Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Неделя
11.12.2016, 00:21
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » За нашите деца- безплатна консултация » Как да не повтарям модел на възпитание на дете
Как да не повтарям модел на възпитание на дете
kari_2012Дата: Събота, 15.09.2012, 19:27 | Сообщение # 1
Група: Removed





Здравейте! На 33 години съм и имам дете на почти 2 години. Не мога да кажа, че съм била щастливо дете, по-скоро задоволена, затова и сега не се чувствам щастлив човек. Винаги и трябвало да покривам предварително зададени критерии, да следвам правила и да спазвам забрани. Въпреки това винаги съм била непокорна и независима в решенията си, особено в емоционалните. Ученическите ми години преминаха в стремеж да изкарвам високи оценки, за да извоювам желани вещи. Студентският живот беше времето, в което незнайно защо не можах да се насладя на свободата си, макар че живеех сама. Може би защото бях натоварена емоционално с прекалено много предразсъдъци. Изглежда, че само любовния ми живот е бил своеобразно свободен и то в неговата втора половина след тинейджърството. В началото имаше контрол и над детските ми увлечения и подбора на приятелите ми. За някои наистина е било за добро, за други не мога да бъда сигурна от дистанцията на времето. Към днешна дата винаги, когато е имало спорове между мен и родителите ми, аз съм искала да кажа, че в определени периоди в детството си, заради тяхното отношение или липса на такова съм се чувствала зле, неразбрана, необичана и т.н, те веднага започват да изтъкват, че съм била презадоволена и именно заради това сега се държа толкова сприхаво и самонадеяно. По никакъв начин "нямам право" да ги обвинявам за нищо то миналото, нямам право да съм била нещастна и неразбрана, защото това дълбоко ги обижда. Основният ми проблем сега е, че аз съм в позицията на родител и искам детето ми да има различен живот от моя. да усеща любовта ми, вниманието и разбирането ми. Искам да му оказвам любовта си и да го възпитах също добре. Но се усещам, че повтарям модела на възпитание на собствените ми родители върху мен, просто защото не съм имала възможност да видя друг модел. Не искам да обричам детето си на същото нещастие и неразбраност, на липсата на мнение, на собствени решения и свобода да разбира и усеща живота си така, както иска. Започвам да се превръщам точно в това, от което искам да избягам. Как да се преборя с начина на възпитание и отношение на родители ми, като усещам, че той е вкоренен в мен и има опасност да го предам и върху своето дете?
 
BoyanovaДата: Неделя, 16.09.2012, 09:17 | Сообщение # 2
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
Здравейте kari_2012,

При възпитанието на децата, не само от Вашите родители, за съжаление, често се правят много грешки. При Вас е добър развой на ситуацията, че ги осъзнавате и търсите изход. Знаейки кои са най-често допусканите грешки, ще следва да ги избягвате.

Що посоча по-долу изследвания на американски психолози върху поведение на родители. В тези изследвания специалистите са открили кодови фрази, които родителите са слушали , когато са били малки (до 6 г. възраст) и на свой ред несъзнателно предават на децата си. Фразите са залегнали като установки и затова са наречени "родителски директиви" или "родителски установки". Много от по-осъзнатите родители се оплакват, че възпроизвеждат тези установки несъзнавано и чак после се усещат какво се е случило.

Установка "Не живей"

Тази установка звучи доста страшно. Дава се всеки път, когато родителят каже на детето си нещо от типа на: "Махни ми се от очите, че не искам да те виждам", "Не ми е нужно такова лошо дете", а също и когато на детето му се обяснява колко е трудно да бъде отглеждано, колко лишения преживяват родителите, за да осигурят материално детето. Правените изследвания са категорични, че има много деца, които са подсигурени материално, но израстват с вменено огромно чувство за вина и в стрес, за дето са материално подсигурени от родителите си.

Скритият смисъл на установката е манипулация на детето с внушаване на постоянната вина пред родителите. По-натам тази вина прераства в чувството, че детето е длъжник на родителите си. Всъщност не е точно така. Един родител знае, че отглеждането на дете е сложна и нелека задача. Ако не го знае, то няма право да прехвърля отговорността за незнанието си върху детето.

Всяко дете, което чуе тази установка, на съзнавано или на неосъзнато равнище, прави следния извод: "На родителите ми ще им е по-добре, ако мен ме няма на този свят". Не се чувстват безусловно обичани. В по-късна възраст една част от децата, получавали такива установки, често се самонараняват, стремят се да се саморазрушат, прибягват към противообществени деяния, алкохол, наркотици. Отдръпват се от родителите си.

