Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Събота
03.12.2016, 08:48
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Семейството- безплатна консултация » Чуждо минало
Чуждо минало
donka1550Дата: Tuesday, 07.10.2014, 21:08 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 3
Статус: Офлайн
Здравейте.
 
 От три години съм омъжена за разведен мъж с две деца от първия си брак. Когато разбрах, че е имал друга жена и деца от нея, се почувствах ужасно, че не съм била единствената жена в живота му, тъй като аз не съм имала друг. Не можех да престана да си мисля за миналото му - постоянно се опитвах да си представям какво е представлявал брака им. Всеки ден го карах да ми разказва подробно за техния съвместен живот -  за какво са си говорили, какви чувства са изпитвали един към друг, как и за какво са се карали, как са прекарвали времето си, интересно ми беше какъв е бил интимният им живот (дали му е било хубаво с нея, колко често са имали интимни контакти, как са правели нещата). Когато ми споделяше, че не е бил щастлив и че не я е обичал колкото мен, изпитвах злорадство и бях доволна, но разкажеше ли някакъв случай, веднага започвах да търся нещо в думите или поведението му, с което да му докажа, че ме лъже, че не е бил щастлив и че не я е обичал. Опитвам се да престана да мисля за миналото му и да се примиря, че е имал друга жена и с нея е правил всичко, което и с мен, но вече три години ми се натрапват тези мисли и не мога да се справя с тях. Интересен ми е всеки детайл от  живота му с нея и се опитвам да вникна в техните преживявания, чувства, поведение, опитвам се да съм точна във въображението си с всички детайли, които съм чула от него. Това вглъбяване в миналото ми пречи да си изпълнявам задълженията в дома и на работа. Нищо не може да задържи ума ми за дълго, тъй като винаги всяка дейност я асоциирам с миналото му. Когато видя някоя жена, която да прилича на бившата му, веднага се сещам за тях двамата. Когато видя двама родители с деца, отново се сещам за тях и за това как са излизали заедно, радвали са се на децата си. Изпитвам ревност и завист, когато мисля за това. Постоянно се сравнявам с предишната му съпруга. Дали съм по-красива, по-добра, по-работлива, по-умна от нея и все го разпитвам какви качества е притежавала, както външни, така и вътрешни. Когато например ми каже, че нещо не съм направила както трябва, аз веднага го нападам, като му казвам, че не съм идеална като бившата му. Понякога той ми отговаря, че съм по-добра от нея и ми става приятно, но когато каже, че в някое отношение тя е по-добра, започвам да го обвинявам, че не се е борил достатъчно, за да си задържи съвършената съпруга и сега трябва да търпи по-лошата.         Най-ужасното е, че имам лошо отношение към децата му, защото постоянно ми напомнят, че е имал отношения с друга жена. И избягвам контактите с тях, не искам да ги виждам. Когато излизаме някъде с тях, почти не вземам участие в разговорите, говоря единствено с мъжа си, тях ги пренебрегвам и те усещат отрицателното ми отношение към тях и също ме избягват. Знам, че те не са виновни за нищо, но не знам как да ги обичам. Ревнувам, когато съпругът ми им обръща внимание, целува ги или иска те да идват с нас на почивки, на разходки.  Вече усещам, че започвам да му досаждам, той ми казва, че му е омръзнало вече три години да му задавам все едни и същи въпроси. Иска ми се да престана да човъркам в миналото, да се сравнявам с бившата му и да мразя децата му. Но тези мисли ми се натрапват постоянно и не мога да се владея, а отрицателните емоции и напрежение, които ги следват, ме водят до отчаяние. Надявам се да мога да забравя миналото и да престана да свързвам с него настоящи събития или хора, които ми напомнят външно или като поведение техния съвместен живот. 
Може би по-скоро искам цялото внимание да бъде насочено към мен. Нямам желание да поемам отговорност за  чужди деца. Дразни ме мисълта, че те постоянно му напомнят за майка им. Когато са с нас, той им разказва за времето, когато са били заедно с майка им. Постоянно се съревновавам с човек, който вече не е част от живота ни (макар че се налагат контакти с бившата му, когато трябва да се прави нещо, свързано с децата). Интересувам се с подробности от съвместния им живот, за да разбера въз основа на казаното коя повече е обичал, коя е слушал повече, с коя е бил по-щастлив във всяко едно отношение. Имаше един случай, при който се наложи да останат четиримата заедно сами и аз се почувствах излишна, помислих си, че са могли да бъдат щастливи заедно, ако не се бяха разделили. Помислих си какво семейство са били някога и че сега сме заедно с него само защото не са положили достатъчно усилия и не са оценили това, което имат. Мисля си колко щастливи са можели да бъдат заедно вместо сега всеки да поема по своя път, а децата да се разпокъсват между две новосъздадени семейства. 
Мисля, че се страхувам да не загубя съпруга си, защото не се чувствам достатъчно добра, както бившата му. Затова постоянно го разпитвам за нея, за да видя нещо, в което я превъзхождам и нещо, с което отношенията между мен и съпруга ми се различават от тези между тях, когато са били заедно. Вероятно се страхувам да не започне да съжалява, че не е с нея, а с мен и да си каже, че тогава е бил по-щастлив. Отрицателното ми отношение към децата му предполагам идва от това, че те са връзката му с бившата и заради тях той постоянно ще си спомня за нея, което ме кара да се страхувам да не се появят отново чувства към нея. Не искам да гледа назад и да съжалява за това, което е загубил. Постоянно го подозирам, че ме лъже, че не я е обичал колкото мен и че с мен е по-щастлив, макар че не виждам причина да го прави. Вината ми към децата му е, защото заради мен не общува много с тях, тъй като съм му правела забележки, че прекарва повече време с тях вместо с мен, макар че е точно обратното. А знам, че са в такава възраст, в която имат голяма нужда от баща до себе си.
 
