Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Сряда
07.12.2016, 12:34
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 212»
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Мечти и апатия
Мечти и апатия
SsWeEt_lДата: Петък, 01.02.2013, 20:34 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 5
Статус: Офлайн
Радвам се, че открих този форум.Искам да споделя с вас проблема си, надявам се, че ще ми помогнете. На 25 години съм,
сама съм, връзките ми с хората се разпадат, а това ми тежи ужасно.
Чувствам се много самотна, няма с кого да изляза да изпия едно кафе. Не
знам дали тази тъга не е породена от критиките на майка ми, че аз за
разлика, от другите млади хора на моята възраст всяка вечер стоя сама
вкъщи пред компютъра и прося нейното внимание. Майка ми е единствения
човек, когото мога да нарека моя приятелка, чувствам се спокойна когато
излизам с нея да пазарувам или да пия кафе. Искам това да се промени,
мечтая да имам страшно много приятели, телефонът ми непрекъснато да
звъни и се вглеждам отчаяно във всеки човек с идеята, че ще станем
приятели. Но се страхувам да потърся другите хора и да контактувам с
тях, апатична съм, само мечтая, а в действителност трудно предприемам
нещо. Само слушам музика и се ровя за разни неща, които са ми интересни в
интернет. До преди 4, 5 години приятелствата ги създавах неусетно,
заговарях се с хората, от дума на дума и вече бяхме приятели, но нещо се
случи с мен, аз се затворих в себе си, изгубих приятелките си от университета и не
мога да започна от начало. Страхувам се да излизам сама от вкъщи, да
посещавам разни места, много съм лабилна, чувствителна, плача много и
лесно. Страх ме е да не сбъркам с нещо, да не ядосам някого, когато говоря, страх ме е да не се проваля. Почти всеки ден ме боли главата.  Черно е пред очите ми, само си представям как се провалям и не се справям с дадена задача, как не ме искат, как ме отхвърлят. Известно време се срещах с психолог, но след всяка среща се
чувствах все по- отчаяна и нещастна. Дори в момента се чувствам тъжна и
потисната. Изпитвам силен гняв към себе си, наранявам се, не мога да спя нощем, пия лексотан.Дори съм мислила за самоубийство и тази мисъл ме успокоява.

Ще съм благодарна на всеки, който може да ми помогне с каквото може.
 
IordanovДата: Петък, 01.02.2013, 22:31 | Сообщение # 2
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 12
Статус: Офлайн
Ако си от София , звънкай да излизаме wink

И докторът се разболява.
 
KikaДата: Петък, 01.02.2013, 23:27 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 14
Статус: Офлайн
Здравей, Суити,
Ще ти задам някои въпроси, но ще те помоля да отговаряш искрено. Ще номерирам въпросите и бих желала да отговаряш на
всеки конкретно. Нужна е още информация.
1. Търсиш приятели и контакти, защото ти така искаш или защото майка ти иска така?
2. Кога се чувстваш най-самотна и защо?
3. Как се чувстваш, когато си сред много хора (например в мол или в голям
магазин), имаш ли някакви физически оплаквания - затруднено дишане,
световъртеж, сърцебиене, изпотяване..?
4. Има ли нещо по-особено, което се е случило в рамките на тези 4-5 години, когато си загубила
способността си да общуваш свободно и спокойно с хората?
5. Кога се чувстваш най-самотна?
6. Какво се случва, когато излезеш сама от дома си? Какво означава "страхувам се да излезна сама" и защо?
7. Опита ли да се пребориш със страховете си и, ако си опитала, какво се случи?
8. Какво правиш, когато се появят страховете, какво правиш, за да изчезнат те?
9. Как по-точно се нараняваш, какво означава това, опиши начина, по който се нараняваш.
10. Разкажи ми за мислите за самоубийство, какво мислеше и кое те отказа?
11. Искам да си представиш, че се е случило чудо и ти вече нямаш този
проблем, какво ще бъде различното, как ще разбереш, че проблемът ти е
решен ?

Въпросите са необходими, за да се изясни повече ситуацията около теб и същината на проблема.
 
BoyanovaДата: Събота, 02.02.2013, 09:24 | Сообщение # 4
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
Здравей SsWeEt_l,

Към въпросите на Kika, които наистина са необходими за изясняването на ситуацията, добавям и свои.

1. Психологът, който си посещавала, сама ли го избра или твои близки?

