Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Събота
03.12.2016, 08:42
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Семейството- безплатна консултация » Проблем със съпругът ми
Проблем със съпругът ми
shadyДата: Сряда, 29.10.2014, 09:19 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 3
Статус: Офлайн
Здравейте, бих искала да споделя моя проблем. Преди два месеца съпругът ми призна, че си има любовница.Това признание идва след почти едногодишен опит от моя страна да разбера какво става с нас.Връзката им е започнала, когато си ражда второто ни дете.В грижи по него първата година не намирах разлика в отношенията ни.Но тази го усетих, отчужди се.Тогава и започнах да го питам какво става между нас, да ли има друга- отричаше.Молех го за внимание.Той се затваряше в кухнята с ракийка пред компютъра и явно си е чатил с тази жена,а аз бях с малкия .Не издържах на тази отчужденост.Обичам съпруга си.С дни не си говорехме ,за най малка грешка от моя страна ставаха кавги. Дъщеря ни,която е на 15 г. ставаше неволен слушател на нашите караници.Докато преди 2 месеца не заговорих за пореден път,той призна.Бях шокирана,макар че подозирах.Попитах какво ще правим,той поиска да се разделим.Помолих го да даде шанс на брака ни,че му прощавам (макар да ме боли  много).Отговори,че нищо няма да се получи.Да сме оставили нещата както са, пък ще видим.Мина още един месец.Нищо не се промени.Не издържах,казах му че не променяйки ситуацията ,нищо няма да си промени.Детето ни чу, разплакана молеше баща си да не се разделяме.Но той каза,че това е края.На сутринта го помолих  да помисли отново.Вечерта след работа каза,че решил да опитаме,че приключил връзката.Проблемът за мен е,че не изпитвал нищо към мен и, че опитва заради децата.Как да събудя отново чувствата му.Как да се държа с него като отказва всякаква близост.Как да върна любовта му,защото съм убедена,че дълбоко в сърцето му е останало нещо от нашата любов.
 
mariya_koevaДата: Сряда, 29.10.2014, 19:59 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, shady!

Ще приема, че това, което сте написала, е истина, защото в профила си сте отбелязала, че сте на 19 години. Така или иначе има много хора със сходен проблем като този, така че отговорът ми ще им бъде от полза.

Според мен чувствата на съпруга Ви към Вас са отдавна изчезнали. Зная, болезнено е. Зная, че една жена и майка никога не би искала да се случи такъв крах в семейството й, но е факт, че се случва. Няма смисъл двама души да бъдат заедно в името на децата. Децата растат и по естествен начин разбират, че отношенията между родителите им са фалшиви и те (първите) започват да се чувстват виновни, че едва ли не майка им и баща им стоят нещастни заедно заради тях. Разбирам реакцията на 15-годишната Ви дъщеря. Тя е вече достатъчно голяма, за да усети какво се случва в семейството. Реакцията на съпруга Ви в този момент е била остра. Хубаво е той да поговори с нея (както и Вие самата, разбира се) и да й обясни, че е по-добре тя да вижда родителите си щастливи поотделно, но не и нещастни заедно, и че раздялата им не значи, че те ще спрат да я обичат и виждат. Добре е тези неща да се обяснят и на второто дете, когато стане достатъчно голямо, за да възприеме адекватно тази информация. На Вас няма да Ви е лесно и ще Ви е нужен кураж. Споделяйте, търсете близките и приятелите си, не се затваряйте в себе си. Имате две прекрасни деца, за които трябва да се грижите и да им давате цялата си любов. Понякога отношенията между възрастните се пропукват, хората се отчуждават помежду си и за това не е виновен никой. Такива неща се случват ежедневно в света, просто сте опарена от този горчив опит. Сигурна съм, че Ви очаква ново начало, колкото и да не Ви се вярва в момента. Ще срещнете мъжа, който ще е с Вас не защото "така трябва", а защото наистина Ви обича.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
shadyДата: Петък, 31.10.2014, 09:39 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 3
Статус: Офлайн
Благодаря ви за бързият отговор, макар с него да разбиете надеждите ми.Но днес прочетох във форума проблем на човек идентичен с моя(разликата е че проблема идва от жената).Там обаче съветът ви коренно различен.Което признавам си,ме обърка. Окуражавате го да се бори за семейството си и за това децата да живеят в спокойна семена обстановка.И въпреки вашият отговор това ми даде стимул да продължа опитите към възобновяване на отношенията си със съпруга ми.Зная ,че ни предстои дълъг път и няма да е лесно.Но си мисля,че ако не опитаме със сигурност всичко ще приключи.