mariya_koevaДата: Tuesday, 07.10.2014, 22:44 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, donka1550!

Проблемът, който описвате, е свързан с постоянното съревноваване между Вас и предишната жена на съпруга Ви. Сама го казахте - "Постоянно се сравнявам с предишната му съпруга. Дали съм по-красива, по-добра, по-работлива, по-умна от нея и все го разпитвам какви качества е притежавала, както външни, така и вътрешни". Ще Ви задам няколко въпроса: Харесвате ли себе си такава, каквато сте? С всичките Ваши положителни и отрицателни черти (всички ние имаме някои негативи в характера си и няма идеални хора)? Имате ли усещането, че заслужавате да бъдете истински щастлива или по-скоро имате усещането, че не заслужавате особено много? И ако усещате второто, каква би била причината според Вас? Чувствате ли се истински обичана от съпруга си? Страхувате ли се от изневяра?

Мисля, че тази жена е вече в миналото. 3 години сте заедно със съпруга си, той се грижи за децата, не Ви е давал поводи да си помислите, че може да го загубите. Проблемът е, че във Вашия емоционален свят нещата стоят по този негативен начин и като че ли настройвате съдбата те наистина да се случат. С какво тази жена е по-добра от Вас? Това, че мъжът Ви е имал друг брак зад гърба си, не значи, че продължава да таи някакви чувства към бившата си съпруга. Пак казвам, че от това, което разказвате, не виждам повод да се притеснявате. Има ли смисъл да губите от времето си, мислейки за някакви стари неща, забравени вече, вместо да си дадете шанс да се радвате на семейството си? Казвате, че се страхувате да не загубите съпруга си, защото се чувствате недостатъчно добра, както предишната му съпруга. Отново се връщаме на думите, че всеки човек има свои собствени положителни качества, собствена концепция за щастието, собствени успехи и постижения, с които да се гордее. Сигурна съм, че имате с какво да се похвалите! И съм сигурна, че Вашият съпруг Ви е оценил многократно като личност. Но не сте го забелязала. И не го забелязвате. Затова, за да се случи позитивната вътрешна промяна у Вас, е нужно най-напред да повдигнете самочувствието си. Когато се събудите сутрин и се погледнете в огледалото, си казвайте: "Обичам те и се гордея с теб, (Вашето име)! Ти си хубава като себе си и добра като себе си. Живея в настоящето, което ми е приготвило страхотни изненади!" Занимавайте се с нещата, които обичате. Слушайте ободряваща и мелодична музика. Когато мисълта за другата жена Ви споходи отново, си кажете: "Сега аз съм жената до съпруга си, защото той е избрал да съм до него!" Говорете си с децата. Те нямат вина, че родителите им са се разделили. И точно защото нямат вина, не е необходимо съзнателно или несъзнателно да ги спирате да разговарят и да се срещат с баща си.

Помислете върху нещата, които Ви написах. Промяната е нужно да се случи отвътре, да повярвате, че макар и да има по-добри, по-умни и по-красиви хора от нас, не значи, че те са реална заплаха за нас самите. Щастливите взаимоотношения между двама души се базират на уважение, доверие, любов и съвместимост между характерите. Нещо, което не се е случило между съпруга Ви и предишната му жена.

