Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Сряда
07.12.2016, 12:33
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Семейството- безплатна консултация » отритнат от семейството си (помогнете)
отритнат от семейството си
красенДата: Понеделник, 14.07.2014, 21:25 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 3
Статус: Офлайн

 
 
Здравейте,
Пиша Ви това с
чувство на вина и срам от самия себе си, но се надявам да получа някакъв съвет
или помощ.
На 35 години
съм и от 5 години имам връзка с жената на живота си, мисля и я считам за
такава. Плод на нашата връзка са две прекрасни деца на 2,5г и на 9 месеца. След
раждането им смятам че съм получил всичко от живота и съм много благодарен на
жена си, за това че ме дари по този начин. В началото на връзката ни постъпих
много лековато и глупаво и имах отношения и с други жени, за което силно
съжелявам и съм й признал, молил за прошка, която тя ми даде или поне така
каза. За мен има значение само моето семейство.
Междувременно
работех в друг град,  но успях от края на
миналата година да се преместя и да живея заедно със семейството си. Преди да
отида при тях сме имали разногласия по някои въпроси, но след идването ми нещата
започнаха да стават по лоши-все повече неразбирателства, като доста често бях
обвиняван че не мога да се грижа добре за тях. Давах и ще давам всико по силите
си и цялата си любов и внимание за семейството си.
Жена ми ми
казва че като е с мен не се чусвтва добре, че е потискам,ограничавам, като моя
стремеж е точно обратното – да я карам да се радва, усмихва , да е доволна от
мен. Уви става така че тя е винаги недоволна от мен и от каквото и да направя.
Свикнах и приемам упреците й, стремя се да се променям към по-добро. Преди 10
дни едното ни детенце беше болно и плачеше. Опитвах се да го успокоя и накарам
да си легне, жена ми беше до нас и не казваше нищо. Помолих я да му каже да
послуша тати, но тя не го стори, а то още плачеше. Хванах я за ръката и казах
да отидем в кухнята, за да поговорим, а тя се разпищя и избяга от апартамента
уплашена. Отишла е при съседката, от където е викнала полиция. Дойдоха заедно
със съседката, а след малко и полицията.  Не съм имал, имам и никога няма да имам
намерение да посегна или ударя жена си, но явно съм я уплашил много. Беше ми
казано че трябва да си събера багажа и да се махна от нея и децата. Че съм
застрашавал нейния и живота на децата ни. На хората който силно обичам и милея
за тях. Че вече ми няма никакво доверие и не може да остава сама с мен.
Извикахме родителите й и в следващите 2 дни докато търся квартира и събирам
багажа си, майка й остана неотлъчно при нея. Баща й се изказа по мой адрес и по
отношение на работа ми че такива като мен са се мислели за нещо повече от
останалите, че са били опасни, че някоя сутрин щели да се събудят и да намерят
три трупа… Мнението му е напълно погрешно и абсурдно.
Сега отделен
от семейството, виждам децата през няколко дни като по – хубаво нещо от това да
ги прегърна и целуна, от радост и мъка не мога да сдържам сълзите и жена ми
казва че по този начин я разстройвам. Обичам жена и децата си, готов съм на
всичко да се събере отново семейството ни, но тя не иска.
Моля  се на Господ и се надявам на
съвет и помощ в тази лоша ситуация.
 
mariya_koevaДата: Tuesday, 15.07.2014, 12:44 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, красен!

Прочетох внимателно историята Ви, но не можах да разбера защо жена Ви е започнала да се отдалечава от Вас и да Ви обвинява за нещата, които сте написал. Трябва да има някаква адекватна причина за нейното дистанциране и поведение. С какво си го обяснявате?

Мария Коева
(помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
красенДата: Tuesday, 15.07.2014, 15:07 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 3
Статус: Офлайн
причината е че съм я подтискал, задушавал, не съм бил отговорен, загубила е доверие в мен...
все неща за които съм виновен,макар да искам да е точно обратното
 
mariya_koevaДата: Tuesday, 15.07.2014, 18:42 | Сообщение # 4
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте отново, красен!

Щом осъзнавате, че сте направил грешка, се опитайте да не позволявате да се случват отново същите недоразумения. Поговорете с жена си и й обяснете, че миналото е зад гърба Ви и занапред няма да допускате да се случват нещата, за които в момента съжалявате. Доверието се гради трудно, но не е невъзможно. Попитайте я какво иска да промените у себе си, с какво може да й помагате, как тя би искала да засвидетелствате любовта си към нея. Може би тя вижда нещо, от което се чувства застрашена и затова си е помислила, че ще я ударите? Не зная. Разговаряйте с жена си и ако желаете, отново ми пишете.


www.mariyakoeva.weebly.com
 
красенДата: Tuesday, 15.07.2014, 21:30 | Сообщение # 5
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 3
Статус: Офлайн
не съм давал поводи за уплаха,но сигурно някак си я плаша. опитвам се да говоря но за нея няма смисъл. така защитава и децата по някакъв начин, жалко че е от мен от този който ги обича най-много. иска да й помагам финансово и толкова.
 
mariya_koevaДата: Tuesday, 15.07.2014, 22:23 | Сообщение # 6
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Разбирам Ви. Вие искате да бъдете пълноценно семейство, а жена Ви като че ли е взела решение всеки да поеме по пътя си. Казвате, че разговорите не помагат. В такъв случай не знам какво точно се очаква от мен. За съжаление не мога да накарам жена Ви да преосмисли ситуацията и да стигне до извода, че грешките са поправими, имате две прекрасни деца, за които си заслужава да направите всичко възможно, за да изгладите отношенията си и да бъдете истински щастливи и че във всяка връзка има моменти на криза, които моменти обаче не означават, че трябва на мига двама души да се разделят. Насърчавам Ви да опитате отново и отново да поговорите с нея и да дадете втори шанс в името на семейството. Ще е добре според мен да посетите и семеен психотерапевт. Това е, което аз мога да Ви посъветвам. Не мога да действам вместо друг, но мога да Ви дам кураж в тази трудна за Вас ситуация. Искрено се надявам тя да има хубав финал.

Желая Ви успех!


www.mariyakoeva.weebly.com
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Семейството- безплатна консултация » отритнат от семейството си (помогнете)
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016