Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Сряда
07.12.2016, 12:28
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Семейството- безплатна консултация » Ние и майка му
Ние и майка му
KirqkovaДата: Сряда, 21.10.2015, 11:38 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Здравейте! Имам връзка с мъжа до себе си вече близо 2 год. и 6 месеца, нямаме брак. Аз съм на 23, а той на 29 год. В началото на нашата връзка (1 месец след като станахме гаджета) той замина за чужбина и изкара 1 година там, като аз ходих при него за 1 месец. След тази една година той се върна и заживяхме заедно с майка му под един покрив. От начало всичко беше привидно добре (по моя преценка и по негова), но след това тя започна да се сърди за всичко.почна да ме обвинява по заобиколен начин, че се е върнал заради мен от чужбина. Той не обръщаше внимание на тези неща, защото цял живот така е правел. Тази жена се оказа много властен човек. Решихме да си направим кухнята, спалнята и другите стаи и тя започна да негодува, че щели сме да се делим, в една къща сме били,а щели сме да имаме отделна кухня...Тук е мястото да уточня, че тя има кухня оборудвана с всичко, а ние готвехме, ядяхме и като се замисля живеехме при нея през деня (тя живее в пристройка до нашата къща). С течение на времето ставаше по-зле, тя ставаше по-ревнива, казваше че сме я делили, а не е така дори знаеше всичко какво правим. Срещаше се с лелята на моя приятел(сестра и) и тя я навиваше против мен явно, но аз не се усещах. Мина около 6 месеца от нашето съжителство и тя посегна да ме удря пред приятеля ми с думите "ти нямаш деца нямаш право да говориш, млъкни ще те ударя" и единственото което той направи е да и каже недей да правиш повече така с тон който говори, че той не иска да се скара. Аз не си тръгнах,защото не събрах смелост ли как да го кажа (явно се нарича обич). Мина време (около месец и половина) след тази случка и тя вдигна скандал почти от нищото (ние я видяхме да се цупи и искахме да поговорим) и ме обвини, че съм ядяла всичко и съм заминавала при родителите ми (за нея да не останело нищо, това са нейни думи), казала на приятеля ми че не и купуваме подаръци, че него го било страх от мен и затова нищо не казвал, че сме я тормозели не можела да се прибере вкъщи, скъсили сме и живота и т.н. Като чух всичко това си събрах багажа и се изнесох от там и приятеля ми ме последва, но с майка си не си беше развалил отношенията (просто и обяснил,че не е права). Минаха 2 седмици, намерихме си квартира близо до селото, в което е тя(ние сме в града) и аз си мислех, че мъките ми са приключили, но уви по сложно стана. Тя започна настъпателно да иска той постоянно да е там под предтекст, че има работа там. Мисля, че и приятеля ми му е приятно там. Сега е зимния период и тя го манипулира, че и било студено, че парното не топлело(направихме парно докато живеехме там) да го бил махнел, а той и казал да запали парното, но тя пак казала не топлело и ходела да се топли при приятелки (била болна от студа). Онзи ден приятеля ми ми сервира, че майка му и брат му решили да сложат още един радиатор при нея където е печката(демек парното остава за сега), но аз осъзнах,че приятелят ми не са го питали и се ядосах много защото тя е сама жена и за сезон ще топли 5 стаи с 15-16 кубика дърва които ние ще плащаме. Къщата миналата година я прехвърлиха на името на приятеля ми и уж била негова, но него никой не го пита за нищо(на него май не му пука за това и нищо не им казва). Дайте ми съвет какво да правя с него, за да види че майка му иска да е само за нея и не ме иска мен. Уж се ядосва на тези неща, уж ги вижда, но уви като отиде при нея всичко е различно. Аз с нея нямам контакт от 7 месеца. Виждала съм я само 2 дни за 2, 3 часа. Има ли шанс да живея само с него, а не и индиректно с нея.
 
mariya_koevaДата: Четвъртък, 22.10.2015, 19:46 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, Kirqkova!

Приятелят Ви или ще се остави да бъде манипулиран от майка си, или ще се осъзнае и ще разбере докъде водят нейните интриги. Вече е време, в което той да покаже наистина що за мъж е - такъв, който защитава жената до себе си, или такъв, който не показва никаква заинтересуваност. Относно това дали може да живеете само с него - да, на практика е възможно да живеете само двамата, но майката на приятеля Ви няма как да изчезне от живота Ви. Тя остава негова майка завинаги. Единственият вариант, при който може тя да не се бърка в съвместния Ви живот, е при липса на всякаква комуникация с нея. И от Ваша, и от негова страна. Но това са много крайни случаи и обикновено, за да се стигне до подобна ситуация, е имало сериозен конфликт в семейството. Поговорете с приятеля си, споделете му как се чувствате и чуйте неговата гледна точка за сегашната ситуация. Ако нещата обаче продължат да се развиват по същия начин и Вие се чувствате пренебрегната и излишна, за съжаление не зная дали ще останете заедно.

Желая Ви успех!

