Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Неделя
04.12.2016, 12:13
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 2 of 2«12
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Семейството- безплатна консултация » Семейни проблеми.
Семейни проблеми.
IordanovДата: Понеделник, 28.01.2013, 12:36 | Сообщение # 11
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 12
Статус: Офлайн
Когато човек избликне със своята агресия или ярост,изкарва енергията си и прави много щети.Проблемът е , че колкото повече се отдава на тези емоции и ги изкарва чрез щети (независимо словесни или физически) , толкова следващия път става по-трудно за него да се овладее.И в един момент , просто не може. -Казвате , че според него има строга йерархия в която мъжът е повече от жената и тн. -Предполагам и повечето момчета ги учат , че те трябва да са глава на семейството и тяхната дума да тежи най-много. От там може да се появи нещо като Комплекс „Херакъл”  и когато усетят , че жената взима решение или трябва да направят компромис , да се чувстват засрамени , слаби и тн. Предполагам...се чувства и малко зле , защото изкарвате повече пари от него. И като цяло парите са основа за доста проблеми в семействата в България.
Не знам откъде му идва агресията , дали от детство , дали от приятели е гледал нещо или просто пренасочва агресията,която получава от шефа си към него , или  е скапан от насъбрали се неща  и си търси виновник ... в случая вие.
Какво всъщност работи и как стоят нещата там ?

А колкото до Вас... -имате достатъчно пари да живеете сама , -дъщеря ви е "поела своя път" , - Проблемът се знае и от околните , тоест имате одобрението им. (ако сте от хората,които това ги интересува)
И вие сте решила , както доста от жените , да сведете глава. Да, предполагам сте изморена от всичко това. Да, предполагам имате мисли от рода на : "Вече съм зряла, имам деца ,нямам много свободно време,  няма накъде да ходя с тези окови " НАПРОТИВ!
Във връзката трябват компромиси и от двете страни, а вие винаги сте жертвата.. защо сте се отказала :"макар че не очаквам никаква промяна";"Най-вероятно ще отида на лекар да ми изпише някакви сънотворни,че безсънието вече си казва думата" . Цялата тази връзка може да се отрази на детето ви впоследствие.Животът още е пред вас. Колкото и да сте изморена, съберете сили за една последна битка със ситуацията.Ще боли , но нека тази болка е от лечението. После ще изгрее слънце. Не се предавайте и не бъдете вие тази ,която влива цялата си енергия във връзката. Да, имам предвид и по-горе споменатото , че имате и предишна , недобре завършила връзка , но не мисля , че трябва да се отказвате.Дори и да се наложи да сложите ултиматум.  Знам , че сте силна жена!

ПС: Не съм психолог и за това вместо да ви насочвам , си позволявам направо да дам съвет. Късмет.


И докторът се разболява.

Съобщението е редактирано от Iordanov - Понеделник, 28.01.2013, 12:40
 
BoyanovaДата: Сряда, 30.01.2013, 19:32 | Сообщение # 12
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
Здравейте Galia_1

Съжалявам да науча, че нещата не са се променили към по-добро.

Споделяте:

Quote (Galia_1)
да поговорят с моя приятел,макар че не очаквам никаква промяна.


Ако Вие самата не сте мотивът приятелят Ви да спре да се държи неуважително спрямо Вас самата, то няма кой друг да бъде мотивът. При това той самият трябва да има желанието да вложи активни усилия, за да промени цялостно поведението си спрямо Вас.

Нито Вие, нито някой друг, може да реши неговите проблеми с агресията, вместо него. Това няма как да се случи.

Нека да Ви споделя нещо, което ми се случи преди време. Возех се в автобуса и на една от спирките се качи млада жена с малко момченце. Автобусът беше претъпкан. Момченцето, още преди някой да е реагирал да му направи място да седне, започна да крещи заповедно как трябва веднага да седне и налетя на бой с юмруци на майка си. То е копирало поведението, което вижда у дома си. Примерът за подражание е неговият баща, който явно си позволява да удря майката. Детенцето е малко и не прави разлика между правилно и неправилно, съответно не е в състояние да осъзнае какво всъщност означават действията на боя с юмруци, крясъците в неподходящ тон, които е възприело и възпроизвежда. Нещо повече, това дете не реагираше на напътствия от страна на майка си и това е показателно за вече предопределеното му бъдеще. То няма да уважава нито една жена. Ще бие бъдещата си приятелка. Ще бие бъдещата си жена. Така е възприело от най-ранно детство за напълно нормално и за съвсем в реда на нещата.