P.S.
Извинявам се за некоректните данни за възрастта в профила ми.
 
mariya_koevaДата: Петък, 31.10.2014, 20:00 | Сообщение # 4
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте отново, shady!

Не зная кой проблем визирате, но ще обясня защо съм формулирала съвета си по този начин към Вас. Първо, казвате, че признанието за любовницата от страна на съпруга Ви идва след едногодишен опит да разберете какво се случва. Едно е съпругът Ви да е "кривнал" от правия път за месец-два, а съвсем друго е да има интимни взаимоотношения с въпросната жена цяла година. Второ, казал Ви е, че нищо няма да се получи, когато сте го помолила да даде шанс на брака Ви. Какво значи "да сме оставили нещата, както са, а пък ще видим"? Лично аз такова обяснение го разбирам като: "Не ми се занимава в момента да определяме кой прав, кой крив, не ми се занимава със сълзи и раздели, дай да си ходя с любовницата през това време, а пък да си се връщам вкъщи". Трето, казвате, че след това е минал един месец, в който нещата отново не са се променили. Казал Ви е тогава, че, цитирам, "това е краят". Много интересно е същевременно как за един ден е решил да приключи връзката с любовницата. Истината е, че вероятно нищо не е приключил, а не му се занимава с проблемите, които спохождат една раздяла (в случая между Вас двамата). Защо го прави? Отговорът е, предполагам, този, който Ви е дал - заради децата (но брак, който се превръща в задължение, щастлив брак ли е?). Четвърто, казвате, че отказва всякаква близост. Наистина, не познавам нито Вас, нито съпруга Ви. Вие знаете най-добре що за човек е той и каква е силата на Вашата връзка. Аз, като психолог, не съм човекът, който да Ви каже "това и това ще направите". Аз Ви давам моето мнение като страничен слушател, а оттам нататък, естествено, че Вие взимате решение какво да правите.

Пожелавам Ви искрено успех! Ако имате нужда, пишете ми пак.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
shadyДата: Неделя, 02.11.2014, 10:43 | Сообщение # 5
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 3
Статус: Офлайн
Благодаря Ви за разяснението.Ако не беше то нямаше да видя една огромна грешка,която съм направила при писането.Вместо 2 седмици съм написала 2 месеца.Явно тези седмици са ми се сторили като месеци.Искам да споделя още нещо.Със съпругът ми сме водили разговори(както всички мисля)по повод изневерите.Моят отговор е бил винаги, че няма да му го простя и,че ще го напусна.Той казваше ,че е простимо първият път.Вчера разговаряхме каза ми,че съм го изненадала с отговора си,че му прощавам.Не очаквал така да постъпя тъй като по въпроса винаги съм била категорична. Може това да го е спирало.А по повод близостта.Е случи се.После ме прегръщаше и целуваше и казваше,че всичко ще се оправи.Ако е премислил, не е ли възможно да е приключил връзката за ден.Аз не го разпитвам за нея.Държа се с него сякаш това не се е случвало.Той също се държи по мило с мен.Надявам се на положителен развой.Благодаря Ви за това,че имаше с кой да споделя.Самият факт,че споделих малко ме успокои.Защото бях буца нерви,която имах чувството ,че ще експлодира.
 