2. Имало ли е чести случаи в детството и юношеството ти, да ти поставят от семейството ти задачи, които да ти се струват трудни за осъществяване, в смисъл, да е имало твърде много изисквания относно начина, по който да се извършат задачите или да са ти били поставяни задачите така, че да си се чувствала, че трябва да си се справила перфектно, за да няма разочаровани от теб?
 
SsWeEt_lДата: Събота, 02.02.2013, 19:52 | Сообщение # 5
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 5
Статус: Офлайн
Здравей, Kika. Благодаря ти за помощта. Ще се опитам да отговоря на въпросите максимално ясно и подробно.
1. Искам да имам приятели най- вече заради мен самата, но също така се чувствам притисната от  стремежа на майка ми да съм най- красивата, най- умната, най- популярната, с огромна компания и може би точно заради нейния стремеж аз да съм такава, отчаяно се стремя към това.
2. Вечер, защото никой не ми се е обадил да ме покани да излезем някъде.
3.Понякога ми се е случвало да изпитвам страх или нервно напрежение да посетя непознат Мол или голям магазин, някой път нищо не усещам. Да и понякога се изпотявам силно и ми се ускорява пулса.
4. Да, случи се и знам, че звучи много глупаво, но ще го споделя. Първото е свързано с това, че преди 4,5 години завърших шофьорски курсове и изкарах шофьорска книжка. Баща ми беше обещал, че когато това се случи, ще ми купи кола, но впоследствие се отказа от решението си и похарчи тези пари за себе си, без дори да го обсъди с мен, майка ми също се съгласи с него, без да ми спомене и дума, а ако аз повдигнех въпроса, почваха да ми обясняват( по- скоро само баща ми) как не съм ставала за нищо, страхували се и затова са се отказали да ми купят кола. Второто е свързано с това, че браточедка, с която бяхме много близки, като ученички, стана студентка, приъседини се към една метълска компания и започна да ме избягва и да ми се подиграва, че аз не съм като тях. С нея този проблем вече го оставихме в миналото.
5.Вечер.
6. Не се случва нищо особено, само ме е страх от хората, да не би някой да ми направи нещо или да не случи нещо лошо.
7. Опитвала съм се, но безуспешно. Допреди 2, 3 години чувствах силен страх и тревожност да изляза дори с колегите от университета. Страх ме беше, че ще се случи нещо лошо. Сега е малко по- добре, но все още се страхувам да излизам вечер по- тъмно. Ако пък изляза да се разходя сама през деня, все си мисля, че изглеждамстранно и все си мисля колко съм самотна.
8.Както написах по- горе, бях спряла да излизам от вкъщи, така се опитах да ги разреша.
9.Бода ръцете си с инструмент за почистване на нокти, дера ръцете си, рязала съм кичури от косата си, удряла съм се сама.
10.Мисля, че животът ми няма смисъл, че нещата никога няма да се оправят че съм напълно безполезна за всички около мен, че ще се проваля непрекъснато, с каквото и да се ахвана няма да успея, че нещата ще стават все по- зле и по- зле. Отказала съм се, но не напълно, защото се страхувам и може би имам някаква съвсем малка искрица надежда, че не всичо е загубено.
11. Много пъти в мечтите ми се е случвало чудото, в тях аз съм щастлива, имам много приятели, харесвана съм, справям се със всичко, но между мечтите и реалността има бездна, която не мога да премина.
 
SsWeEt_lДата: Събота, 02.02.2013, 20:04 | Сообщение # 6
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 5
Статус: Офлайн
Здравейте, Boyanova.
 Психологът го избрах сама. Майка ми винаги е казвала, че ще ми даде пари, ако са ми необходими, но аз да си намеря психолог сама. Въпреки, че и тя вижда, че нещата при мен не са наред.
 Да, непрекъснато имах това чувство, имам го и сега. Винаги са ме натискали страшно много за оценки, уроци, сякаш винаги искаха да съм по- добра, по- отстъпчива, отколкото трябва.Майка ми все ме сравняваше с другите ми съученички  - те колко са прилежни, а аз не. Дори, когато ме похвали сега, имам чувството, че трябва и невъзможното да направя, за да го заслужа. Много съм зависима от одобрението й и непрекъснато имам нужда някой да ме хвали или одобрява постъпките ми.
 
