Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Неделя
11.12.2016, 13:51
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Как да преборя апатията, хиперфагията и самосъжалението (изгубих личността си)
Как да преборя апатията, хиперфагията и самосъжалението
SoullessДата: Неделя, 23.12.2012, 19:56 | Сообщение # 1
Група: Removed





Здравейте!
Имам силна нужда от помощ! На 19 години съм, загубих себе си във всеки аспект, дори мислех за самоубийство! Зная, че не бива да умирам, защото има много хора, които държат на мен, но все пак аз продължавам да опитвам да съсипя живота си. Всичко почна може би началото на тази година. Тогава бях съвсем целенасочена, устремена и знаех какво върша във всеки един момент. Бях щастлива, 12 клас, учех философия по-усилено, защото щях да кандидатствам с нея, имах приятели, с които излизах, готвех се за матури. Пълна отличничка бях, справях се с всяка задача. Но почнах да слабея малко по-малко, обяснявах си го със стрес. Вярно е, че изключих от менюто си вредните храни, но в никакъв случай не спирах да ям, понякога пропусках някое ядене и така се случи, че ми спря цикъла. След това продължавах да слабея, родителите ми изперкаха, почнаха да обвиняват приятелите ми, музиката, която слушам, непрестанно ме караха да ям. Завърших училище, изкарах отлични оценки, намерих си работа за лятото като промоутър и влязох в СУ-специалността, която от 11 калс исках. Лятото не пътувах никъде, но за първи път срещнах момче, което ме харесваше. Започнахме да излизаме, докато не се стигне до днешния момент, когато той вече е много влюбен в мен. Аз станах симсъл на неговия живот, преди това той е бил много самотен, но за жалост аз не изпитвам такива чувства към него, а и не могад а му го обясня, защото ще го съсипя, той самият е с лабилна психика според мен, щом оставя любовта така да му замъти главата. А може би аз престанах вече да чувствам и не мога да разбера чувстващите около мен?
И се променях много, почнах да слабея още повече, до момента, в който станах 37кила - 176см височина.. А същевремнно увеличавах яденето, но тялото ми нищо не поемаше. Един ден през октомври месец едва се прибрах до вкъщи, нямах сили, мозъкът ми не работеше. Родителите ми се видяха в чудо и благодарение на стеченията на съдбата, откриха човекът, който успя да ми помогне да преудолея тази криза. Един човек, занимаващ се с биоенергия и йога, той отпуши енергиите ми и аз постепенно си възвърнах силите. В началото беше трудно с килограмите, а и психиката ми се промени много. Нямах сили и желание за много неща, просто лежах по-голямата част от времето и мислех, анализирах живота си. Ходех само на лекции и от време на време се виждах с приятеля ми. Но нищо не ми доставяше удоволствие истинско, само фактът, че отивам на лекции ме крепеше, защото ми беше интересно и ново. Но и това постепенно спря да ми дава мотивация, почнах да закъснявам, защото сутрин отделях повече време за ядене. Една вечер, тъй като всяка седмица продължих да ходя при този човек, който ме спаси, когато се върнахме вкъщи мама беше сготвила. Изядох цялата тава-чушки със сирене. След това ядох и бисквити, стана ми тежко, но я изядох и така почнах на всяко ядене да преяждам, толкова се бях борила с розителите си, вески път какво си яла, колко си яла, къде си яла, тези въпроси вески ден ме измъчваха когато се прибирах или по телефона. На туй отгоре другите хора около мен също започнаха да ми говорят колок съм слаба, бабата на гаджето