Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Сряда
07.12.2016, 12:27
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Чувствам се като една голяма развалина
Чувствам се като една голяма развалина
florescentiaДата: Събота, 12.01.2013, 05:47 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Здравейте! Като цяло ми е доста трудно да пиша това,но въпреки всичко събрах малко смелост в себе си и реших да ви пиша надявайки се да открия решението на това,което ме разкъсва вече наистина много време.
Преди година и 2 месеца изгубих баща си,той почина от рак . Това ме съсипа . Няма ден в който да не се прибера и да не заплача,няма и секунда в която да не съм спряла да мисля за него. Просто не знам дали някога ще го преживея и дали е възможно? Всички ми казват,че някога ще ми мине и че не бива да плача,защото по този начин вредя само на себе си и нищо няма да върна,но някак това не ме прави по-спокойна. От малка съм по-стеснителна,но се хващам напоследък,че се затварям в себе си и не допускам хората до мен,станах адски не уверена в себе си ... мисля че всичко е резултат от неговата загуба,но искам да видя какво е мнението и на някой друг!? Просто се превръщам в една развалина,която не ми допада и искам да променя нещата,защото съм едва на 19 години и живота е пред мен,а нямам желание за нищо,за никого ... дори напоследък супер много се карам с майка ми и сестра ми.. просто се чувствам изолирана от тях. Просто никога не съм имала силна връзка с майка си,сестра ми е била винаги по-близка с нея,а пък аз с баща ми. Споделях си с него,говорех си с него ,имахме сходни интереси и ме научи на много неща,които никой няма да ми покаже. Или по-точно казано..чувствам се Сама . Не мога да открия човек,който да ме разбере,да разбере какво чувствам ,а това ме плаши...плаши ме тишината когато се прибера,защото майка ми и сестра ми са по цял ден на работа,а аз съм сама,сама в целия апартамент..и няма с кого да си кажеш 2-3 думи.
 
BoyanovaДата: Събота, 12.01.2013, 09:58 | Сообщение # 2
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
Здравейте!

Това, което Ви се е случило, да загубите баща си, е наистина лошо. Загубата на близък човек е най-тежкото нещо, с което се сблъсква човек. Тя може да бъде сравнена с нанасяне на дълбока рана в тялото.

Много боли от загубата на близък човек. Зная го. Нормално е, когато изгубим завинаги човек, с който сме много близки, да плачем.

Но замислете се. Колко ли би се притеснил за Вас баща Ви, ако можеше да Ви види такава? Какво би искал баща Ви за Вас? Дали би искал да сте силна, да сте добре, да продължите да живеете и
да намерите своето щастие? Това би искал баща Ви за Вас, нали?

След като си отидат, хората продължават да живеят в спомените и в сърцата ни. Какви спомени искате да запазите, за да почетете баща си? Как плачете или някакви други? Затова трябва да бъдете силна и когато се почувствате тъжна, вместо да акцентирате на загубата, да започнете да си припомняте само най-хубавите мигове, които сте имала с баща си, за да го почетете по този начин с хубаво и да почерпите сила от тези хубави спомени за себе си. Така ще можете да продължите напред, да продължите в името на това, че баща Ви е дал всичко от себе си да Ви подкрепи и сега е Ваш ред да отговорите със същото и да се справите да продължите напред така, както той би се радвал да се случи.

Не би било лошо и да се опитате да намерите общото между Вас и майка Ви и сестра Ви. Да си създадете нови приятелства. Да се заемете с някакво приятно Ви хоби, да слушате музика, да правите нещата, които Ви харесват.

А ако имате нужда да споделите нещо, на първо време, винаги можете да пишете отново тук.