dizzi_bizziДата: Сряда, 04.02.2015, 15:08 | Сообщение # 6
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Здравейте, имам добро и здраво семейство, багодарение на многобройните компромиси от страна на съпруга ми и на мен. Мисля че съм си намерила половинката в живота и с радост ще остареем заедно. Въпреки че не е лесен характер, виждам и съм го усещала, как и до ден днешен след 10г. брак ние се обичаме и се търсим постоянно. Виждам много от чертите си в съпруга ми и съм спокойна от тази гледна точка, че знам какво може да се случи в главата му в повечето от ситуациите. За това дълго време успях да го опозная толкова добре че винаги почти сме на еднаква гледна точка или поне сходна. Посоката и пътя ни е един.
Като във всяко едно семейство и ние си имаме проблеми, повечето караници вкъщи са от битовизми и за това кой какво прави в това семейсво и кой повече. НО, моят проблем не е в това, а в невъзможността ми да вляза в скандал в активна защита на личността ми, когато се спречкаме с мъжа ми. По принцип мъжа ми изобщо не е глупав и опита му в менаджиране на фирмата ни оказва особено негативен ефект  в нашите караници. Той е много добър стратег и знае кои са слабите ми места, съотвентно не позволява да му се каже нищо въпреки личността му и обръща всичко срещу мен. За него един спор е бизнес среща за сделка, Дори и всекиденвната забележка " не влизай с обувките вкъщи чистила съм" се обръща автомаично към мен " да ама не виждам да е особено чисто". Ако не дай си боже вляза с подробности или се ядосам нещо се случва в гърлото ми и гласа ми пресеква, гърлото пресъхва очите ми се пълня със сълзи поради невъзможността да изразя себе си и накрая получавам задух. Думите почти не излизат свързани, при което мъжа ми започва да ми се смее и аз се отчайвам и излиам от стаята. Никой не обича да се излага и да бъде унижен, но аз започнах да се чувствам всекидневно така и постепенно падна и самоуважението ми. Мъжа ми знае за проблема ми започна да злупотребява с това, последния път в който се скарахме, че няма салата ( а аз се прибрах в 8ч вечерта от работа) и все пак не седнах ами скалъпих нещичко, се стигна до там да се коментира аз каква домакиня съм и т.н. Като всяка средностатистическа домакиня готвя 5-6 пъти в седмицата, независимо че съм уморена, харесва ми да готвя и това се отразява на семейството ми естествено. Но ето в последния случай аз преглътнах унизението само и само да не се ядосам , защото вече пазя себе си и ме е страх да не се задуша отново (случва ми се всеки път и сама се успокоявам че трябва да остана жива). Мъжа ми видя че поемам и излезе от вкъщи с изключени телефони не се прибра цяла нощ. Когато на сутринта си ги включи и аз му се обадих да го попитам къде е бил (понеже вече се беше прибрал а аз бях вече на работа), той каза ча аз съм виновна за всичко .... Дори като пиша ми е мъчно че не мога да се разкрещя като една гневна жена и да му кажа всичко което ми е пред очите и в главата..... не се притеснявам да го направя, но физически тялото не ми позволява, ще полудея, не знам моля помогнете ми със съвет
 
КикаІДиковаДата: Сряда, 04.02.2015, 19:49 | Сообщение # 7
Посетител
Група: Потребители
Съобщения: 30
Статус: Офлайн
Здравейте, dizzi_bizzi.

Интересно започвате своя разказ. smile
От една страна описвате една семейна ситуация, в която има голяма степен на съвпадение, съвсем обикновени битовизми, характерни за всяко семейство,.... а по-нататък говорите за това :

скандал........защита на личността ми......слабите ми места........се обръща автомаично към мен....... не дай си боже  се ядосам нещо се случва в гърлото ми и гласа ми пресеква, гърлото пресъхва очите ми се пълня със сълзи .... получавам задух. Думите почти не излизат свързани, при което мъжа ми започва да ми се смее и аз се отчайвам и излиам от стаята. Никой не обича да се излага и да бъде унижен, но аз започнах да се чувствам всекидневно ..... падна и самоуважението ми...преглътнах унизението само и само да не се ядосам , защото вече пазя себе си и ме е страх да не се задуша отново (случва ми се всеки път и сама се успокоявам че трябва да остана жива). Мъжа ми видя че поем и... не се прибра цяла нощ. той каза, че ... аз съм виновна за всичко .... Дори като пиша ми е мъчно че не мога да се разкрещя....

Не мислите ли, че е време да направите преглед на отношенията и живота Ви??? Искате съвет за това, как да участвате в словесна война...
Каква всъщност е представата ви хармонична семейна среда? И ако се научите да се "дуалирате", това ще прмени ли чувствата ви? Кое Ви тревожи и натъжава повече - това, че не можете да отвърнете на съпруга си и той печели спора или това, че той се държи с Вас по този начин?
Струва ми се, че най-напред трябва да Сте честна със себе си, а след това да потърсите и начини за справяне с проблема, защото на този етап е съвсем възможно действителният проблем да е смлъсъка между разума Ви, който се опитва да създаде картина, че всичко е наред и Вие сте довола, и чувствата ти, който са накърнени. Обърнете внимание на последното ми изречение.
П.П. Ако желаете, напишете ми повече за тези Ваши състояния.