Разновидност на установката е, когато детето е нарочено, че прави пакости и израства в страх, че каквото и да направи, все е грешно и все не е достатъчно добре направено.

Установка "Не се дръж като дете"

Въпросната установка се дава с репликите: "Не се дръж като малък (респ. като бебе)", "Време ти е да пораснеш", "Вече не си малък, че да правиш такива работи" и подобно. Подсъзнателно посланието, което се залага е: "Това да си дете е нещо много лошо". Попиването на това послание в последствие прави така, че вече порасналото дете не умее да общува на свой ред със собственото си дете. Не знае как да го насочи към правилно поведение, без да му вмени поведение като възрастен, лишавайки го от детство. Не може да се отпусне и да поиграе с детето си, забравяйки реалната си възраст и да схване детските му интереси.

Преди навършването на 10-тата година, тази установка е крайно вредна, а и след 10г. на детето не е препоръчително да се дава.

Установка "Не трябва да порастваш"

За да избегнат едната крайност (прекалено бързото порастване), много родители внушават на детето си другата крайност. Заключава се в: "Ти винаги ще бъдеш моето малко детенце", а посланието, което детето попива е: "Ако порасна и имам самостоятелност, то вече няма да съм център на родителската вселена и ще се лиша от най-главното в живота си- родителската подръжка". Детето се вкопчва в родителите си и се стреми да им е предано. В последствие има проблеми с това да се отдели от родителите си и да създаде собствено семейство.

Най-крайният вариант на вменяване на тази установка, който, за съжаление, е реален случай: около 80 годишна майка води около 60 годишния си син на лекар и отказва да го пусне сам в лекарския кабинет да се прегледа, независимо от протестите на лекаря да работи по такъв начин. Практически синът е изцяло лишен от самостоятелен живот и никога няма да има такъв. Той не умее да се грижи сам за себе си и му е доста късно да се научи на това. Майка му се е постарала той да не е в състояние да има семейство и да е независим, а и никоя жена не би търпяла мъж, зашит за полата на майка си.

Установка "Не мисли"

Задава се с изрази като: "Ти пък много знаеш", "Престани да мислиш, а действай", "Аз съм по-голям/а, аз зная повече, ще ме слушаш и точка по въпроса". Действително възрастните имат повече опит. Обаче такива установки детето не ги разбира по същия начин, по който възрастния. То получава сигнал, че не трябва да разсъждава. А разсъждението е това, на базата на което детето трупа опит. Като детето спре да разсъждава, опитът почва да му идва трудно.

И не е само това. Децата, получавали такива установки, може да развият неувереност. Тази неувереност да не я преодолеят и като вече възрастни хора. Така, когато вече пораснали, се изправят пред някакъв проблем, те, без да са наясно от къде им е дошло, започват да изпитват безпомощност да се справят, не им идват никакви идеи, почват да се притесняват. Може и направо да им блокира мисленето и да направят от притеснение, че са блокирали нещо толкова необмислено, че после, когато се поуспокоят и все пак осмислят ситуацията, да се питат: "Е, добре де, това глупаво нещо как успях да го направя?"

Установка "Не чувствай"

Натрапва се с изрази като: "Такова голямо момче/момиче, а се бои от ...", "Как не те е срам да плачеш за такова нещо", "Какво си се разкрещял/а от радост, веднага спри", "Потърпи и ще ти мине", "Не си от захар, няма да се разтопиш". Детето го възприема като: не е хубаво да се показва изпитването на болка и не е хубаво да има емоции. Накрая израства студен човек, често пъти със страх да отиде на лекар, дори когато е крайно наложително да се погрижи за здравето си (защото нали не е от захар, та няма да се разтопи). Подтискането на емоции може да избие и във вариант на непредсказуема избухливост. Развива се неумение за общуване с околните. Основа е за всякакви психосоматични заболявания. Предпоставка е за развиване на астма, алергии, мигрена, необясними болки.
 
BoyanovaДата: Неделя, 16.09.2012, 10:28 | Сообщение # 3
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
Установка "Провали се"

Задава се с изказвания от типа на: "Ти си длъжен/а да цениш нашия труд, ние толкова много правим за теб, да ходиш на тези курсове, на онези уроци и т.н.". Осъзнатото желание на такива родители е детето им да постигне повече от тях. Всяко дете се стреми да стане себе си, а не това, което родителите му искат, затова такава реплика за него означава провал. Последиците са, че вече порасналият човек влага много старание да направи нещо и накрая всичко се срива поради "странични независещи причини". Всъщност виновно е несъзнаваното, което създава условията за провала. Правилното е детето да участва във вземането на решенията и да има дадена с тактични насоки от родителите си личната си мотивация да се справя, а не задължението да се справя.