психолог Л. Боянова
 
KikaДата: Неделя, 13.01.2013, 00:13 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 14
Статус: Офлайн
Здравей, florescentia.
Най-напред искам да изкажа съболезнования за загубата ти, предполагам, колко много ти е тежко.
Ще започна с предположението ти за възможната причина на това твое състояние - загубата на баща ти. Това е основателна причина за случващото се, но не е единственото възможно обяснение.
В психологията има различни направления, различни школи, съответно възгледите им се различават, а дори и понякога са в кофликт помежду си. Но въпреки това, ще ти представя едно кратко описание на възможност (допълнителна) за това твое състояние.
В своето развитие като личност, човек минава през различни периоди, които се характеризират с определени примени не само във физката, но и в психиката. Има много и най-различни схващания по отношение на етапите, през които преминава това развитие. Лично аз предпочитам периодизацията на Л. Виготски. Според нея, всеки един период има граници, през които се характеризира с определни промени и състояния.Периодите са стабилни, всихиката следва установените правила на развитие. Кое е характерното в схващането на Виготски. Той счита, че между всеки два периода на стабилно развитие има специфични кризи, в които психиката се пренастройва за новия период. Тоест всеки един стабилен период завършва с криза, която трябва да подготви психиката ти за новия период, в който трябва да навлезе.
Годините, които ти посочваш, съвпадат с кризата на младежката възраст. В тази криза е нормално да има объркване. Личността е пълнолетна и пред нея стоят огромен брой възможност за развитие. Тук се поставят и някои проблеми пред нея - как да продължи живота си, какво точно да направи с него, да учи или да работи и т.н. В тази криза младежите често влизат в конфликт с близките си, понеже те оценяват объркването като негативно, а всъщност то е съвсем нормално. smile
Според друг психолог - Ериксън - периодът започва с тъждественост на себе си или с дифузна идентичност. В този период на криза, ако идентичността е неясна, личността търси себе си, мястото си в живота, целите си. Поставя си въпроси за бъдещето, залага стратегията си за развитие.
Държа да отбележа, че както много теории в психологията, тази също подлежи на критики.
От друга страна загубата на баща ти в този период, загубата на най-близкия ти човек, на твоят пример и образец за поведение, допълнително усложнява нещата.
От трета страна, ако не греша, понеже не даваш много информация за себе си, ти си интровертна личност, което ще рече, че отдаваш по-голямо значение на мислите, преживяванията си, психичната ти дейност е насочена навътре, което също е предпоставка за отчуждаването от другите. Но това не трябва да те тревожи, интровертността не е порок, нито недостатък. smile
Моят съвет е да се опиташ най-напред да се успокоиш. Отложи вземането на най-важните решения до момента, когато ще си наясно със себе си, не се притискай, не се насилвай да приемаш съвети, които не ти харесват, а касят твоят живот и твоите желания за развитие.
Сега за баща ти... Не е лесно да приемеш загубата от смъртта, но е наложително. Вероятно, ако се вгледаш по-добре, ще установиш, че не можеш да продължиш напред, защото всичко това е свързано и със страхове. Открий ги, помисли над тях, опитай се да ги преодолееш.
Баща ти наистина е незаменим, него няма да го откриеш в друг, но в друг ще откриеш черти от характера, които приличат на баща ти. Баща ти и всичко, което ти е дал (казваш, че те е научил на много неща ) живеят в теб - в сърцето ти, в мирогледа ти, в интересите ти. Нали това е целта на родителите - да подготвят децата си за бъдещия им живот, да ги научат на всичко необходимо, да им помогнат да изградят една здрава и хармонична личност. Помисли над това. Трудът на баща ти не бива да се похабява в болка и отчаяние. smile
Може би е време да подредиш живота и мислите си, да се вгледаш в чувствата си без страх, да ги приемеш, а не да бягаш от тях. Едва тогава можеш да продължиш нататък - когато сама за себе си разбереш, коя си ти, каква си сега, каква искаш да си в бъдеще, как искаш да се развива живота ти, тогава ще започне радикалната промяна в твоя живот. smile
Майка ти и сестра ти нямат вина за случващото се. Опитай се да погледнеш на тях с други очи. Не означава да се съгласиш с тях, а да проявиш разбиране към тях, нещо, от което всеки се нуждае. smile
Постави си мънички цели, една по една прави крачките напред. Най-напред помисли за чувствата си. Време е да пуснеш болката, да приемеш реалността. Баща ти го няма, но това не означава, че не живее в спометите ти. Опитай се да мислиш за него с усмивка, а не с тъга. Започни да се занимаваш по-често с нещата, които ти доставят удоволствие. Самотата можеш да преодолееш със срещи с приятели и с четене. Но задължително е да не се изолираш. Ние не можем да живеем сами и в изолзация, имаме нужда от другите. Четенето е добър начин да намериш и онзи автор, с който ще минеш полеко през всичко това, ще можеш да общуваш с него, с възгледите му за света и смисъла. smile
Научи се да споделяш чувствата си, вероятно имаш поне един близък и доверен приятел - споделяй и с него, олеква. smile
И когато се появи тъгата, не допускай да те обземе, а се заеми с нещо, което ти харесва и те радва. smile
Искам да ти кажа, че много хора минават през това. Всеки един мина врез това. Времето лекува, но само ако му позволиш да те излекува. smile
Желая ти успех и те подкрепям. Ако положиш усилия, много скоро всичко ще е зад гърба ти. smile
 
florescentiaДата: Неделя, 13.01.2013, 08:52 | Сообщение # 4
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Благодаря за това,което сте написали! Откривам адски много смисъл във всяка една дума. И да в голяма степен наистина психичната ми дейност е насочена навътре,което го смятам за един от минусите в мен,но явно просто съм си такъв човек . И да... трудни решения,важни решения за вече пълнолетната душа,което в изминалата година наистина ме притесняваше,защото не бях сигурна в себе си,в това което върша. Вече няколко дни си мисля за това,което съм и какво мога да съм,а честно казано бих поставила едно ново начало в живота си. Мисля да последвам съвета ви да върша нещата,които обичам. Напоследък все повече разбирам,че всичко идва от страха,че вече не съм дете,че пораснах и се сблъсках с много неща ( с някои доста рано,а с други не) ,но наистина ще се опитам да променя себе си. Ще се посветя на създаването на едно ново Аз, по-силно, по-щастливо и усмихнато. Чувствам се заредена с енергия и че мога да превърна мечтите си в реалност.
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Чувствам се като една голяма развалина
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016