Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Понеделник
05.12.2016, 16:33
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Един отшелнически разказ
Един отшелнически разказ
helpmeplsДата: Четвъртък, 13.12.2012, 06:40 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 3
Статус: Офлайн
Здравейте, дами и господа, четящи хора.

Говори отшелникът. Едно момче, с необикновена история. Оня който живя, мислейки си че живота е красив. Той не се страхуваше да вярва, да дава глас на мечтите си, да съгражда своите стремежи. Е, поне това можеше - да мечтае.

Момчето отшелник, той се роди в бедно семейство. Под бедност, той не чувстваше само липсата на пари, материалност и прочие. Бедността в семейството му, се изразяваше най-вече в това че той нямаше най-важното... спокойна основа, здраво семейство, той не чувстваше стабилност, нито разбиране, за да живее.
Той беше дете на разведени родители. През годините баща му го биеше, мамеше неговата майка, правеше всичко възможно за да властва над семейството. Така родителите на момчето се разделяха и събираха, но нищо не се променяше. Проблемите си оставаха, и не само. Те ставаха по големи. След 4 години се роди неговия брат, на когото всички започнаха да отделят внимание, да глезят, да се грижат .. Момчето отшелник, обаче, беше занемарен от семейството си, от заобикалящата го среда. Той растеше сам.
Когато започна да учи, той беше различен, дръпнат от своите съученици. Докато те се биеха, докато закачаха момичетата, докато бягаха от часовете, той просто седеше настрана, и беше примерен. В последствие, целият му живот му изиграваше все по лоша шега. Съучениците му започнаха да го провокират, да се държат лошо с него. Той беше подложен на стрес. И всичко това, само защото той беше различен. От побоищата нанесени му от неговият баща, се чувстваше плах и депресиран. Това създаваше лошо впечатление явно, и идеална основа на съучениците му, да се държат агресивно и непочтително с него. Така той се прибираше покосен от даскалото, и започваше да става свидетел на караниците у дома си. Никой не сядаше да го запита, дали се нуждае от нещо, или пък как е минал учебният му ден. Важното беше, да се грижат за интересите на брат му, а за него... каквото останеше. Имаше вуйчо, пияница, който през годините не пропускаше възможност да прекали с пиячката, и да прави грандиозни скандали, изблици и т.н.
Животът на това момче, минаваше сиво, скучно и стресиращо. Той се затваряше в стаята си, и започваше да пише, за болката в душата си. Да, той просто взимаше лист и химикал, и така изписваше по цели страници, защото нямаше никой който да го чуе. И той решаваше че листът хартия ще бъде единственият му слушател, и в него ще търси утеха поне да изрази това което тъи в своята душа. Отшелникът растеше, той тъгуваше, защото му се искаше да има радост в живота му, да има рамо на което да поплаче. Но нямаше нищо! Той не беше като другите... За него бе почти невъзможно да заговори момиче, или пък да се вмести в каквато и да било човешка среда. Той просто беше адски срамежлив. Дните му минаваха един след друг, в празната стая, съпроводени с болка. Имаше тежки случаи в които той стигаше до караници с брат си, защото му писваше да търпи лигавщини. Тези неща му бяха адски неприятни. Не веднъж се опита да седне на четири очи и да побъбри със семейството си, да им обясни как се чувства, какво изживява, но гласът му остана, нечут. Глас във пустиня! Майка му и брат му звъняха по телефона на изроденият му баща, наговаряха му куп неща, и той идваше, и налагаше побой над момчето - отшелник. Не питаше кой е прав и кой виновен, а налиташе и го биеше. С течение на времето, момчето започна да има сериозни проблеми, със здравето, както и кошмари нощем. Започна да не се храни редовно, да не може да спи! Съсипваше се, но беше безсилен да направи каквото и да било. Един ден той реши да повярва в нещо, да отдаде животът си на някаква идея. Просто търсеше призванието на своят живот. Така реши да се интересува от история. Започна да чете, да търси материали, това го привличаше все повече.. и той си каза: Ще живея, заради България! Ще бъда патриот и националист, каквито са били предците ми. Така отшелникът заживя с мисълта за своето отечество. Той не гледаше порно, не гледаше екшъни, не играеше зловещи игри, тези неща го дразнеха и той не намираше интерес в тях. Единствено и само мислеше и четеше за отечеството си. Това му даваше сили, да диша, да не се предава. Той изпитваше силен гняв, към хората които не го разбираха. И към ония които се държаха глупаво. Мислеше си, защо животът е толкова несправедлив, защо съществуват хора, които е трудно да наречеш с името - човеци. На моменти се свиваше в ъгъла на стаята си, и плачеше, слушайки песента за Батак... В душата му напираше силно огорчение, и го обземаше мъка, не само заради личните му страдания , а и заради тези на които е бил подложен народът му.