Установка "Не бъди лидер"

Репликите са: "Не се хвали", "Бъди като останалите деца, които еди какво си (правят, имат)", "Какво по-различно от другите пък искаш". Родителите го разбират като учене на детето да не изпитва завист, но детето не го разбира така. То решава, че от него лидер не става. В последствие като порасне, никога не се стреми да прави кариера в работата си, а е вечният подчинен. Ако все пак достигне висока позиция, то това е съпроводено със страх от публична изява (трудности при говоренето пред много хора), а също и страх от всяка отговорност, която поема.

Установка "Не се присламчвай към другите"

В желанието си да се изтъкне уникалността на детето, родителите задават тази установка с: "Няма друг като теб, ти си единственият / единствената ми", "Единствената радост на живота ми", "Роднините са си единствените". Това обикновено казват на децата си родители, които на свой ред също имат проблеми със социалните контакти. Резултатът е, че още от детството се заучава странене от другите и детето привиква да се чувства само. В последствие пораства и не може да се впише в екипна работа, няма умението да изгради задълбочено приятелство и създава само повърхностни познанства с околните. С времето това започва силно да пречи, а причините за нелепото положение повечето такива хора не са в състояние да определят сами.

Установка "Не прави"

Детето я възприема, когато му се казва: "Не прави това, опасно е, аз ще го направя вместо теб" (примерно за изрязване на фигурки от хартия, но не само), "Остави всичко на мама/тати, че сам/а няма да се справиш". Като се повтаря достатъчно често и се усвои, след това вече възрастният човек се бори зверски със себе си, за да се насили да започне каквото и да е ново и различно. Не успяват да си планират нещата. Не успяват да се впишат в срокове, дори когато имат предостатъчно време.

Установка "Не искай"

"Какво пък отново искаш (или ти трябва)?", "Колко още искаш, не ти ли стигна?"- такива думи внушават на малкото дете, че да искаш и да се стремиш към постигане на целите си, е нещо лошо. Тези, които усвоят установката "Не искай", не се научават да си отстояват интересите дори тогава, когато са много засегнати. Безкрайно отстъпват.

Установка "Не бъди себе си"


"Прави като ... (брата, сестрата, еди кое си друго дете, еди кой си)", "Твоят ... (брат, сестра, друго дете) може, а ти- не", "А защо ти не като другите ... (еди какво си)" - са сравнения, които тласкат детето към обезличаване. Усвоилият ги вече възрастен човек никога не е удовлетворен от себе си, живее в мъчителни конфликти "Какво ще си кажат другите" всеки път, когато му мине през ума да прояви индивидуалност. Предпоставка е за развиване на депресивни състояния.

Установка "Не се наслаждавай на здравето"

Някои родители правят грешката да не отчитат болестите на детето, ако са по-леки. Детето, отишло с температура на училище, получава поощрение. Същото е и що се отнася до преумората. Дори при преумора да се свърши започнатото и това да води до поощрение. Репликите са от типа: "Какво като си се разболял/а, има ти еди какво си, уморен/а си, на теб никой не ти е отменил задълженията!". Детето се научава, че ако му е лошо, а свърши нещо, това автоматично повишава ценността на свършеното. Пораствайки, като се разболеят не си вземат болнични, а остават да работят и след това се чувстват много обидени, че никой не ги потупва по рамото за "подвига". Започват да се чувстват недооценени и на тази база развиват ниско самочувствие.
 
BoyanovaДата: Неделя, 16.09.2012, 10:37 | Сообщение # 4
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
Какво да се прави:

Който е предупреден, значи е въоръжен. Следва съвсем съзнателно да се избягват горе-посочените реплики. Някога сте била дете, но сега ситуацията се е изменила и Вие kari_2012, сте родителят. Това означава, че имате пълното право съзнателно да изменяте всичко, което Ви навява неприятни спомени от собственото Ви детство. Насока е да четете специализирана литература за възпитание на детенце.

