, ако нещо се обърка при взаимоотношенията ти с тези хора. В резултат на това при теб се появява и самонараняването като поредната защитна реакция на психиката (способът ти да сваляш напрежението чрез автоагресия е точно това- самозащитна реакция на психиката), за което анализът и рекомендациите ще оставя на Kika, тъй като тя е почнала и тя, ако желае, ще пише подробностите (да не и вземам думите от устата).

А аз ще продължа с разясняването на перфекционизма, за да имаш насоки какво да правиш, за да го преодолееш.

Съвсем нормално е човек да поставя пред себе си най-различни цели (задачи) и да се стреми да ги изпълни качествено.

Да се стреми да даде най-доброто от себе си, е нормална черта на характера на всеки здрав човек, но перфекционизмът не е правилен и не е здравословен, защото при него не се цели да се даде най-доброто от себе си (въпреки че изглежда на пръв поглед като да цели точно това), а се цели и се постига нещо друго.

При перфекционизма в крайна сметка човек се стреми да намери кусурите на най-доброто от себе си, да си намери грешките и да се упреква за тях.

Практиката ми показва, че при перфекционизъм именно в стремежа на човек да бъде идеален, този човек без да се усети, започва да прекалява в изискванията, които поставя пред себе си. Така несъзнателно за себе си се озовава в положението да няма удовлетвореност от иначе хубави постижения.

Препоръката ми е, когато се заемаш с нещо, което те притеснява по какъвто и да било начин и включително те кара да се чувстваш, че ще разочароваш някой, то си наложи да не се стремиш да бъдеш идеална в повече, отколкото го изискват обстоятелствата. Примерно, ако трябва само да се срещнеш с човек и да речем, да му дадеш документи, то не се стреми да направиш нищо повече от това да дадеш документите. Обстановката не изисква от теб да разсъждаваш какво впечатление си му направила и трябва да пъдиш такива мисли. Ограничаваш се до даването на документите и слагаш точка. Така ще избегнеш преноса в психиката на последиците от перфекционизма.

Това е началото.

Всъщност, нека да ти следните правила, които ти препоръчвам да спазваш:

1. Стреми се да преценяваш колко и какви действия изискват от теб обстоятелствата и не надскачай изискуемото, за да не попаднеш в затворения кръг да искаш достигане до невъзможното и никога да не можеш да си доволна от себе си и от това, което вършиш. Отчитай си кое е важно и кое е второстепенно.

2. Винаги поставяй пред себе си реалистични цели. И винаги, когато можеш, работи в екип с други хора. При това въобще не си задавай въпроси от типа дали се справяш, дали тези хора те харесват или не, тъй като на практика няма как всички да те харесват. И при другите хора е същото. Няма хора, които да са само харесвани, дори отстрани да изглежда по този начин. Винаги има хора, чиито характери са такива, че няма как да си паснат с нашия характер и това е нормално да е така. Затова, ако някой не те хареса или не се разберете, случаят го подмини без да се впечатляваш. Приеми, че животът е пред теб, че хора има всякакви и с някои просто няма как да се разбереш, затова и не си струва да се притесняваш.

3. Откажи се от това да проверяваш вече направеното от теб, след като е приключило. Приеми, че си вложила правилното количество усилия и каквото се е получило, значи това е. Ако някой иска повече, а ти се чувстваш, че си дала всичко от себе си, обясни спокойно, че ти е необходима помощ и остави човекът да си свърши сам нещата, които иска и както го влече, без да се вълнуваш, че така се получава. Японците са казали, че са съвършени само боговете, а ние сме просто хора, така че ако не се справим с нещо, значи човешката ни природа се е проявила. Японците даже имат обичай умишлено да оставят мънички грешки в работата си, за да не обидят боговете.

4. И понеже дори японците, които са доста стриктни във всичко, си оставят право да грешат, то запази си правото да бъдеш несъвършена в това, което вършиш. Дай си право на около три-четири грешки на задача. Машините, че са машини и те грешат, та какво остава за хората.

5. Не си прави прекалена самокритика, след като си положила необходимите старания, за да се справиш.

Като за край, искам да те предупредя, че ще ти отнеме време да се промениш и да възприемеш нов подход към живота. Може да мине определено време и да се себеизловиш, че се събуждаш с мисълта:

"Не, всички тези психологически самовнушения не са моята същност и няма
да сработят при мен!"

Докато човек не се реши на това да се освободи от насложеното в миналото и не намери път към себе си, за да си себеналожи трайна промяна,  няма да достигне до успех. Нужна ти е силна воля и упоритост, за да се промениш.

Трябва да теглиш една черта на миналото и да си изработиш изцяло ново поведение, подкрепяно от изцяло нови нагласи.

Ако желаеш да споделиш още нещо, темата е винаги на твое разположение, а хората тук ще те подкрепим.
 
