Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Неделя
11.12.2016, 00:21
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Семейството- безплатна консултация » Той не иска детето ми
Той не иска детето ми
ghristova83Дата: Неделя, 17.04.2016, 08:25 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Здравейте, имам проблем, с който не знам как да се справя, за това ще го споделя тук с надеждата, ще ми дадете съвет.
Съпругът ми, с когото сме заедно 6 години, не иска детето ми от първия брак да живее с нас.
Омъжих се млада и родих бебенце, но се разделих с него когато детето беше на 2 години и половина. Той не се прибираше вкъщи, тормозеше ме физически и си имаше любовница. Година, след като се разведох започнах връзка с друг мъж, но тя продължи около 3 години. Живеехме заедно, детето свикна с него, но той не излизаше никъде с нас, нямаше желание нито за почивки, нито за излети, за нищо. Само вкъщи. Разделих с и с него. След няколко месеца започнах връзка с друг мъж, коренно различен от предишните двама. Такъв, с какъвто исках да бъда. Той обръщаше много внимание на мен и дъщеря ми, нещо, което не ми се беше случвало до тогава. Чувствах се щастлива и значима. Решихме да си направим бебе, оженихме се и то се роди. Разликата им с каката е 8 години. Всичко вървеше чудесно, докато голямото дете не започна да навлиза в пубертета. Започна да отговаря, да се сърди, не се съобразява на кого какво говори. Започна да държи тон на мен и на съпругът ми, който избухваше веднага и започваше да и се кара, като се е случвало да удря. Аз се намесвах, когато се стигне до шамари, а той ми се сърдеше, за това, че вместо да съм на негова страна, аз защитавам нея. Никога не съм си позволявала да съм срещу дъщеря ми, когато и той и се кара. В повечето случаи изчаквам да спре да се кара и отивам да говоря за случилото с нея. В последни две години това се случва твърде често. Когато не се угоди на нея, тя започва да нервничи, да държи тон, и всичко се повтаря. Случвало се е съпругът ми да не и говори 2 два месеца. В къщи са се разминавали като духове. Говорила съм с него, че тя е в трудна възраст (13), вълнува се от музика, приятели, Интернет. В училище е добра, много добра ученичка, въпреки, че не учи сериозно уроците. Не е отличничка. Съпругът ми и се подиграва, че не може да изкара една шестица, пък ходи на уроци. Тя не спортува, той казва, че е мърда, защото е все седнала или легнала. Обидите много зачестиха, дъщеря ми плаче, започна да се самонаранява с една ученическа линия (когато е попитах защо го прави, каза, че всички го правили). Настроението и го няма.
След последната караница за нещо дребно той ми каза да избирам него или нея. Сега почти не ми говори, върна ми брачната си халка. Аз му казах, че всичко ще се оправи, а той твърди, че докато тя (нарече я с обидни думи) е с нас, нищо няма да се оправи.
Съпругът ми е с голямо самочувствие, смея да твърдя, че е доста тънкообиден, не търпи критика, но критикува всички. Често рязговаряйки с хората ги унижава, по много деликатен начин, говори подигравателно.
Когато дъщеря ми започне да говори нещо, той я засича и убива желанието и да се доизкаже.
Как да оправя нещата? Разговарях с нея, тя каза, че ще се опита да се държи нормално.
Той пък ми каза, че повече компромиси няма да прави. Да избирам. Но как да направя такъв избор, как да оставя детето си, моята плът и кръв. Знам, че нещата могат да се оправят с много търпение и разговори, знам го, но той не иска и да чуе.
Посъветвайте ме, как да постъпя? Искам и двамата в живота си.
 
mariya_koevaДата: Неделя, 17.04.2016, 11:08 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 481
Статус: Офлайн
Здравейте, ghristova83!

Казвате, че нещата могат да се оправят с много търпение и разговори. Съмнявам се. Няма как да промените Вашия мъж. С разговори ще промените един вече зрял човек? Самата Вие изреждате какъв е той - с голямо самочувствие, тънкообиден, критикува всички, унижава всички. Няма как да промените фактът, че дъщеря Ви тепърва навлиза в пубертета и ако вкъщи няма спокойна атмосфера, забравете да се справите с нейните оттук нататък променливи настроения, щури идеи, труден характер. Казвате, че е започнала да се самонаранява. Самонараняването (автоагресията) не е шега работа. За него може да се информирате в Интернет (ако не сте го направила вече) или ако желаете, да Ви изпратя компетентна информация. Разбирам, че искате и мъжа Ви, и дъщеря Ви във Вашия живот. Аз не бих могла да Ви кажа кого от двамата да изберете. Кого обичате повече? С кого не си представяте живота?

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
ghristova83Дата: Неделя, 17.04.2016, 12:01 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Благодаря за отговорът!
Когато споменах търпение и разговори, имах предвид разговори с дъщеря ми и търпение от негова страна. Не искам да го променям, той е страхотен съпруг, но както споменах, напоследък доста се изостриха отношенията между него и дъщеря ми. Когато липсват проблеми между тях, всичко е чудесно. Говори и, обяснява и разни неща и т.н.
Аз изобщо не мисля да правя избор между тях. Не бих оставила детето си, нито бих казала на съпругът ми да си тръгне. Но ме обижда факта, че той ме кара да правя такъв избор, не е редно, как човек, който те обича ще те кара да правиш такова нещо?!? Не знам какво да направя, не знам какво да кажа. Единственото, което мога на направя е да го помоля да даде шанс на дъщеря ми за пореден път, но надали ще се съгласи.
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Семейството- безплатна консултация » Той не иска детето ми
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016