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
KirqkovaДата: Петък, 23.10.2015, 08:12 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Благодаря Ви за бързия отговор! По мои наблюдения и преценка той не иска да нарани чувствата на майка си( по никакъв начин). Говорила съм с него много, да не кажа всеки ден, но той уж разбира как се чувствам, уж вижда нещата как са, отива при нея и не е толкова твърд колкото е нужно. И на него съм му казвала, че аз не желая да прекъсне връзка с нея, но не искам да го играя втора цигулка едва ли не. За мен тя няма да осъзнае, че той не е малък и вече се издържа сам и мисли за съвместен живот, но поне да спре да го кара да избира между мен и нея. Тя се сърди когато той ме заведе на екскурзия, на пикник и не сме я взели и нея. А той ми казва "аз до сега не съм я водил и тя не се е сърдила така" , което ме навежда на мисълта, че тя обвинява мен сега за това, че той не прекарва времето си с нея, което е пълна простотия-тя между нас.
 
anakonda_89Дата: Неделя, 03.01.2016, 21:27 | Сообщение # 4
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Здравейте! С мъжа до мене сме заедно от 6години и 2 месеца. Когато направихме една година той реши да утида да живея с него и майка му. Утидох  при тях в Шумен едвам истърпях 5 месеца, защото все негодуваше. Но пък ме научи да готвя добре. Пребрах се във Варна Април месец и тъкмо смятах да се разделям с него и баща ми му намери работа .Добре той дойде в Варна почна работа и нещата се оправиха между нас двамата. Така в затишие 5 години без да живеем с майка му нещата бяха супер.Когато миналото лято решихме да се изнесем на квартира да сме двамата и така минаха няколко седмици и ходихме с него да вземем едма печка от Шумен и той вика на майка си взимамете с нас да живееш но Петя ще готви.Добре тя се съгласи,но като пристигнахме тук почна тя да готви  и аз и напрайх забележка.Почна аз да готвя и тя като почна да се меси ,все едно немога да готвя. Вече незнам на какъв език да говорч с нея.
 
mariya_koevaДата: Понеделник, 04.01.2016, 12:56 | Сообщение # 5
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, anakonda_89!

Смятам, че е хубаво да поговорите с мъжа си и да му обясните, че когато живеете без майка му се чувствате по-спокойна и по-самостоятелна. Очевидно нещата не се получават, когато живеят две поколения в един дом. За тези 5 години, в които сте живеели без нея, всичко е било ОК, така че обсъдете ситуацията с мъжа си.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
aleynaДата: Четвъртък, 30.06.2016, 22:39 | Сообщение # 6
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Здравейте! Една моя приятелка ме насочи към Вашата страница. И аз като всички останали имам нужда от съвет. Преди 2 години се омъжих за моят приятел, който така силно обичах. В началото всичко вървеше повече от добре. Съпругът ми искаше много силно да си имаме детенце.. така де аз на следващия месец бях вече бременна. Тръгнахме при майка му, която е неомъжена, но си има приятел. Така де той започна работа а майка му ни отнемаше всички средтсва с които можехме да спестяваме за УЖ планираното бебе. След месец два той реши че неможе да продължава такаа и си тръгнахме за България без пукната пара... след седмица той тръгна за Германия, а аз останах при семейството си. Уговорката ни беше да се прибере за раждането на малкия. Така се мина месец и той реши че не получава достатъчно пари с който да се издържаме (1600 евро за месец). Така де прибра се в България и започна да общува с майка си, а ние започнахме доста жестоки скандали заради късните му прибирания и недостатъчното пари за изхранването ми. Беше решил че аз ще работя и ще се издържаме с моята заплата. Бяхме стигнали до такива скандали че беше започнал да ми посяга и ми казваше само заради това дете не те бия..
От ден на ден ние ставахме все по чужди и все по безразлични един към друг.. Една вечер той излезе уж за да поработи (нощно време) а аз остахах вкъщи сама..
По едно време като ме хванаха адски болки в корема звъня му а той ми отговаря че му се е развалила колата по пътя бил далече и няма скоро да се прибере.. Както и да е изчаках го попитах къде е бил а той отговори по работа а всъност е бил с приятели на кумар.. Започна отново страхотен скандал просто тогава преля чашата след поредната лъжа и го напуснах.. а той замина при майка си. Аз родих едно прекрасно момче за което се грижим с моите родители и до ден днешен без никакви доходи от баща му.. Сега след 1 и половина той иска да види за първи път детето за което не се е интересувал и иска да пробваме за последно заради малкия.. Аз нямам никакви чувства към този човек но не ми е съвестно да оставя детето си без баща.. Вашият съвет какъв ще бъде към мен как да постъпя.. ? :(
 
mariya_koevaДата: Петък, 01.07.2016, 09:53 | Сообщение # 7
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, aleyna!

Смятам, че няма никакъв смисъл да "пробвате" да сте отново заедно с този мъж. Какво значи "съвестно ми е да оставя детето си без баща"? Предполагам, сте все още достатъчно млада, за да срещнете подходящия мъж за Вас, който да бъде както достоен Ваш партньор, така и достоен (макар и небиологичен) баща за детето Ви. Припомнете си какво Ви е причинил бившият Ви съпруг и за всички моменти, в които Вие и детето не сте получавали любов и подкрепа от него. Уважавайте себе си и детето си и не се връщайте назад.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com

Съобщението е редактирано от mariya_koeva - Петък, 01.07.2016, 18:29
 
aleynaДата: Петък, 01.07.2016, 13:29 | Сообщение # 8
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Благодаря Ви от сърце за съвета !
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Семейството- безплатна консултация » Ние и майка му
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016