Пишете ми отново.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
donka1550Дата: Сряда, 08.10.2014, 21:32 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 3
Статус: Офлайн

Quote
Ще Ви задам няколко въпроса: Харесвате ли себе си такава, каквато сте? С всичките Ваши положителни и отрицателни черти (всички ние имаме някои негативи в характера си и няма идеални хора)? Имате ли усещането, че заслужавате да бъдете истински щастлива или по-скоро имате усещането, че не заслужавате особено много? И ако усещате второто, каква би била причината според Вас? Чувствате ли се истински обичана от съпруга си? Страхувате ли се от изневяра?

Външно се харесвам, но не харесвам характера си. 
Нямам усещане, че заслужавам да бъда щастлива, а по-скоро възприемам живота си като наказание за моите грешки и недостатъци. 
Съпругът ми ме обича наистина, но понякога като говори пред децата или пред други хора за бившата си съпруга, ми се струва, че още мисли за нея и съжалява, че не е с нея. 
Понякога си мисля, че по-лесно бих могла да понеса изневяра, отколкото да знам, че е имал друга преди мен. Това е все едно да носиш дрехи втора употреба - някой друг им се е радвал и се е хвалил с тях, докато са били нови, а ти трябва да се ги носиш, когато вече са употребени и захвърлени.


Quote
С какво тази жена е по-добра от Вас? 

В много неща е по-добра - повече приятели е имала, по-комуникативна е, по-работлива, знае как да постигне каквото си иска, по-малко го е тормозила и го е дарила с деца.


Quote
Говорете си с децата. Те нямат вина, че родителите им са се разделили. И точно защото нямат вина, не е необходимо съзнателно или несъзнателно да ги спирате да разговарят и да се срещат с баща си. 

Проблемът е, че те постоянно ми напомнят за бившата му жена и често говорят за нея. Освен това вече са тинейджъри и са трудни за контакт. Не знам и за какво мога да говоря с тях, те се интересуват само от забавления, а на мен тези неща са ми чужди.
 
КикаІДиковаДата: Четвъртък, 09.10.2014, 08:33 | Сообщение # 4
Посетител
Група: Потребители
Съобщения: 30
Статус: Офлайн
donka1550, миналото на човек е като сянката му - всеки я има и навсякъде го следва. 
Когато прочетох историята Ви, виждайки колко много се съревновавате за "първото" място, то реших, че би трябвало да обичате истински съпруга си, нали? А това вероятно значи, че не искате да го изгубите, нали?
С кого всъщност се съревновавате, а кой всъщност е на първото място?? - онзи който някога е бил първи или онази жена, която сега е тук??? Дали наистина др сравнявате с неговата бивша съпруга или с онова, което Вие мислите, че е тя и което Вие си представяте за нея? Вие го карате да Ви разказва и след това на база на нечий разказ си изграждате мнение за някого, когото дори не познавате. Ами ако не е така? 
И защо не вярвате на съпруга си? Казвате, че не му вярвате, когато Ви казва, че с Вас е по-щастлив и почти го обвинявате в това, че се е развел, понеже не се е борил достатъчно за нея. А кое Ви кара да мислите, че Ви лъже? Защо би се оженил за Вас, ако не Ви обича и цени? 
Спрете да се състезавате с нея, тя вече не е в "състезанието". Каквато и да е тя, не е най-важното нещо - не е неговата съпруга, не е неговият избор сега, не е човекът, до когото си ляга, до когото се събужда и с когото гради планове за бъдещето!! Вие сте този човек! Той е направил своя избор - Вас. Избрал е да живее с Вас и да започне живота си отначало, понеже предишния път не се е получило! 
Спомнете си, кое Ви накара да го обикнете и как разбрахте, че той Ви обича. Фокусирайте се над това. Миналото трябва да бъде минало. Не го пренасяйте обратно в настоящето. Ако твърде много заприличате на нея, спокойно бихте му дадли повод да се раздели и с Вас, защото тя е била нещо, което той в някакъв момент вече не е харесвал и не е желал или пък просто между тях е имало несъвместимост. Вашата битка прилича на битката на Дон Кихот с вятърните мелници... Нормално е близките и приятелите му да я споменават. Те я познават, били са заедно понякога, но сега сте вие. Това не означава, че я харесват повече, а само значи, че я познават и нея. 

Съсредоточете се около бъдещите Ви планове, приемете миналото му, понеже него винаги ще го има. А за децата му... наместо да си мислите, че те са деца на съпругата му, спомнете си, че са И негови деца. Открийте онова, по което приличат на него. Ако обичате него, обичайте и тях. Та те ще бъдат брата/и или сестри на Вашите деца.

Минали са едва 3 години, мислите ли, че с омраза към собствената му кръв и плът и непрестанно обвинение за миналото му ще мина още 30?
 
mariya_koevaДата: Четвъртък, 09.10.2014, 20:28 | Сообщение # 5
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте отново, donka1550!