Ако се сблъскате и с по-сложен казус и желаете да работите с мен, можете да се възползвате от варианта за еднократна консултация (такса 15 лв) или месечен абонамент (такса 50 лв), като ми пишете от тук: КЛИК , за да уточним подробностите.
 
sundayДата: Неделя, 21.04.2013, 12:22 | Сообщение # 5
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Здравейте, на 30 години съм и имам момиченце на 10 месеца. И аз като kari имам белези от възпитанието си като дете, с които не мога да се преборя. Непрекъснато се чувствам виновна за нещо, не мога да се отпусна и да се почувствам наистина щастлива от много предразсъдъци и т. н.
Когато бяхме малки с брат ми, баща ми ни биеше жестоко с ритници, колани, разни приспособления, един вид унизителен побой и ако посмееш да се защитиш, получаваш още бой...причината ли, причината беше обикновените детски или тийн грешки, които почти всяко дете прави. Всъщност, като се замисля, не сме правили нищо по-различно от средностатистическия тийнейджър. Когато бях на 6, родителите ми се разделиха, на 10 баща ми се ожени повторно и имам брат.
Но продължавахме да търпим неговите изблици на агресия, аз и брат ми, на жена си той само крещи, а нас ни биеше, но говоря за наистина ненормални изблици на агресия, крясъци, говорене на глупости, бяс, бой, един вид неконтролирано поведение.
Проблема е, че и аз имам такива изблици, но до сега не съм се била, освен като дете...пристъп на бяс...до някъде успявам да се контролирам и с помощта на съпруга ми се получава, пристъпите намалят, като някаква наследствена болест е.. Обещала съм си да не удрям детето по каквато и да е причина, защото това не е начин на възпитание, а ако мога и да не крещя, ще съм много щастлива.Обаче не се получава. Малката е много капризна и ме изкарва извън релси...бута лъжицата на пода, маже, капризничи, не иска да яде почти нищо, но не е повод за бяс. Аз без да искам я ударих леко. До сега се е случвало 2 пъти, единия път по крачето, втория път почти й зашлевих шамар, крещяла съм й....а не искам. Без да се усетя го направих и ме е страх да не продължи, просто на момента ми причернява от яд и хоп...не знам как и защо, но наистина не искам да се повтаря и детето ми да расте в страх и с последиците от това. Не искам да я удрям и да й крещя, а да проявявам търпение. Не мога да разбера това вид болест ли е или някакъв модел на поведение, от който искам да избягам. Как да се справя с агресията си. Та тя е толкова малка и не разбира, а аз я ударих, леко, но все пак е шамар. Тя се разплака, не защото я заболя, а от поведението ми, после и аз се разплаках. Просто не искам да се държа по този начин и ме е страх, че не се усещам, когато го правя, става по някакъв начин "на тъмно", без ясно съзнание, все едно не съм аз, ами има още една лоша в мен, която от време на време изплува и крещи. Не съм глупава, а се чувствам такава, подценена...а коефициентът ми на интелигентност е 156 и може би заради това осъзнавам грешките. Искам да се променя, не мога да живея така, направо си е мъчение...страхувам се от себе си, не искам по някакъв начин да нараня психиката на това дете..
 
BoyanovaДата: Понеделник, 22.04.2013, 16:38 | Сообщение # 6
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
Здравейте sunday,

Принципно гневът е естествена защитна реакция, която е заложена у всеки човек от самата природа. Но ако се проявява неправилно, тогава вместо да е защитата на личността,
агресивността може да се превърне в тежко бреме, също и в източник на психосоматични заболявания.

Изследванията показват, че агресията при определени условия има свойството да се натрупва с времето, т.е. тя не изчезва от тялото, а остава в него под формата на химия, която не е полезна за мускулите (сърцето също е мускул). В резултат на това натрупване, по най-малкия повод или дори без повод, се случва човек да избухне и да не може да контролира процеса на това избухване.

При Вас ситуацията е още по-сложна, тъй като освен гняв, имате и други травми върху психиката, които са натрупани и затвърдени в психичен план с годините. Ето защо няма как да Ви дам без обследване някакви насоки.

Ако желаете, то можете да продължите с мен психологична работа, като се възползвате да го сторите онлайн (кореспонденцията протича по мейл). Препоръчвам Ви абонаментната такса за психологична консултация, която включва 30 дни консултации с неограничена кореспонденция, считано от датата на заплащане, таксата за която е 50 лв, преведени предварително по банков път. В случай, че това Ви интересува, свържете се с мен от тук: КЛИК, за да уточним подробностите.

С уважение,
психолог Л. Боянова
 
sundayДата: Понеделник, 22.04.2013, 20:17 | Сообщение # 7
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Здравейте,

ще се възползвам от вашите услуги онлайн, но няма да е веднага.

Хубава вечер smile
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » За нашите деца- безплатна консултация » Как да не повтарям модел на възпитание на дете
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016