ми само ме тъпчеше докато съм у тях. Докато не стигнем сегашния ден, единственото, което правя е да ям, колкото се може по-големи количества, правя сякакви мешаници, ям тиква със сирене и борш-супа. Дори най-големите буклуци ям. От октомври до сега съм качила 10кг. В момента вече съм изгубила желание да излизам, да правя каквото и да е било, в началото се страхувах, че ще надебелея много бързо и правех упражнениея, излизах да тичам. Но не, вече нямам това притеснение, нищо не ме интересува, искам да си възвърна мотивацията по някакъв начин, но не знам как. ВСички книги, които изчетох за позитивно мислене и всички статии в интернет, хубави неща, но аз не ги прилагам, порсто празни думи за мен. В главата ми има само черни мисли, как нищо няма смисъл, как не обичам пирятеля си, как не мога да се съсредоточа да напиша куросават си работа и да си взема сесията, как трябва да променя нещо в живота си, но не знам кое. и така минават дните, когато излеза навън, нямам търпение да се прибера и да се завия през глава, не ми е приятно да общувам с хората, чувствам се ненормална, нищо няма значение за мен вече. Седя у дома мрънкам колко съм жалка и неспособна за нищо на родителите си, на пирятелите ми не звъня вече и избягвам да ги виждам, също и на приятеля ми, той ми говори как не спира да мисли за мен, но аз не мога да мисля за него. аз мисля само за себе си и колко съм жалка. Как нищо не ме удволетворява и как само да се тъпча с храни, които дори не са ми вкусни. А когато имам някакъв ангажимент важен, като да си представя презентацията или нещо свързано с лекциите, когато трябав да се събирам с приятели, вместо да поема нещата в свои ръце и да се радвам на живота, аз отивам в кухнята и изяждам всичко, което видя. Докато не ме заболи, веднъж опитвах дори да повръщам, не се получи, имам здрав организъм, коремът ми е подут и така се чувствам добре, за дето ме боли. Косата ми пада с кичури, визмам някакви таблетки, но не правя нищо да се поддържам. Нямам желания, нямам нищо, пълна апатия, понякога избухвам и почвам да крещя на родителите си, но това мисля, че е от многото захар, която непрестанно поемам. Тъпча се с шоколади, бискивити, мед, манджи, всичко, което се купи вкъщи си правя някакви умопомръчаващи комбинации, получавах киселини, диария и всеки ден продължавам, през нощта съм ставала към 3-4 часа и взимам всичко шоколадово вкъщи и го поглъщах - 2кутии с бонбони, 2 вафли, 2 кроасана, ядки, кисело мляко. Не се къпя с дни, понякога до седмица, не искам да излизам, не си мия дори лицето сутрин понякога. Тръгнах на психотерапевт, но нищо ново не разбирам за себе си. Когато излизам по цял ден навън - сутринта до вечерта се обърквам адски много, казвам си тогава - няма да ядеш! И така да се държа, но едва издържам, все мисля за храна, за това как съм слаба психически и не знам какво искам, нямам самочувствие и нищичко. обърквам се адски много. Ако сега почна да правя нещо, например да си отворя кингата, която чета и започна да чета, съсредоточавам се максимално за 5-10 минути и после пак започвам да мисля за това колко съм жалка, за храна, за безмислието на всичко. Плюс това тези книги, които трябва да четем за специалността, все ме навяват на депресивни мисли. Правя неадеквтни неща, товарейки си ги организма по тоя начин, изолирайки се от хората, които ме обичат. Родителите ми дадоха 80лв да замина за 8.12 с пирятелите ми, предната вечер нямах сили да си събера багажа, само ядох и се самосъжалявах, след