Всички грешим в живота си и няма идеални хора (както бях написала). Това значи ли, че за всяка наша грешка трябва да бъдем наказвани? Ако действително е нужно, не би трябвало въобще да продължим да съществуваме на Земята, а директно да отпрашим към Ада. Всеки има както положителни качества в характера си, така и негативни. Проблемът обаче, както казах, е във вътрешното усещане на човека. Ако не оценявате себе си като личност, достойна да бъде щастлива и ценена от човека до себе си, позитивните мисли, емоции и преживявания няма да почукат скоро на вратата Ви.

Какво значи "В много неща е по-добра - повече приятели е имала, по-комуникативна е, по-работлива, знае как да постигне каквото си иска, по-малко го е тормозила и го е дарила с деца"? Била ли сте пряк свидетел на всичко това? Или вътрешното Ви усещане "говори" по този негативен начин? Или си правите извод на база на нещо казано от някого, било то и от съпруга Ви? Имайте предвид, че не всичко се казва и уточнява така, както е в действителност.

Ако искате да останете със съпруга си и да имате щастливи взаимоотношения заедно, ще трябва да приемете децата му. Които са от бившата му съпруга. Всички тийнейджъри са трудни в юношеските си години и контактът с тях не винаги минава гладко, но, опитате ли да се сприятелите с тях, да ги попитате какво ги притеснява, от какво имат нужда, какви са техните мечти, ще спечелите тяхното доверие. Щом сте на 26 години, значи, не е минало кой знае колко време от времето, в което сте била тийнейджър. Нещата не са се променили в някаква драстична посока за 10 години. Спомнете си какво Ви е вълнувало в юношеството, от какво сте се страхувала, какви проблеми сте имала (в училище и вкъщи), от какво сте имала нужда. Децата усещат, когато не са приети. Възможно е да рискувате да загубите съпруга си не защото не сте "другата" жена, а заради Вашето отдръпване от децата му.


www.mariyakoeva.weebly.com
 
donka1550Дата: Неделя, 12.10.2014, 18:04 | Сообщение # 6
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 3
Статус: Офлайн
Съгласна съм със съветите, които ми давате. Аз също водя диалог със себе си по тези въпроси и се опитвам да разсъждавам по този начин, но не се получават нещата. Не знам как да преодолея лошите чувства към него, към децата, към бившата. Струва ми се, че не живея собствения си живот, а се опитвам да преживея неговото минало, опитвам се да се поставя на негово място и да разбера техните взаимоотношения, вместо да мисля какво можем да направим тук и сега. Наистина искам да се махне от мен злобата, омразата, ревността, огорчението и разочарованието, които изпитвам, когато някой спомене колко много е страдал за нея, когато го е напуснала. Чувствам се зле, че е преживял тежко раздялата с нея и е бил в депресия толкова години, докато не ме е срещнал. Страхувам се, че се е оженил за мен просто, за да запълня празнотата, която тя е оставила у него и да изплува от "дупката", в която се е намирал.
Не вярвам да ме напусне, защото се е хванал за мен "като удавник за сламка". По-скоро се отдалечава от децата си. Аз го карам да им обръща повече внимание, защото знам, че имат нужда от него, но в същото време ме тормозят лошите ми чувства към тях. Не знам как да ги заобичам или поне да не съм озлобена към тях.
 
mariya_koevaДата: Неделя, 12.10.2014, 19:20 | Сообщение # 7
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
donka1550, за съжаление няма как да извадя с ръката си Вашите негативни мисли от съзнанието Ви. Моята помощ е дотам, докъдето започва Вашето лично усещане, че нещата са във Ваши ръце. Аз не бих могла да дойда и да Ви спра да мислите негативно, ако Вие самата не го решите. Аз не бих могла да дойда и да Ви кажа: "Повярвайте, че Вашият съпруг Ви обича!", ако Вие самата не го повярвате. Но бих могла да Ви посъветвам да се опитате! Смятам, че съм Ви дала достатъчно база за размисъл. Само ще кажа, че в последния Ви пост има едно изречение, което сте казала, и то е: "Чувствам се зле, че е преживял тежко раздялата с нея и е бил в депресия толкова години, ДОКАТО не ме е срещнал". Докато не се е бил запознал с Вас, съпругът Ви е бил в депресия, но след като сте се появила, той е усетил, че сте жената, с която иска да продължи живота си (заради качествата, които имате). Това би трябвало да Ви покаже за пореден път, че не се е хванал за Вас като удавник за сламка. Ако ще се почувствате по-добре, осъществете директен контакт с колега психолог, но запомнете, че Вие сте човекът, от когото зависи положителната промяна.

Успех!


www.mariyakoeva.weebly.com
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Семейството- безплатна консултация » Чуждо минало
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016