Семейна обстановка, в която няма взаимно уважение между партньорите, рефлектира върху децата им. На голямата си дъщеря показвате, че няма нужда от задружно семейство, понеже тя е нежелана и няма разрешение от приятеля Ви да се прибира при Вас, с което може да и заложите неправилни разбирания и на свой ред тя да има проблеми при създаването на стабилно семейство. А на малкото си дете показвате, че жените стават за мачкане и бъдете убедена, че това попива в психиката на детето Ви, независимо дали на този етап видимо личи или не. На себе си докарвате депресия и безсъние.

Помислете си такъв ли е животът, който желаете и към който се стремите. Това ли са ценностите, които искате да предадете на децата си? И след това изберете как е най-правилно да постъпите.

Ако желаете, можете да споделите по темата всичко, което Ви вълнува.
 
Galia_1Дата: Четвъртък, 31.01.2013, 10:15 | Сообщение # 13
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 6
Статус: Офлайн
Господин Iordanov,човека е агресивен защото преди години баща му е упражнявал физическо насилие над майка му.А по онова време е било трудно човек да се разведе.Приятелят ми е счетоводител,но фирмата,в която работи не е добре финансово и затова закъсняват със заплатите.И защо трябва да е комплексиран,при условие,че има хубаво жилище,кола(подарък от родителите biggrin ) и спестявания в банката,не знам...Може би и аз съм виновна за неговата комплексираност,защото често се изказвам злъчно,че нищо не е постигнал сам в живота...Когато се заформи скандала аз също не оставам длъжна,от което страда единствено детето.Може би,ако питаме него,то той ще каже,че аз упражнявам насилие над него tommy ...Но при мен това е от многото работа и напрежението покрай нея,а и подкрепа нямам отникъде.А господина иска второ дете и това се е превърнали при него във фикс идея.
Госпожо Boyanova,наистина не е добре за малкия да присъства на такъв род отношения.
Най-малкото те го изнервят.А дъщеря ми беше на 10 години,когато се разведохме с бившия ми съпруг,но тогава и двамата бяхме до нея и мисля,че успяхме да я опазим,така да се каже.Сега те е едно много самоуверено и амбициозно момиче.
Много мислих за раздяла с господина, но ме е страх за малкия-как ще го приеме.Той е много привързан към него.Аз съм сама в града,ще трябва да работя много и няма да имам и кой знае колко време за малкия.А дъщеря ми иска след 1 година да учи в чужбина и затова ще са необходими повече средства (не че сега не давам много),а ако съм на квартира няма да мога да й помогна финансово.
Ситуацията е доста сложна и единственото,което сега се опитвам е да съхраня нервите си като живея с приятеля ми все едно сме съквартиранти-без кой знае какви отношения помежду ни.Всеки да  го живее както си го разбира,в крайна сметка аз трябва да мисля единствено за децата си.
 
IordanovДата: Четвъртък, 31.01.2013, 16:09 | Сообщение # 14
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 12
Статус: Офлайн
-Не съм казал , че трябва да има комплекси,но според мен - има. А и както вие казвате : натяквате му , че нищо не е постигнал сам в живота.
- е агресивен защото преди години баща му е упражнявал физическо насилие над
майка му. (историята се повтаря с поколенията , надявам се , синът ви да не я продължи)
- А по онова време е било трудно човек да се разведе. - Вече не е онова време.
- Намекнах за детството , и много се радвам , че госпожа Boyanova  е подчертала точно това.И как децата ще ви възприемат и какви последици може да има.
- Когато той говори , че иска второ дете - как се чувства момченцето ? (това е риторичен въпрос)
-най-много се опасявам , да не се почувства недостатъчно или нещо такова и  да търси одобрението на баща си,и да продължи да му подражава.
- За парите... "винаги може още и никога не е достатъчно" , момичето може
и тя да започне да работи нищо (да си помага) или лятото някаква
работа.Което би помогнало доста. (Не знам къде в чужбина мисли да ходи ,
но има някакви помощи за ученици , а и някакви стипендии-ако може да
хване и да се подсигури.)


И докторът се разболява.

Съобщението е редактирано от Iordanov - Четвъртък, 31.01.2013, 16:17
 
BoyanovaДата: Четвъртък, 31.01.2013, 19:38 | Сообщение # 15
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
Galia_1, не може Вие да сте виновна относно неговото поведение.

А що се отнася до майка му, която е търпяла баща му, то причината не е в трудния развод, защото разводи е имало и тогава. Когато една жена живее в условия на агресия от страна на мъжа си, се развиват някои специфични изкривявания на психиката у нея. Става така, че жената почва да се чувства:

1. Емоционално зависима от връзката по най-различни причини. Примерно: счита, че много обича мъжа си, пък и децата да имали баща, независимо от нездравата и вредна за психиката на същите тези деца семейна обстановка. Или примерно: какво ще кажели хората, независимо, че на хората не им е работата да определят ничий личен живот, а особено, ако е намесена агресия в семейството. Изнамират се всякакви оправдания, които да тушират вземането на кардинални решения за промяна. Жената е неспособна да осъзнае, че оправданията не са реално обосновани и не са причина да отлага във времето действията, които да измъкнат нея и децата и от нездравата семейна среда.

