Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Събота
10.12.2016, 16:34
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Депресия от дълги години
Депресия от дълги години
paroladonoreДата: Понеделник, 30.07.2012, 23:32 | Сообщение # 1
Група: Removed





Депресията е най-тежката болест, която може да убие човека. От години страдам от нея и не мога да намеря решение на проблема си . Към кого мога да се обърна за помощ. Трябва ми лекар специалист. Преди години ходих и ми поставиха диагноза " тежка временна депресия ". Пих антидепресанти дълго време , но когато ги спрях депресията ми се върна с по - голяма тежест и сила. Към кого мога да се обърна за помощ и съдействие? Единственото нещо, което искам е отново да мога да заживея живота си на живо и да ми се върне светлината и топлината в душата. Искам отново да изпитвам радост в живота и да намирам смисъл да го живея . На 36 г. съм , нямам деца не защото не мога а защото вече стигнах до там че едвам гледа себе си . Трудно ми е да живея или по - точно да съществувам по този кошмарен начин. Ако може някой да ме насочи КОЙ и КАК може да ми помогне , нека да знае че ще спаси един човешки живот от бавна смърт. Ако нямах майка си която обичам толкова много , нямаше да продължавам да се мъча да живея. Това не е живот.
Благодаря ви за вниманието!
 
BoyanovaДата: Tuesday, 31.07.2012, 08:37 | Сообщение # 2
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
Здравейте paroladonore,

Депресията може да бъде много упорита, ако не се подходи правилно към нея. Може да се влачи с години.

Това, което споделяте като информация, не е достатъчно, за да преценя случая Ви, а работата на ниво психика по проблем като депресия е преди всичко индивидуална, според зависи какви причини я предизвикват. На тази база се предоставят псих. техники и се правят промени в режима на живот. Тези неща няма как да се разгърнат по тема във форум.

Ако желаете, то можете да се възползвате да работите с мен онлайн (кореспонденцията протича по мейл). Месечната такса за това е 50 лв, които се превеждат предварително по банков път. В случай, че това Ви интересува, свържете се с мен от тук: КЛИК , за да уточним подробностите.
 
paroladonoreДата: Понеделник, 08.10.2012, 00:00 | Сообщение # 3
Група: Removed





Здравейте.
Преди три месеца писах в този форум и получих отговор от вас.
Не съм била изложила по-ясно причините поради , които се намирам в тази ВЕЧЕ непоносима тежка депресия , която наистина чувствам , че ме убива и не мога да живея повече така.Живея с мъж от 20 г . Аз съм на 36 а той е 14год по - голям от мен.В началото аз бях ЖИВА , бях добре. След около десет години по -късно започнах да пия алкохол.Доставяше ми удоволствие.Но вече го пия не защото ми се пие , а защото поне за малко ме напуска ЛЕДЕНАТА БУЦА В ДУШАТА.Осъзнавам че греша. Пия антидепресанти които не са ми изписани от лекар. Преди осем месеца излязох от затвора в който бях за две години в Италия - Сициля.Бях там по негова вина , защото му помогнах да извърши престъплението си. Не исках да тръгвам от България , но вътрешното ми чувство че ще му се случи нещо подобно на него ме накара да тръгна с него . Вече съм свободна , но не се чувствам така . Душата ми е осъдена на доживотен затвор. С него нямаме деца защото той не иска. Преди години ходих при психиатър и тя ми каза , че имам тежка временна депресия , биполярно афективно разстройство.Предложи ми да ме хоспитализират там , но отказах защото не мога да седя " някъде " където е почти по принуда или защото просто така трябва.Казах й че не мога да живея без този мъж въпреки че той не ме иска. Аз го обичам или поне така се мисля. Каза ми че съм " психически зависима от човек". Трябвало на всяка цена да се разделим. Ето - бях в затвора 2 години без да го виждам .Сега 8 мес по - късно съм отново заедно с него . Когато излязох от затвора аз не исках да го чувам и виждам въпреки че вътре ме глождеше , но можех да се контролирам. Сега вече съм извън всякакъв контрол. Този мъж владее душата ми. Не отговаря на чувствата ми. Живея с него и нямам или не искам да имам друж избор и живея с престъпленията които върши , но не искам да ги споделям тук.Аз вече не участвам в тях , но всичко което той прави и го виждам ме мъчи.Не мога да го напусна.Дори когато заминава за някъде , аз не мога да отида при майка си , защото чувствам че не мога да оставя неговия дом.Спя в другата стая , за да не виждам че спалното легло до мен е празно и него го няма. Пия алкохол за да се облекча и за да ми минават някакси дните до неговото завръщане. Не мога да кажа че живея .Аз съм в най - тежкия затвор на света. Не издържам повече. Дори тежкия затвор не ме отдели от него. А с него бъдеще нямам и той ми го казва и аз го знам.В затвора ми даваха да пия като антидепресанти DEPAKIN-hromo-500mg , delorazepam на капки всяка сутрин и вечер по 40 , TAVOR ,LORAZEPAM , и други такива. Зависима съм от успокоителните. Комбинирам ги и с алкохол понякога. Все още пия DEPANA който пих там. В тази депреси съм от 7-8 години . Стана така , защото тогава за първи път се разделяхме за по дълго време. Беше отишъл в чужбина по работа за месец и половина. Затворих се в къщи и пиех Геродорм по 5-6 хапчета и голямо количество бира. Никъде не излизах.Лампите бяха на всякъде светнати , но на мен ми беше тъмно. Чувствах толкова студ в гърдите си като че ли беше починал близък. След като се завърна аз го послещнах , но неможах да му се зарадвам. Гледах го като чужд и същевременно не вярвах че го виждам. От този момент ми умря нещо в мен.Вече не съм аз . Не съм жива. Не мога повече така. Това е което мога да изложа най - кратко за състоянието ми и за това защо е така. Преди около 10 г правих опити за самоубийство и единия щеше да бъде успешен ако не беше дошла моя приятелка в нас.В Пирогов с електрошок не са могли да ми върнат пулса и са ми инжектирали някакво лекарство в сърцето. Спасиха ме . Не искам повече да го правя , защото аз имам майка ми и не искам да я почерням повече.Ако мога да получа някаква помощ моля помогнете ми. Като последно за сега искам само да кажа , че съм задоволена от всяка страна - имам кола , пари , дом, свобода , не работя .......... въпросът ми към мен самата е : " Защо не съм жива и щастлива след като имам всичко , което малко хора биха казали на днешното време , че имат" ???

