Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Петък
09.12.2016, 23:16
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 212»
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Семейството- безплатна консултация » отчаяна съм
отчаяна съм
nana_25Дата: Петък, 28.02.2014, 12:40 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Здравейте, на 32 год.съм, преди 10год. срещнах човека с когото живея в момента. В началото на връзката ни той поиска да му разкажа за всички мои връзки, аз излъгах все пак го познавах от 10 дни. След безброй скандали обаче му казах. Проблемът за него беше предната ми връзка с човек от ромски произход. Чух безброй обиди за това каква съм била и пак излъгах че след въпросния човек съм имала още 2 мимолетни връзки. И така нещата отшумяха, ние заживяхме заедно. Аз бях през всички тези години до него, родиха ни се 2 прекрасни деца, правих всичко за да е доволен, нямах приятели и познати/ освен неговите /, излизала съм само с него. И така до момента в който реших да продължа образованието си/междувременно той ми намери и работа/ и ужаса започна, изневерявала съм му, по негови думи много пъти през годините/ което не е вярно не съм си позволила да погледна друг защото знам че е ревнив/ и се стигна до миналото не ме познавал, не знаел нищо за мен / 10 год. съвместен живот / и се почна разискване на стари връзки понеже знам че старата ми връзка му е болното място пак си позволих да не кажа всичко / тук да уточня за нея - започнала 2000 год. края на м. декември, приключила 2003 началото на януари, като през 2001 съм живяла в др. град и не сме се срещали повече от 5 пъти, през 2002 от април до септември въпросния човек е бил извън БГ така че се събират около 7-8м. през които сме се виждали много рядко/,но в един момент не издържах и му казах. И тогава почнаха обидите била съм курва защо съм била с него и т.н. Кой не греши на 20, казвам че съм разбрала грешката си, но се почва какво съм изпитвала към него какво съм чувствала, стигна до там че да ми каже че първото ми дете е от въпросния човек макар че е родено 3 год след запознанството ни. Отидохме да направим ДНК, но лаборантката каза че не е вземала кръв на толкова малки деца и ни придружи до лаборатория на др. етаж, през това време той трябваше да допопълни формуляра когато слезе и той на децата бяха взели кръв а коментара беше " Аз откъде да знам че са взели от двамата" щях да припадна. После тръгна по гледачки, като ми носеше запис от срещите си с тях и започваше пак един тормоз от хиляди въпроси защо така казала гледачката, после прати мен като изискваш запис. Но когато му поисках обяснение / гледачката каза че има др. жена / каза че не било вярно. Дайте ми съвет как да постъпя вече нямам нерви стоим до 3-4 сутринта да разговаряме и да давам обяснения за някакви чувства които не съм сигурна дали въобще ги е имало / било е преди години а аз съм била на 20 /, това е вече 5 месец. Не издържам и психически загубих желание за всичко, помогнете ми да изляза от този омагьосан кръг.
 
mariya_koevaДата: Петък, 28.02.2014, 15:13 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте!

Ситуацията, в която сте попаднала, е изключително травмираща. Този мъж Ви налага психичен тормоз, който се характеризира с насаждане на чувство за малоценност и вина у отсрещната страна чрез обиди, присмиване, незачитане на човешкото достойнство и личност като цяло. Често психичният тормоз преминава и във физически, за който няма нужда да обяснявам какви са неговите последствия и какво означава. Знаете го сама, предполагам. Кой какво правил или не правил преди 10 години, е минало. Важен е детайлът "тук и сега". Имате 2 прекрасни деца. Казвате, че стоите до рано сутрин, за да обяснявате истини или неистини пред този мъж, а през това време децата стават ли свидетели на тези (меко казано) дискусии? Ако да, забелязала ли сте някаква промяна у поведението им, например да са станали по-агресивни или мълчаливи? Не забравяйте, че ако в един момент положението стане нетърпимо, мъжът Ви може да обърне тормоза и към тях. А тогава вече може да е късно, за да предприемете адекватни мерки. Често в моите отговори ще забележите, че не подтиквам човека, потърсил психологична помощ, към раздяла с партньора си. Психологът не е човекът, който е в състояние и има правомощия да каже дали човек да се раздели с половинката си, или не. Това са решения, които трябва да се вземат разумно, спокойно и адекватно от човека. Аз мога да Ви насоча с препоръка или въпроси, които да Ви бъдат като ориентир, за да вземете най-правилното решение, но не мога да генерализирам.