KikaДата: Сряда, 06.02.2013, 07:36 | Сообщение # 12
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 14
Статус: Офлайн
Здравей, Суити,
Забавих се малко с отговора, но съм доста ангажирана тези дни. Ето и какво виждам аз.
Твоето състояние е депресия. Зададох всичките тези въпроси, за да игнорирам възможността за социална фобия, ОКР или паническо разстройство. Депресията обяснява социалната изолация, апатията, автоагресията.
За да се справиш с този пробелм, на първо място трябва да промениш радикално самооценката си и да подхождаш обективно към възможностите си (Боянова го е написала чудесно). Родителите ти са успели да смажат самочувствието ти, в резултат на което си в това положение..
Най-напред започни със самооценката. Отдели всички твои добри страни, всички умения, които имаш, но не пропускай да погледнеш и на слабостите си, на онези неща, които не умееш или не харесваш. Всеки един от нас има такива страни. Префекционизмът не съществува, това е една условна категория, която всеки сам определя за себе си, но типичнао за всичко перфектно, всичко съвършено е това, че е субективна преценка и не съществува. smile Научи се да гледаш на себе си като на човек, който е уникален, единствен и никога няма да се повтори. Това си ти, това е всеки друг човек и именно в това е уникалността ни - имаме си странности, разнообразие от умения, предпочитания, имаме своите слабости, неумения и т.н. Предстои ти серозна работа. Научи се да гледаш на себе си по-благосклонно. Свръхазът(съвестта ти) ти е твърде строг, твърде краен. В света няма само добро и зло, цветовете не са ахроматични, хората не са съвършени, а понякога злото е добро. По същия начин е и с хората - шарени са. Допускай слабостите си, не ги отричай, това само задълбочава проблема. Държа да кажа, че реалната комуникация с психотерапефт и комбинация от лекарства, ще помогнат да си стъпиш бързо на краката. Но искам да подчертая, че лекарствата са нужната ти "патерица" сега, но това не означава, че ще решиш проблема само с тях! Нужна е терапия!
И страховете ти в този случай са точно на мястото си. Ти си загубила доверието в хората. Очакваш критики, отхвърляне, присмех и порицания. От тук следва и желанието ти да избягаш от срещата с тях, за да си спестиш болката от негативната им оценка и отношение. Когато самооценката ти стане стабилна и самата ти я поставяш обективно за себе си, тези страхове ще изчезнат. Помни, че всяка една оценка на другите за теб е субективна. Те също имат своите слабости, точно като теб. Имат и силни страни - точно като теб.
Помисли над възможността да се върнеш бавно, но сигурно в обществото. У дома, а и по телефона, няма да те потърси никой, ако ти не им покажеш, че имаш желание за това. Човек далеч не общува с другите само чрез реч. Използваме и езика на тялото, а самата ни реч може да бъде подсилена и с интонационни ударения, паузи, въздишки, мълчание и т.н. В действителност една значителна част от преценката ни за другия е базирана на точно тези нелингвистични средства. По този начин се научаваме да различаваме лъжата, позата, лицемерието и т.н. smile Тези сигнали могат да бъдат и объркващи. Една несигурност може да се отчете като нежелание за общуване, като негативна оценка, но това в действителност няма да е така. Пиша това, за да ти обясня, че трябва ясно да заявиш желанието си за общуване. В този ред на мисли ти препоръчвам да се запишеш на някакъв курс - танци, рисуване, езиков курс, нещо, което ти е интересно и забавно. Лично аз бих се спряла на танците. Те са носител на емоция и освен това предполагат едно общуване с другия, при което дистанцията е максимално скъсена.
В по-дългосрочен план е време да се върнеш на работа и  да направиш всичко възможно да се отделиш от родителите си. Ти си достатъчно голяма, имаш професия, време е да поемеш по пътя си. Започни да гледаш критично на родителите си. Те също имат слабости и най-голямата им е тази, че не разбират дъщеря си, че очакват от нея нещо, което самите те не могат - да са перфектни!!
Ако започнеш терапия, добре е да има опция да е смейена. Нужна е работа не само с теб, но и с родителите ти. smile
Можеш да задаваш всякакви въпроси тук. Аз ще чета и ще отговарям, ще се постарая да не забавям отговорите си, но ако се случи, извини ме, наистина ми е доста напрегнато и това ще продължи до края на месеца. smile
Лек ден ти пожелавам и днес помисли над това: Ти си уникално творение на природата, нещо, което е само едно и никога няма да се повтори!


Съобщението е редактирано от Kika - Сряда, 06.02.2013, 07:42
 
BoyanovaДата: Сряда, 06.02.2013, 09:52 | Сообщение # 13
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
Quote (Kika)
Държа да кажа, че реалната комуникация с психотерапефт и комбинация от лекарства, ще помогнат да си стъпиш бързо на краката.

Само да допълня, SsWeEt_l , тъй като може да не си запозната с това, че по закон психолозите не изписват лекарства. Т.е. дали ще има лекарства, в какви дози и за какъв период, това е решение на психиатър и се реализира под надзора на психиатъра.

Ако съм права, че ти е възникнало объркване относно видовете специалисти и кой за какво отговаря, то препоръчвам тази тема, за добиване на яснота: КЛИК

Надявам се с Kika да сме ти били полезни. smile
 
KikaДата: Сряда, 06.02.2013, 22:39 | Сообщение # 14
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 14
Статус: Офлайн
Чудесно допълнение.
Искам да се извиня за правописната грешка, както и за пунктуационните, ако има такива. Ставам в 4, ох, просто се чувствам засрамена biggrin . tongue
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Мечти и апатия
Page 2 of 2«12
Search:

Boyanova © 2016