Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Сряда
07.12.2016, 12:32
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Мнение ?
Мнение ?
1vo000Дата: Неделя, 09.12.2012, 02:34 | Сообщение # 1
Група: Removed





Здравейте. Казвам се Ивайло , на 23 години . Започвам по отдалеч историята си защото мисля че това е момента в който е започнало всичко. Преди година и нещо почина братовчед ми , който бе на 18 години ( сърдечен вроден проблем ) . Всичко дойде много неочаквано и беше шок. След няколко месеца бях на купон с приятели и направих грешката , за която ще съжалявам винаги. Много ми беше интересно и реших да пробвам марихуана. 5-10 минути след това , усетих че всеки момент ще припадна , изчезвах и през главата ми мина мисълта че това са последните ми секунди , как си отивам млад ( като братовчед ми ) , как нашите скърбят и т.н. Най-стряскащото нещо което ми се е случвало. Е .... не припаднах , но имах още няколко такива ( малко по слаби ) моменти същата вечер. След няколко дни както си бяхме седнали с родителите ми в едно заведение телефона на майка ми извъня . Беше вуйна ми ( майката на братовчед ми ) и без никаква причина .. бам , стана ми зле , почти същите мисли и чувства . Бързо до медицинския център и дежурната не откри нищо нередно , освен че каза че според нея е някаква уплаха . Даде ми деазепам и се успокоих за момента , но през следващите няколко дни не спирах да си мисля че съм болен от нещо страшно и едва ли не скоро ще умра . Личната ми пусна изследвания - перфектни , кардиолог ( по мое желание ) - " красиво сърце " каза той. И накрая ме прати на психиатър . Изпях си всичко , дори бях проучил в интернет и описвах състоянията си като панически атаки ( с това ги свързах най-точно ) . Постави ми диагноза паническо разстройство и ми изписа антидепресант . 3-4 месеца по - късно ( чувствайки се сравнително по - добре ) го спрях на своя глава , защото след много четене разбрах че само замазва положението . От доста време нямам такива моменти , но винаги има някакво напрежение. Има моменти когато ме връхлитат мислите че нещо лошо ще ми се случи и не мога да приема че някой ден няма да ме има , а още повече че имах чувството че ще е скоро. Сега сравнително по - добре , продължавам да се съмнявам в правилната диагноза на психиатъра , имам чувството и разбрах че е възможно ПР да е преминало в друг вид тревожно разстройство . Мисля си че съм и хипохондрик . Я ме заболи нещо и първо ми минава през главата най-лошото. Иначе живея нормално , забавлявам се , излизам с приятели .... всичко ... но дойдат ли тези моменти имам чувство че нищо няма смисъл и най-много ме е страх от смъртта и то на млада възраст. Та ... възможно ли е наистина да не е ПР , а нещо друго ... друго тревожно разстройство , хипохондрия или .. незнам ? Благодаря за вниманието . smile
 
mariya_koevaДата: Неделя, 09.12.2012, 18:27 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, Ивайло,

в живота на всеки от нас има моменти, в които мислим и усещаме, че няма смисъл да продължаваме напред; че не ни е останал стимул, за да се борим с предизвикателствата на живота; че не можем отново да се почувстваме щастливи и пълноценни като личности. Тези мисли и усещания се предизвикват в нас най-вече тогава, когато имаме някакъв "досег" със смъртта и/или болестта. Вие сте се изплашил, когато братовчед ви е починал, защото се е случило неочаквано. Склонна съм да вярвам, че оттогава сте започнал да се страхувате за живота си и да си задавате въпроси относно смъртта като цяло. Всъщност смъртта отправя към нас, хората, следното послание: "Цени всеки момент!" или "Живей за мига!" (в рамките на допустимото, разбира се). Опитайте се да извлечете най-доброто от тези сентенции, а именно - вглеждайте се в малките неща, в малките радости, които присъстват в ежедневието ни. Хубаво е да мислите положително, защото по този начин ще се почувствате по-добре и по-уверен в собствените си способности. Ако мислите позитивно, ще ви се случват повече хубави неща, и обратното. Силата на позитивната мисъл е в основата на мотивационната психология - добре е да се фокусираме върху хубавите мисли и да си пожелаваме положителни неща. Книгата "Закони на привличането" или филмът "Тайната" например са прякото доказателство, че това становище е в сила.

Наистина трябва да оценяваме съществуването си поради простата причина, че животът има край и не сме вечни. Не мислете за смъртта като заплаха, която е срещу вас и срещу която не може да се преборите. Да, тя съществува и няма гаранция за продължителността на човешкия живот, но вие сте все още млад и е хубаво да се опитате да живеете щастливо и пълноценно. Нещастия и препятствия се случват всеки ден и не можем да ги предотвратим за съжаление. Но както казах, опитайте се да оцените наистина живота си и да не планирате всеки малък детайл от него, защото хубавите и значими неща се случват необяснимо и буквално за части от секундата.

Ако повишената ви тревожност продължава, е хубаво да посетите психолог или психотерапевт. Когнитивно-поведенческата терапия например дава знания за това как да се разпознават и контролират натрапчивите негативни мисли и убеждения. Понякога при по-чести панически атаки и поведенчески промени може да бъде включена и медикаментозна терапия. Не взимайте медикаменти, които не са изписани от специалист, защото някои от тях имат доста странични ефекти. По-добре си направете консултация, за да имате реалния шанс да подобрите емоционалното си състояние. Паническите атаки се характеризират с обострено чувство на притеснение, дискомфорт или страх, придружен от когнитивни и соматични признаци. Когнитивните симптоми са страх от смъртта и от загуба на себеконтрол, както и чувство за откъсване от заобикалящата среда. Към соматичните спадат болка или тежест в гърдите, замайване, задух, изпотяване, гадене или тежест в корема, изтръпване, ускорен пулс, сърцебиене.

Животът е във вашите ръце! Сега имате шанса да живеете, да постигате целите си и да се стремите към бъдещето!


www.mariyakoeva.weebly.com
 
1vo000Дата: Понеделник, 10.12.2012, 02:00 | Сообщение # 3
Група: Removed





Благодаря за мнението smile . Повечето неща ги знам и ги осъзнавам , но е много трудно да се боря срещу същността си . Не изказахте мнение за глупавата ми постъпка от която започна всичко ? :Д . Съвпадение ли е че след тази случка , възможно ли е тревожността да се е криела вътре в мен и това да я е отключило по някакъв начин ? smile
 
mariya_koevaДата: Понеделник, 10.12.2012, 12:37 | Сообщение # 4
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте отново!

Изплашил сте се, усещайки неприятните последици от пушенето на марихуана, и сте разбрал, че поставяте здравето и себе си в риск. Искрено се надявам това да е бил единичен случай, защото зависимостта от наркотиците по принцип е много трудна за преодоляване. Относно обаждането на вуйна ви - асоциирали сте го с братовчед си, спомняйки си за него в този момент, а това, от своя страна, е върнало спомените за него и смъртта му. Поради тази причина смятам, че сте се почувствали отново разтревожен.

Както казах, ако натрапчивите негативни мисли и убеждения и повишената тревожност продължават, е хубаво да посетите психолог или психотерапевт, за да подобрите емоционалното си състояние.

Успех!


www.mariyakoeva.weebly.com
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Мнение ?
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016