KikaДата: Неделя, 03.02.2013, 01:06 | Сообщение # 7
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 14
Статус: Офлайн
Здравей, Суити,
Още малко питане.. Разкажи ми, къде точно се самонараняваш? Колко често ти се случва? Кога го правиш, има ли нещо, което го провокира в точно определен момент? Винаги ли инструментът за нокти е в теб?
Работиш ли и работата ти свързана ли е с много хора, ако работиш?
Разкажи ми повече за страховете ти да общуваш с другите. - защо се страхуваш, какво по-точно те притеснява в общуването с другите? Как реагираш, когато някой те заговори? Можеш ли да гледаш хората в очите, когато разговаряте? Имаш ли смущения в говора? По принцип ли се страхуваш да контактуваш с хората или има конкретни ситуации, в които се страхуваш?
Казваш, че те е страх да излизаш дори с колегите ти, защото може да ти се случи нещо лошо. Какво по-точно е това?


Съобщението е редактирано от Kika - Неделя, 03.02.2013, 02:08
 
BoyanovaДата: Неделя, 03.02.2013, 10:15 | Сообщение # 8
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
SsWeEt_l, уточняващ въпрос и от мен. Имаш ли усещането, че  се стремиш да вършиш нещата по възможно най-добрия начин, дори тогава, когато не става въпрос за спечелване на одобрението на майка ти? Дори да става въпрос за правенето на дребни неща, стремиш ли се да са свършени на 6, че и отгоре, дето се казва. И дали търсиш след изпълнението някаква грешка от своя страна у вече свършеното от теб като задача, като работа? Ако е така и си откриеш пропуск в това, което си правила, то как реагираш на откриването на пропуска от твоя страна?
 
SsWeEt_lДата: Tuesday, 05.02.2013, 11:45 | Сообщение # 9
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 5
Статус: Офлайн
Kika, случва ми се през два, три дни. Тази нощ го направих отново. Не можех да заспя няколко часа и това винаги предизвиква в мен гняв, напрежение в гърдите, желание за плач, просто не мога лежа в леглото спокойно до сутринта.Бях се ядосала, че не мога да заспя и се разхождах из апартамента, тогава майка ми ми се скара доста грубо, да престана с тези изпълнения, защото  преча на всички,които ще ходят на работа сутринта и  създавам напрежение. След това го направих, още с първите убождания на ръката, се успокоих и след малко заспах. Правя го, когато майка ми започне да ми се сърди за нещо, когато не успея да направя нещо (имах едно неуспешно къдрене на косата) и след това го направих.
Не, инструмента за нокти си стои вкъщи при комплекта с другите инструменти за нокти.
Не, в момента е работя, но професията ми е такава, че изисква раздаване и работа с много хора всеки ден.
Когато общувам с другите все имам чувството, че няма да ме харесат, а ще ме отхвърлят, имам чувството, че не съм достатъчно внимателна и тактична и ще нараня другия човек. Страх ме е ясно да заявя позицията си по някои въпроси, особено, ако тя се различава от тази на другите.
Мога да гледам хората в очите, но за малко и все пак зависи от човека, ако якой мен ме гледа в очите, обикновено свеждам поглед. Като цяло се страхувам, не е свързано с конкретни ситуации и нямам проблеми с говора, не съм имала и като дете.
Нещото от което се страхувам е, че някой ще ме нарани или че ще ми се случи нещо лошо,особено, когато излизам или се прибирам вечер по- тъмно сама, страх ме е да не закъснея за някое събиране, страх как ще ме приемат хората, да не би нещо да се обърка по пътя, почти всяко излизане е съпроводено с напрежение, а не с радостно очакване и просто се справях с напрежението, като си оставах вкъщи.
Само, когато излизам с майка ми се чувствам спокойна, но пък с нея се тревожа за други неща, дали няма да ми се разсърди, дали няма да ми направи остра забележка, дали няма да ми се развика за нещо и въпреки че тя понякога прави горе- изброените неща, аз все се чувствам длъжна да й се извинявам и да печеля одобрението й и тя да ми прости. Макар вътрешно силно да ми се иска да я игнорирам и да не й говоря.
 
SsWeEt_lДата: Tuesday, 05.02.2013, 11:48 | Сообщение # 10
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 5
Статус: Офлайн
Boyanova, точно така се чувствам, както сте описала. А когато открия грешка, започвам да плача, усещам стягане в гърдите, изпотяване, гняв към мен самата и често се самонаранявам като бода с инструмента за нокти лявата си ръка точно над китката, някъде до лакътя или се удрям сама
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Мечти и апатия
Page 1 of 212»
Search:

Boyanova © 2016