Прочетете тази статия, която съм написала - http://www.psiholozi.com/3/post/2012/10/132.html  - сама казвате, че мъжът Ви е ревнив. В този линк съм описала най-характерните прояви на ревността и докъде може да стигне тя.

Пишете ми какво мислите за това, което Ви написах.

С уважение,

Мария Коева
(помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
nana_25Дата: Събота, 01.03.2014, 18:38 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Благодаря за отговора. Много добре сте преценили нещата, но той продължава да изкривява всяка моя дума и действие. Когато човек бива обвиняван по този начин просто няма как да се защити. Чувството е отвратително. Не знам как да го накарам да престане, не зная и колко мога да издържа, но най-вероятно ще спра да се боря и ще се предам, защото се чувствам много безпомощна, срещам само обиди, неразбиране, присмех и безпочвени обвинения. Нямам сили, но благодаря още веднъж!!!
 
mariya_koevaДата: Събота, 01.03.2014, 19:28 | Сообщение # 4
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Разбирам как се чувствате. Съпричастна съм с Вашата ситуация. Надявам се, че под "най-вероятно ще спра да се боря и ще се предам" имате предвид, че ще обмислите разумно и спокойно всичко и ще откриете най-правилното решение за това как да действате оттук нататък. За съжаление няма как да промените този човек, ако той сам не се вземе в ръце и не обърне поглед върху себе си. Да види, че е детинско да се връща години назад и да анализира някакви събития, които така и така са се случили. Не можем да ги променим. А и честно казано, не са се случили някакви главозамайващи грешки. Вместо този мъж да се грижи за семейството и да Ви дарява любов и топлина, той се забърква в глупости. По принцип е хубаво такъв тип контролиращо, обсебващо и ревниво поведение да бъде отработено с психолог, но опитът ми показва, че хората, които действат по този начин, не се съгласяват върху варианта. Което прави ситуацията още по-сложна. И единственият изход от нея е спасението, което спасение да НЕ бъде такова, което да навреди още повече на жертвата.

Винаги може да ми пишете и да споделяте. Ако имате въпроси към мен, се чувствайте свободна да ме попитате.


www.mariyakoeva.weebly.com
 
miss_sixty_78Дата: Събота, 29.11.2014, 15:25 | Сообщение # 5
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 6
Статус: Офлайн
Zdraveite. Imam nujda da spodelq s nakogo koito moje da me razbere. Sitoaciqta e slednata. Predi 5 godini se zapoznah s muja si, vsichko vurveshe mnogo dobre kato v prikazkite. No 2 godini sled zapoznanstvoto ni zabremenqh, ojenihme se i togava zapochna vsochko. Toi zapochna da izliza s priqteli, ostavqshe me sama, pribirashe se sutrinta. Nemojeh da si pozvolq da izlizam zashtoto bqh riskova bremennost. Tova produlji dokato se rodi sina ni. Zastoq se 2 sedmici vkushti zashtoto bqh s operacia. I togava veche se zapoxhna koshmara. Do den dneshen toi ne poema nikakvi griji za deteto, kazva che e umoren, a v sushtoto vremw zvunne li mu nqkoi po telefona toi iizliza. I tova nikak ne e vsichko. V produljenie na 2 godini turpa tova povedenie i se chuvstvam ujasno. Nqmam nikakvo vrsme za sebe si, ne poluchavam nikakvo vnimanie ot negova strana, sriva mi samuchuvstvieto, postoanno sum nervna. Nemoga da izdurjam. Molq daite mi suvet kak da postupq. Iskam da izlizam s visoko vdignata glava, a ne zabita v zemqta... Blagodarq!
 
miss_sixty_78Дата: Събота, 29.11.2014, 15:27 | Сообщение # 6
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 6
Статус: Офлайн
Zdraveite. Imam nujda da spodelq s nakogo koito moje da me razbere. Sitoaciqta e slednata. Predi 5 godini se zapoznah s muja si, vsichko vurveshe mnogo dobre kato v prikazkite. No 2 godini sled zapoznanstvoto ni zabremenqh, ojenihme se i togava zapochna vsochko. Toi zapochna da izliza s priqteli, ostavqshe me sama, pribirashe se sutrinta. Nemojeh da si pozvolq da izlizam zashtoto bqh riskova bremennost. Tova produlji dokato se rodi sina ni. Zastoq se 2 sedmici vkushti zashtoto bqh s operacia. I togava veche se zapoxhna koshmara. Do den dneshen toi ne poema nikakvi griji za deteto, kazva che e umoren, a v sushtoto vremw zvunne li mu nqkoi po telefona toi iizliza. I tova nikak ne e vsichko. V produljenie na 2 godini turpa tova povedenie i se chuvstvam ujasno. Nqmam nikakvo vrsme za sebe si, ne poluchavam nikakvo vnimanie ot negova strana, sriva mi samuchuvstvieto, postoanno sum nervna. Nemoga da izdurjam. Molq daite mi suvet kak da postupq. Iskam da izlizam s visoko vdignata glava, a ne zabita v zemqta... Blagodarq!
 
