Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Неделя
11.12.2016, 00:15
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Вик на безпомощност .
Вик на безпомощност .
helpmeplsДата: Четвъртък, 13.12.2012, 06:41 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 3
Статус: Офлайн
Всеки ден, едно и също е, промяна няма ..
Отшелниците, аутсайдерите, за тях пощада няма..
Тях животът ги наказва, но не знайно за какво.
Откак човек родих се, в тоя див коварен свят, още от началото
изплаках... може би животът почва с плач, защото чувстваш че ще е жесток. А що тогаз се раждаш ?!? Това е твърде сложен за решаване въпрос..

Всеки ден, проспивам времето в кошмари... После будя се, уж спал съм, а се чувствам уморен.. ставам от баналното легло, без желание... дори измъчените телеса, не искам от леглото да си вдигна, а просто предпочитам да умра. С фалшивата усмивка казвам на семейството си "добро да бъде утрото" макар че то не е и утро, ам е вечер ... ама аз нали съм с лош режим, забравям вече дни и нощи, всичко ми се смеси, като каша.. нищо веч не осъзнавам и боли...
Та, с фалшивата усмивка заговярам, но отвътре винаги сърцето ми от мъката кънти... Засядам аз отново пред самотния декстоп... и се впускам в виртуалното пространство, пиша с разни хора... слушам няк'ва депресарска музика... чакам си момичето да влезне в Скайп... И започваме да пишем, после си говорим... стоя така до ранна утрин, пред компютъра нелеп... после ставам, и се тръшкам ка'т парцал... заспивам , ей го и поредния проспан погубен ден .. А мечтите, боже как мечтая... да е всичко друго, да съм си поел живота и съдбата във ръце... как искам нейната усмивка, нейното сърце, на мойто мило либе, аз да го ощастливя ... Как искам веч да няма болка, да я няма таз безпомощност, и всичко да е по доброо ... Ама няма, таз съдба такъв живот и безполезност мии отрежда, няма път... Колкото и да се мъча, да достигна слънчевият лъч.
И така минава всеки божи ден... така се ниже и живота... В един момент аз просто като се обърна, и със болка на душата си ще осъзная... че погубен съм, загубил съм аз вече всичко... и от ся нататък вече нищо няма, дет да може да се върне... кауза пердута, край, разбити са надеждите, и светлите мечти ...

Жалко си е, туй което ся се случва... то е в продължение на толкова изминали лета и зими... Целия живот в краката ми на пух и прах, тъй гадно се разби . Няма вече за какво да дишам, не мисля и че има смисъл да се боря, просто всичко ще загубя... макар да осъзнавам че обичам аз до фанатизъм... ама к'ва е ползата след като нищо, нищичко не ми достигат силите, да сътворя.

Тежко, тежко... оръжието дайте...
да се чуе изстрел, и със чест, душата да политне..
да намеря аз най-сетне , вечният покой
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Вик на безпомощност .
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016