Дните си минаваха, а той се чувстваше все по съсипан. Искаше вече да живее по друг начин. Искаше да намери човек който да го разбира. Той не искаше вече да бъде така. Но фактите го възпрепятстваха. Когато беше 6ти клас, се наложи да го оперират. От тази операция, останаха трайни следи в неговата психика, защото тя беше деликатна . Месеци му трябваха за да се възстанови. След това, настъпваха още по големи трагедии в неговият живот. Стигаше се до там да се скара със семейството си, до такава степен, че те го огорчаваха и обиждаха по ужасни начини. Тогава отшелникът се принуждаваше да бяга от дома си, скитайки се сам по мрачните улици. Спеше по пейки, по паркове, беше му студено, беше гладен и жаден, но нямаше кой да му даде каквото и да е. Беше тежко, и нямаше на кого да разчита. След определени дни търсене, го намираха и го връщаха отново у дома. Следваха разпри, сблъсъци. В един момент той рухна, започна да се отдава на алкохол, пиеше тайно, и плачеше, бягаше от училищните часове защото не можеше повече болка да приеме ,нито да понесе. Така бъдещето му рухваше. Той се съвзе, опомни се. Спря пороците, но беше съсипан с осъдена душа. Дойде време в което стана пълнолетен, но нямаше желание за живот. Чувстваше се зле, отслабваше все повече. Неопитността му да общува с хората, и слабите му възможности бяха причината той да не може да си намери работа, нито да продължи образованието си. Чувстваше се като в клетка, а искаше просто да живее. След 2 до 3 месеца той успя да събере някакви пари и да си купи един евтин компютър (втора употреба), който му беше някаква утеха да намери щастието си чрез него. За да си го купи той ходеше да върши някаква работа, макар и трудно, за да си събира някакви дневни пари. Друго не му оставаше. Взе някой лев от семейството си, и така събра, за да си вземе компютър. Беше радостен че успя поне това да направи. И отшелникът започна да присъства в интернет пространството. Да се запознава с различни хора, да им споделя за своята история, за това как иска да живее, но няма тази проклета възможност. Някои от хората го разбираха, и той си общуваше с тях. Сякаш животът в интернет му харесваше много повече от този навън. Така в един прекрасен ден, той се запозна с едно момиче, и взе че я заобича. Да, макар и странно той я заобича някак по свой си начин. ТЯ с течение на времето започна да му откликва , и той беше много щастлив. Защото за пръв път чуваше толкова красиви думи от противоположния пол. Навлезе в нов свят, и чувствата му ставаха все по силни и задълбочени. Мислеше си за нея всекидневно и очакваше с нетърпение тя да седне пред чатът, за да си комуникират. Добре, но от ден на ден отшелникът започваше все по силно да се съсипва, и да се измъчва. Той започна да ревнува своето момиче, да си мисли, тя къде ли е, какво ли прави? Дали тя е истинска с мен? Ами ако я загубя, аз какво ще правя ?
Друго момиче той не можеше да си представи дори и да погледне. Така всеки ден той започна да има страшно объркан режим. Стоеше часове пред компютъра и с трепет в гласа (понеже се срамуваше ужасно много), едва смогваше да си говори с нея. Беше обсебен, и я обичаше като луд. Готов бе на всичко за нея. Но си казваше: - По дяволите, аз съм никой, със страшно гаден живот. Нямам професия, нямам здраве, не съм от онези които се оправят в живота, и какво мога да му дам аз на това момиче? Не съм способен да вкарам живота си в релси, а тя не може да ме чака цял живот. Тя ще ме изостави...
Така си мислеше той и това го убиваше, и избухваше в плач. На моменти пиеше, не защото е алкохолик а защото му тежеше, той искаше да живее, да се развива и да бъде до своето момиче... но затворът в който живее, не му позволява. Така той ставаше и блъскаше нещо, викаше, плачеше... Съсипваше се!
Момичето му го разбираше, и му казваше че никога няма да го изостави, че заедно ръка за ръка ще бъде с него... за да му помогне всичко да бъде наред. Но той страдаше, мъчеше се, и си мислеше какво ли не. От всичко преживяно той имаше страшно силно натрупана негативна енергия, и адски ниско отношение към самият себе си.
Отшелникът, затъваше с всеки ден... и това продължава. Там където живее, никой не го уважава, и всеки път когато той излезе сред тълпата, има чувството че се лута сред сенки, а не сред хора.
Чувстваше сивост и празнина.
През годините, той направи два опита да се самоубие, като единия от тях, го постави на крачка от смъртта. Но пак оцеля.. сякаш има кучешка душа.
Сега, този отшелник, чувства как е опрял дъното, и няма кой да му помогне. Той се усеща разбит и покосен , обаче безкрайно влюбен в две неща - родината си, и своята обичана любима.
А какво ще става с разбитият живот на този отшелник и социопат, никой не знае....
Остава му само надеждата, като слънце, преди трагичният край. Или може би наистина той ще живее и ще се развива? Възможно ли е... Това съдбата само ще реши.
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Един отшелнически разказ
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016