miss_sixty_78Дата: Събота, 29.11.2014, 15:28 | Сообщение # 7
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 6
Статус: Офлайн
Zdraveite. Imam nujda da spodelq s nakogo koito moje da me razbere. Sitoaciqta e slednata. Predi 5 godini se zapoznah s muja si, vsichko vurveshe mnogo dobre kato v prikazkite. No 2 godini sled zapoznanstvoto ni zabremenqh, ojenihme se i togava zapochna vsochko. Toi zapochna da izliza s priqteli, ostavqshe me sama, pribirashe se sutrinta. Nemojeh da si pozvolq da izlizam zashtoto bqh riskova bremennost. Tova produlji dokato se rodi sina ni. Zastoq se 2 sedmici vkushti zashtoto bqh s operacia. I togava veche se zapoxhna koshmara. Do den dneshen toi ne poema nikakvi griji za deteto, kazva che e umoren, a v sushtoto vremw zvunne li mu nqkoi po telefona toi iizliza. I tova nikak ne e vsichko. V produljenie na 2 godini turpa tova povedenie i se chuvstvam ujasno. Nqmam nikakvo vrsme za sebe si, ne poluchavam nikakvo vnimanie ot negova strana, sriva mi samuchuvstvieto, postoanno sum nervna. Nemoga da izdurjam. Molq daite mi suvet kak da postupq. Iskam da izlizam s visoko vdignata glava, a ne zabita v zemqta... Blagodarq!
 
miss_sixty_78Дата: Събота, 29.11.2014, 15:31 | Сообщение # 8
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 6
Статус: Офлайн
Zdraveite. Imam nujda da spodelq s nakogo koito moje da me razbere. Sitoaciqta e slednata. Predi 5 godini se zapoznah s muja si, vsichko vurveshe mnogo dobre kato v prikazkite. No 2 godini sled zapoznanstvoto ni zabremenqh, ojenihme se i togava zapochna vsochko. Toi zapochna da izliza s priqteli, ostavqshe me sama, pribirashe se sutrinta. Nemojeh da si pozvolq da izlizam zashtoto bqh riskova bremennost. Tova produlji dokato se rodi sina ni. Zastoq se 2 sedmici vkushti zashtoto bqh s operacia. I togava veche se zapoxhna koshmara. Do den dneshen toi ne poema nikakvi griji za deteto, kazva che e umoren, a v sushtoto vremw zvunne li mu nqkoi po telefona toi iizliza. I tova nikak ne e vsichko. V produljenie na 2 godini turpa tova povedenie i se chuvstvam ujasno. Nqmam nikakvo vrsme za sebe si, ne poluchavam nikakvo vnimanie ot negova strana, sriva mi samuchuvstvieto, postoanno sum nervna. Nemoga da izdurjam. Molq daite mi suvet kak da postupq. Iskam da izlizam s visoko vdignata glava, a ne zabita v zemqta... Blagodarq!
 
miss_sixty_78Дата: Събота, 29.11.2014, 15:39 | Сообщение # 9
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 6
Статус: Офлайн
Sujalqvam za spama neshto stana s telefona mi.
 
mariya_koevaДата: Събота, 29.11.2014, 16:27 | Сообщение # 10
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, miss_sixty_78!

Разбирам емоциите, които изпитвате. Пробвала ли сте да поговорите с мъжа си и да му кажете всичко това, което казахте тук - че Ви липсва вниманието му? Чувствате се пренебрегната и някак оставена на заден план. По принцип няма лошо той да излиза с приятели, но ако в даден момент има уважителна причина да не излезе с тях, е хубаво да се съобрази с това. От друга страна, казвате, че не полага грижи за детето. Какво имате предвид? Няма смисъл да търпите нещо, което Ви напряга. Просто понякога, за да се изгладят проблемите и да се стигне до някакъв консенсус, е необходима комуникация, в която всяка от страните да изкаже спокойно и на глас това, което я притеснява, и това, което би искала да се промени в конкретната ситуация.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Семейството- безплатна консултация » отчаяна съм
Page 1 of 212»
Search:

Boyanova © 2016