Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Сряда
07.12.2016, 12:34
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Тийн - зона - безплатна консултация » Много объркана ситуация с училище (Не се чувствам добре в училище)
Много объркана ситуация с училище
reni980Дата: Четвъртък, 04.12.2014, 23:43 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Здравейте,аз съм на 16 години,така моят проблем е доста объркан още от много малка,започнах училище една година по-рано за да бъда заедно с брат ми с който разликата ни е толкова,може би от там започна всичко защото учителката ми ме унижаваше и то доста пред децата и от там започнах с нежеланието да ходя на училище,странно нали че още това ми влияе,преместих се в други училище благодаря на бог че ме срещна с толкова прекрасни учители,но страх си остана или там както се казва причината,просто не се чувствам добре,не говоря с никой мълча си когато съм там което е рядко защото не ходя много на училище,то не само там не се чувствам добре ами и на всякъде където има повече от 2,3 човека,сигурно си мисля че ако сгафя няма да мога да се справя със срама пред повече хора,смешно звучи но най-вероятно прекалено много мисля и пресмятам оредпазвайки да не се унижя,страх от унижение,малко самочувствие незнам но това доста ме измъчва от малка искам да бъда нормална и да искам да ходя на училище защото съм умна според всички,не да си мисля че едва ли не хората са зверове,наистина не знам какво да правя и как да постъпя може би трябва да мина на самостоятелно обучение,защото предполагам е късно да предприема друго действие.Надявам се да не съм ви натоварила с тази объркваща ситуация и един ден да бъда психолог и да помагам на хората,както правите вие!
 
mariya_koevaДата: Петък, 05.12.2014, 21:30 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, reni980!

Проблемът Ви се корени в детството, когато учителката Ви не се е държала особено добре с Вас и си е позволявала да демонстрира лошото си поведение пред Вашите съученици. Оттам е дошъл страхът от "излагане" и от постоянно обмисляне и премисляне на това какво сте казала, дали пък е трябвало да го кажете, дали пък някой Ви се е присмял и т.н. Хубаво е да осъзнаете, че все ще има хора, които няма да са съгласни с Вашата гледна точка, с Вашите идеи, цели, мечти, желания. Напълно нормално е, защото всеки един от нас е индивидуален и има свой светоглед. Но това не значи, че трябва да спрете да общувате. Когато разговаряте с хората, гледайте ги в очите, бъдете изправена, говорете ясно и уверено. Не тръгвайте с нагласата, че ще Ви се присмеят и ще Ви унижат, защото тогава това неимоверно ще се случи. Да не ходите на училище и да преминете на самостоятелно обучение е бягство, а не решение на проблема. Скривате се на удобно място, в една черупка, и мислите, че проблемът е решен, а напротив - той все повече се задълбочава, защото колкото растете, толкова контактите Ви с хората ще се увеличават и трудностите в общуването ще се преодоляват по-бавно. По-добре се изправете срещу страха си, надвийте го и така ще се почувствате удовлетворена от себе си, ще повярвате, че може да се справяте с проблемите и самочувствието Ви по естествен начин ще се повиши в положителна насока.

P.S. Беше ми трудно да прочета това, което сте споделила, поради простата причина, че разказът Ви е съчетан в едно единствено изречение. Отправям молба към потребителите във форума да написват това, което ги тревожи, по възможно най-четлив и правилен начин, имайки предвид правилата за пунктуация и правопис. Истории, написани на латиница, също не се толерират.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
reni980Дата: Събота, 06.12.2014, 20:56 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Искрено се извинявам за моята грамотност,както и за това че ви затормозих малко или много с моята история,не знам как да се справя с хората в училище тъй като единствения начин да общувам с тях е ако им плащам,тъй като те мен не ме възприемат напълно нормално,нямат желание да общуват с мен и никога не ми дадоха шанс да ме опознаят,критикуват ме за това че не ходя на училище,а като отида изкарвам добри отценки и не разбират какъв труд полагам аз за това,да те донякъде са прави може би,но това не им дава повод да си мислят че аз плащам на училището,аз плащам но единствено с нерви и учене,не с друго.Неприятно е тези неща ме карат да се чувствам зле,за това и имам страх да не ме нападнат,да не ми кажат нещо неприятно,аз мога да им отвърна не съм глупава,но не харесвам такъв тип ситуации,знам  че такива неща ги има навсякъде и не можем да избягаме от тях,но едва ли тези ситуации карат другите хора да се чувстват така  както аз се чувствам.Имам приятели,общувам разбира се нормално като останалите,но не и в училище или пък на места които са с повече хора,това ме кара да се чувствам безсилна,ако някой ме засегне по някакъв начин.Просто не знам наистина какво да правя как да се преборя,как да се изправя пред съучениците си,как да започна всичко отначало,едва ли съм толкова смела.Много искам да се чувствам добре в училище и нормално да участвам в дискусии със съученици и учители,да взимам участие в часовете,а не го правя,защото ме е страх да не би да сгреша,да не ми се изсмеят.Може би съм прекалено взискателна към себе си,защото е човешко да се сгреши,но за мен да допусна грешка или да понеса унижение е като убийство...Още веднъж съжалявам и благодаря за разбирането!
 
mariya_koevaДата: Събота, 06.12.2014, 21:55 | Сообщение # 4
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
reni980, какво имате предвид, като казвате, че единственият начин да общувате със съучениците си е, като им плащате? Не се унижавайте и дръжте на достойнството си. Ако още отсега започнете да правите компромиси със себе си, ще сринете самочувствието си и горчиво ще съжалявате след време за това. Щом имате приятели извън училище, общувайте с тях! Приятелите не е задължително да са от класа Ви. Все пак имате ли някой от класа Ви, с когото не се притеснявате да говорите? Ако имате, сприятелете се с него, опознайте се, излизайте заедно. Така се завързват контактите и се създават приятелствата. Запишете се на извънкласни занимания, където ще срещнете връстници и ще имате шанс да започнете "на чисто" и от самото начало да покажете коя сте - общителна, добронамерена, приятелски настроена. За съжаление понякога животът ни поставя в ситуации, в които сами трябва да се справим. В такива моменти се питаме има ли смисъл, при положение, че ни е толкова трудно. Но опитът показва, че докато не опитаме да се справим със ситуацията, резултатите няма да дойдат и ще тъпчем на едно място. А това не е желателно. Повярвайте в себе си! Загърбете миналото и гледайте напред! Бъдещето винаги е по-светло от настоящето! Имате нужда и от повдигане на самочувствието. Напишете на един лист положителните качества, които притежавате. Погледнете на себе си с други очи, а не като затвореното в себе си момиче. И посещавайте училище. С тези отсъствия, които имате, ще си навлечете сериозни проблеми.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Тийн - зона - безплатна консултация » Много объркана ситуация с училище (Не се чувствам добре в училище)
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016