това все пак заминах. Чувствах се ужасно там, наливах се с алкохол, чудех се как да изям колкот се може повече храна. Дори сутринта отивах до хладилника, взимах останлия недоизпит алкахол и няколко парчета баница и се тъпчех в тоалетната, докато приятелят ми ме чакаше в леглото, той ми е скучен, пред мен той няма капчица гордост, винаги ми е в краката, адски е мил, джентълмен, свястно момче. а аз не можех да го целувам, не изпитвах желание, па камо ли за секс. Никога не сме го правили, аз съм девствена и нямам желание. Той казва,че ще ме чака колкото и да трябва, аз му казах тогава, че ще си намери по-добро и заслужаващо вниманието му момиче, но той дори ми се разплака и ми забрани да говоря такива нещо. Не знам какво да правя. Не искам да живея, а същевремнно нямам волята дори да взема хапчета и да се самоубия. толкова съм жалка и го знам, осъзнавам нещата донякъде, седя си вкъщи затворена, нищо не правя, дори не помагам на майка ми. Едва свързваме двата края финансово, тъй като само майка ми работи и аз все пак се лигавя и не се взимам в ръце, а само ям гадости, само ме боли корема, изолирам се и товаа е. Помислих, че хипнозата ще ми помогне като превъзмогна зависимостта, която развих към храната, хиперфагия му викат в интернет или емоционално преяждане, не знам как аз да го нарека само знам, че не ме свърта на една място, а същевремнно искам да седя само в стаята си и да не излизам никъде. Толкова съм объркана, само наранявам всички около себе си и себе си в това число. Не знам какво да правя. Всеки ден си казвах от утре почвам промяна, няма да преяждам, ще си върша задълженията, ще чета, ще уча... но не нищо не правя, седя и гледам в една точка иили отивам в кухнята и ям остатъците от чиниите... Преди когато слабеех поне имах цел всеки ден и бях активна нон-стоп. Всеки ден излизах, правех неща, вършех нещо, а сега нищо няма симсъл, само анализирам, базирано на това, което съм чела от Фройд и други психолози и се мъча да открия какво ме прави щастлива, но няма такова нещо, просто няма. Знам, че съм много зависима от майка ми и това съм го остановила, но това не е проблемът, нещо друго е, но не знам какво. Дните ми минават, чувствам се ужасно. Всеки ден ставам от леглото с нежелание, не реагирам адекватно навън когато изляза, мразя храната, а същевремнно само се тъпч... Мисля, че всичко е изгубено и трябва да се подложа на хипноза, дали това ще ми помогне? имам чувствато, че тези седмици, които си седя вкъщи и нищо не правя ОСВЕН ДА ЯМ И ДА СЕ САМОСЪЖАЛЯВАМ, никога няма да ме напусне вината за тях, не мога да живея така повече, Чувствам се смачкана отвсякъде. НИЩИЧКО, НЯМА значение за мен, загубих си чувството за хумор и забавление, чувстовото за достойнство и самоуважение, нямам отношение вече към хората, към храната, към хигиената, към парите, ако свърша нещо, то е така по инерция. Защо всичко е така сиво в мислите ми??? Депресия може би, но нима някакви си хапчета ще ми помогнат? Не мисля... Дори сега когато пиша това, вече изядох от сутринта 3кинита, 1 пакет с бисквити, тиква няколко чаши, смесени с бисквити и кисело мляко и пшинчен зародиш и мед и сирене и ме боли ужасно много корема. Мразя се, може би беше ми писано да умра, тогава когато бях 37кила, безсилна, но тогава имах воля да живея и се дразнех, за това и ядях толкова, зад а възвърна силите, сега силите физически ги имам, но не и психически. Оказва се много по-мъчително да си психически нездрав, отколкото физически.
 