2. Жената развива страх от неизвестното, което крие в себе си всяка една промяна. Нейният мъж може да е много лош, но с времето тя си разработва способи да устоява на лошотията (ще се тъпче с лекарства, ще се прави на силна пред околните, ще се самонавива, че все някога ще постигне желаната промяна у мъжа си, която промяна така и няма да дойде, при условие, че мъжът сам не желае да се променя и т.н.). Някои жени, които са жертви на побой, включително стигат до там в изкривяването на психиката си, че считат, че ако се правят, че нищо не се случва, то това ще "спаси" мъжът от лошите навици, понеже той ще се самоосъзнае и ще ги оцени какви саможертви правят за него. Ето защо и пред съдебните власти лъжат и крият, че са били бити от страна на мъжа си. На последният му се разминава, придобива самочувствие и още повече ги претрепва, а те още повече се залъгват, че това е временно положение. За тях бъдещето при една раздяла, става лишено от познатото поведение на мъжа им, т.е. е страшно, защото крие неизвестности. Бъдещето без мъжа им става непредвидимо и в него всички пътища са отворени и може да се тръгне по тях, а такива жени са станали неуверени и не смеят да поемат по нови пътища. Страх ги е и от самотата. А всъщност мъжете не са се свършили и има хора, които и на преклонна възраст сключват успешни бракове. Просто за някои хора отнема повече време да си намерят идеалния партньор, отколкото за други.

3. Жената придобива страх от това, че мъжът ще избухне в агресия, когато тя си тръгне. Но има законови мерки, които да я защитят, само трябва да ги потърси. Обикновено жената не го прави от страх и това я закотвя при насилника.

4. В крайна сметка мъжът се успокоява, че жена му обира всички негативи от поведението му, каквото и да надроби спрямо нея и спрямо децата в семейството. В резултат мъжът се чувства като да му е позволено всичко и да е нормално да е така агресивен. Ситуацията става все по-зле и по-зле. Но бракът, независимо, че представлява ад, се проточва с дъъълги години, изцяло за сметка на жената, която все чака и чака нещо да се промени и с едното чакане си остава и все се успокоява, че тя го обича, че той ще се промени, че за децата така е прекрасно, че за околните и също е прекрасно и животът е направо розов.

Така че аз лично не съм учудена, че майка му не си е тръгнала. Не защото е било трудно да се разведе, а защото не е успяла да се пребори със себе си.

Затова пак Ви давам рекомендация да обмислите внимателно какъв живот искате да водите и какъв живот, какви ценности, ще искате да предадете на децата си. Финансовата част изглежда важна за един родител, но за едно дете е важно то да се чувства обичано и защитено. Пари се изкарват по един или друг начин (дали и чрез работа от страна на дъщеря Ви, дали чрез стипендия някаква), но обичта и доверието на едно дете, ако се изгубят, после много трудно се възстановяват. Същото е и с вменените неправилни схващания за същността на семейството, които се развиват неусетно у детето, като краен продукт на живота му, на съприкосновението му с нездравата семейна среда.
 
KikaДата: Четвъртък, 31.01.2013, 21:29 | Сообщение # 16
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 14
Статус: Офлайн
Не зная, какво включва "печеля добре", но ако в него влиза "мога да се оправя сама с живота си и разходите за децата си", то е време да си намерите квартира и да продължите живота си като личност, а не като нечия робиня. Ще си спестя анализите, не са Ви нужни, нито лекциите за комплекси и тям подобни психоаналитични дрънканици.
Що за любов е това, която допуска унижение и насилие (психическият тормоз също е насилие)??? И на какво искате да научите детето си - че може да позволява да бъде унижавано; че в семейството единият обижда и тормози другия; че любов означава кавги и обиди ?
И каква обич можете да дадете на децата си, когато сте често в депресия и сте трайно неудовлетворена от живота си и нещастна? Обмислете реалистично и обективно проблемите си и вземете решение, без да се страхувате.
П.П. Пропуснах да отбележа... Ако гледате на човека до себе си като на "донор на средства и средство за постигане на целите", нищо добро няма да последва от това. Лично аз не само не одобрявам това, но и уверено Ви заявявам, че употребата на хората като вещи и донори е повод за агресия. Ако все пак сте решила да го правите, време е да приемете ситуацията и да не се възприемате като жертва, защото не сте повече жертва от човека, с когото живеете. Бъдете честна пред себе си и пред него, тогава ще виждате по-ясно нещата.


Съобщението е редактирано от Kika - Четвъртък, 31.01.2013, 21:34
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Семейството- безплатна консултация » Семейни проблеми.
Page 2 of 2«12
Search:

Boyanova © 2016