Благодаря Ви за вниманието


Вярвам че ще ми помогнете!
 
mariya_koevaДата: Понеделник, 08.10.2012, 20:26 | Сообщение # 4
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, paroladonore!

Съжалявам за състоянието, в което се намирате. Важно е, че имате хъс, за да се справите с проблемите и да подобрите себеусещането си.

Първото нещо, което според мен трябва да направите, е да се опитате да спрете алкохола. Алкохолът "убива" болката за момент, притъпява настоящето, но и прави хората много по-избухливи и агресивни. Имате нужда от професионална помощ. Защото има един момент, в който, колкото и обещания да давате на самата себе си, че повече няма да посягате към чашката, дори и да вярвате в момента, казвайки си: "Няма да пия повече!", в мига, в който се почувствате отново уязвима, притеснена, стресирана и обезверена, алкохолът ще е нещото, към което ще поискате да посегнете. Отново. Ако имате възможност, посетете психотерапевт, който да ви помогне. Можете да потърсите в интернет информация за срещите на Анонимните алкохолици например. Зная, че този процес изисква воля, търпение, дисциплина и упоритост, но аз вярвам във вас!

Както казах, хубаво е да поработите върху себеусещането си. При депресията е най-характерно т.нар. "тунелно мислене" - само в черно-бели нюанси. Започнете с малки стъпки да излизате от комфортната "кутия", в която се намирате в момента, и да се борите с реалността такава, каквато е. Защо не се включите в доброволни акции и кампании? С участието си и най-вече с полезните неща, които ще допринасяте, ще можете отново да се почувствате "жива" (както споменахте), активна, полезна и оценена. Ще можете да се запознаете с нови хора и защо пък да не спечелите и нов приятел? Обогатявайте знанията си, четете интересни книги, които ви въодушевяват. Сигурна съм, че имате любим автор. Препрочетете някои от най-любимите книги, които е написал.

Не е препоръчително да взимате сама успокоителни и/или антидепресанти без намесата на професионалист, който отговаря за човешкото здраве - психично и физическо. По този начин може да си навредите много! Затова е време, в което да преустановите тази практика.

На въпроса ви защо не се чувствате щастлива, въпреки че имате всичко, от което се нуждаете - не се чувствате щастлива и пълноценна, защото щастието не идва с материалните придобивки. Знаете, че здравето и хубавите емоции, които взимате от живота, ще ви накарат да се чувствате добре! Какво бихте предприели, за да стопирате сегашното положение и да направите позитивна промяна в живота си? Какво смятате, че е нужно, за да влезе животът ви "в релси"? Защо не предприемете решителната крачка и не се разделите с мъжа, с когото сте в момента, знаейки, че нямате общо бъдеще (дори и той го казва)? Вярвате ли в любовта, в това, че ще срещнете мъжа, с когото заслужавате да бъдете? Ако не се отдръпнете малко по малко от сегашния, как ще дадете шанс, както на себе си, така и на вашия потенциален принц, да се срещнете и да живеете спокойно и щастливо?

Самоубийството обаче не е решение на проблемите ви. Това е бягство. Доверете ми се! Именно защото животът има край и не сме вечни, трябва да оценяваме съществуването си. И в същото време трябва да се опитваме да постигаме целите си, да живеем своеобразно, да сме в хармония със себе си и да бъдем в душевен комфорт. А това е постижимо! Стига да имате воля и непоклатима позиция, за да бъде реалност.

Не се дистанцирайте от живота, а изживейте хубави моменти от него.

Хубаво е да посетите психолог или психотерапевт, с когото да разговаряте на 4 очи. Директната комуникация дава най-големи предимства. Не се страхувайте и не се притеснявайте! Вие с малки стъпки оттук нататък ще започнете да променяте себе си, житейската ситуация, в която се намирате, и светогледа си. Помислете върху нещата, които ви написах, и ще се радвам да споделите как се чувствате сега и дали сте съгласна с тях.

Давам ви кураж! Всичко това, което изпитвате в момента, може да се промени! Животът е във вашите ръце!

Мария Коева


www.mariyakoeva.weebly.com
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Психология на личността- безплатна консултация » Депресия от дълги години
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016