Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Сряда
07.12.2016, 12:34
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » вече се отчаях......моля за помощ
вече се отчаях......моля за помощ
RonyyДата: Четвъртък, 11.10.2012, 15:25 | Сообщение # 1
Група: Removed





Здравейте. Пиша ви, защото не знам какво да правя вече… Всичко толкова ми дотегна и реших просто да споделя някъде.Та проблемът не е само един…

Много съм разочарована от хората като цяло… Хората, които ми се пишеха за “приятели”, ме зарязаха, защото се оказаха едни долни двуличници и използвачи. Някои от тях аз ги зарязах, защото сама видях какви са. Бяха с мен, когато имаха нужда, а иначе все едно не съществувах за тях, използваха ме, но аз бях с тях колкото да не съм сама… Впоследствие разбрах, че по-добре да съм сама, отколкото с хора, които ме карат да се чувствам така… А и те и без това ме зарязаха, когато вече нямаха нужда от мен. Много ме предаваха… Предаваха ме хората от които на-малко съм очаквала, че може да ме предадат. И на никого не му пукаше какво ми е, в днешно време всеки гледа само да те използва, а после ти се подиграва зад гърба за благодарност. Ужасно много съм наранена от тези предателства, вече на никого не смея да се доверявам. Не искам пак да страдам… и сега съм сама, просто човек свиква да е сам. Аз цял живот се чувствам сама, независимо какви хора са около мен.

Чувствам се така, защото нито един от тях не можа да ме разбере наистина. Родителите ми уж са най близките ми хора, ама и те не ме разбраха, всъщност те са хората дето най много не ме разбираха и хората, които най много ме съдеха.

Не ми е позволено да плача, нито да се вайкам, защото знам, че ще стават скандали пак, ако реша да споделя с тях как се чувствам… Според тях трябва да стискам зъби и да не се оплаквам, и да трая.

Никой не ме разбира… Не разбира как се чувствам аз. Никак не ми е леко. Много често се чудя, защо хората станаха толкова озлобени… Толкова лоши едни към други. Животът стана просто ужасен… Вместо хората да си помагат, забиват си нож в гърба един другиму…

Другият проблем е, че съм доста чувствителен и раним човек, не мога да кажа, че съм като останалите… А и съм срамежлива и трудно завързвам разговори, което е ужасен проблем за мен…А за любовта да не говорим… Досега нито едно момче не можах да срещна, което да може да ме разбира и обича истински. Само на идиоти и неподходящи попадам. Вече се отчаях дали ще мога да намеря някой свестен и истински. Винаги съм си мислела, поне приятел да имах, щеше да ми е достатъчен, само да може да ме разбира. Тогава всички останали приятели няма да са ми нужни. Имам нужда поне от един човек, който наистина да е с мен, и да ме подкрепя. Не знам дали някой ден ще го намеря обаче. Писах по много форуми но там никой не ме разбра а получих само критики и обиди. sad
 
mariya_koevaДата: Неделя, 14.10.2012, 12:56 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравей, мило момиче!

В живота на всеки от нас настъпва момент, в който виждаш и разбираш какви са хората, които стоят срещу теб. Щом казваш, че тези, с които си дружала, са били използвачи и са убивали време с теб едва ли не, съм склонна да вярвам, че е така. Приятели НЕ са хора, които те карат да не се чувстваш добре в кожата си, да играеш фалшиви роли, да се съобразяваш непрекъснато кое, как и кога да направиш, за да не ти се присмеят и да губиш увереност. Всъщност те познавали ли са те такава, каквато си? А ти тях? Думата "приятелство" означава да бъдеш с човек, с когото ти е приятно да общуваш и да излизаш. Който се разкрива пред теб. Който ще ти се обади не само тогава, когато има нужда от помощ или когато не знае какво да прави.

Мисля, че раздялата с предишните "приятели" е услуга за теб. Сега трябва да отправиш поглед напред, към бъдещето, и да извлечеш като информация някои важни аспекти за потенциалните ти дружки. Например:

• няма да позволявам повече да бъда използвана. Ще знам цената си и ще държа на своето лично достойнство;
• няма да позволявам да бъда в едно обкръжение с хора, които са лицемери, говорят зад гърба ми и ме карат да се чувствам неловко и неудобно в тяхната компания;
• ще се опитам да възвърна доверието си в хората, казвайки си, че някъде там, много близо, ми е отредена една сродна душа, в лицето на която ще намеря Приятел;
• все още има хора, които са отзивчиви, мили и дружелюбни. Ще поема инициативата да завържа нови запознанства и възелът с тях;

• не ми се иска да съм социопат, затова няма да се изолирам и ще се забавлявам. Това ще ми помогне да открия по-бързо моята дружка.

Можеш да си запишеш тези подточки някъде, където да са ти почти винаги пред погледа. Опитай се да избягваш думи като "винаги", "никога", "всички", "всичко" - затварят ти много пътища. И в крайна сметка всяка една ситуация е променлива. В същото време се концентрирай върху силните си страни и се опитай да промениш дезадаптивните си черти.

Колкото до родителите ти - не е правилно да постъпват по този начин. Да, ти си чувствителна, и няма нищо лошо! Чувствителността е дар Божи, а не негативна черта от темперамента ти. Родителите ти не бива да реагират остро, а да се опитат да те разберат. Ти си тяхно дете и трябва да те приемат такава, каквато си. Пак повтарям - чувствителността е ценно качество (особено в днешно време, когато много неща около нас са изпълнени с пошлост и сарказъм). Не потискай импулсите в себе си. ОК, дори и да не си позволиш да изразходиш неизбежно натрупаните емоции в себе си, можеш да го направиш, когато си сама например и се занимаваш с нещо приятно, с някое твое хоби, слушайки музика например. Ако ги потискаш, не е добре за теб. Намери нещо твое, което те разтоварва и не се срамувай от себе си! Тази емоционалност ще отмине с възрастта (по-скоро ще бъде притъпена), тогава, когато придобиеш механизми за абстрахиране от това, което си видяла, неидентифицирайки се с него.

Гаджето ще дойде при теб, когато започнеш да имаш повече вяра у околните. Зная, че си била индиректно наранявана и сякаш подхождаш с "едно наум", но си съгласна, че не можеш да се криеш (буквално и преносно) цял живот от тях, нали така? Сега има ли някое момче, което харесваш? Не си споделила на колко си години, но като цяло мога да ти кажа, че тепърва ще срещаш много момчета в живота си и ще имаш време да сравняваш, да "избираш", да помъдряваш относно интимните отношения. Всичко предстои и всичко с времето си! smile И теб те чака някъде половинка, с която ще споделиш живота си. Явно не е дошъл моментът, в който да се срещнете. Но твоето момче е някъде и нищо чудно сега и той да си задава същите въпроси и да има същите колебания като теб. Ще се откриете.

Бих искала да ми споделиш какво е нужно според теб, за да успееш да възвърнеш доверието си в хората? Би ли поела инициативата да заговориш някого например или да се запишеш в доброволни акции и кампании, за да разшириш кръга си от познати? Съгласна ли си с това, което ти написах относно чувствителността и момчетата? Изобщо можеш да ми споделиш всичко, с което си съгласна или с което не си съгласна!

Желая ти лек ден!


www.mariyakoeva.weebly.com

Съобщението е редактирано от mariya_koeva - Неделя, 14.10.2012, 12:57
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » вече се отчаях......моля за помощ
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016