mariya_koevaДата: Понеделник, 24.12.2012, 15:29 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 482
Статус: Офлайн
Здравейте!

Разбирам, че Вашето състояние продължава дълго време и не се касае до временни промени в поведението и емоционалния Ви свят. Но все пак има ли причина, поради която се чувствате обезнадеждена и апатична? Според Вас дължи ли се на конкретна ситуация, която се е случила в живота Ви, или може би в близкото минало се е случило нещо, за да предизвика това състояние?

Потребността от храна има и друг смисъл. То е "глад" за емоция, нови преживявания и емоционален заряд. Механизмът за компенсация се осъществява тогава, когато не получаваме дадено нещо и започваме да търсим друго, което да успее да замести емоцията от първото. Необходимо е да различавате истинският глад от потребността от засищане на емоционално ниво. Не е полезно да продължавате с тази практика, тъй като ще навредите на себе си. Знаете, че този механизъм води до сигурно затлъстяване и още по-голямо пристрастяване към храната като инструмент за търсене на щастието.

Опитайте се да релаксирате, когато сте във фаза на еуфория, и да провокирате емоциите и да изливате негативната енергия чрез музика или рисуване, когато сте във фаза на апатия.

Хубаво е да потърсите директен контакт с психолог. Помощта и подкрепата от родителите Ви и от приятеля Ви също е важна.

Дръжте ме в течение. Засега Ви давам кураж, че състоянието Ви може да се промени, стига обаче да бъдете активна в собствения си живот! Не приемайте позицията на "жертва", защото не е успешна!

Весели празници!


www.mariyakoeva.weebly.com
 
SoullessДата: Понеделник, 24.12.2012, 23:21 | Сообщение # 3
Група: Removed





Благодаря за бързия отговор!
Имате право, че съм взела нещо като позиция на "жертва", сама го осъзнавам. И може би грешката ми е именно непроявяването на воля. Това е нещото, върху което ще работя за сега. И ще търся себе си, защото аз същност не се познавам, не знам коя съм, винаги съм правила всичко, за да задоволя другите около мен, а аз какво искам никога не съм се запитвала истински. Следващата ми стъпка ще е да потърся себе си и евентуално да заобичам това, което изградя. На моята възраст би трябвало да знам коя съм вече, личността вече би трябвало да е започнала да се изгражда, но не е така, но по-добре късно отколкото никога. Трябва да порастна, прекрасно е, че имам хора, които ме подкрепят, но трябва сама да се взема в ръце.
А зависимостта, която изградих към храната, сега си я обяснявам, заради отслабването и непрестанните разговори на тема храна, които ме подлудиха. Но и това е нещо, върху което трябва да почна да работя. Предполагам всичко е на основа - Воля...
Ще пиша веднага щом отчета прогрес в живота си, не искам да се оставям в това положение повече.

Весели и светли празници и на вас!
 
SoullessДата: Tuesday, 25.12.2012, 19:20 | Сообщение # 4
Група: Removed





И днес не успях да се преборя със себе си, ядох докато не ме забали от сутринта до сега, нищо не чувствам душевно, нищо не ми се прави. Вчера имах някаква надежда, днес тя умря, много е трудно човек да се преборва със себе си, не знам как го правите, всичко е толкова мрчано понякога, сиво, еднакво, кръговратно.
 
mariya_koevaДата: Tuesday, 25.12.2012, 22:13 | Сообщение # 5
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 482
Статус: Офлайн
Здравейте, Soulless,

отговорете си какво Ви държи "на дъното" и защо всъщност не се чувствате енергична, щастлива и в хармония със себе си. Какво е необходимо да се случи, за да възвърнете желанието си да се усмихвате и да бъдете активна в живота си?

Когато се почувствате тъжна и с мрачно настроение, слушайте ободряваща музика, танцувайте (дори и да не изпитвате нужда от това в дадения момент), рисувайте, четете развлекателна литература. Направете си списък със заглавие: "5 причини, поради които си заслужава да подобря състоянието си" и се замислете върху тях. Комуникирайте с доверените за Вас хора, споделяйте чувствата си, но и Вие предприемете крачка.

За съжаление виртуалната комуникация е ограничена и поради тази причина, както Ви посъветвах, е хубаво да потърсите директен контакт с психолог, който да може да открие конкретния източник за наличието на Вашето състояние.

Пожелавам Ви приятно посрещане на Новата Година и да постигнете целите си!


www.mariyakoeva.weebly.com
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Как да преборя апатията, хиперфагията и самосъжалението (изгубих личността си)
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016