Поздрави
Кика Дикова


Съобщението е редактирано от КикаІДикова - Сряда, 04.02.2015, 19:56
 
mariya_koevaДата: Четвъртък, 05.02.2015, 01:34 | Сообщение # 8
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, dizzy_bizzy!

Във Вашата ситуация няма просто проблем на битова основа. Тялото Ви реагира на ситуацията по начина, който сте описала - "...нещо се случва в гърлото ми и гласа ми пресеква, гърлото пресъхва очите ми се пълня със сълзи поради невъзможността да изразя себе си и накрая получавам задух". Това може да се превърне в голям проблем за Вас самата и ще е хубаво да го преодолеете. Когато следващият път получите порив да се разкрещите на мъжа си, изчакайте момента, в който да се успокоите. След това отидете при него и със спокоен тон му обяснете за ситуацията и за нещата, които Ви дразнят. Казвате, че той знае за проблема Ви и злоупотребява с това. Как?

Ако продължите да се чувствате по този начин, ще си навлечете проблеми не само със самочувствието, а и със здравето си. Хубаво ще е тогава да осъществите директен контакт с колега психолог.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
ivanovaДата: Петък, 07.08.2015, 15:48 | Сообщение # 9
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Здравейте, преди година и половина хванах мъжа си в изневяра.Връзката с негова подчинена е продължавала близо 2 години и аз предполагах за съществуването й ,но нямах доказателства.За този 2 годишен период отношенията с моята полувинка стигнаха дъното, имам предвид лошо отношение, ненавист, липса на ангажираност към семейните проблеми и много по-лоши неща, които не искам да споделям.С две думи аз за него бях станала най-ужасната жена.Въпреки това когато му казвах, че немога да живея повече така той за кратко ставаше по нормален, даже месеци преди да го хвана, той започна да се държи по-добре с мен, започна да ме търси като жена и някак си отношението му се променяще към добро.
Когато разкрих лъжата, всякаш му изляха кофа с вода на главата, започна да плаче и да ме разубеждава, че нещата не са такива каквито ги виждам и т.н. На мен ми е ясно че няма да си признае, важното е че знае че знам истината.
Сега 1,5 г.по-късно незнам дали да му вярвам, че обича само мен.Хиляди пъти съм му казвала, че няма да живея с него ако не ме обича и не е само с мен. Хиляди пъти съм го питала дали е с мен само заради детето и отговорът е че ме обича.Незнам дали да му вярвам, защото той все още работи с другата, а и наскоро в един голям порой разбрах, че я е качил в колата ни.Иска ми се да вярвам, че е заради дъжда, но немога.....Как да постъпя? Наистина ли ме обича? В момента е най-добрия мъж, такъв не е бил дори, в началото на връзката ни, която е от 19 години.Имаме дъщеря, която съпругът ми обича много, въпреки че го показва по странен начин и е доста строг към нея - смятате ли, че само страхът да не я загуби го възпира от раздялата с мен.
 
mariya_koevaДата: Събота, 08.08.2015, 17:42 | Сообщение # 10
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, ivanova!

Не бих могла да отговоря на въпроса дали само страхът Вашият съпруг да не загуби дъщеря Ви е водещ в случая, нито пък бих могла да кажа дали изобщо има намерение да се развежда с Вас. Тези неща може да каже само той. Разбирам разочарованието Ви. Доверието, веднъж изгуби ли се, много трудно се възстановява, но не е невъзможно. Може наистина съпругът Ви да е променил поведението си в положителна насока, защото е осъзнал какво може да изгуби. А именно - семейството си. За съжаление явно той работи на едно и също място с въпросната жена и Вие непрекъснато ще сте изпълнена със съмнения дали между тях продължава да има нещо. Моят съвет е да дадете шанс на съпруга си, а хората са казали, че една лъжа не остава скрита.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Семейството- безплатна консултация » Проблем със съпругът ми
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016